№ 5115
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110209161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ремикс България“ ООД срещу наказателно
постановление /НП/ № 42-0005352/08.02.23г., издадено директор на РД АА
София, с което на „Ремикс България“ ООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.10
ал.1 ЗАвПр.
В жалбата се сочи, че наказващият орган не е посочил ясно коя е датата,
на осъществяване на твърдяното нарушение. Алтернативно се иска от съда да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приеме, че случая е
маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. Депозирани са писмени бележки. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2023г. в сградата на РД АА София, ул. „Витиня“ № 1 била
1
извършена проверка въз основа на издадена заповед. Проверяваното
дружество било „Ремикс България“ ООД.
На 20.01.2023г. св. Н. Чавдаров съставил АУАН на “Ремикс България“
ООД, за това че не е подал в тридесет дневен срок за отразяване на
промените, заявление. Отразил в съставения акт да е извършено нарушение
на чл. 10 ал.1 ЗАвПр.
Въз основа на така съставения АУАН, който бил връчен, било съставено
и процесното наказателно постановление, с което на „Ремикс България“ ООД
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 /хиляда/лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Н. Чавдаров. Събраните
по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
В хода на протеклото административно-наказателно производство
властническият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, пряко
рефлектиращо върху правата на сочения нарушител, по начин
възпрепядстващ възможността му да установи кога и какво се твърди, че е
извършил. Така е осуетена възможността на субекта на отговорността да
реализира гарантираното му от закона право на защита.
Съобразно разпоредбата на въведения в наказателното постановление и
2
предхождащия го АУАН чл.10 ал.1 от ЗАвПр „При настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за
отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.“.
ЗАНН задължава контролния орган да посочи точно и ясно кога е
извършено нарушението. Датата на извършване на административното
нарушение е съществен елемент от съдържанието на наказателното
постановление и предхождащия го АУАН.
За административно-наказващия орган съществува задължение да
въведе тази дата, срещу която субектът на отговорността следва да може да
ангажира доказателства, респективно да реализира правото си на защита.
Нужно е да се посочи, че законът допуска саниране на пропуск в двата акта
/НП и АУАН/ единствено в хипотеза, при която са несъмнено установени
както извършеното нарушение, така и субекта на отговорността. Процесното
нарушение – липса на въведена дата, на която се твърди, че е извършено
нарушението, не е сред тези, които могат да бъдат скрепени с решението на
съда. Това е така, защото моментът на извършване на нарушението е елемент
от обективните предели на същото. Следва да се прави ясно разграничение
между дата на узнаване/констатиране за извършеното нарушение от
контролния орган и дата на извършване на същото от задълженото лице. От
така въведените фактически параметри на соченото нарушение датата, би
могла да бъде изводима, и тя може да бъде евентуално възприета, като датата
на подаване на справката. Същевременно хипотетичното въвеждане на датата
не може да съставлява способ за узнаване от страна на сочения нарушител,
кога според административния орган той е извършил нарушението. Това е
така, защото тази дата би могла по метода на тълкуване съдържанието на
наказателното постановление /което според съдът е недопустимо,
доколкото контролният орган е длъжен точно и ясно да опише всички
факти, които според него очертават обективните предели на
административното нарушение/ и всяка една дата, предхождаща датата на
справката – моментът на узнаване от контролния орган. Следователно за
субекта на отговорността остава неясен въпроса, кога счита
административно-наказващият орган, че е извършил нарушението. Тук следва
да се посочи, че изхождайки от съдържанието на задължението – подаване на
3
декларация до изтичане на определен краен срок, същото може да бъде
извършено/според съда това би могло де е датата на извършване на
нарушението/, на дата следваща изтичащия законоустановен срок, изчислен
съобразно датата, на която е настъпила конкретната промяна. Така при
очертаващата се неяснота в издаденото наказателно постановление се е
стигнало да пряко нарушаване правото на защита на субекта на
отговорността, тъй като е бил лишен от възможност да установи кога според
контролния орган той е извършил соченото нарушение.
Липсата на точно въвеждане на датата, на която е извършено
нарушението води до невъзможност да се определи кога изтича предвидения
от НПК/субсидиарно приложим/ срок, след който държавата губи
възможността си да реализира административно-наказателната отговорност
на субекта. Този срок не може да бъде поставен под субективната преценка на
всяко трето лица, тъй като би се стигнало да правна несигурност, всеки път
щом началният момент на изчисляване на погасителната давност е различен.
Ето защо контролният орган всякога е длъжен да посочи кога е извършено
нарушението.
По-насетне следва да се посочи, че издаденото НП и предхождащият го
АУН не съдържат точно и ясно описание на обстоятелствата, очертаващи
обективните елементи на конкретното нарушение. Не са въведени твърдения
чрез очертаване на данни кога се твърди, че е възникнало конкретно
обстоятелство, попадащо в рамката на въведеното в чл.10 ал.1 ЗАвПр
задължение. Този елемент е съществен, отчитайки характера на
изпълнителното деяние на процесното нарушение. Не е посочено точно и
ясно и какво е подлежало на заявление пред контролния орган. Тези пороци
са съществени. Те лишават от възможност субекта на отговорността да
установи какво се твърди, че е извършил/не е извършил. Изписване
съдържанието на текста на правната норма, субусумираща състав на
административно нарушение не освобождава властническия орган от
задължението да опише всички обстосятелства, очертаващи твърдяното
нарушение, защото субекта на задължението следва да се защитава срещу
факти.
При тези доводи атакуваното наказателно постановелине следва да бъде
отменено.
4
С оглед изхода на производството и на основание чл. 63 ал.5 ЗААН РД
АА София следва да заплати в полза на „ Ремикс България“ ООД сумата от
400 /четири стотин/ лв., представляваща разноски за адвокат в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0005352/08.02.23г., издадено
директор на РД АА София, с което на „Ремикс България“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за
нарушение на чл.10 ал.1 ЗАвПр.
ОСЪЖДА РД АА София да заплати в полза на „Ремикс България“ ООД
сумата от 400 /четири стотин/ лв., представляваща разноски за адвокат в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5