№ 16411
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20211110149453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
А.С.В.ЕАД против длъжника М. АС. Р.,ЕГН : ********** , и е подадено за следните суми:
-сумата от 357,94 лв., представляваща главница по договор за заем CrediHome №
1192-00051790 от 15.04.2019 г. ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на
вземането,
- договорна лихва в размер на 26,13 лв. за периода от 14.06.2019год. до
04.10.2019год.,
- лихва за забава по договора за заем в размер на 43,14 лв. за периода от
15.06.2019год. до 25.08.2021год.,
- сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 68лв.
за периода от 14.06.2019год. до 04.10.2019год.
-застрахователна премия в размер на 140,25 лв. за периода от 14.06.2019год. до
04.10.2019.2019 г.,
- лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 23,39лв. за периода
от 15.06.2019год. до 25.08.2021год.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
1
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждения по
договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1192-00051790 от
15.04.2019 г. за пакет „Комфорт“ в общ размер от 96лв. /24вноски*4лв./ и застраховка
защита пакет „Премиум Живот“ в общ размер от 198лв. /24вноски*8,25лв./ е налице
обоснована вероятност ,че са неравноправни като евентуално противоречащи на
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за
потребителският кредит .
Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Наред с това заплащането
на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в
общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните Договор .
Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на потребителя
при този "пакет", става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като
негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във взаимоотношения
между страните по един договор. Заплащането на тези допълнителни услуги води до
заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, с които освен това заемополучателят разполага и без
изричното им уговаряне – например да внася вноските в офис на кредитора или да ги
превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За
възможността да извършва тези действия потребителят не следва да бъде обвързван със
заплащането на допълнителни разходи и такси. Видно от съдържанието на пакета, първите
три услуги са свързани пряко с договора за кредит и поради това възнагражденията за тези
допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора
годишен процент разходи – в случая 49, 90 %, и води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се
стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Тази клауза, а също и клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот",
са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
още повече, че клаузата за заплащане на застраховка пакет "Премиум Живот" е уговорена в
размер близък до размера на предоставената в заем сума. Уговорките за заплащане на
допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават
правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните. Съгласно чл. 4. 8. от договора за допълнителни
услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
2
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента
поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат
на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или
доставчикът, не изпълни своите задължения. Таксите, дължими отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена
от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена
от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или
да предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него.
Отделно от това по делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна
на "Микро Кредит" АД в полза на застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 68лв. ,относно претенцията за
заплащане на обезщетение за забава ,в размер 23,39лв. върху това вземане и застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги в размер на 140,25лв..
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
предявено от А.С.В.ЕАД против М. АС. Р.,ЕГН : ********** в частта му за сумата от
68лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
14.06.2019год. до 04.10.2019год.,сумата в размер на 140,25 лв. , застрахователна премия за
периода от 14.06.2019год. до 04.10.2019г.,ведно със законната лихва от 26.08.2021год. до
окончателното заплащане на задълженията,за сумата в размер на 23,39лв., лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 15.06.2019год. до 25.08.2021год.,както и за
разноски в размер 26,37 лв.,съобразно отхвърлената част от вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3