№ 205
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца Н. А. Н., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав,
постановено на 14.01.2021 г. по гр. дело № 8538/2017 г., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя положителни установителни искове за собственост на
два недвижими имота.
В жалбата на ищеца се твърди, че неправилно съдът е преценил, че не е доказана
придобивна давност и владение на двата имота. Оспорва се изводът на съда, че
предварителният договор, от който черпи права жалбоподателят, е съставен в полза на
ответниците по делото поради спор с третото лице помагач, конституирано на тяхна
страна. Поддържа се, че не може да бъде вменявано във вина на ищеца пасивното
поведение на ответника и оттам да се вади извод, че искът му е неоснователен. Посочва
се, че от свидетелските показания става ясно, че в периода на предаденото владение от
страна на ответника П.Д. ищецът е извършвал процесуални действия с цел опазване на
имуществото, за да предотврати възникване на неблагоприятни за ответника
последици, произтичащи от сключения предварителен договор.
Твърди се също, че третото лице помагач не е успяло да докаже, че през периода
от подписване на предварителния договор, с който е предадено владението на ищеца и
до настоящия момент същият е прекъсвал владението върху двата имота. Посочва се,
че ответниците не оспорват факта на владението на ищеца.
1
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете за собственост за двата
процесни апартамента или алтернативно – поне за единия от тях..
Ответниците П. Г. Д. и М. Г. Х. не са подали отговор на въззивната жалба. В
производството пред настоящата инстанция не се явяват и не изразяват становище по
оплакванията на ищеца.
Третите лица, помагачи на ответниците – С.Х. К.-В. и Х. П. К., са изразили
становище в отговора на въззивната жалба. В него подробно описват водените между
тях и ответниците съдебни спорове и поддържат, че включително и в производството
по тези дела не е установено, ищецът да е бил във владение на двете процесни жилища.
Искат отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът Н.Н. е предявил срещу ответниците П.Д. и М.Х. положителен
установителен иск за собственост на два недвижими имота – апартамент № 94 и
апартамент № 96, находящи се в град ***, ЖК „***“, бл.**, вх.*, ет.*.
Правото си на собственост основава на сключен между Н. и ответниците
предварителен договор за продажба на двата имота и упражнявана в продължение на
повече от 10 години фактическа власт.
Ответниците не са се явявали в първоинстанционното производство, не са
изразили становище по твърденията на ищеца и основателността на исковата му
претенция.
Като трети лица – помагачи на ответниците, по тяхно искане са конституирани
Х.К. и С. К.-В., които са заявили самостоятелни права на собственост върху двата
имота и са представили писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно е обсъдил събраните по делото доказателства. Изложил е задълбочени
мотиви, които въззивният съд възприема и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Видно от приложения към исковата молба предварителен договор с посочена в
него дата на сключване 18.12.2006 г., с него ответниците П.Д. и М.Х. са продали на
ищеца Н.Н. /роден през **** г./ срещу сумата 150 000 лева двата апартамента - № 94 и
№ 96. В договора е отразено, че продажната цена е заплатена изцяло в брой в деня на
подписването му – чл.3.1. В чл.5 е записано, че владението се предава на купувача в
деня на сключване на договора. В чл.6 е договорено, че окончателен договор ще се
2
сключи на 29.12.2006 г. в кантората на конкретно посочен нотариус.
Въпреки че в цитирания чл. 3.1. е удостоверено заплащането на пълната
продажна цена в деня на подписване на договора, в чл.11, изречение последно, е
предвидено, че ако купувачът се откаже от сключване на окончателен договор, той
губи платеното капаро.
По делото не се спори, че окончателен договор не е сключен.
Третите лица К.и са оспорили този договор с твърдения, че същият е без
достоверна дата и че е съставен с оглед на техните имуществени спорове с
ответниците. В подкрепа на последното твърдение са представени писмени
доказателства, от които се установява, че през 2011 г. Х.К. е бил признат за собственик
по силата на наследяване на двата процесни апартамента, за което са съставени два
нотариални акта - № 182/2011 и № 183/2011 г. на нотариус С. П.. През 2018 г.Х.К. е
дарил на дъщеря си С. К.-В. единия от имотите – ап.№ 96.
От представените протоколи за въвод във владение се установява следното:
През 2011 г. Х.К. е бил въведен в ап.94 и ап.96, като въводът е бил извършен
срещу лицето Р. Ц.. В протоколите е удостоверено, че и в двата апартамента е
намерено трето лице, което е представило договор за наем с наемодател П.Д..
През месец май 2012 г. в ап. № 94 е бил въведен обратно П.Д., в протокола е
отразено, че ключовете са предадени от пълномощника на Х.К..
През месец октомври 2012 г. отново е бил предприет въвод във владение на
ап.96 в полза на взискателя Х.К.. В протокола е записано, че в имота е намерено
третото лице П.Д., който е заявил, че владее имота от преди издаване на
изпълнителния лист. ЧСИ е дал възможност на Д. да се обърне към районния съд.
