Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 11. 08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 3340 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от С.Т.В., ЕГН **********, адрес ***. (въззивник).
Обжалвано е Решение № 435337, постановено
на 22. 06. 2018 г. от Софийския районен съд, 118-и състав, по гр. д. № 31559
по описа на Софийския районен съд за 2017 г. С него са частично уважени
кумулативно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД за установяването на съществуването на
парични вземания спрямо въззивника. С въззивната жалба решението се оспорва като
формално и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на
съществени процесуални правила. Твърди се, че исковата моба е нередовна, защото
не са били заплатени напълно дължимите държавни такси; че районният съд в
нарушение на закона присъдил обща главница и общи лихви, без да уточни частите
от тях за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение. Твърди се още,
че първоинстанционният съд е трябвало да приложи чл. 62. от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), но го е игнорирал за сметка на Закона за енергетиката
(ЗЕ), въпреки че по силата на пар. 1. от ЗЗП той е специален закон спрямо ЗЕ.
Аргументира, че районният съд незаконно е отказал да допусне негови
доказателствени искания по чл. 190. от ГПК, а същевременно е уважил исковете на
насрещната страна при липса на доказателства. Ищецът всъщност не доказал нито
наличието на договорно отношение, нито количеството на доставената
топлоенергия. Намира, че вземанията по реален отчет и по служебно начисляване
на топлинна енергия са различни и произтичат от различни правопораждащи
юридически факти. Сключването на договора с топлопреносното предприятие ставало
с подаването на молба за откриване на партида, а не само по силата на закона;
всъщност договор за предоставяне на толинна енергия имало между топлопреносното
предприятие и предходния собственик на топлоснабдения имот, а не между него и
въззивника.Съществуването на вещно право на ползване легитимирало пасивно по
иска вещния ползвател, а не собственика. Ищецът не бил приспадал или добавял
надлежно суми по изравнителните сметки, защото за това се изисквало съгласието
на потребителя на топлинна енергия. Ищецът не доказал изправността на
измервателните уреди. Позовавайки си не общите условия за продажба на топлинна
енергия от 2002 и 2005 г. твърди, че не е спазена процедурата по определяне на
дружество за дялово разпределение („ФДР“). Оспорва заключенията по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Въззивникът иска от
въззивния съд да отмени решението в частта, с която е признато за установено
спрямо него вземането в размер на 87 (осемдесет и седем) лева и 22 (двадесет и
две) стотинки и е осъден да заплати 247 (двеста четиридесет и седем) лева и 40
(четиридесет) стотинки разноски. Претендира присъждане на деловодните разноски
за въззивното производство.
След даване на
указания чрез новия процесуален представител на въззивника е постъпила молба
(л. 22. от делото). С нея се уточнява въззивната жалба, като се посочва, че
между същите страни и за същото нещо е постановено влязло в сила съдебно
решение, поради което настоящото гражданско дело следвало да се прекрати.
Д.Б.В., ЕГН **********,
съдебен адрес ***. също е подала въззивна жалба, която обаче е била върната от
районния съд поради неизпълнение на дадени указания (л. 34. от делото по
исковия процес пред Софийския районен съд).
„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б (въззиваемо дружество) не е
подало срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК отговор на въззивната жалба. С молба,
депозирана преди откритото съдебно заседание, е оспорило въззивната жалба и е
поискало първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодните
разноски за въззивното производство.
След като разгледа становищата на страните и
съобрази правото и събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни и фактически изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на
процеса докато делото е висящо. В дадения случай за въззивния съд е служебно
известно, че между страните „Т.С.“ ЕАД и С.Т.В. и Д.Б.В. вече е било водено в.
гр. д. № 15932 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., II – „В“ въззивен състав. Това дело
е завършило с Решение от 08. 06. 2017 г., което е влязло в сила. Посоченият във
влязлото в сила решение абонатен номер е идентичен с посочения по настоящото
производство (още в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, л. 5.
от заповедното дело), следователно е налице идентичност на топлоснабдения имот.
Предмет на спора по окончателно решеното дело е установяването на
съществуването на вземане за доставена топлинна енергия и на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение (както и обезщетение в размера на
законната лихва) в периода м.07.2012 г. – м.04.2015 г. По настоящото дело
исковете са идентични, а процесният период за вземанията за главница е от 01.
12. 2014 г. до 28. 02. 2015 г., следователно той изцяло попада в периода, за
който е постановено влязлото в сила решение.
Следователно е
налице спор между същите страни, за същото искане и на същото основание по
смисъла на чл. 298., ал. 1. от ГПК. Спорът не може да бъде пререшен предвид
забраната на чл. 299., ал. 1. от ГПК. Районният съд е следвало да прекрати
делото служебно въз основа на чл. 299., ал. 2. от ГПК. Понеже вместо това е
постановил решение, това решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,
след което делото да бъде прекратено от въззивния съд.
Разноски. Претендираните от въззивника С.Т.В. разноски следва
да му се присъдят въз основа на чл. 78., ал. 4. от ГПК както за първата, така и
за втората инстанция. Въз основа на същия текст следва да се присъдят и
разноските, сторени от ответницата Д.Б.В. пред
първата инстанция. В исковото дело на Софийския районен съд има данни че всеки
от двамата ответници е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
по 300 (триста) лева. Единственото в делото на Софийския градски съд има
доказателства, че въззивникът С.Т.В. е сторил разноски за внасяне на държавна
такса в размер на 50 (петдесет) лева. Следователно претенцията му за разноски
следва да бъде уважена в общо за 350 (триста и петдесет) лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въз
основа на чл. 299., ал. 1. от Гражданския процесуален кодекс Решение № 516766 от 25. 10. 2018 г. на Софийския
районен съд, 169-и състав, постановено по
гр. д. № 88402 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.
ПРЕКРАТЯВА въз основа на
чл. 299., ал. 2. от Гражданския процесуален кодекс делото като повторно
заведено.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78., ал. 4. от Гражданския процесуален кодекс въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** Б, да плати на въззивника С.Т.В., ЕГН **********, адрес
***., сумата от 350
(триста и петдесет) лева разноски, от които 300 (триста)
лева сторени в първоинстанционното производство и 50 (петдесет) лева сторени във
въззивното производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78., ал. 4. от Гражданския процесуален кодекс въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** Б, да плати на въззивницата Д.Б.В., ЕГН **********,
съдебен адрес ***., сумата от 300
(триста) лева разноски, сторени в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника: "Т.С."
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.