Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 5.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И.
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4114 по описа за
2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ.
Ищците Л.Д.Е., А.Г.Х., С.Г.Х. (представлявани от тяхната майка и законен
представител ищцата Л. Е.), Х. М.И. и Х.Е.И. твърдят, че на 22.11.2013 г. около
10.50 ч. на път ГП І-4 в район на кръстовище, водачът на л.а. Смарт, с рег. № *******,
Г.Г.П., виновно причинил смъртта на Г. Х.Е., наследодател на ищците – съпруг на
първата ищца, баща на следващите две и син на последните двама. Посочено е, че
загиналият пътувал на предна дясна седалка в л.а. ВАЗ 21093, рег. № ********,
управляван от В.С.М.. Смъртта на Е. настъпила поради челен сблъсък с л.а.
Смарт, който навлезнал в лентата за движение на л.а. ВАЗ. Загубата на Е.
причинила болки и страдания на ищците, тъй като той бил грижовен и отговорен
съпруг, баща и син, имал щастлив брак. Съпругата му постъпила за лечение в
болница на психиатрично заболяване, децата не можели да се справят с
ежедневието си, родителите не можели да преодолеят загубата. Всички ищци
претендират ответникът, при когото била налице валидна застраховка на
гражданската отговорност на виновния водач, да им заплати обезщетение за
неимуществените вреди в размер на по 150 000 лв. за всеки, ведно със законната
лихва от 22.11.2013 г. и разноски. Оспорват разноските на ответника.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД оспорва механизма, вината на водача, размера
на иска, вида на вредите на ищците, като сочи, че е налице съпричиняване поради
неизползван предпазен колан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Според удостоверение № 280 от 12.01.2015 г. Г. Х.Е. е починал на 21.11.2013
г., като е оставил за законни наследници съпругата си Л.Д.Е. и дъщерите си С.Г.Х.
и А.Г.Х.. В удостоверение № 279 от 12.01.2015 г. за родствени връзки е
отразено, че Г. Х.Е. е син на Х.Е.И. и Х. М.И..
С присъда № 36 от 29.05.2015 г., Великотърновския ОС, НК, по НОХД № 136/15
г. е признал Г.Г.П. за виновен в това, че на 21.11.2013 г. около 11 ч. на
главен път І-4 при управление на л.а. „For four smart“, *******,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като допуснал
ПТП с насрещно движещия се л.а. ВАЗ 21093, рег. № 7324 РК, при което причинил
смъртта на пътуващия в л.а. „ВАЗ“ Г. Х.Е. и средни телесни повреди на други две
лица – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“ и б.
„в“ НК. Присъдата е влязла в сила на 4.04.2016 г. (л. 136).
Приетата по делото САТЕ е дала становище, че на 21.11.2013 г. около 11 ч. в
района на с. Джулюница и с. Кесарево е настъпило ПТП между л.а. ВАЗ Самара,
рег. № *******, и лек автомобил „FORFOURSMART“, рег. № *******. Платното за движение е било
двупосочно, разделено с двойна бяла разделителна линия, която е прекъсната в
платното, в която се е движел л.а. Смарт (посока към гр. Варна). Последният се
е движел със скорост от 117 км/ч, а насрещно приближаващия л.а. ВАЗ – със
скорост от 104,4 км/ч. Автомобилът „Смарт“ е допуснал навлизане в насрещната
лента, в която е настъпил челен удар с другото превозно средство, макар
неговият водач да е предприел интензивно спиране.
Приетата СМЕ е дала становище, че Г.Е. на 35 г. е получил тежък травматичен
шок, дължащ се на тежка закрита гръдно-коремна травма, множествени фрактури на
ребра, прешлени, лява колянна става, тазов пръстен, разкъсване на белите
дробове, черния дроб, вътрекоремен кръвоизлив. Посочените травми са били
несъвместими с живота и настъпилата смърт е била бърза и неминуема. Пряката
причина за това е получената крайнотежка гръдна и коремна травма, които са
предизвикали остра кръвозагуба на трупа и вътрешните органи. Отбелязано е, че
за смъртта са спомогнали и останалите претърпени открити и закрити травми –
счупване на костите на тазовия пръстен и двустранното изкълчване на двете
тазобедрени стави, които са една от причините за настъпилия тежък травматичен
шок, непосредствено преди смъртта.
Комплексната СМАТЕ е установила, че л.а. ВАЗ Лада Самара – Спутник е бил
оборудван с предпазни колани на всички седалки, вкл. на предна дясна, като се
сочи, че с оглед уврежданията пътникът е бил без поставен колан. В конкретния
случай обаче е изтъкнато, че е без значение дали пътуващия Г.Е. е ползвал колан,
тъй като деструкцията на предната зона на купето (хлътване навътре) при всички
случаи е щяла да доведе до същите травматични увреждания.
Повторната комплексна СМАТЕ е потвърдила, че загиналият е пътувал без
колан, което е създало условие гърдите, корема, таза и долните крайници да
получат удари от твърди тъпи предмети, като при челния ексцентричен удар под
въздействието на мощните инерционни сили тялото се е придвижило внезапно напред
и на ляво. Формиран е извод, че при поставен колан тялото на Е. не би се
ударило в арматурното табло и не би получило тежките смъртоносни увреждания, но
не биха се предотвратили счупването на лявото коляно и изкълчванията на двете
тазобедрени стави. В о.з. е пояснено от експерта-съдебен лекар, че при скорост
от 90-100 км/ч и челен удар, коланът ще задържи тялото на пасажера, но не би
попречил да се получи счупване в областта на шията, поради движението на
главата в момента на удара напред и назад – при това камшично счупване се
получават шийни травми, които са с висок процент на смъртност. Посочено е още,
че е възможно макар и не 100 % в случая да се стигне до счупване в областта на
шията, но това се обуславя и от конкретните особености на даден организъм,
гъвкавостта, издръжливостта и пр. Изтъкнато е също, че при конкретната скорост
не може да се каже дали коланът би спасил пострадалия.
Св. С.М.А.разказва, че семейството, в което израснал Г. било хубаво и
задружно, той имал по-голям брат, и всички били привързани един към друг.
Родителите имали сантимент към Г., тъй като той бил по-малкото им дете, бил
по-глезен, по-успял (тъй като бил инспектор в съдебна охрана) и те много се
гордеели с него. Г. бил хрисим човек, уважавал рода и семейството си. Когато се
задомил той живеел известно време с родителите си, но после се отделил в
самостоятелно жилище, но в същия вход на блока. Семейството на Г. било
сплотено, предимно той подсигурявал дохода, тъй като жена му била шивачка и
вземала 300 лв., той бил грижовен съпруг, като свидетелката сочи, че често ги
виждала по паркове и люлки заедно, грижел се за децата си, водел ги на градина.
На погребението съпругата му била като сянка, и нея и майка му ги подкрепяли,
тъй като едва се държали, правили им някакви инжекции. Бащата се опитвал да се
държи, но всички видимо страдали. Децата и сега не искали да повярват, че баща
им го няма, не били вече онези деца като преди – сега станали свити, унили,
говорели за баща си, искали да летят, за да стигнат до него на небето, тъй като
майка им им била казала, че сега той бил там, а по-малката карала майка си да
звънне на баща й за го чуе и да го помили да слезе по стълбичка от небето при
тях. Св. Али сочи, че родителите на Г. всеки петък ходели на гробища, а също
така била виждала съпругата му забрадена (в знак на скръб и тъга) в съботни дни
да води децата на гроба. Връзката на Г. с майка му била силна и тя много
страдала за сина си, като също ходела забрадена. Той помагал на родителите си
приживе, ходели на село да работят по двора, той им помагала в
административните въпроси, бил им опора и надежда. Сега той липсвал на всички и
те не можели да приемат факта, че го няма. След събитията майката, съпругата и
децата на Г. посещавали психолог.
По делото са представени служебни бележки № 760, 761 и 762 от Комплекса за
социални услуги за деца и семейства в гр. Търговище, в която е отразено, че
ищцата Г.Е. и двете й деца посещавали психологически консултации в
ЦОП-Търговище ежеседмично в периода 26.08.2015 г. – 26.02.2016 г., като това се
отнася и за предходен период – от 23.03.2015
г. до 23.06.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства установяват, че предизвиканата на 22.11.2014
г. катастрофа е причинена от поведението на водача Г.П., който е нарушил чл. 20,
ал. 1 ЗДвП. Постановената по случая, влязла в сила, присъда на наказателния
съд, на основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящият състав, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно извършването му, неговата противоправност
и виновността на дееца. С оглед казаното следва да се приеме за установено, че
водачът П.с противоправното си поведение е предизвикал ПТП, в резултат, на
което е настъпила смъртта на Г. Х.Е.. Само на това основание, доколкото
причинната връзка между противоправното поведение и причинената смърт са част
от фактическия състав на инкриминираното деяние, следва и в настоящото
производство да се приеме за доказано, че смъртта на родственика на ищците е
пряко предпоставена от виновното поведението на водача П..
