Р Е Ш Е Н И Е №
28.08.2020 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 12.08. /дванадесети АВГУСТ/ 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 169 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Я.
Г. В., EГH **********, с адрес: *** със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: ***— чрез адв. Д.В., срещу А.
Х. М., EГH ********** с адрес ***.
В
исковата молба се сочи, че нa 06.11.2019 г. ищецът подал заявление в АРС на
основание чл. 417 от ГПK за издаване на Заповед за изпълнение срещу А.Х.М.-ответник
no настоящия иск.
Ho
повод заявлението било образувано ч.гр.д. № 1047/2019 год. по описа на АРС.
Ответникът не е получил заповедта пo чл. 417 от ГПК, поради което за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който да установи
съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 544/08.11.2019 r. г.
на PC-Айтос no ч.гр.д. № 1047/019г. по описа на АРС.
Вземането
на ищеца произтича от Запис на заповед издаден на 28.12.2018 от А.Х.М., с падеж
до 20.05.2019 r.
C
издаването на процесния запис на заповед ответникът се е задължил безусловно и
неотменимо срещу представянето на записа да заплати сумата от 3500 лева, на
посочената крайна дата 20.05.2019 г. Въпреки това ответникът до момента нe
изпълнил паричното си задължение.
Предвид
изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че
съществува парично вземане в размер на 3500 лева /тpи хиляди и петстотин лева/
против ответника А. Х. М., EГH **********, с адрес ***, за което е издадена
Заповед № 544/08.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ no чл. 417 от ГПK на PC-Айтос no ч.гр.д. № 1047/019г. no описа на APC,
на основание Запис на заповед от 28.12.2018 година, ведно със законната лихва
от 06.11.2019 г. до изплащане на задължението, както и направените в настоящото
производство разноски..
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
упълномощеният представител на ответника А.Х.М.- адв.С.М.С.. В отговора на ИМ
адв.С. моли иска да бъде отхвърлен, т.к. вземането произтича от Запис на
Заповед, която е нищожна. Излагат се аргументи за прогласяване нищожността на
посоченият Запис на заповед.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от особеният представител –адв.С., който поддържа въведените възражения, че Записът на заповед е нищожен и като такъв не е породил правни последици.
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№1047/2019г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника А.Х.М. Заповед №544/08.11.2019 за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 24.02.2020г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
Има спор между страните по делото дали представеният от ищеца В. Запис на Заповед (л.7 гр.д.№1047/2019г по описа на АРС) е валиден с оглед изискването по чл. 535 т. 3 ТЗ.
При проверката от външна страна на приложения запис на заповед съдът изследва доколко същият като строго формален писмен акт отговаря на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ. В случая документът е съставен в писмена форма и с него е поето безусловното задължение да се заплати точно определена сума .Посочени са мястото и датата на издаване, мястото на плащане, името на поемателя, подпис на издателя. Документът е озаглавен “запис на заповед”, като в текста на същия се съдържа и израза “запис на заповед”. Съгласно задължителните постановки на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, запазили сила и при действие на новия ГПК, за да е редовен от външна страна записът на заповед не е достатъчно изразът “запис на заповед” да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове “запис на заповед” и в текста му да стои изразът “запис на заповед” и то в такава логическа връзка с другите думи, от която да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ като запис на заповед, какъвто е и сложеният за разглеждане такъв. Реквизитът на чл. 535, т. 1 ТЗ, чието тълкуване е бил предмет на посоченото тълкувателно решение, изисква наименованието “запис на заповед” да стои в текста на документа, в който се материализира волеизявлението на издателя за поетото безусловно задължение за плащане на определена парична сума. С оглед възражението за липса/ неяснота при реквизитите на записа на заповед и за пълнота на изложението следва да се посочи и че в същия освен, че ясно е посочен падеж, но и съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по тълк.д. №1/2004 г., ОСТК, ВКС приема следното: „…за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на задължението.
Спорът между страните е относно това достатъчно ясно ли е определена датата на плащане на задължението, като ищеца твърди, че това е трябвало да се случи на конкретна дата-20.05.2019г, а ответникът застъпва тезата, че датата на плащане е посочена заблуждаващо и не е ясно определена. Няма спор по въпроса относно съдържанието на записа на заповед, че в същата е изрично посочено, че е платима в срок до 20.05.2019г. В същото време в текста е посочено, че Записът на заповед е платим срещу представяне и отдолу ответникът саморъчно е написал „Записа на заповед ми е предявен на 28.12.2018г. “ Последното е индикация, че въпреки твърденията на ищеца, че текстът на Записа на заповед е ясен и недвусмислен, самият издател третира документа като такъв на предявяване , поради което го е подписал още веднъж на 28.12.2018г и саморъчно е отбелязъл , че му е предявен. Така в текста на менителницата се появяват две дати на изпълнение -20.05.2019 и 28.12.2018.Следователно за ответника, както и за съда остава неяснота относно датата на изпълнение на задължението.
Въпроса е решен с Определение № 749/
23.12.2009 година на ВКС Търговска колегия, второ отделение по ч. т. дело №
857/ 2009г, съгласно което „е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на
определена дата, както и израза, че е платим при предявяването му. По този
въпрос съдебната практика е категорична, че е нищожен запис на заповед, който
съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при
предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не
буди съмнение - в този смисъл Определение № 146/ 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. №
125/ 2009 г. на ВКС, Опр.№ 749/ 23.ХІІ.2009 г. по т.д. №857/ 2009 г. на ВКС,
Опр.№762/2.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 712/ 2010 г., в които е прието, че е нищожен
запис на заповед, в който падежът е определен едновременно по два от начините,
посочени в чл. 486 ТЗ.
Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535 т.3, вр. чл. 486 ал.1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.“ Издателят, като се е задължил да плати посочената сума на 20.05.2018г. и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият “е платим при предявяването му”, е поел задължение с неясно определен падеж. При така посочен падеж възниква въпросът след датата 28.12.2020 г., посочена като датата на предявяване, може ли ищецът да иска срещу издателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист или следва да се приеме, че трябва да се изчака да изтече и срокът до 20.05.2019г.
Записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ, същият е нищожен, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание. Въз основа на този запис на заповед не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сторените в исковото производство разноски следва да останат за сметка на ищеца.
В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Сторените в заповедното производство разноски също следва да останат за сметка на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Г. В., EГH **********,
с адрес: *** със съдебен
адрес за призоваване и съобщения: ***— чрез адв. Д.В.
срещу А. Х. М., EГH **********, с адрес *** по чл.422 ГПК за признаване съществуването на парично вземане в размер
на 3500 лева /тpи хиляди и петстотин лева/ , произтичащо от Запис на Заповед ,
изд. от А. Х. М., EГH ********** ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: