Р Е Ш
Е Н И Е № 134
Гр. Сливен, 04.07.2019
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 195 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от К.Г.К. *** срещу
издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 10/12.03.2019 г., с който на К.Г.К. е определено
задължение в размер на ***** (четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и
два) лева, представляващи първо и второ плащане по Договор № 20/112/10955/13.05.2014
г., като е определено, че дължимата сума от ***** лв. подлежи на доброволно
плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че не е
спазена процедурата по чл. 61 ал. 2 от АПК, тъй като не е променял своето
местонахождение през целия период. От акта не ставало ясно как е формирана претендираната сума. Твърди още, че цялата инвестиция е
извършена по размер и в срок. Моли съда да отмени атакувания административен
акт, с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно и своевременно призован, се явява лично и моли съда да уважи жалбата.
Плащането на закупената техника (трактор) се забавило, тъй като следвало да се
осъществи чрез банков превод.
В открито съдебно заседание административният
орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Р.,
която оспорва жалбата. От доказателствата се установявало, че жалбоподателят не
е изпълнил своя ангажимент да извърши в срок инвестиция, заложена в сключения с
ДФ „Земеделие“ договор и съгласно изискването на Наредба № 9. Покупката на
договорената селскостопанска техника била извършена на 01.04.2019 г., а
договореният срок за това бил 13.11.2018 г. Поради неизвършване на инвестицията
и неизпълнение на бизнес плана обжалваният акт се явявал законосъобразен. Моли
съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски. Заявява прекомерност на адвокатския
хонорар.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият К.Г.К. бил регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) ***** в ДФ „Земеделие”. Съгласно подадено
от същия заявление за подпомагане и бизнесплан към
него, К. заявил по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ (с
характеристика на стопанството отглеждане на калифорнийски червей – 240 кв.м.) като
специфични и измерими цели и очаквани резултати подобряване на механизацията на
стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и
оборудване за нуждите на земеделското стопанство, чрез закупуване на микробус и
изграждане на легла за калифорнийски червей през третата година и косачка –
помпа и малък трактор с инвентар след второто плащане. Съобразно таблица 8.1
към бизнес плана – Дейности и инвестиции, планираните такива включват закупуване
през четвъртата година на косачка на стойност 1 200 лв., помпа на стойност
1 000 лв. и трактор до 30 к.с. на стойност 2 500 лв.
На 13.05.2014 г. между ДФ
„Земеделие“ и К.К. бил сключен Договор № 20/112/10955
за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът бил
сключен на основание чл. 21 ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на бeзвъзмездна финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2020
г. Съобразно чл. 1.1, 1.2, 2.1
и 2.2 от същия, одобрената помощ е в
размер на ***** лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и
цели, заложени в бизнесплана по проекта, като същата се
предоставя за период от пет години на два етапа. Неразделна част от договора са
Приложение 1, в което са заложени в табличен вид като инвестиции в дълготрайни
материални и активи – изграждане на легла за калифорнийски червей и закупуване
на микробус и Приложение № 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални
активи. В последното е заложена цел – подобряване механизацията на стопанството
чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за
нуждите на земеделското стопанство – косачка, помпа и трактор до 30 к.с. Първото
плащане по договора в размер на 24 446,00 лв. било извършено на 12.06.2014
г.
На 05.05.2017
г. между страните бил подписан Анекс № 1, по силата на който между Приложение № 1 се заличава и се
създава Приложение 1А – закупуване на микробус. С Анекс № 2/14.07.2017 г. било
заличено Приложение № 2 и създадено Приложение 2А към договора, съгласно което е
заложена инвестиция - закупуване на трактор до 50 к.с.
По подадена от К. заявка за плащане,
с Решение № 20/112/10955/3/01/03/01 от 01.11.2017 г. на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол било одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 24 446,00
лв., от която 500,00 лв. били преведени по сметка на НАП по запорно
съобщение, с посочена дата на плащане 31.08.2017 г.
С Договор за покупко
- продажба от 05.07.2016 г. К. закупил микробус Ситроен Джъмпер на стойност
10 300 лв., като продажната цена била заплатена по банков път. Превозното
средство било регистрирано с нов собственик К.К.,
съгласно СУМПС № *********/06.07.2016 г.
На 16.10.2018 г. служител при ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“
уведомил с телефонно обаждане К. относно срока за подаване на Приложение № 8 по
мярка 112, удостоверено като дата и час със съставен протокол.
На 19.12.2018 г. с писмо изх. №
01-283-6500/1226 Директорът на ОД - Ямбол на ДФ „Земеделие“ уведомил К.К., че не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение
(установено след административни проверки), като е пропуснал срока за подаване
на уведомително писмо, съгласно Приложение 8 към Наредба № 9/2008 г., а именно
до 13.12.2018 г., поради което му е определен размер на финансова корекция от *****
лв. С това писмо адресатът е уведомен, че спрямо него се открива производство
по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно
протокол, съставен от служител на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, на 14.01.2019
г. е правен неуспешен опит К. да бъде уведомен за съдържанието на писмото, като
същото е изпращано двукратно с пощенска услуга, но е върнато като непотърсено
от адресата. На 08.02.2019 г. въз основа на констативен протокол, съставен
надлежно от служители на административния орган в удостоверяване на горните
обстоятелства, уведомителното писмо било обявено на таблото на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол на основание чл. 26 ал. 2, вр.
чл. 61 ал. 3 от АПК.
Съгласно съставен на 12.03.2019 г.
Доклад за нередност № 20/112/10955/17/01,
налице са основания за изискуемост на вземането по чл. 4.8 б. „д“ и „з“ от Договор № 20/112/10955
и чл. 33 ал. 1, вр. чл. 30а ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г., като размерът на разходите е ***** лв., оторизирани на
12.06.2014 г. и на 31.08.2017 г.
На 12.03.2019 г. Директорът на ОД –
Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на К.Г.К., УРН: ***** Акт за
установяване на публично държавно вземане № 10, с който определил задължение в размер на ***** (***) лева,
представляващи първо и второ плащане по Договор № 20/112/10955/13.05.2014 г.,
като е определено, че дължимата сума от ***,00 лв. подлежи на доброволно
плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва.
Актът бил връчен лично на неговия
адресат К.К. на 11.04.2019 г. Жалбата срещу същия е
подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 30.04.2019 г.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ
„Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да
издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и
актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК
по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.,
във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от
ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори
за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и
6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
Към доказателствата по делото е
приобщен Договор за продажба на земеделска и горска техника от 01.04.2019 г.,
съгласно който К.К. купува трактор марка HINOMOTO E 14 за сума от 4 100,00 лева, платена на
същата дата чрез банков превод.
Представен е Предварителен договор
за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 25.10.2018 г. с купувач К.К., с който продавачът се задължава да прехвърли
собствеността върху описания по-горе трактор в срок до 01.04.2019 г. при
цитиран нотариус и срещу цена от 4 100 лева, платима в срок до 01.04.2019
г. Съгласно Приемо-предавателен протокол, на
25.10.2015 г. К.К. е приел трактора по сключен
предварителен договор. Съгласно договор за покупко –
продажба на движими вещи, на 25.10.2018 г. К. е закупил от същото лице плуг и
косачка към описания трактор за сумата от 4 100 лева, заплатена на
продавача при подписване на договора.
По делото не са представени
доказателства, че описаната земеделска техника – трактор марка HINOMOTO E 14,
рама Е14 04218, двигател 588 06465 е регистриран по надлежния ред със
собственик К.К..
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата
се преценява като неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция -
Ямбол при ДФ „Земеделие”, действащ при спазване пределите на своята
териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от
изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по
силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният директор, който по силата на ал. 2
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
Разплащателната агенция, може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. Актът е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166
от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден,
атакуваният в настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като материално и процесуално законосъобразен, при следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява
по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е издаден с
правно основание чл. 33 ал. 1 и чл. 30а ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно първата от посочените норми, в случай
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Разпоредбата на чл. 33а ал. 1 от
Наредбата пък указва, че в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27
(пет години, считано от датата на сключване на договора) и след получаване на
второто плащане по чл. 6, т. 2 ползвателите подават лично в съответното
териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА съгласно
приложение № 8 и прилагат необходимите документи съгласно приложение № 9. В процесния случай второто плащане по договора в размер на
24 446,00 лв. е извършено и получено от ползвателя К. на 31.08.2017 г., а
указаният за подаване на уведомително писмо по приложение № 8 петмесечен срок е
до 13.12.2018 г.
Видно от приложение
8 към чл. 30а от Наредбата, същото съставлява „Уведомление за поддържане
икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено
второто плащане, и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 2000
евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в
договора за финансова помощ с ДФЗ за нуждите на земеделското стопанство“ и по своето
съдържание има както уведомителен, така и отчетен характер относно заявените в
същото обстоятелства. В това приложение законодателят е въвел изискване за
заявяване на извършените, съобразно договора за подпомагане инвестиции и когато
същите са дълготраен материален актив – подобряване механизацията на
стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и
оборудване за нуждите на земеделското стопанство, се изисква представяне на
конкретно описани документи: договор за покупка на селскостопанска техника,
машини, съоръжения и оборудване, приемно-предавателен протокол, свидетелство
за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно превозно средство
и протокол образец 17 за проведена 72-часова проба на машините при експлоатационни
условия. В случая е установено по безспорен начин, че настоящият оспорващ К. не
е изпълнил това свое нормативно задължение, като към 31.12.2018 г. не е подал
пред подпомагащия орган изискуемия декларативен документ – Приложение № 8 към
Наредба № 9/03.04.2008 г. Както се отбеляза по – горе, предвид съдържанието на
приложението, същото има характер на отчет за изпълнение на поетите от
земеделския стопанин договорни задължения. С чл. 3.1 от Договор № 20/112/10955/13.05.2014
г. ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и
цели, предвидени в бизнесплана и описани в Приложение
2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора, т.е. до 13.11.2018
г. До тази дата, съобразно поетия от К. ангажимент по договора, същият е
следвало да извърши покупка на трактор до 50 к.с. Това договорно задължение не
е изпълнено и съответно – не е декларирано и удостоверено с надлежни
съпътстващи го документация чрез подаване на уведомление по приложение № 8 от
Наредбата. Последните са подробно описани и в приложение № 9 към Наредбата,
визирано в чл. 33а ал. 1, а изискуемите документи, доказващи извършването на
инвестицията са, както следва (за ДМА): договор за покупка на селскостопанска
техника, машини, съоръжения и оборудване, приемно-предавателен протокол,
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника или на моторно
превозно средство и протокол образец 17 за проведена 72-часова проба на
машините при експлоатационни условия. Такива документи, удостоверяващи, че
ползвателят по договора е закупил заложената в бизнесплана
и договора за подпомагане земеделска техника в нормативно изискуемия обем не са
били подадени в установения срок – 13.12.2018 г., но и липсват както към
момента на постановяване на атакувания акт, така и към настоящия момент. Видно
от представените в хода на настоящото съдебно производство документи за покупка
на трактор, същите не удовлетворяват нормативните изисквания. В същите от една
страна има взаимно изключващи се волеизявления относно плащането на цената и
датите на приемане, но и не са представени доказателства, че закупената техника
е надлежно регистрирана с нов собственик К.К..
Следователно,
правилен е изводът на административния орган, че К., като ползвател по договор
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е нарушил нормативно установеното
задължение по чл. 33а ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. Неизпълнението на договорно и нормативно
задължение от страна на ползвател по договор за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ от ДФ „Земеделие“ е предпоставка РА да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, съобразно указаното в чл. 33 ал. 1
от Наредба № 9/03.04.2008 г. При горните фактически установявания, като е
приложил тази норма Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол е постановил
административен акт, съобразен със закона.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че в оспорения административен акт коректно са
посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна
степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени
правила, противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 10/12.03.2019 г., издаден от
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, с който на К.Г.К. е определено
задължение в размер на 48 892,00 (четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и два) лева, представляващи първо и второ плащане по Договор №
20/112/10955/13.05.2014 г., като е определено, че дължимата сума от 48 892,00
лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на
акта, ведно с дължима лихва представлява по своята същност един валиден
административен акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване
на всички съществени административнопроцесуални
правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно нормата на 144
от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така
определената сума следва да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К. ***
срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване
на публично държавно вземане № 10/12.03.2019 г., с който на К.Г.К. е определено
задължение в размер на ****** (***) лева, представляващи първо и второ плащане
по Договор № 20/112/10955/13.05.2014 г., като е определено, че дължимата сума
от ****** лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на
връчване на акта, ведно с дължима лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.Г.К. ***, ЕГН **********
да заплати на Държавен фонд „Земеделие” разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: