Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 28.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. №7014 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.03.2020
г., постановено по гр. д. №50110/2018 г. по описа на СРС, 170 състав, е уважен предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Й.Х.В.
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, като е признато, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 2596,50 лв., представляваща коригирана цена за потребена
електроенергия за периода от 27.01.2018 г. до 26.04.2018 г., дължима за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********кл. № 300013113604, за която сума е
издадена фактура с № **********/30.04.2018 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата са присъдени
сторените по делото разноски в размер на 515,86 лв..
Първоинстанционното
решение е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с доводи за неговата неправилност.
Оспорва решаващия извод на съда, че настоящият въззивник не е спазил изискването
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да предвиди ред за уведомяване на потребителя за
извършена корекция на сметката му, тъй като такъв ред бил предвиден в чл. 17,
ал. 2 от Общите условия на „Ч.Е.Б.” АД и уведомление е изпратено на ищеца. Позовава
се на решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. №2991/2018 г., на ВКС, III г.о., в
което е прието, че дори липсата на предвиден ред за уведомяване не е основание
да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. Предвид това въззивникът поддържа, че СРС е достигнал до
неправилни правни изводи, без да вземе предвид категорично доказано по делото
обстоятелство, че ищцата неправомерно е ползвала електрическа енергия, която не
се измерва от средството за търговско измерване поради нерегламентирана промяна
в схемата на свързване на измервателната система, а приетата съдебно-техническа
експертиза установявала и размерът на ползваната, но неотчетена електрическа
енергия за допустимия срок по чл. 48, ал. 1 ПИККЕ. По изложените съображения се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск –
отхвърлен.
Въззиваемата - ищца Й.Х.В. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Счита, че визираните от въззивника разпоредби на
чл. 17 и чл. 18 от ОУ не отговарят на изискванията на чл. 98а ЗЕ, същите са
одобрени и са влезли в сила преди изменението в ЗЕ и на разпоредбата на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. За електроразпределителното дружество е вменено изрично
задължение да създаде посочените правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) със съответното съдържание на новата законова
уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), както съответно и да приеме общи условия на договорите
с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на
сметка възниквала за доставчика на електрическа енергия при кумулативното
наличие на посочените две предпоставки. Доказателства за съществуването на
подобни ОУ въззивникът обективно не можел да ангажира, тъй като общите му
условия последно били променени преди процесните изменения в ЗЕ, а в чл. 17 ал.
2 от ОУ е предвидено задължение за уведомяване, но не и ред, по който то да се
извършва. Визираната непълнота на чл. 17 от ОУ била и в противоречие с чл. 143
ЗЗП., тъй като същите съдържат регламентиран ред за уведомяване на клиента, но
след извършване на корекционната процедура, съответно след изготвяне на
справката за дължимост на сумите от клиента, което не създавало условия за
защита правата на потребителя.
Оспорва се и корекцията да е извършена по реда на общите условия, тъй
като на стр. 1 в Констативен протокол от 26.04.2018 г., съставен от служители
на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, е описано, че същият се издава „на основание Правила
за измерване на количествата електрическа енергия“, а към датата на извършване
на проверката такива правила не съществували, тъй всички разпоредби, уреждащи
реда на установяване на неточното измерване са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия
(обн. в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г.). Дори и да се приемело, че проверката е
извършена по предвидена в Общите условия процедура, то същата била произволно
определена и неотговаряща на законовите изисквания на чл. 83 ЗЕ.
Счита, че соченото във въззивната жалба съдебно решение на ВКС е
ирелевантно с оглед настоящия казус, тъй като в него се извеждат съждения за
прилагането на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД, както и приложението на
института на неоснователното обогатяване в хипотезата на корекционната
процедура, касаещо хипотеза, при която ползващото електроенергия лице е
търговец, а в случая ищцата е потребител по смисъла на ДР на ЗЕ, така и на ЗЗП.
Не бил налице и фактическият състав на института на неоснователното
обогатяване, доколкото не се установявал реалният размер на обедняването, респ.
на обогатяването.
