Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1630 20.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1426 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е
сезиран с жалба, подадена от М.Й.Д., с ЛНЧ **********, чрез упълномощен процесуален
представител, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка
/ЗНПАМ/ № 20-0769-001279 от 26.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към
ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година,
считано от 25.06.2020г.“
Жалбоподателят обжалва издадената заповед за налагане на ПАМ, като
неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се извършване на нарушението, описано в административния акт, като се излагат
твърдения, че лицето не е управлявало автомобила. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание, лично и чрез пълномощника се
поддържа жалбата. Ангажират се гласни доказателства, с оглед установяване
тезата на жалбо-подателя, че не е управлявал, след употреба на
алкохол.
Ответникът
– полицейски инспектор към ОД на МВР- гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил
принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Не взема
становище по
оспорването. Представя се административната преписка, свързана с издадената заповед.
Административен
съд- град Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери
за установено следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е ДОПУСТИМА и
подлежи на разглеждане по същество. Оспорването е направено от активно легитимиран субект- адресат на акта, който е неблагоприятен
за физическото лице- собственик на ППС, в преклузивния срок. Оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт
–волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни
неблагоприятни последици за адресата, с налагане на ограничения.
По съществото на спора, от фактическа страна се
установява следното:
Безспорно е
обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на ППС- лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № А ****АМ.
На 25.06.2020г. около 18,30
часа в гр.Бургас, к-с „Славейков”, на паркинга до бл.118 на жалбоподателя била
извършена проверка от страна на полицейски органи, с техническо средство „Дрегер 7510“, № ARBB-0076,
при която било отчетено наличие на алкохол в кръвта, измерена в издишания
въздух - 1,99 на хиляда. Издаден
е талон за медицинско изследване № 0002244, въз основа на който да
се даде кръвна проба за анализ. Проверяваното лице не е
установено в автомобила, а до колата. Проверката за употреба на алкохол е
извършена с техническо средство на мястото от екип на „Пътна полиция“ в състав-
свидетелите Х.Х. и В.С.- двамата младши автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-гр.Бургас. Служителите са били изпратени на паркинг до бл.118 в ж.к.
„Славейков“, за да окажат съдействие на други полицейски служители от Второ РУ
на МВР-гр.Бургас. Повод за това е бил подадения сигнал от тези служители, че е
констатирано ПТП между МПС с материални щети. Собственикът на „Пежо 206“, с рег. № А ****АМ бил в нетрезво състояние, а на мястото имало и гражданин, който превеждал
от английски на български и обратно, тъй като Д. е чужд гражданин. Последният
категорично оспорвал факта, че е блъснал посочените от служителите на МВР леки
автомобили, паркирани в описаното пространство. Според свидетелите Х. и С. на
мястото е имало и друг гражданин, който възприел факта на управлението на
автомобила, който е осъществил процесното ПТП и „дал сведение“ на полицаите. Обаче, имена на такъв гражданин не са
посочени, нито са налице други индивидуализиращи данни на такъв свидетел
„очевидец“ в материалите от представената по делото административна преписка.
На мястото е била и съпругата на жалбоподателя- св.К. Д., както и свидетелят Н.Д.,
който на същата дата около часа на проверката е бил клиент в заведение в
близост до мястото и възприел поведението на Д.. Семейство Д. живеели в бл.27
на комплекса и често паркирали автомобила си на това място. На процесната дата,
в ранният следобед съпругът й взел К. Д. от мястото, където работи и по-късно
паркирали автомобила си на това парково пространство, като посетили заведението
„Върбата“ и консумирали бира. Живеели на 200-300 метра и друг път също са
оставяли автомобила си на този паркинг. След като тръгнали от заведението,
трябвало да вземат чанта с багаж на съпругата, поради което съпругът отворил
колата с дистанционно устройство, за да бъде взета чантата. Тогава към
семейството се насочила непозната жена, която твърдяла, че нейният автомобил е
бил блъснат от техния лек автомобил. След разразилия се спор между лицата,
друго лице подало сигнал в полицията за възникналия скандал, тъй като се
говорело на висок тон. След пристигането на полицаите от Второ РУ, а
впоследствие и на свидетелите Х. и С., актосъставителят от следващата смяна на
„Пътна полиция“ съставил акт на жалбоподателя. От
страна на актосъставителя било прието, че
е извършено административно нарушение, с правна
квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и против жалбоподателя бил съставен АУАН №777478 от 25.06.2020г. от полицейския служител Димитър
Мирославов Георгиев –младши автоконтрольор, сектор „ПП“, ОД МВР-гр.Бургас.
Жалбоподателят отказал да подпише акта за установяване на административно
нарушение. Отказът е удостоверен с подписа на лицензиран преводач /владееща английски
език/ –Светла Боснова. Не са вписани
възражения.
Въз основа на съставения АУАН № №777478/25.06.2020г. и в съответствие със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на Директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“ издал оспорената по настоящото дело Заповед № 20-0769-001279 от 26.06.2020г., за налагане
на принудителна администра-тивна мярка, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е постановено „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 1 /една/ година, считано от 25.06.2020г.“
По искане на жалбоподателя, по делото
в качеството на свидетели са разпитани К. Д. и Н.Д.. Предвид изслушаните
показания на тези двама свидетели, според които чужденецът Д. не е управлявал
автомобила, след като е употребил алкохол в заведението, а само е отворил с
дистанционното устройство колата, за да бъде взет багаж от съпругата му и
наличните противоречиви данни от приетите писмени доказателства, а именно
вписаното в процесния АУАН, по почин на съда бяха допуснати като свидетели и служителите на полицията Х.Х. и В.С.. Последните двама са
посочени в процесния акт като свидетели- очевидци, а редовно съставеният акт
има презумптивна доказателствена сила на описаните в него факти и обстоятелства,
по аргумент от нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП.
Видно от показанията и на двамата служители обаче, нито Х. нито колегата му
С. са такива очевидци, а в материалите по преписката липсват каквито и да било
лични данни на други лица, които сочат, че са възприели как лично
жалбоподателят Д. е управлявал автомобила си, с който е осъществил ПТП с други
паркирани на мястото автомобили.
При така направените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
В контекста на дължимата
проверка за законосъобразност
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да провери първо неговата валидност. Това се обуславя от служебното начало в административния
процес, съгласно този основен принцип, обективиран в нормата на чл.9
от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така извършената
проверка на оспорения
административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на
основание Заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са определени компетентните длъжностни лица, в това число и посочените по т.1.8 от оправомощителната заповед полицейски
инспектори в сектор „Пътна полиция“, които имат правмощия да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, сред които и процесната. По силата на заемата от ответния орган длъжност, същият разполага с
необходимата материална и териториална компетентност да издаде такъв
административен акт.
Предвид съдържанието на процесния акт съдът счита, че е спазена установената от закона форма, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване, включително: наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Заповедта е издадена при
спазване на административно-производствените правила, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения,
надлежно е връчена на адресата си и е осигурено правото му на защита.
При преценка материалната законосъобразност на заповедта и издаването й в
съответствие със законовите цели, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се предвижда «прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство:…буква „Б„ „с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.“
Така цитираната и приложима в случая законова регламентация указва изискуемата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно установяване на управление на МПС и наличие на концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. Релевантният за приложението на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП юридически факт е наличието на
противоправно деяние /административно нарушение или престъпление/, чието
извършване следва да е установено по несъмнен начин и да е подведено по
приложимата материалноправна норма за ангажиране на съответната отговорност на жалбоподателя.
По делото е безспорно обстоятелството, че Д. е годен адресат на подобна
заповед, като собственик на моторното превозно средство. Спорно е обаче дали е
управлявал това ППС и то не в кой да е момент, т.е. управлението въобще, а
именно след употреба на алкохол с посочената концентрация /над 0.5 на хиляда/, установена по надлежния ред. От ангажираните и
от двете страни в процеса гласни и писмени доказателства се установи
действително, че автомобилът е управляван от собственика си, който според
заявеното и от неговата съпруга я е взел от мястото, където работи, а
впоследствие превозното средство е оставено на процесния паркинг. Същевременно,
така събраните в производството доказателства не установиха факта, че е
извършено управление на конкретното МПС след употреба на алкохол от страна на
собственика- водач. Вярно е, че в съставеният акт са посочени данните на „свидетели- очевидци“, на вмененото на
собственика правонарушение, но видно от техните възприятия, не е установено
дали собственикът Беккер е управлявал този автомобил след употреба на алкохол.
Липсват каквито и да било установъчни данни на т.нар. свидетел, който възприел
този факт и е „дал сведение“. При така направеното оспорване на факта на
управление на автомобила, след употреба на алкохол, а именно с посочената в
материалите по преписката концентрация на алкохол в кръвта на собственика Д., в
това производство остана недоказано кое лице е възприело факта, че това
управление е осъществено именно след като лицето употребило алкохол. Дори да се
приеме, че при паркирането на автомобила по-рано, водачът е осъществил ПТП,
като нанесъл материални щети на други автомобили, паркирани в близост, сам по
себе си този факт не може да обуслови издаване на процесната заповед. Това е
така, защото не факта на допускането на ПТП с материални щети е основание за
издаване на подобен административен акт, а обстоятелството дали водачът който
участва в реализираното ПТП е употребил алкохол с наказуемата концентрация в
кръвта си /над 0.5 на хиляда/. В противен случай, ако лицето не е употребило
алкохол към момента на причиняване на ПТП не би било налице основание да се
издаде заповед като процесната. Никое от лицата описани в преписката и най-вече
в съставяния акт за установяване на нарушение не свидетелства, че водачът е
извършил управление на автомобила си, след като е излязъл от заведението,
където е консумирал алкохол. При това положение, показанията на самите
„свидетели–очевидци“, оборва презумцията за осъществено нарушение, с оглед
придадената доказателствена сила на редовно съставения акт. Презумтивната сила на акта за установяване на нарушение е оборена в хода на настоящото производство
от събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите К.Д., Н.Д., Х.Х. и В.С., тъй като никой от тях
не е възприел факта на управлението на автомобила от страна на собственика Д. и
към кой точно момент е осъществено това управление, нито се съдържат лични
данни на конкретното лице, което да е възприело тези факти.
Обобщено, по делото остана недоказано наличието на първостепен-ната
материалноправна предпоставка, обуславяща задължението на административният орган за прилагане
на процесната ПАМ, в условието на обвързана компетентност. В този смисъл, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните
предпоставки за издаването й, а при така описаните факти и обстоятелства очевидно не
съответства и на неговите цели. Съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява, съгласно
посоченото в чл.142,
ал.1 АПК, т.е. към
момента на неговото издаване. В случаят,
основният факт включен в състава на противоправното деяние не бе доказан, за да
се издаде подобен административен акт. Тази констатация обуславя неговата
материална незаконосъобразност и е
основание за отмяна на заповедта изцяло, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Разноски не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд –
Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
по жалба на М.Й.Д., с ЛНЧ **********, Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 20-0769-001279 от 26.06.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР- гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: