Определение по дело №377/2020 на Административен съд - Кюстендил

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               гр.Кюстендил, 17.09.2020год.

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                           НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия  Стойчева   кас. адм. дело № 377 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

И.Й.П., понастоящем в затвора – гр. Бобов дол, оспорва с частна жалба определение № 454 от 21.07.2020г. на Административен съд – К.  по адм. дело № 509/2019г.  Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърденията са, че в протокола от проведеното съдебно заседание по делото на 19.02.2020г. не са вписани точно показанията на свид. Х., с оглед на което се иска поправка на протокола,  а оспореното определение за отхвърляне на направеното искане се счита за неправилно. Претенцията е за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – С., не е изразил становище по жалбата.

Окръжна прокуратурата – К., която е страна в първоинстанционното производство, не е изразила становище по жалбата.  

            Административният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,  приема следното:

            Жалбоподателят е ищец в производството по адм. дело № 509/2019г. по описа на Административен съд – К., което е образувано по предявен от същия иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу ГДИН – С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00лв. за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС – поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Б. д. С решение от 25.02.2020г., предявеният иск е отхвърлен. По постъпила от ищеца  касационна жалба срещу решението, е образувано адм. дело № 237/2020г. пред тричленен състав на Административен съд – К., което е насрочено за 30.09.2020г.

            Във връзка с молба на ищеца вх. № 1179/28.02.2020г. съдът е разпоредил да му бъдат изпратени преписи от протоколите от проведените по делото съдебни заседания, като видно от приложеното съобщение на л.92 от делото, документите са получени лично от П. на 06.03.2020г.

 Производството, приключило с постановяване на оспореното определение, е започнало по молба вх. № 2961/15.07.2020г. на ищеца, с която на осн. чл.175, ал.1 от АПК иска поправка на очевидна фактическа грешка в протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.02.2020г.   в частта относно показанията на свид. Х., за които твърди, че са неточно вписани.

 Сезиран с горната молба, съдът е квалифицирал искането в нея  като такова по чл.151 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за поправка на съдебния протокол  и е оставил същото без разглеждане. Приел е, че искането е  недопустимо, тъй като ищецът е пропуснал преклузивния  едноседмичен срок по чл.151, ал.1 от ГПК за предявяването му, с оглед на което правото му да иска поправката на протокола е погасено. Горните констатации за пропускане на срока са формирани при преценка на три възможни хипотези, относими към датата, за която е установено, че съдебният протокол е предоставен на ищеца. 

По изложените мотиви съдът е постановил оспореното определение, с което е оставена без разглеждане молбата  на  жалбоподателя  за поправка на протокола от съдебното заседание на 19.02.2020г. по адм. дело № 509/2019г.

            Определението на съда е съобщено на касатора на 23.07.2020г., а частната касационна жалба е подадена  на 30.07.2020год.

Съобразно изложеното, частната касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в преклузивния срок по чл.230, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.231 вр. с чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се приема за неоснователна.

Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за недопустимост на искането са обосновани от доказателствата по делото и законосъобразни с оглед приложимия закон.  Правилно молбата на П. е квалифицирана като искане с правно основание  чл.151 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, а соченото в същата и в частната касационна жалба основание по чл.175, ал.1 от АПК е неприложимо. Разпоредбата урежда института за поправка на очевидна фактическа грешка, който е относим за съдържанието на съдебното решение, респ. не се прилага по отношение на протоколите от съдебните заседания, какъвто е процесния случай.

 Извън горното, в съответствие със събраните доказателства и извършените надлежни справки в деловодството и на сайта на съда, са констатациите  в оспореното определение за пропускане на срока за предявяване на искането от страна на ищеца. Според приложимата по препращането с чл.144 от АПК,  разпоредба на чл.151, ал.1 от ГПК, всеки участник в процеса може да поиска допълване или поправяне на протокола от съдебното заседание в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните.  Съдът е проверил спазването на визирания процесуален срок, като е обсъдил трите възможни  начални дати, от които същият е започнал да тече, т.е. датите, на които протокола е предоставен на страните, а именно:   20.02.2020г., когато делото е върнато в деловодството след подписване на съдебните протоколи, което е установено от извършената  справка в книгата за открити съдебни заседания;  04.03.2020г., когато протоколът от съдебното заседание е обявен на интернет страницата на съда съобразно изискванията на чл.142а от АПК, което се установява от проверката на сайта на съда;  06.03.2020г., когато препис от протокола е получен от ищеца лично в съответствие с негова молба, постъпила на 28.02.2020г., което се установява  от приложеното по делото съобщение.  Изчислен съобразно всяка от горните дати, за които е доказано, че съдебния протокол е предоставен на страната, срокът за предявяване на искането за неговата поправка е изтекъл далеч преди  15.07.2020г., когато жалбоподателят е подал молбата си  входирана с № 2961/ 15.07.2020г.   Обективираното  в последната искане по чл.151, ал.1 от ГПК е просрочено  и съдът правилно го е оставил без разглеждане като недопустимо. Изводите в изложения смисъл в оспореното определение са обосновани и законосъобразни, формирани са при извършена обективна преценка на относимите факти и при надлежно  приложение на законовите разпоредби.  Оспореното определение е правилно и  следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.229 от АПК, Административният съд

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОСТАВЯ  В  СИЛА  определение № 454 от 21.07.2020г. на Административен съд – К.  по  адм. дело № 509/2019г. 

Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                 Членове: 1.                       2.