РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Благоевград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****и адрес за
кореспонденция: гр. ****, подадена чрез адв. М. К. - САК, личен номер **********, със
съдебен адрес: гр. ***** против Наказателно постановление № 790801-F782920/07.10.2024 г.
на Директора на офис Обслужване-Благоевград при ТД на НАП-София, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 50, ал.1, т.1 във връзка с чл. 53, ал.1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, на основание чл. 80, ал. 1
от ЗДДФЛ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя, твърди се нарушение на чл.34 от ЗАНН, на чл.42, т.7 от
ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се
застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява и не се представлява, по
делото е депозирано становище от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата
по същество излага доводи за отмяна на наказателното постановление. Претендира
разноски. Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител пледира НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, сочи аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
По повод подаване на данъчна декларация на 09.07.2024г. от жалбоподателя по електронен
път и гененрирани списъци от ЦУ на НАП с подадени декларации извън срок, св.С.
извършила проверка в базата данни на ТД на НАП-София, и по данъчно-осигурителната
1
сметка на жалбоподателя, като при съпоставка на декларирани данни установила, че
жалбоподателя, като данъчно задължено лице съгласно чл. 3, т.1 от ЗДДФЛ не е изпълнил
задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за
облагаемия си доход получен през 2022 година в законоустановения срок до 03.05.2023г.
/30.04.2023 г. е неработен ден. Декларацията е подадена по електронен път на 09.07.2024 г.
по електронен път с ПИК и е приета с генериран от информационната система на НАП с
вх№ 0100И0771594. Във връзка с констатираното нарушение жалбоподателят бил поканен
за съставяне на АУАН, като до същият била изпратена покана чрез системата за сигурно
еклектронно връчване и получана от жалбоподателя /л38/ на 07.08.2024г. В определения 7-
дневен срок не се явил представител, поради което на 15.08.2024г. в присъствието на
свидетелката К. и Айдова, актосъставителя С. съставила АУАН № F782920 за констатирано
административно нарушение по чл. 50, ал.1, т.1 във връзка с чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ. Акта се
връчил на жалбоподателя лично, срещу подпис който не направил възражения. В
законоустановения срок били подадени писмени възражения , чрез които са наведени доводи
за процесуални нарушения и маловажност на случая.
Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни, на 07.10.2024година
Директора на офис обслужване Благоевград при ТД на НАП-София, издал атакуваното НП
№ 790801-F782920, с което за извършено нарушение по чл. 50, ал.1, т.1 във връзка с чл. 53,
ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, на основание чл.
80, ал. 1 от ЗДДФЛ наложил на К. административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 14.10.2024 година, като в законоустановеният срок е
постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е приложена заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г, удостоверяваща материалната
компетентност на административнонаказващия орган да издава НП.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя
С., която чрез показанията си установява, че констатирала нарушението при проверка в
информационната система на НАП по повод подадена декларация и активирани списъци.
От показанията на тази свидетелка се установява още, че в хода на проверката е
констатирано и просрочие за 2023г. Свидетелят К. и Айкова от своя страна, при разпита си
установяват процедурата по съставяне на АУАН. Чрез показанията на тези свидетели се
установяват обстоятелства свързани с извършената проверка, повода за същата, както и
действията им във връзка със съставения акт. При направения анализ и оценка на
показанията на свидетелите, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност,
заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна
конкретика описват обстоятелствата около извършената проверка, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея, касаещи неспазен срок за подаване на справка-декларация.
Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра като
подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
2
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. На следващо място,
същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази връзка неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че е нарушен чл.34 от ЗАНН. По силата на ЗАНН, давностният
срок за преследване на нарушението тече от откриване на нарушителя. Според настоящия
съдебен състав нарушението и извършителят следва да се считат за открити и да са станали
известни на контролния орган към датата на проверката в информационната система на
НАП, а именно 07.08.2024г., поради което съдът приема, че именно към този момент е
станало известно на контролния орган, че конкретното задължено лице не е подало
декларация в срок. Отчитайки приетото в случая от тази дата следва да се отчита 3-
месечният срок за съставяне на АУАН. Актът е съставен на 15.08.2024 г., поради което е
спазено изискването на закона. С оглед изложеното не може да бъде прието претендираното
от защитата нарушение на чл.34 от ЗАНН, отчитайки и процедурата по извършване на
проверки, установима от показанията на св.С.. От друга страна по безспорен начин се
установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, относно реквизити и връчване на АУАН и НП. При съставянето на АУАН
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени и
доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е
и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Липсва и неяснота във фактическото
обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци. Посочено е и място на извършване на нарушението, посочено е къде е допуснато
процесното нарушение, което изхождайки от обвинението е по седалище на органа, пред
което е било дължимо поведението, както правилно е прието от наказващия орган. Ето защо
съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна
3
кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения
на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.В тази връзка несподелими са и доводите в
жалбата, че с непосочване на адрес и ЕГН на свидетелите е допуснато съществено
процесуално нарушение. Същите са индивидуализирани с адрес по месторабота, поради
което и са лесно установими, а и това обстоятелство по никакъв начин не рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице. Не е нарушена и процедурата по съставяне на АУАН
с изпращане на покана чрез системата за сигурно електронно връчване. Очевидно с оглед
депозираното възражение жалбоподателят е упражнил правото си в пълне обем, поради
което и не може да се приеме, че е налице претендираното нарушение, още повече от
показанията на св.С. се установява, че същата е провела разговор с К., поради което и същия
е бил запознат с воденото срещу него производство. С оглед характера на нарушението, а
именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното в закона
задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено
в деня, следващ изтичането на срока, предвиден от законодателя.. В случая срокът за
подаването на декларация е 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на
дохода, който в случая изтича на 30.04.2023 г./неработен ден/, поради което правилно е
прието, че срока е бил до 02.05.2023г. и за дата на извършване на нарушението в АУАН е
посочена 03.05.2024 г.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството
по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и
за материалноправно законосъобразно. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателя с
поведението си е нарушил посочените разпоредби, както от обективна, така и от субективна
страна. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица
подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите от тях през годината
доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна основа и с данък върху
годишната данъчна основа, което съгласно чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ следва да стане до 30 април
на годината, следваща годината на придобиване на дохода. От обективна страна
жалбоподателят не е подал въпросната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в указанията от
закона срок за календарната 2022 г., в случая до 02.05.2023г. /30.04.2022г. е почивен ден/,
като такава е подал по елекронен път едва на 09.07.2024 г. или със закъснение от около
година и два месеца. Имено по този начин, чрез бездействие същият е допуснал виновно
осъществяване на административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53, ал. 1
от ЗДДФЛ, поради което съдът намира разглежданото административно нарушение за
установено и доказано от обективна страна, като в тази насока са събраните по делото
доказателства чрез разпита на св.С., К. и А* както и приетите писмени такива, включително
приложена по делото декларация.
От субективна страна, К. е осъществила състава на това административно нарушение
4
виновно, тъй като същият като данъчнозадължено лице, получаващо доходи от стопанска
дейност е бил наясно, че следва да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за календарната
2022 г. до 02.05.2023 г. и е бил длъжен да предвиди, че с неизпълнението на тези си
задължения нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а
именно да подаде в ТД на НАП декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в законоустановения срок и
да предвиди обществено опасните последици от тези си действия.
На следващо място случаят не може да се квалифицира, като маловажен. Както се
посочи касае се за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто
извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира
настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици,
достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето защо при
формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно
липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на такива. Относно
визираните като алтернативна предпоставка по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс други
смекчаващи обстоятелства, определящи по-ниската степен на обществена опасност на
деянието, съдът намира, че в случая такива не са налице. Преценката относно смекчаващите
обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав /ФС/ на нарушението, следва да
се извършва и като се държи сметка, че освен за маловажността на случая, с общата
разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е визирал наличието на смекчаващи
обстоятелства и като критерий за налагането на занижен размер на установената с правната
норма глоба. Следователно не всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира
непременно като предпоставка за освобождаването от административнонаказателна
отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а при използването на гъвкав подход е необходимо да
се ограничат онези от тях, които действително обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В
случая нито се твърдят, нито се установяват извинителни причини за бездействието на
жалбоподателят да не подаде декларация в установения срок. Съдът не констатира
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Липсата на
предходни наказания, както и подаване на декларация със закъснение не могат да се ценят
като изключителни смекчаващи обстоятелства, като те се отчетени при определяне на
наказанието. В съдебната практика трайно се приема, че най-значимото обстоятелство за
определянето на степента на обществена опасност на конкретното деяние е изминалият
период от време до неговото отстраняване. В случая забавянето при подаването на
процесната годишна данъчна декларация е около една година и два месеца, поради което не
може да се приеме, че деянието е с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от този вид, а и случая не е инцидентен, доколкото според гласните
доказателства са констатирани и други просрочия във връзка с подаване на предвидените от
законодателя декларации. Ето защо в конкретния случай според съда разпоредбата на чл.28
от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство, а доводите в обратна насока са
5
неоснователни.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 80, ал. 1 от
ЗДДФЛ административнонаказващият орган е санкционирал К. с административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лева. Съгласно посочения законов текст, лице, което не
подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Санкционната норма е
правилно приложена, тъй като в случая се касае именно за нарушение по чл.50, ал.1, т.1, вр.
чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като при определяне размера на административното наказание по
отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е определил размер на глобата в размер на 200 лв., като е
съобразил смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. За да приеме, че размерът на
наказанието е определен съобразно критериите на чл.27 от ЗАНН съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства, че нарушението е за първи път, подаването на декларация е по
собствена инициатива, но в същото време са установени и отегчаващи такива, а именно, че в
рамките на проверката е установено и друго просрочие, допуснатия срок на закъснение е
значителен, като и размерът на сумата, подлежаща на деклариране, установима от
приложената декларация. Ето защо като е определил глоба в размер около средния,
предвиден от законодателя, наказващия орган е наложил законосъобразно определено по вид
и размер наказание, при спазване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и
наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване
По отношение направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. С
оглед изхода на делото следва на ТД на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебно
заседание, с разпит на трима свидетели, като фактическата и правна сложност не е
значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на минимума, а
именно 80 /осемдесет лева./
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на
спора, същото се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 790801-F782920/07.10.2024 г. на
Директора на офис Обслужване-Благоевград при ТД на НАП-София, с което на И. Г. К., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и адрес за кореспонденция: гр. ***** за
административно нарушение по чл. 50, ал.1, т.1 във връзка с чл. 53, ал.1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА И. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. * и адрес за кореспонденция:
гр. ****С* ап.122 да заплати на ТД НАП-София *** сума в размер 80 лева (осемдесет лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7