№ 1842
гр. Варна, 15.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100318 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК
**********, гр. Бургас срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна обективно евентуално съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „ГИТЕКС” ЕООД е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. Варна,
ул.”********* с идентификатор № ************.19.1.7 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. А на
втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ************.19, със застроена
площ от 63, 96 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с трапезария, баня – тоалет, спалня,
килер и тераса при граници: на същия етаж - с идентификатор № ************.19.1.8, под
обекта: с идентификатор № ************.19.1.4, над обекта: с идентификатор №
************.19.1.10, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, на основание трансформиране на право на строеж в право на
собственост въз основа на давносно владение на ограниченото вещно право в периода от
месец февруари 2010г. до деня, предхождащ исковата молба – 08.02.2023г. /вкл./;
2./ в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска за собственост, иск с правно
осн. чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана като
увеличена стойност на имота, в резултат на извършени подобрения със знанието и
безпротивопоставянето на носителя на правото на строеж „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС”
ООД, извършени в периода от 2018г. до 2021г., представляваща разлика между цената на 1
кв.м. застроена площ на апартамент № 7, ведно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата умножена по средната цена за 1 кв.м. на целия вход „А” / 63, 96 кв.м. + 10,
08 кв.м. * 1 515, 41 лв. = 112 200, 96 лв./ и цената на правото на строеж към момента на
изграждане на сградата до етап „груб строеж” /22 656, 96 лв./ с признаване право на
задържане до заплащането им, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението;
1
3./ евентуално, при отхвърляне на претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана като
обезщетение в размер на стойността, с която ответникът се е обогатил без основание, в
резултат на извършени строително – монтажни работи;
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е релевирало възражение за
недопустимост на производството по делото, в частта по отношение на иска за собственост
по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради отвод за пресъдено нещо.
Твърди се, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязлото в законна сила
прекратително определение, поради отказ от предявения от “ГИТЕКС” ЕООД срещу
„ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД отрицателен установителен иск за собственост, на
осн. чл. 233 ГПК, е пречка за разглеждане на предявения между същите страни положителен
установителен иск.
За да се произнесе по възражението за недопустимост на иска за собственост, съдът
съобрази следното:
С влязло на 31.03.2023г. в законна сила определение, постановено по гр.д. №
3519/2021г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратено производството по делото,
образувано по искова молба, с която “ГИТЕКС” ЕООД е предявил отрицателен
установителен иск срещу „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД за установяване в
отношенията между страните, че „ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” ООД не е собственик на
придобитото с нотариален акт от 15.10.2009г. право на строеж на апартамент № 7 с
идентификатор № ************.19.1.7 по КККР, находящ се в гр. Варна, ул.”*********, със
застроена площ от 63, 96 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с трапезария, баня – тоалет,
спалня, килер и тераса при граници: на същия етаж - с идентификатор №
************.19.1.8, под обекта: с идентификатор № ************.19.1.4, над обекта: с
идентификатор № ************.19.1.10, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС.
В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес с твърдения, че той е
собственик на апартамента по приращение по чл. 92 ЗС, реализирайки предвидената за
изграждане жилищна сграда, състояща се от 5 секции в собствения си ПИ с идентификатор
№ ************.19, находящ се в гр. Варна, *********.
За да се произнесе по допустимостта на производството, съдът следва да прецени
същността и правните последици на отказа от иска.
Отказът от иска представлява изявление на ищеца до съда, с което окончателно се
отказва от търсената с иска защита, тъй като предявеният от него иск е неоснователен, и по
този начин десезира съда от спора.
Правните последици при отказ от иска са сходни с правните последици на влязлото в
сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се отрича претендираното право
– правото на отказалия се от иска да предяви отново същия иск се преклудира. Този отказ не
2
е равнозначен на признание на твърдяното от ответника материално право, защото не води
до постановяване на съдебно решение, с което го установява.
Последиците от отказа от иска имат своите времеви граници. Това означава, че
ищецът не може да релевира пред съда същата искова претенция, която се отнася вече до
съществуването на спорното право от момента на неговото възникване до влизане в сила на
определението за прекратяване по чл. 233 ГПК. Допустим би бил положителен
установителен иск, в който предмет е право, което макар и да има същото по вид основание,
съдържание и субекти, се различава от предишното по времето, за което се твърди, че е
възникнало. Също така допустим ще бъде и отрицателен установителен иск, в който ищецът
отрича правото на ответника, възникнало след влизане в сила на прекратителното
определение, постановено в предишния процес.
С предприетия отказ от иска в производството по гр.д. № 3519/2019г. на Районен съд
- Варна, ищецът „ГИТЕКС” ЕООД се е отказал от правното си твърдение, че е собственик на
апартамент № 7.
За да е допустим нов иск, вкл. положителен установителен иск, ищецът по него
„ГИТЕКС” ЕООД, следва да заяви основание на което е придобил собствеността върху
апартамент № 7, което не е преклудирано от силата на пресъдено нещо, тъй като е
възникнало след влизане в сила на прекратително определение по чл. 233 ГПК.
Въведеното от ищеца в настоящото производство основание е трансформиране на
право на строеж в право на собственост въз основа на давносно владение на ограниченото
вещно право в периода от месец февруари 2010г. до изграждане на сградата на етап „груб
строеж” през 2021г., вкл. и до деня, предхождащ исковата молба – 08.02.2023г. /вкл./, е
преклудирано от силата на пресъдено нещо, поради което производството по делото, в
частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, е недопустимо и следва да бъде прекратено, на осн. чл.
299, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 318/2023г. по описа на Окръжен съд –
Варна, В ЧАСТТА по предявения от „ГИТЕКС” ЕООД, ЕИК **********, гр. Бургас срещу
„ФУУД ПРОДЖЕКТ МАСТЪРС” иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
в отношенията между страните, че „ГИТЕКС” ЕООД е собственик на апартамент № 7,
находящ се в гр. Варна, ул.”********* с идентификатор № ************.19.1.7 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. А на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор №
************.19, със застроена площ от 63, 96 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с
трапезария, баня – тоалет, спалня, килер и тераса при граници: на същия етаж - с
идентификатор № ************.19.1.8, под обекта: с идентификатор №
3
************.19.1.4, над обекта: с идентификатор № ************.19.1.10, ведно с 0, 9474
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание
трансформиране на право на строеж в право на собственост въз основа на давносно
владение на ограниченото вещно право в периода от месец февруари 2010г. до деня,
предхождащ подаване на исковата молба – 08.02.2023г. /вкл./, на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4