Сочи се, че при съставянето на констативният протокол е нарушено изискването
на чл. 47 от ПИКЕЕ да присъстват органите на полицията и те да го подпишат, тъй
като вписаното лице Ю.А.М.е от „ЗНУ София“, което не е част от системата на
МВР. Процесното СТИ е било демонтирано, без да са спазени законовите изисквания
за това - в протокола не били описани номера на СТИ, стикерите, ограничаващи
осъществяването на нерегламентиран достъп до ново монтираното СТИ,
демонтираното СТЕ не е съхранено по надлежния ред чрез поставяне в безшевен
чувал и не е ограничен от нерегламентиран достъп след неговия демонтаж, без да
е заявено за метрологична проверка, поради което не можело да се докаже и
спазване на разпоредбата на чл. 48 ал. 1 ПИКЕЕ и неизмерването на потребената
ел. енергия да бъде установено при метрологична проверка.
Счита, че след отмяната на чл. 1 - чл. 47 от ПИКЕЕ за въззивника не
можело да се породи потестативното право на корекция на сметка на потребител по
чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като разпоредбата препраща към чл. 47 ПИКЕЕ, а
последната е отменена с горепосоченото решение на Върховен административен съд
и не съществува норма, която да определя реда и начина за съставянето на
констативен протокол.
Поддържа, че към момента на извършената корекция действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл. 83. ал. 1, т. 6 ЗЕ им
възлага, тъй като не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури, като липсват правила кога, къде, през какъв период, в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи
неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши
проверката, в какъв акт следва да я обективира. Доколкото отношенията между
доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон –
ЗЕ чрез държавен орган (КЕВР), то и недопустимо е посредством предвидените в
ГПК доказателствени средства (съдебно - техническа експертиза и свидетелски
показания), които съдът е кредитирал, да бъде установяван факта на
констатираното неточно измерване. Счита, че с оглед действието занапред на
решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл. 83 ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, можели
да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката -
26.04.2018 г. е липсвал ред за извършването ѝ.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2596,50 лв.,
представляваща коригирана цена за потребена електроенергия за периода от
27.01.2018 г. до 26.04.2018 г..
Безспорно е
пред настоящата инстанция, че страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия с права и задължения,
регламентирани в Общите условия и Закона за енергетиката, както и че процесният
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********ет. *******, с кл. №
300013113604 е бил присъединен към електропреносната мрежа.
Основният
спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума от 2596,50
лв., която е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 30.04.2018
г. за периода 27.01.2018 г. - 26.04.2018 г. като корекция на сметки въз основа
на констативен протокол № 1020305 от 26.04.2018 г., издаден по реда на чл. 48
ПИКЕЕ.
Разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ (в редакция от ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г) делегира правомощие на ДКЕВР (понастоящем с наименование КЕВР) по
приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) включително и установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които правила са в сила
от 16.11.2013 г. и са окончателно отменени с ДВ. бр. №35 от 30.04.2019 г. След приемането
им за крайния снабдител съществува законово предвидена възможност за едностранно
преизчисляване на сметката на клиента и то единствено въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електрическа енергия. Отговорността на потребителя на електрическа енергия е
обективна, тъй като не е обусловено от доказване на негово виновно поведение,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия,
доколкото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на клиента за
неговото виновно поведение, още повече че и не всяка от причините за
неизмерване или неточно измерване се дължи на виновно поведение на потребителя.
Ето защо правото да бъде извършена корекция на количеството електрическа енергия
от крайния снабдител възниква при наличието на някоя от хипотезите, предвидени
в раздел ІХ (чл. 47 – чл. 51) от ПИКЕЕ, и е достатъчно да бъде установена
съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия при спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура (така и решение №
115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ІІ т. о. на ВКС).
Изяснената възможност
за едностранна корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия не се променя и след частичната отмяна на разпоредби на
ПИКЕЕ (с окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, в сила от 14.02.2017 г.), като
действащи са останали единствено нормите на чл. 48, 49, 50 и 51. Последните са отменени
с решение № 2315 от 2018 г., по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, влязло в сила
на 23.11.2018 г. и до тази дата се явяват приложимо право, доколкото подзаконов
нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (арг. от чл. 195, ал. 1 АПК). Касае се за възникнали облигационни
отношения между крайния снабдител и клиента по договор за продажба на
електрическа енергия, и при непълнота на горепосочените разпоредби (чл. 48 –
чл. 51 ПИКЕЕ), приложение следва да намери правилото на чл. 183 от ЗЗД и общият
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, поради което не може да
бъде и изобщо отречена възможността на крайния снабдител на едностранна
корекция (така и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В представения
по делото констативен протокол № 1020305 от 26.04.2018 г. за проверка на
неточно измерване и /или неотчитане на електрическа енергия, подписан от двама
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, двама свидетели от федерацията на
потребителите и полицейски служител, е отразено, че е „нарушена пломбата на
капачката на клемния блок на електромера между входящата и изходящата фазови
клеми. Монтиран е допълнителен проводник /шунт/ между входящите и изходящите
фазови клеми. С еталонен уред е фабр. № 0506156 /свидетелство за калибриране №
Е-288-1 от 16.04.2015 г./ е измерена грешката, с която електромера отчита
консумираната ел. енергия в момента на проверката, която е минус /- 95,71 % /.
Установи се промяна в схемата на свързване на измервателната система. След
възстановяване на правилната схема, електромера измерва в класа си на точност.
Поради нарушена цялост на клемния блок, електромера е подменен е нов.“
Съдържанието на
констативния протокол сочи за нерегламентирана промяна в схемата на свързване
на електромера на ищцата, водеща до частично, и в този смисъл непълно, отчитане
на потребената електрическа енергия. В потвърждение на този извод е и приетата
пред СРС, без възражения от страните, съдебно - техническа експертиза, чието
заключение при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране и
според което описаното състояние на електромера не се дължи на производствен
дефект, а на поставен допълнителен проводник (шунт). Предвид това и с оглед
вече изяснената съществуваща към момента на извършване на проверката нормативна
възможност, за „Ч.Е.Б.“ АД е възникнало правото да осъществи корекционна
процедура въз основа на останалите в сила към този момент разпоредби на чл. 48 -
чл. 51 ПИКЕЕ и в частност правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“, вр. чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ. Последните според вещото лице са правилно приложени при
преизчисляването на консумираната електроенергия и в резултат на това е
издадена процесната фактура № ********** от 30.04.2018 г. за доплащане на
сумата от 2596,50 лв., представляваща коригирана цена за потребена
електроенергия за периода от 27.01.2018 г. до 26.04.2018 г., дължима за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**********кл. № 300013113604.
Настоящият
състав намира, че констативният протокол отговаря на изискванията, поставени от
актуалната към датата на съставянето му нормативна уредба (ПИККЕ и ЗЕ), а
отмяната към този момент на чл. 47 ПИКЕЕ не рефлектира върху възможността въз
основа на него да се извърши корекционната процедура. Действащи са били
останали правилата на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ и с оглед вече изясненото
съдържание на породилите се с клиента отношения по договор за продажба на ел.
енергия, както и горецитираната практика на ВКС, то и с отмяната на нормата на
чл. 47 ПИККЕ, поставяща изисквания към констативния протокол, не може да бъде
отречено правото на „Ч.Е.Б.“ АД на корекция на месечните сметки. Предвид това доводите
в обратен смисъл (за липса на действащи ПИКЕЕ поради частичната им отмяна с
решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен
състав на Първа Колегия), съдът намира за неоснователни.
Не може да бъде
споделен и аргументът на въззиваемата страна, че подписалото констативния
протокол лице Ю.А.М.не е част от системата на МВР, защото срещу името му е
изписано, че е от „ЗНУ София“. Според настоящия състав от ръкописния текст е
изводимо, че лицето е служител на Трето районно полицейско управление ***,
което следва, както от абревиатурата, поставена в полето за подпис на служител
на МВР-СДП/ОДП, така и от установимото чрез справка в интернет страницата на
СДВР и на район „Красна поляна“, обстоятелството, че ж.к. „Западен парк“,
където се намира процесния имот, попада именно в териториалния обхват на Трето
РУ. В тази насока са и свидетелските показания на Х.К., които съдът кредитира
като кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал, че при
осъществената от него проверка на въпросния електромер е сигнализирал на тел.
112 органите на МВР и техен служител е присъствал на място и подписал
констативния протокол.
Развитите от
ответника съображения за отсъствието на предпоставките от фактическия състав на
института на неоснователното обогатяване са поначало неотносими към
конкретиката на настоящия казус, тъй като в горепосочената практика на ВКС
дължимостта на преизчислените суми за неотчетена потребена ел. енергия се
извежда не от някой от фактическите състав по чл. 55-59 ЗЗД, а от общия за
правото такъв правен принцип, но при приложение в отношенията между страните на
договора за продажба, т.е. източникът има договорен, а не извъндоговорен
характер.
Констатираната
причина за неточно измерване (промяна на схемата на свързване) попада в
хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, при която корекцията се извършва единствено
на база изготвения констативен протокол. Ето защо и неотносими са доводите на
въззиваемия, че процесното СТИ е било демонтирано без да са спазени законовите
изисквания за това и в протокола не били описани номера на СТИ, стикерите,
ограничаващи осъществяването на нерегламентиран достъп до новомонтираното СТИ,
демонтираното СТЕ не било съхранено по надлежния ред чрез поставяне в безшевен
чувал и не е ограничен от нерегламентиран достъп след неговия демонтаж, без да
е заявено за метрологична проверка. В протокола е посочен номера на
проверяваното СТИ, а останалите действия ответникът не дължи, защото некоректното
функциониране на електромера е резултат не от неговата техническа неизправност,
а от осъществената промяна на схемата на свързване (в случая чрез поставяне на
„шунт“). Тази промяна е видимо установим и удостоверим в протокола факт, поради
което електромерът не подлежи на допълнителна метрологична проверка. Нещо повече,
в протокола е посочено, че след възстановяване на правилната схема на
свързване, електромерът е отчитал в класа си на точност – изцяло в тази насока
са и показанията на свидетеля Х.К..
Констативният
протокол е съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
отсъствието на Й.Х.В., тъй като не е могла да бъде намерена на адреса, но в
присъствието на двама свидетели и органите на полицията,
и е подписан от тях. Поради това
констативният протокол има характера на официален свидетелстващ документ (така
и решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т.д. № 1671/2015 г., І т. о.),
ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена в настоящото
производство от ищцата и при действащата норма на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ са налице
предпоставките за осъществяването на корекционната процедура. Това право не
отпада независимо дали в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, какъвто извод в обратен смисъл е направен от СРС. Подобно нарушение съставлява
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията, но доколкото в съдебната процедура по реда на ГПК са гарантирани
равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители, то и гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства (изрично в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Предвид разясненията,
дадени с посочената съдебна практика, неоснователни са и доводите на
въззиваемия, че липсата на предвиден ред в ОУ за уведомяване е в разрез с нормата
на чл. 143 ЗЗП и накърнява защитата правата на потребителя. В противоречие с
цитирана съдебна практика са и мотивите на СРС, че нарушението на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е основание да се отрече правото на „Ч.Е.Б.“ АД да коригира сметката
на клиент при неточно отчитане на потребената електро енергия. Ето защо, обратно
на възприетото от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че по
делото е установено осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на
ответника да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената
електрическа енергия и предявеният от ищцата отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователен.
Доколкото
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение на
СРС следва да бъде изцяло отменено, включително и в частта с възложените в
тежест на „Ч.Е.Б.“ АД разноски, а предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски,
както следва: общо 440 лв. за първоинстанционното производство, от които 300
лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице, 40 лв. – възнаграждение за
свидетел и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото; общо 151,93 лв. за делото
пред СГС, от които 51,93 лв. за държавна такса за подадената въззивна жалба и
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1, вр., чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение от
16.03.2020 г., постановено по гр. д. №50110/2018 г. по описа на СРС, 170 състав,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Й.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сграда „А*******, чрез адв. Д. Д.срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК 1/*******, със съдебен адрес ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество сумата от 2596,50 лв., представляваща коригирана
цена за потребена електроенергия за периода от 27.01.2018 г. до 26.04.2018 г.,
дължима за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********кл. № 300013113604, за
която сума е издадена фактура с № **********/30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Й.Х.В. с ЕГН **********, да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК съдебни разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 440 лв. и такива за
въззивното производство, в размер на 151,93 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.