Решение по дело №61/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2022 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Благоевград, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200061 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на И. Б. З. от Б против НП№7424/03.12.2021г.,
изготвено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане в националното тол
управление“ към Агенция“ Пътна инфраструктура –гр.София, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1800.00лв., във връзка с нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно , тъй като при
съставянето му са нарушени редица процедурни правила по ЗАНН, като в
постановлението липсват основни негови реквизити по закон. Алтернативно
се застъпва позицията, че жалбоподателят не е адресат на правилото, което с
НП се счита за нарушено по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, че не е доказано
извършването на вмененото му нарушение с описаното в НП и наред с това се
твърди, че ако жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, то е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН . Иска се отмяна на
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган Началник отдел „Контрол и
правоприлагане в националното тол управление“ към Агенция“ Пътна
1
инфраструктура –гр.София и заинтересованата страна във връзка с
административно-наказващият орган и нормата на чл.63д, вр. с чл.61, ал.1 от
ЗАНН, а именно Агенция“ Пътна инфраструктура –гр.София, отдел „Контрол
и правоприлагане в националното тол управление“ , се представляват в
съдебното производство от юрисконсулт А. , която застъпва позицията за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП. В тази
връзка се навежда становището за потвърждаване на НП.
Районна прокуратура –Благоевград, редовно призовани, не ангажират
свой процесуален представител и становище по жалбата и НП.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
санкционирано с НП лице и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по безспорен и категоричен начин, че на 25.06.2021г., след извършена
проверка на път 1-1 км 371,377 спрямо водача И. Б. З., длъжностно лице при
санкциониращият-св.С. Р. / на длъжност „инспектор“/, в присъствието на
колегата си-св.В. В., е съставил на жалбоподателя АУАН№007424 за това, че
на 31.05.2021г. в 07.17 часа, като водач на ППС с рег. № , товарен автомобил,
марка „Д , модел „в “, с обща технически допустима максимална маса над 12
тона, управлявайки това ППС по път А-3L:Б -Б 2, включен в обхвата на
платената пътна мрежа , без за превозното средство да е заплатена пътна
такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Това описано за
жалбоподателя в акта деяние е квалифицирано от актосъставителя като
административно нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП. В акта е посочено
също така, че нарушението е установено чрез справка в системата за
събиране на пътни такси от контролно устройство в АПИ и снимков материал
на управляваното от жалбоподателя ППС на посочените в акта място и дата.
Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 25.06.2021г.,
като върху документа З. е отбелязал, че неправомерно е глобен. Провереният
снимков материал от контролната автоматизирана система на АПИ, както и
извлечението за неплатена пътна такса към 31.0.2021г. за процесното МПС,
също са приложени и приети като доказателства в процеса. От снимковият
2
материал е видно , че на процесната дата действително е заснет в управление
описаният в НП товарен автомобил .
Въз основа на АУАН, на 03.12.2021г., Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, е издал срещу жалбоподателя обжалваното
НП№007424, с което за описаното в акта нарушение , на основание чл. 179,
ал.31 от ЗДвП, му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
1800.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне на
16.12.2021г. и в законният срок срещу него е постъпила жалбата по делото /
22.12.2021г./ С НП е направено и фактическо допълнение в съдържанието на
АУАН и описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение, като е
добавено място на нарушението , каквото в АУАН не е налице / по път А
- 3, км 90 + 219, включен в обхвата на платената пътна мрежа/. Наред с
това, са допълнени и нови фактически обстоятелства, описващи
вменяваното на жалбоподателя нарушение, нефигуриращи в АУАН, а
именно, че за управляваното от жалбоподателя ППС на процесната дата и
място не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите
пътни такси, тъй като за дата 31.05.2021 г. не са подавани тол декларации
в рамките на целия ден за това превозно средство, като не е била налице
и валидно закупена маршрутна карта, която да включва преминаване
през сегмента, в границите на който се намира контролно устройство с
идентификатор № 10102. Не на последно място, в НП е посочено, че при
процесната проверка било регистрирано тип нарушение — няма маршрутна
карта или бордово устройство, каквото фактическо твърдение също не е
наведено в обосноваващият го АУАН.
Изложените фактически констатации в АУАН се потвърждават при
разпита на свидетелите Р. и В..Двамата установяват, че извършили
проверката за процесното нарушение въз основа на данни от електронната
система на АПИ. След което видели да се движи същото МПС към мястото,
на което се били позиционирали и го спрели .Двамата свидетели уведомили
водача З. за заснетото с автоматизираната система нарушение на АПИ заради
управляваният от него товарен автомобил по път , включен в платената пътна
мрежа на страната на 31.05.2021г., без да е заплатена за него предварително и
следващата се пътна тол такса, но З. отказал да я заплати, както и
3
компенсаторна такса за деянието. Заради последното, му бил съставен
процесният АУАН.Св. Р. твърди, че не са проверявали дали товарният
автомобил на жалбоподателя е бил оборудван с бордово устройство. От своя
страна св.В. твърди, че нарушението, което констатирали с колегата му Р. за
процесното МПСи за дата 31.05.2021г. било, че не е заплатена маршрутна
карта или не е подадена тол декларация от същата дата.
Между страните не е спорно, че описаното МПС в АУАН и НП , а
именно В с марка „Д “ и рег.№ е регистрирано като собственост на фирма
„К “ЕООД, със седалище в Б . Тази фирма е работодател за жалбоподателя З.,
който е назначен в нея на длъжността „шофьор“ с нарочен трудов договор от
14.04.2004г. За процесната дата 31.05.2021г., на З. бил издаден и Пътен лист
от фирма „К “ЕООД за международен превоз на товар в периода 31.05.2021г.-
3.06.2021г.
Между страните не е спорен и маршрута и управлението на описаното
в НП превозно средство на посочената дата 31.05.2021г., като в тази насока е
представен като доказателство и извлечение от дневен пътен лист на водача.
Не е спорно и обстоятелството, че на тази дата при управлението на
процесното ППС, не е била заплатена предварително тол такса при движение
в обхвата на платената пътна мрежа на страната, като в тази насока е
представено и извлечение на тол системата за заплатени такси на АПИ-
гр.София .
За удостоверяване на материалната компетентност на издателя на
обжалваното НП, по делото е представена Заповед №33/23.01.2019г. на вр.и.д.
председател на УС на АПИ и Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. на
Председателя на УС на АПИ-гр.София.
Съгласно нарочен Списък за републиканските пътища , за които се
събира такса за изминато разстояние- тол такса, публикуван в ДВ бр.
16/24.02.2020г. и в сила от 24.02.2020г., включително и към процесната дата
31.05.2021г., за описаният в НП път А-3, км 90+219 също се дължи такава
пътна тол такса при ползването му за управление на МПС.
В удостоверение на материалната компетентност на издателя за
процесният АУАН е представена Заповед №РД-11-486/20.04.2021г. на
Председателя на УС на АПИ-гр.София. С нея именно на длъжностни лица с
длъжност“инспектори“ в отдел „Контрол и правоприлагане “ е делегирано
4
правомощието по контрол за спазване на правилата на чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата и чл. 139, ла.5-7 от Закона за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на
цитираните гласни и писмени доказателства в процеса, неоспорени то
страните.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е
санкциониран жалбоподателят за административно нарушение по чл.139,
ал.7 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в тази
насока се представиха заповеди, делегиращи правомощия по издаването му .
АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя /лично и срещу негов подпис./ Наред с това обаче,
съдът констатира, че при изготвянето на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са засегнали и нарушили в значима
степен правото на защита на жалбоподателя З.. За такива нарушения съда
приема констатираното несъответствие в основни реквизити на НП и
обосноваващият го АУАН, а именно място на твърдяното нарушение и
фактическо описание на последното. В АУАН не е конкретизирано мястото
на твърдяното нарушение, вменено на жалбоподателя З., което е обозначено
само като път А-3L Б -Б , докато в НП, това място е описано като път А-
3, км.90+219, което е и конкретизиран сегмент за обозначение на
заснемането на нарушението от националната автоматизирана тол
система на АПИ. Наред с това, според АУАН нарушението на
жалбоподателя се изразява в това че, на 31.05.2021г. и на посоченият път е
управлявал товарен автомобил, за който се дължи пътна тол такса, без да е
заплатена такава, докато в НП е посочено, че освен незаплащането на пътна
тол такса, за визираната дата нарушението на З. се е изразило и в липсата на
валидно закупена маршрутна карта, която да се включва при преминаване
през сегмента в границите, на която се намира контролното устройство с
идентификатор №10102 или бордова карта, както и непредставена тол
декларация, без въобще да има наведени такива фактически твърдения в
АУАН.
След като АУАН обосновава НП, то между съдържанието на двата
5
документа следва да има тържество, особено касателно основни и
задължителни реквизити като място на твърдяното нарушение / чл.42, ал.1
т.3 от ЗАНН за АУН и чл.57, ал.,, т.5 от ЗАНН за НП/ и респ. относно
описанието на нарушението / чл. 42, ал.1 , т.4 от ЗАНН за НП и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН за НП/. Констатираното съществено противоречие относно
посочените два основни реквизита в съдържанието на АУАН и на НП,
препятства правото на защита в значима степен, тъй като
жалбоподателят не може да разбере срещу каква рамка на нарушение
следва да построи своята защитна позиция / за какво място на
нарушение и изпълнително деяние на нарушение следва да се защитава/,
а това несъмнено е съществено процесуално нарушение, което обаслува
процесуалната незаконосъобразност на обжалваното НП и мотивира
неговата отмяна .

Наред с горното, съдът констатира, че в казуса не се доказа и , че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му
нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата.
Съгласно нормата на чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние, в това число и такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък и
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно нормата на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
6
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени
от трето лице. От своя страна, нормата на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата
сочи, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство,
за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Следователно , ако и доколкото изпълнителното деяние на вменяваното
административно нарушение на жалбоподателя е това посочено в АУАН и
респ. е едно то тези по НП, а именно незаплатена и дължима се пътна тол
такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то
адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водача , нает от
превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното
МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото. В казуса не се
представиха никакви доказателства, че жалбоподателят З. е собственик на
описаното в НП превозно средство, с което се твърди, че той е извършил
процесното нарушение , нито пък се представиха доказателства, че е
ползвател на това ППС на самостоятелно основание и извън трудовата си
дейност по нарочен трудов договор, сключен с него и собственика на ППС –
фирма „К “ЕООД. Ето защо, съдът приема за недоказано и
обстоятелството, че жалбоподателят е адресат на задължението за
заплащане на пътна тол такса в този казус и поради тази причина, не
може да бъде административно-наказателно отговорно лице за
неизпълнение на такова задължение към дата 31.05.2021г. за ППС –
товарен автомобил, тип в с рег.№ . В този смисъл, съдът приема, че
обжалваното НП е издадено и в нарушение на материалният закон /
чл.139, ал.7 от ЗДвП вр. с чл. 10, ал.1, т.2, вр. с чл.10, ал.3б от ЗДвП/, поради
което и на това основание също подлежи на отмяна.
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
7
разноски по настоящото съдебно дело. Видно от представеният договор за
правна помощ, сключен между жалбоподателя и адвокатско дружество „Л “
/л.49-50 от делото/, жалбоподателят е заплатил на ангажираните от него
защитници от тази адвокатска кантора, в това число и адв.А., сумата от
600.00лв. за изготвяне на жалба срещу процесното НП и процесуално
представителство по делото. Плащането на тази сума е удостоверено и с
нароча фактура, представена в края на процеса.
Видно от титула на депозираната жалба, тя е изготвена от упълномощеното
адвокатско дружество , а в процеса за жалбоподателя З. се яви и участва като
процесуален представител за него адв.А. в рамките на 5 съдебни заседания.
От друга страна размера на обжалваната в НП административна санкция е в
размер на 1800.00лв.
Съгласно нормата на чл.18, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при започване
на настоящото административно-наказателно производство, за изготвянето
на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 100 лв. От своя страна нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата гласи за хипотеза като процесната, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лв. + 6 % за
горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата от 148 лв. За процесуално
представителство по административно-наказателни дела, нормата на чл.18,
ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за участието в едно
съдебно заседание на адвоката. Отчитайки тези обстоятелства и 5 кратното
участие на адв.А. като процесуален представител по делото за жалбоподателя,
съдът приема, че заплатеното възнаграждение за адвокатска защита по
делото, от страна на жалбоподателя при отчитане на неголямата фактическа
и правна сложност на делото, се явява завишено такова, поради което и
следва да се намали при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН до минималните
размери по цитираната Наредба №1, вр. с чл.36 от ЗА, а именно до сумата от
398.00лв. /148.00лв. – за изготвяне на жалба срещу НП и 250.00лв. – за 5-
кратно явяване в съдебно заседание на защитника адв.А./. Доколкото по
делото не са представени никакви доказателства за марката , модела,
кубатурата на ползваното МПС за направата на пътни разходи за участието на
защитника на жалбоподателя в съдебното производство , нито пък за
маршрута , ползван за придвижване до БлРС, които са задължителни
обстоятелства при преценка на дължимите разноски за пътни разходи по
делата съгласно Наредбата за командировките в страната и изискването на
чл.13 за най-икономичен режим на движение, освен представен фискален бон
за заредено гориво, съдът приема това искане на жалбоподателя за заплащане
и на пътни разходи на неговият защитник за недоказано, поради което не
8
следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 , т.1 и чл. 63д, ал.1 и
ал.2 от от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №7424/03.12.2021г., изготвено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане в националното тол управление“ при Агенция“ Пътна
инфраструктура –гр.София, с което на И. Б. З. с ЕГН ********** и адрес: Б ,
ул. „З “№ , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1800.00лв., във връзка с нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Контрол и правоприлагане в националното тол
управление“ при Агенция“ Пътна инфраструктура –гр.София да заплати на
И. Б. З. с ЕГН ********** и адрес: Б , ул. „З “№, сумата от 398.00лв. /триста
деветдесет и осем лева/, представляващи направени разходи за адвокатско
възнаграждение в рамките на нахд №61/2022г. по описа на Районен съд –
Благовеград .

Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на съобщението за
изготвянето му, ведно с мотивите за всяка от страните .

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9