№ 157
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000066 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище гр. София, бул.„Черни връх ” №51Д, представлявано
от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев и Владислав
Василев Митев против решение № 466/13.11.24г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 344/24г. в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на Х. Ф. С. обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 20.01.2023г. на
бул. „Осми Приморски полк“ 180, посока от центъра на гр.Варна към кв.
Виница, по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег.№
ХХХХХХХХ Д М П, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от нанесените травматични увреждания – контузия на шия и гръден
кош, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2023г., датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното
заплащане на задължението ЗА ГОРНИЦАТА над 3 500лв до присъдените
10 000лв. Въззивникът счита за неправилно определения от съда размер на
уважената част от претенцията. Получените от ищеца увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
възстановяването е настъпило до 20 дни след произшествието, а отражението
им върху общото здравословно състояние на пострадалия е незначително.
Липсват актуални психопатологични симптоми или признаци на психично
разстройство. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
1
вместо него- постановено друго, с което исковата претенция за горницата над
3 500лв бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от Х. Ф. С. с ЕГН ********** с адрес с. Ц,
ул. 33 №17 срещу същото решение, но в частта, в която е отхвърлен
предявеният от него иск за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.01.2023г. ЗА ГОРНИЦАТА над
присъдените 10 000лв до претендираните 26 000лв. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно по
съображения за доказаност на твърдените в исковата молба болки и
страдания, както и предвид опровергаването на всички възражения на
ответната страна. Определеният от съда размер на обезщетение не съответства
и на лимита, предвиден по ЗЗ“ГО“. Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковата му
претенция бъде уважена в пълен размер.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 20.01.2023г. в
гр.Варна, по бул. Осми Приморски полк в посока кв. Виница, в светлата част
на денонощието, от лек автомобил Ауди А3 с рег. № Х ХХХХХХ, управляван
от собственика си Д М П, който поради движение с несъобразена скорост, не
успял да спре и блъснал спрелия пред него в колоната товарен автомобил
Пежо Ран 2 с рег. № ХХХХХХХХ, управляван от ищеца Х. Ф., който, в
резултат на удара се изместил напред и блъснат от своя страна спрелия пред
него лек автомобил Ауди 80 с рег. № Х ХХХХХХ. В резултат на удара ищецът
получил контузия на шията и на гръдния кош, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като контузията на гръдния
кош е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, а контузията на шията
е резултат на силното й внезапно движение - сгъване, разгъване т.н.
„камшичен удар".
За извършеното деяние на виновния за произшествието водач Д М П е
издадено от началник група в ОД МВР Варна с-р Пътна полиция, Наказателно
постановление № 23-0819-0000352 от 15.03.2023г, влязло в сила на
06.04.2023г., с което за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП : „Водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за
да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението“, му е наложено на осн.чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
2
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди
A3" с peг. № В7582 ТС, е застрахована при ответното застрахователно
дружество по Застрахователна полица №22/122000465020, действаща към
датата на ПТП 20.01.2023г.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените
травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на
застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и
причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който
според ищеца следва да бъде определен на 26 000лв, а според застрахователя –
на 3 500лв. В тази връзка съдът съобрази следното :
Дължимото застрахователно обезщетение се определя въз основа на
критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, по отношение
на който е налице обилна застрахователна съдебна практика, както и
задължителна такава. Съгласно т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени 3
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл, които не са
загубили актуалност, това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на
извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него
физически и психологически последици за увредените лица, възраст на
пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да
посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от
23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от
1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалият е млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за
хронични заболявания и здравословни проблеми, който в резултат на
получените при произшествието контузии на шията и на гръдния кош, е
изпитвал в първите 5-6 дни по-силна болка в гръдния кош, усилваща се при
дишане, кихане и кашляне, като постепенно намалява и след 10-тия ден е
незначителна, болките в шията са повече от скованост от напрегнатата
мускулатура. Според медицинския експерт отражението на така описаните
травми върху общото му здравословно състояние е незначително, свързано с
неудобство, причинено от невъзможност за завъртане на главата настрани, тъй
като, за да се погледне настрани се извива цялото тяло, а това от своя страна
поражда болка в гръдния кош. От това увреждане ищецът се е възстановил за
около 20 дни. Липсват данни за вида на проведеното лечение, както и
медицинска документация за настъпили усложнения. Към момента на
изготвяне на експертизата ищецът е възстановен напълно, походката е
самостоятелна, без накуцване. Персистират оплаквания от сутрешна
скованост в шията. Според в.лице движенията в шийния отдел на гръбначния
3
стълб са в норма и са неболезнени.
След ПТП и към настоящия момент ищецът не е консултиран от
психиатър по повод установен психичен проблем, не е провеждал
медикаментозно и/или друг вид лечение. Към момента на изготвяне на
заключението на СПЕ ищецът е психомоторно спокоен, контактен,
ориентиран за време, място и личност. Не се установяват нарушения във
възприятно- представната сфера. Мисловният процес и емоционалното
състояние са нормални, волята, паметта и интелекта са също в норма. Не са
установени актуални психопатологични симптоми или признаци на
психично разстройство. Породеното от произшествието напрежение е
преодоляно, без да остави дългосрочни последици върху психиката. Към
настоящия момент ищецът е психично здрав.
Свидетелят С К, служител в дружеството, чийто собственик е ищеца,
споделя, че Х. Ф. му се обадил веднага след инцидента, той отишъл на
местопроизшествието. Завел ищеца в спешен център, където изчакал да му
бъдат направени необходимите изследвания, след което го отвел в дома му.
Пострадалият имал болки във врата и гръдния кош, ползвал няколко месеца
отпуск по болест, не стоял „много в офиса“. Изпитвал страх да шофира, което
наложило да го вземат с автомобил за изпълнение на някои служебни
дейности – подписване на документи, посещение на офис на НАП и др.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2023г. – 780лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. №
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, чийто
паричен еквивалент се явяват лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди
Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 10 000лв е напълно достатъчно за справедлива пълна
компенсация както на физическите страдания, усложнени поради връзката на
болките в двете различните места на уврежданията, така и на острия стрес,
причиняващ обичайния психически дискомфорт, който винаги се поражда при
застрашаване на личността в такова събитие. По-високата търсена стойност би
надхвърлила справедливия размер и би се превърнала от средство, заместващо
загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване (ППВС № 4/68 г.)
чрез промяна в социалното положение и стандарта на живот на пострадалото
лице. Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена до този именно
размер, ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя до
изплащането на задължението.
4
В този смисъл и двете жалби се явяват неоснователни.
Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, се
потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на процесуалния
представител на Х. Ф. - адв.С. Б. С. от АК – Варна се присъжда
адв.възнаграждение за защита срещу жалбата на застрахователя с материален
интерес от 6 500лв в размер на 950лв. съобразно направеното искане по реда
на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/13.11.24г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 344/24г.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,
бул.„Черни връх ” №51Д, представлявано от изпълнителните директори
Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев Митев да заплати на
процесуалния представител на Ф Ф. - адв.С. Б. С. от АК – Варна
адв.възнаграждение в размер на 950лв. по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5