Що се касае до възражението за съпричиняване на вредните последици, съдът
намира същото за неоснователно. Вярно е, че приетите по делото експертизи са
единодушни в становището си, че загиналият е пътувал без предпазен колан. За да
се аргументира обаче извод, че това поведение е предпоставило леталния изход
следва да се установи с категоричност, че използването на колана би съхранило
живота на пострадалото лице. Такива доказателства в хода на процеса не се
събраха. От една страна в първата комплексна експертиза е прието, че при всички
случаи (с оглед деформациите на купето и неговото хлътване в посока към
предната дясна седалка) е щяло да се достигне до фатални телесни травми. В
повторната експертиза е възприето, че най-тежките телесни увреди, които са
пряката причина за смъртта, са причинени именно поради неизползването на
колана. Вещите лица от тази повторна СМАТЕ са счели, че пострадалият, при
поставен колан, е щял да получи само счупване на коляното и изкълчване на двете
тазобедрени кости. В същото време обаче конкретните последиците от тези две
групи травми са подчертани в първата СМЕ – там е изтъкнато изрично, че за
смъртта на пътника са спомогнали
претърпените открити и закрити травми – счупване на костите на тазовия пръстен
и двустранното изкълчване на двете тазобедрени стави, които са визирани като една
от причините за настъпилия тежък травматичен шок, непосредствено
преди смъртта. На последно място – вещите лица по повторната експертиза
неколкократно са посочили, че изводите за вида и характера на евентуалните щети
при този механизъм на ПТП и поставен колан от пострадалия са само вероятни,
като са подчертавали, че в голям процент от случаите ползването на колан при
конкретната висока сумарна скорост и интензивност на челния сблъсък са
предпоставка за „камшични счупвания“ в областта на шията, които също водят до
летален изход.
При съобразяване с казаното по-горе следва да се приеме, че възражението за
съпричиняване не е доказано по пътя на пълното и главно доказване. Ето защо
същото не може да бъде взето предвид при определяне на размера на
обезщетението.
Предвид събраните гласни доказателства, установяващи
претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг, баща и
син, като съобрази принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика
за подобни случаи и момента на настъпване на инцидента (2013 г.), съдът приема,
че обезщетението следва да бъде определено в размер на по 120 000 лв. за всички
ищци. За този извод съдът взе предвид обстоятелство, че загиналият е бил в
много добри отношения на обич и привързаност с всички ищци, че е съжителствал
със семейството си, и в непосредствена близост до своите родители – в съседни
жилища в един вход. Установява се, че Г. е осигурявал основните доходи за
своето семейство, а на родителите си е помагал (вкл. в домакинството).
Събраните доказателства напълно подкрепят тезата, че всички ищци тежко са
понесли трагичната и внезапна загуба на своя близък в разцвета на неговите сили
- безспорно жестоката смърт е нанесла е тежки емоционални травми на невръстните
му деца, на съпругата му и на родителите
му, които са във възраст, в която разчитат на подкрепата на сина си.
За горниците над посочените суми до пълния предявен
размер исковете на всеки от ищците следва да се отхвърли.
Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатени от
ответника-застраховател, тъй като относно отговорността на виновния водач е
била налична валидна към момента на произшествието застраховка при ответното
дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищците, в качеството им на увредени лица, имат
право да претендират обезщетение на претърпените от него щети пряко от
ответника – застраховател.
Върху определената по-горе суми за обезщетение на
нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна
и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП и настъпилата смърт - 22.11.2013 г.
Предвид изхода на спора ответникът-застраховател
следва да заплати на ищците разноски за един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА в размер на 18530 лв. (без ДДС), а за разходи в
производството - 800 лв. Ищците на свой
ред следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв. и разноски в размер на 204,80 лв. Ответникът следва да заплати 23 500 лв.
по сметка на СГС като държавна такса (след приспадане на внесената при
образуване на делото такава от 500 лв.) на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) ЗАД
„Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, да заплати на Л.Д.Е., ЕГН **********, А.Г.Х.,
ЕГН **********, С.Г.Х., ЕГН **********, (представлявани от тяхната майка и
законен представител ищцата Л. Е.), Х. М.И., ЕГН **********, и Х.Е.И.,
ЕГН **********, сумите от по 120 000 лв., съставляващи
обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на Г. Х.Е., ведно със законната
лихва върху главниците от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 800 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горниците над 120 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000
лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати на
Адвокатско дружество „******“ адвокатско възнаграждение в размер на 18530 лв.
(без ДДС) лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 23 500 лв. на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.Е., А.Г.Х., С.Г.Х., Х. М.И. и Х.Е.И. да
заплатят на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД сумата от 654,80 лв. като разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените в полза на ищцовата страна суми могат да
бъдат заплатени по банкова сметка ***. № 156927 от 22.11.2017 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: