№ 14656
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110153112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. С. , ЕГН
**********, с адрес ..., чрез адв. В. Н., със съдебен адрес ..., против ..., ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление ..., представлявано от С.А.- управител, чрез пълномощника адв. Д. П.,
със съдебен адрес ..., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за
осъждане ответника да заплати сумата от 301,10 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит, обективиран в Договор за заем №...27 от 01.03.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 13.09.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил с ответника Договор за заем №...27, по
силата на който му бил отпуснат кредит в размер на 400 лева срещу задължението да го
върне в 11-месечен срок посредством плащане на погасителни вноски всяка в размер на
44,20 лева при ГПР от 41,08 %. Размерът на общата сума, която ищецът следвал да върне, е в
размер на 486,20 лева. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, съгласно
която ишецът, като кредитополучател, се задължава в 3-дневен срок от сключване на
договора да осигури персонално обезпечение чрез съдействието на трето лице, което да
поеме при условията на солидарна отговорност произтичащите от процесния договор
задължения, като сключи договор за поръчителство. Поради неизпълнение на това
задължение на ищеца била начислена неустойка в размер на 339,94 лева. Твърди, че сумата
по кредита била погасена предсрочно в общ размер ...01,10 лева. Претендира нищожност на
процесния договор поради противоречие със законоустановените императивни правила,
поради неспазване на предвидената в закона форма, както и поради липса на съществен
елемент от съдържанието му- годишен процент на разходите. Твърди, че годишният лихвен
процент само е посочен без да е разписана методиката на формирането му, което, от своя
страна, представлявало противоречие с императивна правна норма по чл. 19, ал. 1 вр. с чл.
10, ал. 2 и чл. 10 „а“, ал. 2 и 4 от ЗПК. Посочва, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело
С-448/... г. на СЕС на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляване на
ГПР без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Също така поддържа,
че действителният размер на ГПР за процесния договор е 116,22 %, а не 41,08 %.
Претендира нищожност на клаузата за неустойка като накърняваща добрите нрави, като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Ищецът посочва, че по този начин с
клаузата за неустойка се заобикаля закона, тъй като се уговаря едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Посочва, че при недадено
1
обезпечение не биха произтекли вреди за кредитора и по този начин неустойката обезпечава
всъщност вредите от евентуално неизпълнение на главния дълг, за която по принцип тече
мораторна лихва и е забранено да се кумулира неустойка за забава с лихва за забава.
Поддържа, че така уговорена неустойката е трябвало да бъде включена в ГПР на кредита,
тъй като представлява допълнително възнаграждение към главницата, уговорено като
периодично плащане. Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен, тъй като
кредитополучателят не е бил наясно с действителния ГПР. Твърди, че действителният ГПР
надхвърлял 50 %, което е в противоречие с императивна правна норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Поддържа, че неправилното изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора за кредит. Посочва, че процесният договор е недействителен
поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с
добрите нрави. В условията на евентуалност твърди, че договорът е унищожаем с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия, респективно твърди
нищожност на отделни клаузи от договора. Обосновава правен интерес за завеждане на
настоящото дело, поддържайки недействителност на целия договор за кредит, с оглед което
следва да дължи само чистата стойност на кредита, поради което се явява изплатена без
основание сумата в размер на 301,10 лева, представляваща разликата между заплатената
предсрочно от ищеца сум...01,10 лева, и предоставената му сума по кредита- 400 лева. Моли
за уважаване на иска.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли на основание чл. 190 от ГПК
съдът да задължи ответника да представи всички налични документи, свързани с процесния
кредит по Договор за паричен заем №...27/01.03.2021 г. Също така моли ответникът да бъде
задължен да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от
страна на ищеца по договора за кредит. Прави доказателствено искане на основание чл. 192
от ГПК съдът да задължи .. да представи справка за всички извършени плащания от ищеца
към ответника за периода от 01.03.2021 г. до 13.09.2021 г. Релевира искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени
бележки с вх. № 1...7/1....2022 г. преди откритото съдебно заседание, в които е изложил
становище, че процесният договор за кредит е нищожен поради грешно посочен размер на
ГПР. Посочва, че съгласно заключението на вещото лице действителният размер на ГПР
възлиза на 116,22 %, следователно същият надхвърля максимално установения праг. Счита,
че клаузите, уреждащи заплащането на такси по договора са неравноправни, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя. Твърди, че налиц е изначална невъзможност за
потребителя да осигури в тридневен срок от сключването на договора поръчител. Същото
важи и за предоставянето на банкова гаранция. Поддържа, че предвидената неустойка
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции. Последната
представлявала скрита печалба за кредитора. Следвало е да бъде включена в ГПР. Поддържа
недействителност на целия договор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
прави искане за съединяване на настоящото дело с гр. д. № 53111/2021 по описа на СРС, 85-
и състав. Обосновава искането си поради идентитет на страните по делата и сходство в
предмета на спора- прогласяване нищожност на договори за кредит, сключени между
същите страни. Оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните по делото
е бил сключен Договор за паричен заем №...27/01.03.2021 г. Не оспорва, че ищецът му е
прев...01,10 лева за погасяване на кредита. Поддържа, че уговорената клауза за неустойка
при неизпълнение на акцесорно задължение има санкционен характер. Оспорва твърдeнията
на ищеца, че е била начална невъзможност да осигури поръчител по договора за кредит.
Посочва, че неустойката за неизпълнение на акцесорното задължение по дефиниция не
попадало в общите разходи, затова не следвало да бъде включена в ГПР. Поддържа, че дори
да се приеме, че е неправилно изчислен ГПР, то това не влече нищожност на целия договор,
а само на клаузата, уреждаща неустойката. Възразява срещу твърденията на ищеца за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Поддържа, че на ищеца е била
предоставена възможността да влияе върху съдържанието на договора преди сключването
му. Посочва, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, е могъл да изпълни
задължението си да осигури поръчител по всяко време след сключване на договора, като
щял да дължи неустойка само за периода преди сключване на договора за поръчителство.
Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е бил сключен при крайна нужда, поради
2
тяхната недоказаност. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й по валидни договорни клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата- на 01.03.2021 г. между страните е сключен Договор за
заем №...27, по силата на който на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 400 лева срещу
задължението да го върне на ответника в 11-месечен срок посредством плащане на
погасителни вноски всяка в размер на 44,20 лева при ГПР от ...4 %; в процесния договор
била включена клауза, съгласно която ищецът, като кредитополучател, се задължава в 3-
дневен срок от сключване на договора да осигури персонално обезпечение чрез
съдействието на трето лице, което да поеме при условията на солидарна отговорност
произтичащите от процесния договор задължения, като сключи договор за поръчителство;
на ищеца била начислена неустойка в размер на 339,94 лева поради неизпълнение на
задължението да осигури попечител в посочения срок; във връзка процесния договор за
кредит ищецът е заплатил в полза на ответника сумата ...01,10 лв.
Съгласно представения и приет по делото като писмено доказателство Индивидуален
договор за заем код:...27 договорът бил сключен при ГЛП в размер на 41,08 % и ГПР от ...4
%, като общият размер на всички плащания по заема следвало да бъдат в общ размер на
486,20 лв. В чл. 12 е уредено задължение на кредополучателя да осигури в 3-дневен срок от
сключване на договора поръчител в лицето на трето физическо лице, отговарящо на
определените в ал. 3 на същия член условия. Предвидена е неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 339,94 лв., платима на части ведно с погасителната вноска по
кредита. Видно от разписка №...27/01-04-2021 г. ищецът е усвоил заемната сума от 400 лв. в
търговски офис 003- Офис Люлин. Видно от приложените разписки по делото / л...-22 по
делото/ ищецът е заплатил в полза на ответника сумата ...01,10 лв.
По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на
вещото лице се установява, че действителният размер на ГПР е 116,22 %, изчислен съгласно
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Сумата, която
ищецът е следвало да върне за 11 месеца, в това число- главница в размер на 400 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 86,20 лв. и неустойка в размер на 339,94 лв., е на
стойност 826,14 лв. Последната е взета предвид при изчисляване на реално приложимия
ГПР.
Съгласно решение по дело C-449/13 на СЕС по тълкуване на член 5, параграф 6 от
Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директив.../102, е прието, че оценката на кредитоспособността на потребителя налага
промяна в предоставените разяснения, които трябва да бъдат съобщени на потребителя
своевременно, преди подписването на договора за кредит, без обаче това да предполага
изготвянето на специфичен документ, т.е. оценката на кредитоспособността на потребителя
се извършва преди подписване на договора и преценката на кредитодателя дали тя е в
достатъчен обем посредством разяснения следва да предхожда договора. Съдът приема, че
така уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна на основание чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Същата е по отношение на оценка на риска, не представлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а освен това не е определена и за какви точно вреди
се дължи. Клаузата обезпечава изпълнението не на основното договорно задължение, а на
едно вторично поето задължение за обезпеченост на кредита, което задължения по оценка
има търговецът- професионалист в тази област, който следва да положи значително по-
голяма грижа към своята дейност и поначало следва да бъде извърши преценката преди
3
предоставянето на сумата. Отделно от това, така уговорена по своя характер притежава само
санкционна функция, без да зависи от вредите от това неизпълнение, като цели да се
кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски, видно
и от заключението на вещото лице), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати неустойка при
неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл.143, ал.1 ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията. Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължения по кредита, а да е в
ущърб на потребителя, въвеждайки още един сигурен източник на доход на икономически
по-силната страна, с оглед обстоятелството, че е включена наред с основното задължение по
погасителния план, т.е. цели да е скрито възнаграждение, което на самостоятелно основание
я прави нищожна.
По наведеното твърдене на ищеца, че ГПР е неправилно посочен, поради това че не
отразявал включената неустойка по чл. 8 от договора, съдът намира следното. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, ... - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, ... - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради което и с оглед чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В чл. 4, ал. 8 от процесния договор е
посочен процент на ГПР ...4 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, който размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за
потребителски кредит в момента на сключването му следва да е уговорен ГПР по кредита -
арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, изразяващ задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит. При формирането му се включват и всички бъдещи разходи
по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. §1, т.1 ДР на ЗПК. ЗПК транспонира
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е във вр с чл.10, б. „ж“ от Директивата, установяваща
задължение за съдържане на информация за ГПР, съответно чл. 22 ЗПК е във вр. чл. 23 от
Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане
в изпълнение.
Уговорката за неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, както и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното
задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова-
непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв
начин не съответства на последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с уговорката за получаване на договорна, разбирана
като цена на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер,
4
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Следователно лихвите и разходите по кредита
не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни- арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така уговореното
възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане
на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на 3 СГС по в. гр. д....108/2021 г., Решение №
264616 от 0....2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не съответстват на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК
(Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, ІІ-А въззив. състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д....108/2021 г. на СГС, III-Б въззив. състав и др.)
По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение- непредоставено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло
да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. 4 Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е
налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение.
С оглед изложеното целият договор за заем се явява недействителен на посочените
основания, като в този случай потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, а
именно- 400 лв., представляваща главницата по кредита.
5
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. Съдът
счита, че по делото безспорно се установи, че ответникът е получил сума в общ размер на
701,10 лв. При установяване на недействителност на договора между страните, ищецът
дължи само реално полученото, тоест главницата, а лихвите и неустойката са недължими. С
размера на лихвите и неустойката ответникът се е обогатил за сметка на ищцата. Ответникът
не ангажира доказателства относно наличие на основание да получи сумите за лихва и
неустойка. Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и
основателна за разликата между реално заплатената сума и размера на главницата, а именно-
за сумата от 301,10 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само ищецът на основание
ч...8, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски общо в размер на 500 лв., от които сумата от 50
лв.- заплатена държавна такса, сумата от 150 лв.- депозит за вещо лцие, и сумата от 300 лв.-
заплатен адвокатски хонорар, заплатена в брой съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 14.10.2021 г.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
С.А.- управител, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да заплати на М. Г. С. , ЕГН
**********, с адрес ..., сумата от 301,10 лева, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, обективиран в Договор за заем №...27 от 01.03.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 13.09.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
С.А.- управител, на основание ч...8, ал. 1 ГПК заплати на М. Г. С. , ЕГН **********, с
адрес ..., сумата от 500 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6