№ 29
гр. Чирпан, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100850 по описа за 2022 година
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от адв. М. В. М.
от АК - Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П., бул. „П.ш. ***, тел: ***, в
качеството му на пълномощник на ищцата К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „К.Ц. **
против „К. ЕООД“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х. **, с
управител Т.Т.М..
В ИМ се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № CTCH-
00004753 от 03.05.2022 г. подписан с ответното дружество „К. ЕООД“. Твърди се, че съгласно
раздел от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри на получения кредит“ ищцата
трябвало да върне сумата по кредита в размер на 584.40 лева при ГПР - 34.26%, годишен лихвен
процент - 29.83 %, при срок на кредита от 12 вноски. Наред с това от ищцата му се претендирала и
сумата от 447.60 лева за обезщетение, разсрочена на 12 вноски от по 37.30 лева, подробно описана
в погасителен план към процесния договор. Счита, че ищцата не дължи сумата в размер на 447.60
лева, търсени като обезщетение по процесния договор, като излага правни съображения за
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за неравноправност на
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, и чл. 143, т. 5 от ЗЗП, и съображение 26 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено, че ищцата К. Т. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „К.Ц. ** не дължи на „К. ЕООД“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х. **, с управител Т.Т.М., сумата в размер на 447.60 лева,
търсими като обезщетение по договор за потребителски кредит № CTCH-00004753 от 03.05.2022
г., сключен между страните, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез адв. В. К., с
който оспорват предявената ИМ, като смятат същата за недопустима, а по същество и
неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде прекратено производството поради
недопустимост на предявения иск, а ако прецени съдът, че е допустим – да го отхвърли, като
неоснователен, за което излага подробни аргументи. Претендира разноски.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява, като чрез процесуалния си представител
моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира за разноски по делото.
Ответната страна, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, като с
молба, с която молят искът да бъде отхвърлен. Претендират за разноски по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
По делото не е спорно, че ищцата К. Т. Г., ЕГН ********** е страна по договор за
потребителски кредит № CTCH-00004753 от 03.05.2022 г. (договора), подписан с ответното
дружество „К. ЕООД“, ЕИК ***, по силата на който ответникът - кредитодател се е съгласил да
кредитира ищцата - кредитополучател със сумата от 500 лева – чл. 2.1 от договора, която сума
ищцата е получила в деня на подписването на договора в брой.
Не се спори, че съгласно раздел „Параметри на получения кредит“, договора е влязъл в
сила от датата на неговото подписване, сключен за срок от 12 месеца, при ГПР - 34.26%, годишен
лихвен процент - 29.83 %. В чл. 3.2 от договора е посочено, че кредитополучателя е удостоверил,
че е получил копие от погасителния план на кредита, съдържащ информация за всички
погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 2.14, изречение 2 от договора е уговорено, че
кредитодателя има право на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита: 1 % от размера на
предсрочно погасената сума, ако оставящия срок е по-голям от 1 година и 0.5 % от размера на
предсрочно погасената сума, ако оставящия срок е по-малък от 1 година.
Страните не спорят, че към договора за потребителски кредит е подписан погасителен план,
в колона 3 на който е посочено размер на обезщетение (ако има такова), разсрочено на 12 вноски
от по 37.30 лева или сума в общ размер 447.60 лева. В колона 4 на погасителния план е предвидена
обща сума за плащане (вноска + обезщетение, ако има такова), разсрочено на 12 вноски от по 86.00
лева или сума в общ размер 1032.00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е да докаже
правния си интерес от предявяване на иска. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение, което да съдържа валидно уговорена клауза,
предвиждаща заплащане на обезщетение. С оглед твърденията, изложени в исковата молба за
ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като при
положителен за нея изход в настоящото производство, със силата на пресъдено нещо ще бъде
отречен правопораждащия факт на спорните субективни материални права, т.е. ще бъде отречено
правото на вземане на ответника на сумата в размер на 447.60 лева, предвидена като обезщетение
по процесния договор за потребителски кредит. А с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 от ГПК, при отрицателен установителен иск, ответникът е
този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на
отричаното от ищцата вземане, т.е. фактите, от които те произтичат.
2
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената
парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем
(кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
В случая, предвиденото в погасителния план към процесния договор (колона 3)
обезщетение, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като води до
увеличаване размера на кредита, без да има яснота относно насрещната престация на кредитора
срещу нейното заплащане. Както беше посочено, в колона 4 на погасителния план към процесния
договор, подписан от страните по договора е предвидена обща сума за плащане (вноска +
обезщетение, ако има такова), разсрочено на 12 вноски от по 86.00 лева или сума в общ размер
1032.00 лева. Сумата от 447.60 лева предвидена като обезщетение по процесния договор е
недължима, тъй като противоречи на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19
от ЗЗП, тъй като е в размер на 90% от сумата на отпуснатия кредит - 500.00 лева, т.е. нарушен е
принципа на добросъвестност и справедливост. Съгласно чл. 16 – 18 от ЗПК преди да вземе
решение относно предоставяне на потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността
на потребителя въз основа на достатъчно информация, като може да извърши проверка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни. Това е негово право, но и задължение при
управлението на риска, свързан с предоставянето на кредита. С предвиждането на „обезщетение“,
която да е в тежест на потребителя, кредиторът не само ще защити интересите си от евентуален
риск при отпускане на кредит на определено лице, но и ще си спести разходите за това, поставяйки
ги в тежест на кредитополучателя. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия него, което води до допълнително увеличаване размера на задълженията му.
Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между предвиденото „обезщетение“ и добрите нрави е било налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай е налице нищожност на
процесната клауза. С оглед извода за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите
нрави, съдът не дължи да изследва наличието на останалите наведени от ищеца твърдения за
нищожност.
Предвид това предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи.
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с право на разноски разполага
3
ищцата. Видно от представения по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ищцата е
уговорила безплатна правна помощ с адв. М. В. М. от АК - Пловдив, поради което на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА в негова полза следва да се присъдят 400 лева.
С Определение № 608 от 02.11.2022 г. съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се
осъди ответникът да заплати по сметка на РС – Чирпан, сумата в размер на 50 лева за държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „К.Ц. ** не дължи
на „К. ЕООД“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х. **, с управител
Т.Т.М., сумата в размер на 447.60 лева, обезщетение по договор за потребителски кредит № CTCH-
00004753 от 03.05.2022 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „К. ЕООД“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х. **,
с управител Т.Т.М., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. М. В. М. от АК - П., с адрес
на кантора и съдебен адресат: гр. П., бул. „П.ш. **, тел: ***, сумата от 400 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Сумата може да бъде заплатена по посочената от адв. М. В. М. банкова сметка: IBAN ***,
BIC UNCRBGSF, обслужваща банка „УниКредит Булбанк“, титуляр на сметката М. В. М..
ОСЪЖДА „К. ЕООД“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Х. **,
с управител Т.Т.М., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на РС – Чирпан, сумата
от 50 лева – разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4