Окончателно въводът в ап. № 96 е извършен на 30.07.2013 г. в полза на Х.К.. В
протокола е отразено, че апартаментът е отворен с помощта на ключар и в него са
намерени само непотребни вещи.
Видно от решение на СГС, Гражданско отделение, I-13 състав, постановено на
12.07.2018 г. по гр. дело № 12 942/2015 г., /влязло в сила на 18.09.2018 г./, с него е
отхвърлен положителният установителен иск за собственост, предявен от П.Д. и М.Х.
срещу Х.К. за ап. № 96. В мотивите на решението са цитирани показанията на
свидетеля Н.Н., който в това производство е заявил, че от зимата на 2006 г. ищците Д.
и Х. са упражнявали фактическата власт върху този имот.
Представен е и протокол от съдебно заседание, проведено на 13.05.2014 г. по
друго дело – 11 763/2013 г. по описа на СГС. В това заседание е разпитан свидетелят
Н. А. Н., който е заявил пред съда, че П.Д. е наследил ап.96 от баща си. Н. е заявил, че
е правил ремонт на този апартамент, дори намерил на Д. наемател. Според заявеното
по това дело, свидетелят Н. считал, че собственик на този апартамент е П.Д..
3
От решение на СГС, I Гражданско отделение, 19 състав, постановено на
08.07.2019 г. по гр. дело № 2 185/2019 г. се установява, че ищецът Х.К. е предявил
срещу П.Д. и М.Х. положителен установителен иск за собственост на ап. № 94. Искът е
бил уважен, няма данни решението да е влязло в законна сила.
В настоящото производство градският съд в доклада си по чл.146 от ГПК е
указал на ищеца Н.Н., че е в негова тежест да докаже упражняването на фактическа
власт през периода 18.12.2006 г. – 04.07.2017 г. върху процесните апартаменти № 94 и
№ 96 с намерение да ги свои, като владението му е било несъмнено, явно и
необезпокоявано.
За установяване на горните обстоятелства по искане на ищеца Н. е разпитан
свидетелят М. М.. Същият е заявил, че познава Н.Н. и П.Д. от 2006 г., когато П. го
извикал да прави ремонт на два апартамента. В момента свидетелят живее под наем в
ап. № 94 – от 2014 г. Плаща наем на Н.. „Доколкото знае“ апартаментът е собственост
на Н., който го е закупил от Д. през 2006 г., както и ап. № 96. След като ищецът
закупил апартаментите, със свидетеля им правили ремонт. Знае, че преди него е имало
наематели и в двата апартамента, „а наемът П. го е давал на Н., доколкото знам“ .
Апартамент № 96 е заключен е свидетелят не знае, дали Н. има ключ от него.
Свидетелят С. В. – съпруг на С. К.-В., е разказал за съдебните спорове, водени за
процесните апартаменти, както и за извършените въводи и обратен въвод. При въвода,
извършен срещу Р. Ц., били намерени наематели на Д..
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира за обосновани
изводите на първата съдебна инстанция, че ищецът не е доказал, че е започнал да
упражнява явно и необезпокоявано фактическа власт върху двете жилища от
посочената от него дата – 18.12.2006 г. Такава не е установено и в нито един по-късен
момент. Нещо повече, ищецът Н. е свидетелствал в полза на „продавача“ Д. по
цитираните по-горе дела, че именно Д. е собственик. Не са представени каквито и да
било доказателства, че по време на въводите във владение, извършвани в периода
2011-2013 г. Н. е заявил самостоятелни права върху имотите.
Показанията на свидетеля М. не могат да обосноват извод, че от 2006 г.
купувачът по предварителния договор Н.Н. е упражнявал фактическа власт върху тези
жилища и то със съзнанието, че е собственик. Освен че са очевидно неубедителни, тези
показания и противоречат на цитираните по-горе писмени доказателства –
включително показания на самия ищец пред съд, дадени след предупреждение за
наказателна отговорност.
За да се приеме, че едно лице е придобило по давност недвижим имот, то следва
4
при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че в продължение
на 10 години /в случай на недобросъвестно владение/ е упражнявало владение върху
този имот със съзнанието, че е собственик. Такова доказване не е проведено. Нещо
повече, от цитираните по-горе доказателства може да се направи извод, че през
процесния период ищецът не само не е упражнявал фактическа власт върху
апартаментите, но и публично е признавал, че не той, а ответниците са собственици.
Обосновано СГС е приел, че не са доказани предпоставките на чл. 79, ал.1 от ЗС,
поради което законосъобразно е отхвърлил установителния иск за придобиване на
право на собственост по давност – и за двата апартамента.
Поради неоснователността на жалбата, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, I-17 състав, постановено на 14.01.2021 г. по гр. дело № 8538/2017 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5