Решение по дело №71/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.05.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

21.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

71

по описа за

2020

година.

            Предявена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която сочи, че в качеството на собственик на топлоснабден имот ответницата М.Д.И. била клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди   по смисъла на §190 от Закона за енергетиката. Потребител  на енергия или природен газ  за битови нужди  било физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

            Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД  и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към МС.   С тези общи условия се регламентирали  търговските взаимоотношения  между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване , отчитане , разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150 , ал.3 от ЗЕ и спрямо нея били влезли в сила Общите условия за продажба  на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители  за битови нужди в гр.София и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София. В раздел седми от ОУ – „Заплащане на ТЕ“ , в чл. 32, ал.1 бил определен редът и срокът , по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиента изпадане в забава, тоест след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата изпаднала в забава за тази сума и на основание  чл. 86 , ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. Ответницата видно от приложеното извлечение от сметки за аб.№ 342957 е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си.

            В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.1  от ЗЕЕЕ/ чл. 139б от ЗЕ/ сградата – етажна собственост , в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“.

Въз основа  на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ , сумите за топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.

            Ответницата използвала доставяната от дружеството ТЕ през периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г. и към датата на подаване на исковата молба не била погасила задължението си.

            Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено  по отношение на М.Д.И., че дължи на ищеца сумата от 1 673.60 лева от които: 1 458.21 лв.-главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., 181.56 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2016г. до 14.05.2019г., 26.47 лева – главница за предоставена и незаплатена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г. и 5.36 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2016г. до 14.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се и разноски.

            Ответницата М.Д.И. в представения по делото отговор оспорва исковете. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:  

           По делото ответницата не спори, а и от приложения нотариален акт за собственост на апартамент, построен  върху държавно място от ЖСК „БКС-Люлин“-пломба в 7-ми микрорайон № 134, дело № 24484/07г. на нотариуса при СРС се установява, че ответницата е собственица на недвижим имот – апартамент № 21, находящ се гр.София 1324, обл.София град, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.708П, вх.А.  От Договор №196/14.11.2000г., сключен между „Техем сървисиз“ЕООД гр.София в качеството му на изпълнител и етажна собственост в сграда на адрес: „Люлин“ №7, бл.708П в качеството му на възложител, се установява, че  етажната собственост е възложила на  изпълнителя да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия , както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително обща и индивидуални сметки, а възложителят се е задължил да заплаща извършената от изпълнителя дейност съгласно условията на сключения договор.

           От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция бил отчитан ежемесечно. Ежемесечно били отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД технологични разходи на топлинна енергия в АС. Разпределението на ТЕ между потребителите в СЕС се е извършвало по системата за дялово разпределение , съгласно чл. 139 от ЗЕ. Сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от ФДР „Техем сървисиз“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В конкретния случай в имота на ответника нямало монтирани отоплителни тела. За процесния период била начислявана ТЕ по прогнозни дялове за БГВ и сградна инсталация. Извършеното разпределение на ТЕ от ФДР за процесния период според експерта е в съответствие с нормативната уредба.  В заключение изводът на вещото лице е , че ежемесечното начисляване на ТЕ на базата на прогнозни дялове е в съответствие с нормативната уредба. Изравнителната сметка на ответника, изготвена от ФДР, отговаря на нормативната уредба.

           От назначената СЧЕ се установява, че дължимите суми по периоди  и начислени лихви , са както следва:по фактура № ********** -  главница 777.87 лева, лихва 52.51 лева , отчетен период – 01.05.2017г. – 30.04.2018г.; по фактура № ********** – главница от 482.19, лихва – 91.38 лева, отчетен период  01.05.2016г. – 30.04.2017г.; по фактура № ********** – главница от 198.15 лева , лихва – 37.67 лева , отчетен период 01.05.2015г. – 30.04.2016г.. Установява се съща така , че дяловото разпределение за периода от м.05.2017г. до 30.04.2018г. възлиза на сумата от 13.78 лева. От заключението се установява също така , че по предявените суми няма извършени плащания от ответницата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:  Предявени  са  искове по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ в вр. чл.150 от ЗЕ  в вр. чл.32 ал.1 от ОУ за продажбата на топлоенергия за битови нужди от „Топлофикация София"АД и чл.294 ал.1 от ТЗ в вр. чл.86 от ЗЗД.

Общоизвестно обстоятелство е, че Топлофикация София е лицензирано дружество за производството,  пренос и доставка на топлинна енергия на територията на гр. София. То осъществява дейността си въз основа на одобрени от ДКЕВР Общи условия, които към процесния период са били в сила. Ответникът, като ползвател на апаратамент, на адрес гр.София 1324, обл.София град, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.708П, вх.А, ап.21, през процесния период е бил клиент и ползвател с аб. № 342957 на топплинна енергия, доставяна от ищцовото дружество.

            Съгласно правилото, установено в чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ, предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото, установено в чл.318 ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба продавачът–търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.

            Уважаването на предявения иск, с оглед изложените в исковата молба от ищеца фактически обстоятелства, оспорени от ответника , предполага първият да докаже по безспорен и категоричен начин, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището са консумирани количества топла вода, чийто обем според действащите през периода, надлежно одобрени от компетентния орган цени обуславят заплащането на исковата сума.

            В §1 т.42 от ДР на ЗЕ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според  чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване – чл.153 ал.2, ал.3 от ЗЕ. Това обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответницата - потребител на топлинна енергия за битови нужди.  

            Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.  Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество-продавач и всички потребители на топлинна енергия, в качеството им на купувачи, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.София и са издадени на основание  чл.150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

            При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. топла вода и като такава дължи заплащане на същата. Налице са и облигационни отношения между ищеца и третото лице-помагач в процеса относно топлоснабдяването на сградата, на основание чл.146 ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването  и сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна собственост, а от Договор №196/14.11.2000г. и Протокол от 12.11.00г.г. от Общо събрание на етажните собственици  е видно, че е било взето решение на Общо събрание на етажната собственост за сключване на договор с „Техем сървисис”ЕООД  за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. От тези документи се установява, че етажната собственост е била присъединена към топлоподаването.

            В  чл.155, чл.156 от ЗЕ се утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, респ. топла вода в сгради - етажна собственост, реално доставената  топлинна енергия. С други думи, законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата топлинна енергия, респ. топла вода. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия, респ. топла вода между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия, респ. топла вода по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела и водомери в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, респ. топла вода, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената топлоенергия се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъкът се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинна енергия  за отопление на имот се сформира от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части. След измененията на ЗЕ/обн.ДВ бр.74/2006г./ дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на икономиката и енергетиката, според чл.139 ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на  чл.139а от ЗЕ в публичния регистър към Министерството на икономиката и енергетиката, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите. Такъв Договор  при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, е сключен между "Топлофикация София”АД и ”Техем сървисис"ЕООД.  С преминаването от преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредба№16-334/08.04.2007г. за топлоснабдяването/обн. ДВ бр.34/2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 ал.3 т.4 от ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.

В контекста на изложеното, в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че през през процесния период , между страните е бил сключен договор при одобрени от надлежния орган условия, какъв е бил възприетия от ответниците респ.останалите етажни собственици модел за плащане, съгласно посочения закон и издадената за приложения на същия Наредба, начина на отчитане на показанията на СТИ, че претендираната за същия период сума, като част от общата искова сума, отговаря на обема на действително ползваната в жилището топлинна енергия  и  гореща вода и действащите през същия период цени.

Така по делото безспорно се установи наличието на облигационно отношение между страните, подаване на топлоенергия през процесния период на процесния абонатен № 342957, извършване в съотвествие с нормативната уредба на ежемесечно изчисляване на ТЕ на базата на прогнозни дялове и на  изравнителна сметка и налично задължение за процесния период в размер на общата сума от  1673.60 лева лева , от която главница в размер на 1 486.68 лева и лихва в размер на 189.92 лева. Но тъй като се касае за периодични плащания , а съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност  се погасяват вземания за наем, лихви и други периодични плащания , съдът намира , че исковите претенции за ползвана и неплатена ТЕ за 2015г. и 2016г. , са погасени по давност,  като дължима и непогасена по давност е претенцията по фактура №  ********** с  главница  от 777.87 лева, лихва 52.51 лева , дължими за отчетен период – 01.05.2017г. – 30.04.2018г., както и дялово разпределение за същия период в размер на сумата от 13.78 лева. Ето защо за тези суми в общ размер от 844.16 лева, исковите претенции следва да бъдат уважени и ответницата следва да бъде осъдена да ги заплати на ищеца , като в останалата част и за разликата до пълните им предявени размери до сумата в общ размер  от 1 673.60 лева, исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност.

При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на сумата от 474.56 лева.

           Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА М.Д.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София, ул.“Ястребец“ №23Б на следните суми: 777.87 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2018г., 52.51 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., 13.78 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2017г. до 30.04.2018г. ,  ведно със законната лихва върху главниците , считано от 23.01.2020г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане , както и направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на сумата от 474.56 лева,  като  ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част и за разликата до пълния предявен размер от общо 1 673.60 лева, като недоказани и погасени по давност.

 

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД гр.София, ул. „проф.Г.Павлов“ №3.

 

           Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: