№ 85
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия В. М. М., депозирана чрез защитника
му адв. Е.Е., и по въззивна жалба на частните обвинители Д.М. и П.М., депозирана чрез
повереника им адв. А.Б., срещу присъдата № 260020 от 13 юли 2021г. по н.о.х.д. № 2365/20
г. по описа на СтОС, с която подс. М. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено
наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66
НК за срок от четири години, и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок
от две години. Съдът се е произнесъл и относно разноските и веществените доказателства.
В жалбата на защитата, която е своевременно предявена, се изразява недоволство от
осъдителната част на присъдата, като се обосновава позиция за несъставомерност на
поведението на подсъдимия. Възразява се срещу извода за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
като се твърди, че подс. М. не бил възприемал пострадалия при предприемане на
инкриминираната маневра, следователно не е имал задължение да съобрази поведението си
с неговото присъствие на пътя с предимство. По отношение извода за нарушение по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП се изразява виждане, че подс. М. зад волана на „Ф.“а не е създал опасност за друг
участник в движението (какъвто е мотоциклетистът) при положение че мястото на удара се е
1
оказало извън опасната зона за спиране на последния. Обръща се внимание на възможността
на мотоциклетиста да заобиколи или изпревари автомобила и се поддържа възгледа, че
неизвършването на подобна маневра (поради виновната загуба на управление от страна на
починалия) оневинява подс. М.. Иска се отмяна на осъдителната присъда и постановяване
на оправдателна.
Въззивната жалба на частното обвинение е насочена против санкционната част на
присъдата. Твърди се, че извършеният от СтОС избор на наказания не е оптималният.
Изразява се виждане, че подходящото наказание лишаване от свобода е за срок около
средния, предвиден в закона, а подходящото кумулативно наказание трябва да надвишава с
три години срока на основното наказание. В този смисъл се претендира да се измени
обжалваната присъда.
При пренията представителят на АП-Пловдив изложи становище, че присъдата е
правилна и законосъобразна и подлежи на потвърждаване. Контрааргументира доводите на
защитата.
Частните обвинители не участваха в пренията. Техният повереник адв. А.Б. повтори
мотивираното във въззивната жалба становище за несправедливо занижаване на
кумулативната санкция.
Защитникът на подсъдимия адв. Е. потвърди и допълнително аргументира
възражението срещу оформения извод за допускане на инкриминираните нарушения от
страна на подсъдимия. Обърна специално внимание на автотехническия извод за открила му
се видимост към пострадалия мотоциклетист от 81 метра и обяви, че го оспорва, без да
изложи конкретни съображения. След това наблегна на допуснатите от пострадалия
нарушения по ЗДвП и изказа мнението, че участието на доверителя му в злополучния
инцидент представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В тази връзка пледира за
оправдателна присъда. Изложи и алтернативно искане – за смекчаване на санкционирането.
Мотивира виждане, че проверяваната инстанция не била извършила коректна преценка на
силата и влиянието на смекчаващите обстоятелства и не била забелязала, че едно от тях
(съпричиняването) е изключително. Обоснова предпоставките по чл. 55 НК за
индивидуализиране наказанието лишаване от свобода под специалния минимум от две
години.
Подсъдимият М. подкрепи изложената от защитника си позиция. Изрази съжаление
за случилото се и убеждение в своята невинност.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло
законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с
направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
2
*
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по общия ред, като е
осъществено подробно съдебно следствие, вкл. е назначена комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателствени материали
(изброени в мотивите на присъдата), както и на изводите на назначената КСМАТЕ, са
направените следните фактически констатации:
Подсъдимият В. М. М. е роден на ***** г. в гр. К. и живее в същия град. Той е
българин, български гражданин. Има средно образование. Работи в “А.” АД гр. К.. Не е
женен. Не е осъждан.
Видно от справката за нарушител (л. 123 от ДП), той е правоспособен водач на МПС
за категории „В” и „М“, като притежава свидетелство за управление с № ****, издадено на
**** г. от ОДМВР - С.З.. Видно от същата справка, през 2016 г. е допуснал нарушение по чл.
147, ал. 1, т. 1 ЗДвП (неизвършване на ГТП), за което му е наложена глоба от 20 лева.
Притежавал лек автомобил, марка „Ф.", модел „П." с per. № ***, черен на цвят,
комби.
Еднопосочната улица „Р.К." в гр. К. е ориентирана в посока юг- север и е
разположена южно и перпендикулярно на ул. „К.". Широка е 5,9 м. В югоизточната част на
кръстовището на двете улици е поставен пътен знак „*" - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство" и пътен знак „ТЗ" - „Движение само на ляво".
Улица „К." в гр. К. също е еднопосочна, ориентирана в посока изток-запад. Широка е
6,2 м. Покрита е с дребнозърнест стар асфалт с неравности, като в двата му края има
частично наслоен пясък. Северният тротоар е широк 2,7 метра, а южният - 2,9 метра. В
посока изток-запад е поставена хоризонтална пътна маркировка, а именно „М8.1" -
„Пешеходна пътека", намираща се от източна страна преди кръстовището с улица „Р.К.".
Пътният знак за пешеходна пътека е поставен на северния тротоар, източно от кръстовището
с ул. „Р.К.".
На ***** г., около 19,30 ч., подсъдимият В.М. се движел с автомобила си „Ф." в
посока юг-север, по ул. „Р.К.", насочен към кръстовището с ул. "К.". На предната дясна
седалка пътувала св. П.М.. Било светло, видимостта – нормална, а пътният участък – сух,
прав и равнинен.
Водачът имал видимост към външния периметър на МПС-то посредством предното
панорамно стъкло, стъклата на двете врати вляво и вдясно, задното панорамно стъкло,
вътрешното централно и страничните огледала за обратно виждане.
3
В същото време по ул. „К.", в посока изток - запад, се движел мотоциклет марка „Х.",
модел „**" с peг. № **, управляван от пострадалия Ж.Г. М..
Вдясно от кръстовището /считано спрямо посоката за движение на „Ф.“а по ул.
„Р.К."/, т.е. на изток от пешеходната пътека, били паркирани автомобили. Те заемали лявата
част на платното за движение по ул. „К.“ /спрямо посоката за движение на мотоциклета/ и
пречели на видимостта на подсъдимия в източната посока на ул.“К.“. Поради това той
преминал линията на знака „Б2" (от която нямал видимост) и навлязъл в кръстовището с ул.
„К.". Спрял около средата на уличното платно, изнасяйки предната част на „Ф.“а пред
широчината на паркираните вдясно автомобили. Така си осигурил видимост към пътното
платно на изток.
От изток в този момент се задавал със скорост около 92 км/ч. (25,45 м/с.) споменатият
м-т „Х.“. От средата на платното на водача на „Ф.“а се открила пряка видимост към имащия
предимство мотоциклет и съответно той имал възможност да го види и съобрази
положението и движението му /вж. изготвената мащабна скица към експертизата/. Бил на 81
метра от него, когато потеглил, като предприел завой на ляво. Придвижил плавно
автомобила в северната част на платното, а след това го ситуирал успоредно на платното, в
направление запад.
Лекият автомобил бил видим за мотоциклетиста М. от повече от 81 м., още при
навлизане на предната му част по ул.“К.“ и появата му пред паркираните в лявата част на
платното автомобили. М. реагирал не тогава, нито при потеглянето му за завой наляво, а
една секунда след това (когато „Ф. вече бил изминал 0.88 метра, а мотоциклетът – 25.46
метра). Реакцията му се изразявала в екстрено задействане на спирачната система. Това
довело до блокиране на задно, предно или и двете колела, загуба на устойчивост и разделяне
от тяло от превозно средство. Около 3 сек. след задействането на спирачките настъпил удар
в задната част на „Ф."а и в предната горна част на „Х.. Тялото на Ж. М. се ударило в задната
част на лекия автомобил (в областта на задния капак в ляво) и в пътя (преди и след удара в
лекия автомобил), вследствие на което получило несъвместими с живота травматични
увреждания.
Скоростта на л.а. „Ф. П.“ непосредствено преди удара е била около 30 км/ч., а на
мотоциклета – около 63 км/ч. Към момента на удара и двете превозни средства са били в
движение, като мотоциклетът е бил в процес на аварийно спиране, наклонен на лявата си
страна.
След удара автомобилът продължил праволинейното си движение и се е установил
на мястото, фиксирано в огледния протокол. Мотоциклетът пък продължил движението си
на северозапад, след което също се установил на мястото, фиксирано в огледния протокол.
Тялото на водача на мотоциклета изпаднало там, където е фиксирано петното кръв.
След като усетил удара в задната част на колата си, подсъдимият реагирал, като
4
предприел спиране, слязъл от автомобила си и се насочил към пострадалия мотоциклетист,
за да му окаже помощ. Последният не отговарял на въпросите му, а само хрипал.
Във времето на протичане па пътнотранспортното произшествие, в дом № * на ул.
“К.”, в зоната на кръстовището, се намирала свидетелката В.П.Н.. След като чула звука от
възникналото ПТП, тя незабавно излязла на улицата и се насочила към мястото на удара.
Видяла падналия М., когото познавала от по-рано. Попитала го как се чувства.
Междувременно пристигнали и други хора и заедно с подсъдимия М. поддържали М. в
легнало положение, преценявайки, че разместването би му навредило.
Сигнали за ПТП на телефон 112 били подадени в 20,03 ч. от всеки от свидетелите
Д.П., И.Ж. и В.Н., в 20,04 ч. – от Б.Б., а в 20,07 ч. – от лице, което не съобщило имената си.
Няколко минути по-късно на мястото на произшествието пристигнал екип па спешна
медицинска помощ, а след него и полицейски екип.
Медицинският екип откарал пострадалия във ФСМП на МБАЛ - К.. Въпреки
реанимационните мероприятия около 21,00 ч. той починал.
Полицейските служители тествали подс. М. с техническо средство „А." с фабр. №
***, което не отчело наличие на алкохол в издишания въздух. Отрицателен бил резултатът и
на тестването му с полеви наркотест „Drug Cheek 3000 Dreger".
От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 136/2019 г. се
установява, че пострадалият М. е получил коремна травма, изразена в разкъсване на
капсулата и паренхима на черния дроб и далака, кръвонасядане на мастната капсула па
левия бъбрек, кръвонасядане на коремпицата, кръвонасядане и разкъсвания на опорака па
тънките черва, кръвонасядане на дебелото черво. Констатирани са още набиране на кръв в
коремната кухина и малокръвие на трупа и вътрешните органи; оток на мозъка и белите
дробове; остри циркулаторни разстройства на вътрешните органи; счупване на VII ребро в
дясната гръдна половина и от III до VIII ребра в лява гръдна половина; охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на лицето; охлузвания и кръвонасядания на
крайниците.
Вещото лице е стигнало до извода, че причината за смъртта е коремната травма,
довела до масивна кръвозагуба и следкръвоизливен шок. Травматичните увреждания са
прижизнени. Причинени са от действието па твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при описаното ПТП.
Според заключението на съдебно-химическата експертиза № 186/26.06.2019 г. на
проба кръв, взета от трупа на Ж. М., е установено наличие на алкохол в количество 0,10
промила.
В заключението на токсико-химичната експертиза № 20/ТКХ-73 от 19.03.2020 г. на
5
проба кръв, взета от трупа на М., е отразено, че не се констатира наличие на алкалоиди,
беизодиазспини, дибензазепини, фепотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти,
амфетамипи, мстадон, оксикодоп, бупрепорфип, на техни метаболити, както и на други
лекарствени средства.
Изготвените на досъдебното производство основна и допълнителна АТЕ не са били
изслушани в с.з. поради смърт на техния автор. Поради това и с оглед необходимостта да
бъдат анализирани събраните в хода на съдебното следствие доказателства СтОС е взел
коректното решение да назначи комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза с вещи лица инж. С.М. и д-р Т.С..
Експертите са приели, че ударът е настъпил на платното на ул. „К.", по дължина на 34
- 35 м западно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина – на 1,7 - 2,9 м
южно от северната граница на платното за движение.
Скоростта на движение на мотоциклета „Х.“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 92 км./ч., а в момента на удара е била около 63 км/ч.
Скоростта на л.а. „Ф. П." е била в момента на удара около 26 км/ч.
В момента на потегляне на „Ф.“а водачът му е имал пряка видимост към
мотоциклета, отстоящ на 81 метра. В този момент предната част на автомобила е била до
около средата на платното на ул. „К.“ (показано е на изготвените към експертизата мащабни
скици). Преди да достигне до това положение водачът на автомобила не е имал видимост
към „Х.. Водачът на м-т „Х.“ също е имал видимост към автомобила и в този момент, и по-
рано – още при появата на предната част на „Ф.“а пред паркираните в лявата част на
платното на ул. „К.“ автомобили.
Дължината на пълния спирачен път на мотоциклета е изчислена на 90.75 метра, а
дистанцията, на която се е намирал от началото на реакция на своя водач до мястото на
удара – на 68.21 метра. Това изчисление е послужило за оформяне на извода, че
пострадалият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е
движел със 76 км./ч. (вместо с поддържаната скорост от 92 км./ч.). В момента на потегляне
на автомобила мотоциклетът се е намирал на 93.66 м. преди мястото на удара. Следователно
и при движение с поддържаната скорост от 92 км./ч. е имал техническа възможност да го
установи преди мястото на удара и да избегне произшествието, ако е бил реагирал в този
момент. Той обаче е реагирал една сек. след въпросното потегляне (3.07 сек. преди удара),
когато вече е изминал 25.46 метра от опасната си зона за спиране (а „Ф. се е придвижил на
0.88 метра). При тази закъсняла реакция поддържаната скорост се е оказала невъзможна за
погасяване преди мястото на удара.
Заключено е, че при движение на мотоциклета с разрешената скорост от 50 км./ч. той
би достигнал мястото на произшествието 6.74 сек. след потеглянето на „Ф.“а. При
поддържане на тази скорост в момента на потеглянето на л.а „Ф." на 81 м. пред него, най-
6
малкото разстояние, на което „Х. би достигнала зад автомобила би било 27 м., т.е. в този
случай не би настъпило произшествие дори и при равномерно движение на „Х.“ (без да се
налага водачът да намалява скоростта или да спира).
Изведено е обобщението, че подсъдимият би избегнал удара, ако след навлизане на
предната част на автомобила му до средата на платното на ул. „К.", когато му се е открила
видимост към м-т „Х.", бе отложил потеглянето си, за да го пропусне. Според експертизата
механизмът на причиняване на ПТП-то от техническа гледна точка е следният:
Водачът В. М. М. е управлявал л.а. „Ф. П." по платното за движение на ул. „Р.К."
в посока от юг на север, като на кръстовището с ул. „К." е навлязъл е предната част на
автомобила до около средата на улицата, след което е спрял. През това време водачът Ж. М.
е управлявал м-т „Х. " по платното на ул. „К.", в посока от изток на запад. Когато двете
МПС са били на около 81 метра, водачът на л.а. „Ф. " потеглил, като предприел завой на
ляво в посока на запад (т.е. в посоката на движение на мотоциклета). Около 1 сек. след
потеглянето му водачът на „Х. реагирал, като задействал спирачната система. След около 3
сек. настъпил неизбежният удар. Съприкосновението било между задната част на „Ф.“а и
предната горна част на „Х..
Според обсъжданото заключение основни причини за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка са следните:
- Водачът на мотоциклета М. не е реагирал своевременно със спиране при
потегляне на л.а. „Ф. П." на платното за движение пред него.
- Водачът на м-т „Х. " се е движел със скорост 92 км/ч., поради което е нямал
техническа възможност да избегне удара от момента, в който е реагирал. Би имал
възможност да спре преди мястото на удара при задействане на спирачната система в този
момент, ако бе поддържал не 92 км./ч., а 76 км./ч.
- Ако се приеме, че след навлизане на предната част на л.а. „Ф. П." до около
средата на платното за движение на ул. „К.", когато му се е открила видимост към
мотоциклета (отстоящ на 81 метра), водачът му е следвало да се съобрази с приближаващия
по пътя с предимство с 92 км/ч. мотоциклет, то тогава причина за ПТП е и неговото
потегляне.
Към експертизата са приложени динамични мащабни скици и снимки на
местопроизшествието, на които е показано разположението на мотоциклет „Х.“ и лек
автомобил „Ф. П.“ при откриване на видимостта между тях.
Медицинската част на комплексната експертиза преповтаря констатациите на
СМЕ за получените травми и причината за смъртта на М. - коремната травма, довела до
масивна кръвозагуба и следкръвоизливен шок.
7
Допълнено е, че травмите са получени при удар на тялото в задната част на л.а.
„Ф. П.“ (в областта па задния капак в ляво). Предвид накланянето и падането на
мотоциклета непосредствено преди удара е уточнено, че е възможно част от травмите в
лявата част на тялото да са получени и при удар в пътната настилка (преди или след удара в
лекия автомобил).
Уврежданията, които са описани в областта на долния клепач на дясното око,
най-вероятно са се получили от детайли на самата каска, което означава, че е възможно
пострадалият да е бил с каска към момента на произшествието. Пояснено е, че като вид,
форма и локализация тези увреждания не са характерни за такива, причинени от терена.
Решаващият съд е обявил, че кредитира експертните произнасяния като
компетентни и добросъвестни.
*
Изложените фактически констатации са изведени след коректна преценка на
събраните доказателствени материали, между които не се забелязват съществени
разминавания. Не се констатира и игнориране или преиначаване съдържанието на
доказателствени източници, нито използване на информация, която не е събрана по
съответния ред. Подобни твърдения страните и не правят.
Разсъжденията на първата инстанция по фактическата страна на казуса са напълно
споделими и при положение че не се оспорват, няма защо да бъдат преповтаряни във
въззивното решение. Само ще се подчертае, че показанията на св. П.М. (пътуваща на
дясната седалка на „Ф.“а) се оказват с особена важност в частта, в която твърди, че
автомобилът „се е изнесъл“ пред паркиран в дясно автомобил. Според казаното от нея и
водачът му, и тя са получили видимост надясно, в източна посока; не видели ППС на
пътното платно и поради това М. предприел злополучната маневра завой наляво.
Досъдебният разпит на св. М. не съдържа информация за издаване на автомобила и
съответно спиране (и оглеждане) пред паркиран отдясно автомобил, но въпросната липса не
показва друго освен че разпитваната не е поканена да изясни поведението на водача във
всеки един момент преди маневрата. Важното е, че КСМАТЕ обосновава техническа
достоверност на твърденията на свидетелката и въз основа на тях конкретизира, че точното
място на спиране на „Ф.“а е било около средата на ул.“К.“, доколкото преди да се озове там,
водачът му изобщо не е имал видимост в източна посока (и би било съвсем нелогично да
тръгне да извършва ляв завой). А и самата св. М. се била огледала надясно, което бездруго
означава, че предната част на превозното средство е било леко изнесена пред широчината на
паркираните автомобили, а не изравнена с тях в момента на потегляне (вж. устните
разяснения на в.л. инж. М. на л. 194 от първоинст. дело).
В подобен смисъл е и производното доказателствено средство, каквото
представляват показанията на полицая св. М.. Според твърдението на св. М. подсъдимият му
8
бил съобщил на местопроизшествието, че „се е изнесъл навътре в кръстовището, тъй като е
нямал видимост заради паркираните в дясно автомобили и тогава се е огледал…“ (вж. л. 192
гръб от първоинст. дело).
Що се отнася до твърдението на св. М. в с.з., че видимостта откъм знака „Стоп“ (на
който „Ф. спрял) била блокирана от паркиран от лявата страна на ул. „К.“ автомобил, то
комуникира с наблюденията на други очевидци – свидетелите Д.П., В.Н. и М. М..
ПАС споделя виждането на окръжния съд, че назначената в с.з. КСМАТЕ е
информативна и важна за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото предоставя
специални знания за механизма и причините за произшествието и смъртта. Заключенията на
досъдебните АТЕ не са приобщени към доказателствения материал, но за пълнота на
изложението ПАС ще посочени, че не са и кредитируеми, тъй като техният автор не е
разполагал с посочените показания на св. М. и на св. М.. Поради това е извършил
съответните автотехнически изчисления при допускането, че „Ф. е спрял на едно ниво с
паркираните отдясно (на изток) автомобили. Както разяснява в.л. инж. М. в с.з. от 13.07.21 г.
обаче, няма логика да се приеме, че подсъдимият е започнал изпълнение на маневрата без да
извърши изнасяне и спиране пред широчината на паркираните автомобили, защото от
нивото на тези автомобили не би му се открила видимост на изток. Ето защо анализът на
комплексната експертиза се базира на правдоподобната констатация, че е тръгнал да завива
от средата на пътното платно, където е спрял (на границата на видимостта), за да възприеме
обстановката на пътното платно наляво и надясно.
Според автотехническата част на експертизата не е имало пречки (от техническо
естество) да не бъде видян приближаващият мотоциклет. За подобни пречки не говори и
очевидката св. М.. След подробен и понятен автотехнически анализ е заключено, че
мотоциклетът е бил видим на 81 метра, която величина е близка до определеното на „око“ от
св. М. разстояние на видимост (60-70 метра). Оспорването на изведеното по автотехнически
път изчисление е очевидно лаическо и като такова – непротивопоставимо на експертното
становище. Отделен е въпросът, че във въззивната жалба адв. Е. изрично е записал, че
защитата не възразява относно констатацията за видимост от 81 м., а при пренията не
оформи довод в подкрепа на нововъзникналото възражение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетите фактически констатации материалноправното окачествяване на
извършеното деяние е правилно. Първият съд е бил прав да приеме, че с деянието си в
инкриминираните време, място и обстановка подс. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Споделими са и разсъжденията му за инкриминираните нарушения на две норми от
специалния закон. Зад волана на лек автомобил г-н М. е нарушил правилото по чл. 50, ал. 1
ЗДвП и това по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е извършил маневра „завой наляво“, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за друг участник в движението. Този участник е бил
9
починалият мотоциклетист, чието предимство се е оказало и отнето с маневрата. Така по
непредпазливост е причинена неговата смърт.
Точен е съдебният извод за пряка причинна връзка между разискваните нарушения и
резултат. СтОС правилно е обърнал внимание на заключението на комплексната експертиза,
че между северната граница на платното и мястото, на което е спрял „Ф. в кръстовището, е
имало коридор от три метра за безпрепятствено преминаване на имащия предимство
мотоциклет, т.е. при все превишената му скорост ПТП не би настъпило, ако подсъдимият
беше отложил потеглянето си.
Към съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на подсъдимия по
обвинението за допуснато нарушение по чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП въззивната инстанция няма
какво да добави. Пък и страните не атакуват съдебния акт в тази негова част.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е коректно заключението на
СтОС, че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. М. не е имал представа
за настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
инкриминираното развитие на ситуацията при положение че е имал техническа възможност
да възприеме движението на мотоциклетиста по пътя с предимство, респ. да не предприема
инкриминираната маневра.
Автотехническият извод за дължината на пълния спирачен път на мотоциклета, а
именно 90.75 метра (считано от потеглянето на „Ф.“а), не обосновава претендирания извод
за невинност. Действително мястото на удара не е попадало в посочената опасна зона за
спиране на „Х., както коректно отбеляза адв. Е.. Обаче мястото, от което подс. М. е
предприел инкриминираната маневра, е попадало в нея, след като при потеглянето си „Ф.
е отстоял на 81 метра от мотоциклета. Тръгвайки от това място (4.06 с. преди удара),
водачът на „Ф.“а е нарушил нормите на чл. 50, ал.1 и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не се е
съобразил с местоположението на „Х. (задаваща се от изток), с видимо превишената й
скорост, а също с нейното предимство. Следователно ударът се е състоял при вече
допуснати нарушения от страна и на подсъдимия. Така че мястото на този удар извън
опасната зона за спиране на „Х. бездруго няма отношение към въпроса за наказателната
отговорност.
Ирелевантен е и фактът, че „Ф. е успял да завърши инкриминираната маневра, като
преди удара се е ситуирал успоредно на пътното платно, на който се набляга във въззивната
жалба. Това е така, тъй като възможностите на дееца за избягване на произшествието се
преценяват в по-ранен момент – в непосредствено предхождащия въпросното ситуиране
момент на потеглянето. В този предшестващ момент подс. М. е нарушил чл. 25, ал.1 и чл.
50, ал. 1 ЗДвП, така че завършването на маневрата преди удара също не може да обоснове
невинност.
Във въззивната жалба се настоява, на следващо място, че подс. М. не се е съобразил с
10
присъствието на „Х., защото не я бил видял (каквото обяснение бил дал на полицая св. М.).
Подобна констатация също не касае съставомерността. От разстояние 81 метра водачът на
„Ф.“а имал идеална възможност да види пострадалия участник в движението, респ. да
осигури предимството му, като се въздържи от движение по пътното платно пред него.
Адв. Е. предполага, че доверителят му е имал някаква основателна причина да не
възприеме мотоциклета. Тази позиция не е разбираема при положение че в самата въззивна
жалба се заявява несигурност относно естеството на причината – „местоположението на
шофьора в лявата страна на автомобила (зад волана), положението на автомобила при
навлизане в кръстовището, мястото на спиране“. Ясно е обаче, че която и от трите да е
причината, тя не би могла да послужи на извод за невинност, доколкото не е отнемала
възможността на водача на „Ф.“а за възприемане на движещия се по пътя с предимство
мотоциклет. Както казва в.л. М., „при положение че очаква да дойде МПС от изток, човек
може да се понаведе малко…“.
Впрочем твърдението за липса на възприятие от страна на водача на „Ф.“а, означава,
че той не е извършил (никаква) преценка за бъдещото развитие на пътната ситуация – след
като не е видял мотоциклета, не е прогнозирал, че водачът му би редуцирал превишената си
скорост, нито че междувременно той самият ще може да придвижи автомобила на
достатъчно за избягване на сблъсък разстояние. Дори само от тази гледна точка и
местоположението лекия автомобил непосредствено преди удара, и мястото на удара не са
значими за решаване на спорния въпрос за вината.
В жалбата се обръща внимание и на заключението на досъдебните АТЕ за
възможност на мотоциклетиста да изпревари (безопасно) автомобила. Адв. Е. греши, че
претендираната възможност би могла да освободи доверителя му от отговорност на
произшествието. От една страна, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, която се
оказва нарушена от починалия, предоставя на водачите на МПС две лимитативно посочени
алтернативи. При внезапно появило се препятствие (каквото без съмнение е представлявал
„Ф.) трябва да се предприеме спиране или намаляване на скоростта. Иначе казано,
мотоциклетистът в случая е нямал трета законосъобразна възможност, както правилно
отбеляза адв. Б.. Така че починалият М. не може да бъде държан отговорен защо не е
предприел промяна на траекторията на движение на своето превозно средство. Отделен е
въпросът, че няма пътна ситуация, при която отговорността на субект, допуснал причинно
свързано със съставомерен по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК резултат нарушение, да отпадне поради
нарушение/я на друг участник. Отговаряйки на подобен довод на защитата СтОС е изложил
сходни съображения, като е привел и пример от практиката на ВКС на РБ.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При избора на решение за санкционирането окръжният съд не се е съобразил с
критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством
11
оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством
отчитане наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не
са свързани с обществената й опасност. Защитата е права в мнението си, че това се е
получило заради неправилен извод за наличието и силата на установените по делото
индивидуализиращи обстоятелства.
Правилно е прието, че с активни позитивни действия подс. М. е изградил отлична
характеристика на личността си – има установен социален статус, полага труд, не е
извършвал престъпления, нито други общественоопасни деяния и се ползва с подкрепата на
семейството си. Освен това е дисциплиниран водач на МПС, като през шофьорския си стаж
е допуснал едно-единствено, и то леко, нарушение по ЗДвП (неизпълнение на изискването
по чл. 147, ал. 1, т. 1 за ГПТ). С други думи М. е склонен да води общественополезен начин
на живот, което, ведно с младата му възраст (22 години понастоящем), сочи на благоприятна
прогноза за бъдещото му поведение в обществото.
Субективно смекчаващо обстоятелство, което изрично не е споменато в мотивите на
присъдата – това е по-ниската степен на непредпазлива вина (небрежност).
Отделно обстоятелство със смекчаваща способност, което също не е визирано, е
фактът, че след катастрофата подсъдимият се е притекъл на помощ на пострадалия. Поради
състоянието, в което се е намирал, помощ не е могло да му бъде оказана, но намерението и
желанието за това от страна на дееца свидетелстват за ниска степен на обществена опасност
на личността му.
Обстоятелство със значителен смекчаващ потенциал е изключително високата степен
на съпричиняване на резултата от страна на починалия мотоциклетист.
СтОС не е бил прав да приеме възрастта на пострадалия като отегчаващо
обстоятелство. Касае се за случайно обстоятелство, към което в инкриминирания момент
подсъдимият не е имал никакво психично отношение (не го е съзнавал, когато е извършил
инкриминираните нарушения). Така че не може да му се вмени за отегчаване на наказанията.
Оказва се, че по делото няма отегчаващи обстоятелства. Освен това ПАС споделя
възгледа на защитата, че съпричиняването има изключителна смекчаваща способност.
Видно от КСМАТЕ, водещите причини за произшествието се коренят в поведението на
починалия М., което е нарушавало съществено режима на скоростта, а също правилото по
чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП. Влиянието и силата на смекчаващите обстоятелства, които са
многобройни, а едно от тях е изключително, обосновават извода по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за
несъразмерна тежест на най-лекото предвидено наказание (което е наложено – две години
лишаване от свобода). Ето защо трябва да се приложи алгоритъмът по споменатата норма.
Преценявайки капацитета на посочените индивидуализиращи обстоятелства, въззивната
инстанция прие, че оптималната кумулативна санкция се състои от основно и допълнително
наказание за срокове, наполовина по-ниски, а именно една година лишаване от свобода и
12
една година лишаване от право на управление на МПС. В този смисъл ще се измени
атакуваната присъда.
С оглед изложените съображения искането на частното обвинение за утежняване на
санкционирането е очевидно неоснователно.
Решението за приложение института на условното осъждане е правилно. Личността
на подс. М. не разкрива обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение
на престъплението. Още повече че се касае за непредпазливо посегателство, т.е. за
престъпление, общественоопасните последици от което не са били предвиждани и
съответно – търсени. При решаване въпроса за целесъобразността на условното осъждане
съдът преценява преди всичко дали поправянето на дееца може да се постигне по този
начин. А в случая смекчаващите обстоятелства, свързани с неговата личност, са множество,
и то все важни по значение, както беше посочено по-горе. Така че е очевидно, че
ефективното осъждане няма да направи г-н М. по-добър човек.
Заради липсата на отегчаващи обстоятелства определянето на средния
законоустановен изпитателен срок от четири години не е коректно. Според ПАС целите по
чл. 36 НК биха се постигнали с отлагане изпълнението на определената една година
лишаване от свобода за минималния срок от три години. Така че обжалваната присъдата
подлежи на изменение и в тази своя част.
Не се нуждаят от изрично споменаване и анализ съображенията на първата
инстанция за разпореждане с веществените доказателства и относно разноските. ПАС
споделя приложения подход при решаване на тези въпроси.
Въззивната инстанция не откри основания за отменянето на присъдата или други
основания за нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260020 от 13.07.2021 г. по н.о.х.д. № 2365/2020 г. на
Старозагорския окръжен съд, като
- НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаване от свобода от две години на ЕДНА
13
ГОДИНА.
- НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС от
две години на ЕДНА ГОДИНА
- НАМАЛЯВА изпитателния срок по чл. 66 НК от четири години на ТРИ ГОДИНИ
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок
от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14