№ 2263
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120102386 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу Р. И. И., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 114,70 лева, представляваща абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2021 г.
до 24.02.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г.,
изм. с допълнително споразумение от 23.02.2021 г. за мобилен номер *** и сумата от 151,36
лева, представляваща неустойка при прекратяване по Раздел III т. 2 б. „а“ от допълнително
споразумение от 23.02.2021 към договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за мобилен
номер ***, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/16.02.2023 г. по ч. гр. д.
№ ***/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.
Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.
Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в
размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск
по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото чрез
особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на ищеца,
че в процесния период са били предоставени на ответника далекосъобщителни услуги, както
и че процесните фактури са връчени на ответника. Оспорва се твърдяното от ищеца
1
прекратяване, като се твърди нищожност на претендираната неустойка поради накърняване
на добрите нрави и на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от служебно назначения му особен
представител адв. Н. А., като поддържа отговора на исковата молба и не възразява относно
приемането на представените от ищеца писмени доказателства.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 21.12.2020 г.
за абонаментен план 30,99 лева и предпочетен номер ***, изм. с допълнително
споразумение от 23.02.2021 г., подписана от абоната декларация-съгласие от 21.11.2020 г.,
че Р. И. е получила екземпляр от общите условия на ищеца. Представено е и подписано от
абоната приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 21.11.2020 г. По делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени
от мобилния оператор за мобилен номер *** за процесния период. На л. 37 - л. 50 от
заповедното дело са представени Общи условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за
процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда в Разпореждане № 12019 от 14.10.2022 г. на
Районен съд – Бургас, заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 21.12.2020 г. за абонаментен план
30,99 лева и предпочетен номер ***, изм. с допълнително споразумение от 23.02.2021 г., по
категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение,
което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на
потребление от 25.01.2021 г. до 24.02.2021 г.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в
процесния период 25.01.2021 г. до 24.02.2021 г., на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се
дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от
това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са
обективирани в представени и приети по делото фактури, заверени за вярност от ищцовата
2
страна. Действително последните са частни свидетелстващи документи, които нямат
обвързваща доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която съдът следва да
прецени по вътрешно убеждение. Съдът счита, че представените фактури доказват, че
ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период и
възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесния договор към
21.12.2020 г. в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп след
21.12.2020 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на
достъпа до мрежата за периода след сключване на договора за мобилни услуги, изменен с
допълнително споразумение, поради което настоящият състав приема, че в процесния
период, ответникът е имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца.
При наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените
искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в заявените размери.
По исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенцията за сумата от 151,36 лева, представляваща неустойка
при прекратяване по Раздел III т. 2 б. „а“ от допълнително споразумение от 23.02.2021 към
договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за мобилен номер ***, съдът приема следното:
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на неустойката, поради
противоречие с добрите нрави и за нейната неравноправност. При сключване на договор за
мобилни услуги доставчикът на мобилни услуги предвижда генериране на печалби в
определен от страните, фиксиран в договора период. Ако договорът бъде прекратен
предсрочно по вина на клиента, респ. последният наруши задълженията си за заплащане на
абонаментни такси – какъвто е настоящият случай, доставчикът претърпява имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи в периода от прекратяването, респ. спиране на
плащанията до изтичането на крайния срок на договора, без от негова страна да е налице
виновно поведение. Именно в тези случай уговорените неустойки играят компенсаторна
роля за срока до намиране на нов клиент, който да заеме мястото на стария, по чиято вина
договорът е прекратен, респ. който неоснователно е спрял плащанията на такси, но не
повече от три месеца, който период е достатъчен и приемлив за намирането на нов клиент.
При процесните неустойки не се касае до набавяне на печалби от доставчика без последният
да предоставя насрещна престация, а до компенсиране на вредите от предсрочното
прекратяване на договора по вина на потребителя, респ. от неплащането на абонаментни
такси за период, в който потребителят е имал достъп до мрежата на ищеца.
В случая обаче според Раздел III т. 2 б. „а“ от допълнително споразумение от
23.02.2021 към договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г. за мобилен номер *** в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи,
свързани с него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната. Според б. „б“ на същата клауза
в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. За да бъдат уважени предявените
3
искове по чл. 92 от ЗЗД следва ищецът да установи кумулативно, че в договорът съществува
валидна уговорка за неустойка по т. 11 б. „а“ и б. „б“ от договора при прекратяване на
договора по вина на потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен
предсрочно. В чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за
дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право
се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор съответно приложение следва да
намери чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсват представени
доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на
договора писмено изявление за разваляне на договора, в което на последния е предоставен
подходящ срок да погаси задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната
предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от
исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен на особения представител на
ответника на 17.07.2023 г., към който момент двугодишният срок на допълнително
споразумение от 23.02.2021 е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка, поради което предявения иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
217,70 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса, депозит за назначаване на особен
представител на ответника и адвокатско възнаграждение, в общ размер от 411,60 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Р. И. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, следните суми: сумата от 114,70 лева /сто и четиринадесет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2021 г.
до 24.02.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 21.12.2020 г.,
изм. с допълнително споразумение от 23.02.2021 г. за мобилен номер ***, като отхвърля
иска за сумата от сумата от 151,36 лева, представляваща неустойка при прекратяване по
Раздел III т. 2 б. „а“ от допълнително споразумение от 23.02.2021 към договор за мобилни
4
услуги от 21.12.2020 г. за мобилен номер ***, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № ***/16.02.2023 г. по ч. гр. д. № ***/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ищеца
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 217,70 лева /двеста и
седемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски в
производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. на РС - Бургас, както и сумата от 411,60 лева
/четиристотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5