Решение по дело №660/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 430
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20211200500660
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Благоевград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500660 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от адвокат Р.Б., пълномощник на З.
М. Д. от гр. Д., срещу решение № 9 от 09.04.2021 г., постановено по гражданско
дело № 1737 от 2020 г. на Районен съд Благоевград, с което са отхвърлени
претенциите на същата, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл.
59, ал. 9 от СК. В жалбата се твърди, че актът на първата инстанция е неправилен
поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Разсъжденията на
районния съд били неправилни. Те противоречали на закона и на всички събрани
по делото доказателства. Установило се, че детето вече има голяма нужда да
контактува с майката. А. се чувствала по-спокойна при нея и двете можели да си
споделят по женски. Бащата почти не й обръщал внимание. Жилището, обитавано
от майката в гр. Д., представлявало двуетажна къща и предлагало добри хигиенно-
битови условия за живот. Стаята, в която щяло да живее детето, вече била готова
за ползване. Моли се за отмяна на решението и промяна на родителските права.
Насрещната страна, чрез пълномощника си адвокат М.Д., е подала отговор на
жалбата, като счита същата за неоснователна. Решението било правилно. Не били
1
налице съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК,
обуславящи постановяване на нови мерки за упражняване на родителските права.
Майката не работела. Жилищно-битовите условия за живот при нея не били
добри. Стаята, предвидена за А., била полуприземна, влажна и неосветена. В
къщата съжителствали 5 човека, което щяло да създаде дискомфорт на детето.
Майката все още употребявала алкохол, била зависима от него и дори при
посещението си в гр. Благоевград на 10.03.2021 г. се напила вечерта в хотела и се
наложило да бъде викана линейка на Спешна медицинска помощ. Бащата можел
да разчита на подкрепата на своите майка и брат в грижите за детето. Последното
било здраво, спокойно и добре обгрижвано. Социалното обкръжение на бащата
било по-добре балансирано и въздействало положително на А.. Битовите условия
били много добри. Бащата увеличил трудовите си доходи. Той спокойно
задоволявал всички потребности на детето от храна, консумативи, дрехи, книги,
козметика и др. Същият имал необходимия родителски потенциал и се отнасял с
отговорност към родителските си задължения. Бащата полагал всички необходими
грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитаването му. Не било в интерес
на А. да смени училището си. В гр. Д. детето било подложено на манипулации от
майката и нейните роднини, развалило си успеха, спряло да посещава
извънкласни инициативи и започнало да страни от контакти с роднините на
бащата. Районният съд подходил към казуса обективно и безпристрастно.
Решението му трябвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Приобщиха се
социални доклади. Изслуша се детето.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Актът е
прекрасно мотивиран. Детайлно са обсъдени всички доказателства. Анализът им е
правилен. Окръжният съд възприема констатациите и изводите, направени от
първата инстанция, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Както е известно, съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3 от
1974 г. на Пленума на ВС, в производствата по чл. 59, ал. 9 от СК подлежи на
изследване дали са настъпили промени, засягащи положението на детето и
свързани с влошаване условията при родителя, на когото е предоставено то, или
пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда;
2
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за
дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителския
авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно
встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице; поведение на
самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са
се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките; отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по
различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, или
отвличане на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи
по отношение на детето.
В настоящия казус майката основава претенциите си за промяна упражняването на
родителските права с това, че нейното положение и условията, при които може да
се грижи за дъщеря си, са се променили в положителна посока. Действително се
констатира такава положителна промяна, но внимателният анализ на
доказателствения материал, включително на събрания такъв във въззивното
производство, води до извода, че тя е минимална и не е достатъчна, за да
обоснове уважаване на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Не всяко
настъпило изменение в обстоятелствата води до промяна на определения режим, а
само това, което съществено засяга интересите на детето - Решение № 184 от
7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Марио Първанов.
Здравословното състояние на майката не се е подобрило, дори напротив – тя се е
разболяла от туберкулоза на белите дробове, поради което й е била определена
100 % трайна неработоспособност. Този факт възпрепятства полагането на труд от
нейна страна и получаването на съответното възнаграждение за това. Майката
няма странични доходи и разчита на материалната помощ на своите роднини в гр.
Д.. Това би я затруднило в посрещането на нуждите на детето, ако то се премести
при нея.
Събраните гласни доказателства в насока, че майката вече не злоупотребява с
3
алкохол, не са убедителни. Бабата по майчина линия признава, че сега дъщеря й
„пие по-малко, пие бира“. За пиене на бира споменава и самото дете при
изслушването му от районния съд. Пристрастяването към пивото е точно толкова
опасно, колкото всяка друга форма на алкохолизъм. „Лекият“ алкохол не е
безопасен. Има алкохолици, които пият само бира. В този смисъл, фактът, че
майката продължава да употребява алкохол, макар и не „твърд“ такъв, не я
обрисува в нужната положителна светлина. С това тя не дава добър пример на
детето.
Съмнения възникват и относно актуалното психично здраве на майката. Нейната
майка споделя в показанията си пред районния съд, че въззивницата дълго време е
страдала от депресии. Представи се медицински документ /лист 45 от делото на
Окръжния съд/, че сега при нея се наблюдават прояви на невроза. Неврозите са
фунционални разстройства на нервната система. Често те са първопричина и
сигнал за по-сериозни заболявания на последната. Колкото и невинни да
изглеждат тези състояния, болният се нуждае от специализирани грижи за тяхното
преодоляване. В резултат на една такава проява на невроза, на 11.03.2021 г.
майката е припаднала в хотел в гр. Благоевград и се е наложило да идва екип на
Спешна медицинска помощ, за да я свестява. Тогава е констатирано и че тя
употребява лекарството „Ксанакс“ /това е отразено във фиша, попълнен от
спешните медици/. Известно е, че този медикамент се предписва именно за
лечение на депресии. Той въобще не е безобиден. Продължителният му прием
причинява сериозни поражения в мозъка и води до нарушения на паметта и
затъпяване. В подобно състояние родителският капацитет на майката би бил
съществено намален и тя няма да може да полага адекватни грижи за детето.
Рискът за неговото правилно физическо и психическо развитие не следва да бъде
пренебрегван.
Събраха се и доказателства, че малолетната А. е влошила успеха си в училище
след дългото гостуване в дома на майката в гр. Д., а също така е спряла и да
посещава извънкласните школи, курсове, кръжоци и уроци. Това говори, че
въззивницата не упражнява достатъчен контрол върху поведението на детето,
когато то е при нея, и не го напътства да бъде прилежно в овладяването на
знанията и да развива способностите си. Обратно е положението при бащата,
който влияе изключително добре на А. в това отношение и дори й е наложил
вечерен час - факт, достоен за адмириране. Не е работа на малолетно момиче да се
скита само навън вечер. Бащата е този родител, който показва по-добри
4
възпитателски качества. Обратното мнение е отразено единствено в становището,
предоставено от Центъра за обществена подкрепа, но то остана изолирано, защото
не се подкрепи от нито едно друго доказателство, събрано в хода на делото.
Единствената положителна промяна, свързана с майката, която действително се
констатира, е обособяването на самостоятелна стая за детето в къщата на баба му
в гр. Д.. А. обаче отдавна си има такава в гр. Благоевград, която е подсигурена от
бащата с всичко необходимо, за да се чувства тя добре там. Само това не стига, за
да се „изземе“ упражняването на родителските права от бащата и да се даде на
майката. Вярно е, че желанието на самото дете е то да се премести при
въззивницата. Това е напълно разбираемо. Детето е момиче, навлязло в пубертета
и с майката наистина могат да си споделят „по женски“ – нещо, което бащата, по
очевидни причини, не може да „предложи“. Той обаче ежедневно прави нещо,
което е далеч по-важно – неотлъчно бди за правилното физическо и психическо
развитие на дъщеря си, дава й правилните съвети, правилния пример, правилните
напътствия, стриктно следи тя да не се отклони от „правия“ път и й осигурява
надеждна защита от многобройните житейски опасности и несгоди. Против
интереса на детето ще бъде това положение да бъде променено. Не се констатира
съществено изменение в обстоятелствата, каквото изисква Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3 от 1974 г. на Пленума на ВС. Районният съд е отчел
всички тези неща и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. Няма нарушение на материалния закон. Спазени са
съдопроизводствените правила. Решението е обосновано и чудесно мотивирано.
Не са налице основания за неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че бащата проявява достатъчно добра воля и позволява на
детето да прекарва почти всяка свободна минута с майката, което му прави чест.
По този начин А. няма да чувства така остро нейната липса в живота си и връзката
„майка-дъщеря“ няма да се прекъсне. Ако по-нататък ситуацията при майката се
стабилизира, няма пречка да се помисли и за споделено упражняване на
родителските права, но на настоящия етап интересът на детето категорично
диктува то да остане при бащата.
С оглед изхода на въззивното производство, на ответната по жалбата страна
трябва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 09.04.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 1737 от 2020 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА З. М. Д., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул. „...“ № 3, да заплати на АЛ.
СТ. Ч., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ж. к. „...“, бл. 16, вх. „А“, ет. 6, ап.
18, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен
акт, който може да бъде обжалван от З. М. Д. в едномесечен срок, считано от
връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284
от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България, с касационна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6