Р Е Ш
Е Н И Е
№ 173/13.04.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Дивитров
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 127/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 509/20.12.2019 г., постановено по АНД № 1424/2019 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12- 001465/29.07.2019 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Т*** Е*** ”ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.Й., в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в писмено становище от пълномощника юрк.К***, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, чрез Й., в писмени бележки, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението на РС Монтана и потвърди НП, без да сочи мотиви в подкрепа на това становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, да сключи трудов договор с животновъда Г*** В*** О*** . В производството не е безспорно установено, с надлежни доказателства, същият да е престирал работна сила в полза на „Т*** Е*** “ ЕООД. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице престиране на труд без сключен трудов договор с „Е*** Т*** “ ЕООД. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за наличие на трудово правоотношение с въпросното дружество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора твърдение, че в декларация собственоръчно попълнена от лицето е посочено дружеството като работодател, което е в разрез с декларацията, приложена на л.15 от делото на РС/ не е ясно записано името на фирмата и не е ясно коя е Р*** , която е изплатила 200 лева/, а видно от свидетелските показания на актосъставителя, проверяващите са“ помагали на лицето, къде какво следва да попълни..“ Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице безспорно установено административнонаказаното дружество да е работодател на лицето Г*** В*** О*** .
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 509/20.12.2019 г., постановено по АНД № 1424/2019 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: