РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Варна , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202251 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Обнова-Цанков“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. М. Л. –
С., против НП № 528204-О549029/28.07.2020год. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл. 185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006год..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че сумата в размер на 26.02лв. била запечатана в
плик и представлявала платено от клиент капаро за което била издадена
касова бележка. Отделно от това сочи, че бил нарушен принципа „non bis in
idem“, тъй като в обекта имало налични два касови апарата във връзка с които
били издадени две НП. Навежда и доводи за маловажност на нарушението по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в условията на
алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
1
представител не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено както излага доводи за
доказаност на адм.наказателното обвинение, както и за липса на допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
На 04.03.2020год. инспектори по приходите при ЦУ на НАП в това
число и св. Д. Б. извършили проверка в търговски обект – магазин „Обнова“,
находящ се в гр. Варна, ул. „Брегалница“ №10 и стопанисван от въззивното
дружество. В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта има
въведени в експлоатация две фискални устройства едно от които модел
„TERMOL“ ZM-KL-V2 с ИН на ФУ №ZK035694 и ИН на ФП с № 50146109.
Проверяващите извели дневни финансови отчети от двата въведени в
експлоатация в обекта касови апарата, а св. К. КР. АНГ. изброила и наличните
пари в касата към описаното по-горе фискално устройство. При съпоставка
между фактическата касовата наличност и тази отразена на ФУ
проверяващите установили разлика от 26.02лв. като сумата регистрирана на
апарата била в размер на 660.09лв., а наличната в брой в касата към това
устройство била в размер на 686.14лв.. Фактическата наличност в касата била
повече от регистрираната на касовия апарат като разликата от 26.02лв. не
била отразена на касовия апарат който разполагал с функции за служебно
въвеждане/извеждане на суми.
За неотразената сума на процесния касов апарат св. А. дала писмени
обяснения, че същата е от капаро за торти на клиенти като при вземане на
цяла торта капарото и остатъка се събирали и се въвеждали в касовия апарат.
Посочила че касовата наличност е точна.
Установена била разлика между фактическа и касова наличност и при
другото ФУ въведено в експлоатация обекта.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
0356752/04.03.2020год.. В същия една от служителките в проверявания обект
– М. А. посочила, че сумата от 26.02лв. е сума от платено капаро, за която
бил издаден касов бон в деня когато било оставено капарото.
На 03.06.2020год., св. Б. съставил срещу въззивното дружество АУАН
2
№ F549029, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на представляващата дружество на
01.07.2020год., която го подписал вписвайки в него като възражение, че
проверката не била съобразена с правилата, тъй като пари, които били от
капаро за което била издадена касова бележка били включени във
фактическата наличност.
Възражения в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 28.07.2020год., въз основа на акта, началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна – ЦУ на НАП издал атакуваното НП № 528204-F549029 като
е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и
на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 700лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя Д.Б., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от нея с нужната конкретика и по същество
потвърждава констатациите отразени в АУАН.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и К.А..
Същата в показанията си пред съда сочи, че е работила да въззивното
дружество като продавач консултант, както и че докато е била на работа там е
била извършвана проверка от данъчните. Заявява, че няма спомен докато е
била извършвана проверка да е констатирана някаква разлика. След
предявяване на приложения към АНП опис на парични средства сочи, че тя го
е написала и потвърждава това което е написано в него. Заявява, че когато
вземали капаро издавали касов бон и парите от капарото с касовия бон се
държали в пликче, но къде било пликчето не може да каже.
Като писмени доказателства по делото освен приложените към АНП и
прочетени по реда на чл. 283 от НПК книжа е приета още и представена от
въззиваемата страна информация от връзката на процесния касов апарат с
НАП от деня на проверката – 04.03.2020год.
Събраните в хода на Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както
писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН (спрели да текат за периода на
извънредното положение от 13.03.2020год. до 13.05.2021год.) и съдържат
3
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от
обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие, че е налице извършено нарушение по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен
начин от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към
момента на проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в
касата към посочени в НП касов апарат е имало сума в размер на 686.11лв., а
сумата регистрирана на касовия апарат е била в размер на 660.09лв. – с
26.02лв. в повече.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет, опис на
наличните парични средства в търговския обект, както и протокол от
извършена проверка. В подкрепа на тези писмени доказателства са и
показанията на св. Б. както и тези на св. А., която потвърждава, че това което
е написала в описа е вярно.
От друга страна по безспорен и категоричен начин от приложените към
преписката дневен финансов отчет се установява, че ФУ въведено в
експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени
суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице
извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006год. на МФ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума от 26.02лв.
не е резултат от реализирани и нерегистрирани сделки, доколкото
доказателства за това не са били налице. В хода на проверката двама
служители на въззивното дружество – св. А. (лицето извършило описа на
парични средства в касата) и Мариана Атанасова (друг служител в обекта), са
посочили в писмен вид, че разликата се дължи на прието капаро за поръчка за
4
което е бил издаден касов бон към момента на приемане на сумата, а
проверяващите не установили, че тази сума е от реализирани и
нерегистрирани продажби, съответно нарушението не е свързано с
неотразяването на приходи, поради което и дадената от АНО правна
квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е
правилна.
Що се касае до наведеното в жалбата твърдение, че тази сума изобщо не
е била в касата, а на друго място, то не се споделя от съда доколкото каквито
и да било доказателства в тази насока не са ангажирани от защитата. Отделен
е въпроса, че ако сумата не е била в касата е нямало как да бъде установена, а
след като е там независимо, че е била приета в предходен ден и за нея е бил
издаден касов бон, също следва да бъде отразена на касовия апарат като
служебно въведена за процесната дата.
Доколкото данни които да сочат, че процесното неизпълнение на
задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от Наредбата притежава
значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на подобни
нарушения няма, а напротив случаят е типичен то нарушението не попада в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка факта, че нарушението не води до
неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод за
маловажност защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция
по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не по основния на
чл. 185, ал.2 от същия закон. Не представлява обстоятелство водещо на извод
за значително по-ниска степен на опасност и факта, че фиска не е ощетен тъй
като в случая се касае за формално нарушение не включващо в състава си
настъпването на каквито и да било имуществени вреди. Следва да бъде
отбелязано още, че нарушението по чл.33 от наредбата за отбелязване на
всяка промяна в касовата наличност съществено уврежда обществените
отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и
несмущаването разходване на държавния бюджет, което е взето предвид и от
законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не малък
размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а
такива по делото не са установени.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената санкция от една страна, а от друга това, че
нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на каквито и да било
доказателства в подкрепа на противното (доказателства за влезли в сила НП в
предходен момент за нарушения по ЗДДС не са ангажирани от въззиваемата
страна), съдът счете, че така наложеното на въззивното дружество наказание е
прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в размер на
минималния предвиден в закона ще постигне целите предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че следва да измени НП като намали
5
размера на наложеното наказание имуществена санкция от 700лв. на 500лв..
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 700лв. на
500лв..
Що се касае до изложеното в жалбата възражение за допуснато в случая
нарушение на принципа „non bis in idem“, тъй като били издадени две НП за
констатирани разлики в касовата наличност на двете фискални устройства
въведени в експлоатация в обекта, то също не се споделя. В тази връзка съдът
намира за нужно да отбележи, че съобразно нормативната уредба (Наредба №
Н-18/13.12.2006год) всяко от ФУ намиращо се в търговския обект е с отделен
номер, подлежи на отделна регистрация в НАП и е свързан отделно с НАП и
води отделна отчетност. Поради това и при констатирана разлика в касовата и
фактическа наличност за всяко от ФУ се осъществява самостоятелно
административно нарушение свързано с отчетността на конкретното
устройство, а не едно нарушение както счита жалбоподателя.
По разноските.
Разноски се претендират както от въззивника, така и от въззиваемата
страна.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК доколкото в съдебното производство въззивника е бил
представляван от защитник е изготвил въззивната жалба и е осъществявал
процес. представителство при първото разглеждане на делото от ВРС. И като
съобрази, че случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., както
и това, че жалбата е била частично уважена /НП е отменено за сумата от
200лв./, то съобразно уважената част от жалбата на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 171.43лв.. Посочената по-горе сума следва да
бъде заплатена на въззивника от ЦУ на НАП. Възражение за прекомерност не
е направено.
По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника също следва да бъде осъден да на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
6
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая първоинстанционното съдебно
производство е било проведено в две съдебни заседания, пред два различни
съдебни състава, както и проявената от страна на процес. представител на
въззиваемата страна активност в производството по поддържане на
обвинителната теза съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва
да бъде определено в размер на 100лв.. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на
71.43лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното
дружество „Обнова – Цанков“ ЕООД в полза на НАП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 528204-F549029 от
28.07.2020год. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на
НАП, с което на „Обнова-Цанков“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Севлиево, ул. „Бенковска“ №5 е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006год. на МФ като намалява размера на санкцията на 500лв.
ОСЪЖДА „Обнова-Цанков“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Севлиево, ул. „Бенковска“ №5, да заплати на ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 71.43лв.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „Обнова-Цанков“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул. „Бенковска“
№5, направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 171.43лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8