Решение по дело №336/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 286
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Анна Владимировна Петкова
Дело: 20245600500336
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. ХАСКОВО, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500336 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 609/30.12.2023 година, постановено по гр.д. №
748/2023 година, РС-Кърджали е уважил частично предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и е осъдил ЗЕАД “БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати на Я. А. Я. от град ***, сумата
от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
съставляващи претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило
на 20.11.2022г. в гр. ***, осъществено от Е.Н.М. от гр.***, като водач на лек
автомобил марка „Опел Мерива“, с рег. № ***, застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност“ с полица ***, с валидност до 28.10.2023г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2023 год. до
окончателното й плащане. В останалата част до пълния предявен размер
предявеният иск е отхвърлен, а именно за разликата над 8000 лева до 14000
лева, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от 20.11.2022 г. до 06.04.2023 година. С оглед изхода на делото са
1
разпределени деловодните разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД – София, в частта, в която искът е уважен за сумата
над 3000 лева до 8000 лева. Единственото оплакване на въззивника е за
прекомерност на присъденото обезщетение, с довода за неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната част и за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият Я. А. Я. подава
писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на подадената от
дружеството-застраховател въззивна жалба. Прави искане за потвърждаване
на решението като правилно – законосъобразно и обосновано. Претендира
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.
2
Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без
да се налага същата да се преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха
нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде
направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
Между страните не е спорно и се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства, ищецът е пострадал при ПТП,
реализирано на 20.11.2022 година при следния механизъм: лек автомобил
„Ланчия Либра”, ***, управляван от Я. Я. се е движил в гр. *** по ул.***, с
посока от гр.*** към кв.***, а лек автомобил „Опел Мерива”, ***, управляван
от Е.М. се е движил в противоположната на него посока, към гр.***. На
кръстовището с ул. ***, л.а. „Опел” извършва маневра „завой наляво", като
отнема предимството на движещият се направо л.а. „Ланчия” и попада в
габаритите му. Траекториите им на движение се пресичат и л.а. „Ланчия” с
предната си част се удря в дясната странична част (областта на вратите) на
л.а. „Опел". В резултат на сблъсъка между автомобилите, на ищеца Я. са
причинени следните телесни увреждания: охлузване на кожата в предната
част на лявата половина на теменната област на главата с размери 2/1,5 см.;
кръвонасядане в областта на лявата колянна става с размери 5/6 см., в
централната част на което кожата е охлузена на площ 2,5/1,5 см.; охлузване на
кожата с размери 1/1,5 см. по предно-външната повърхност на лявата
подбедрица, в горната й трета; сътресение на мозъка, наложило болнично
лечение и наблюдение. С въззивната жалба не се оспорва приетото от
първостепенния съд, че тези телесни повреди са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
заключението на която ХОС кредитира изцяло. Според вещото лице,
полученото от ищеца сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на
съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице сочи,
че на Я. А. Я. е било проведено болнично консервативно лечение с
противооточни, обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни
3
медикаменти. Оздравителният процес по отношение на мозъчното сътресение
е с продължителност около 3 седмици, в началото на който период
пострадалият е имал средни по интензитет главоболие, световъртеж, гадене,
светобоязън, които постепенно са намалявали и отзвучавали.
Продължителността на оздравителния процес по отношение на останалите
травматични увреждания е бил с продължителност около 10 дни. Болките и
страданията, които е изпитвал пострадалият вследствие на тях са били с
неголям интензитет. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент
Я. А. Я. е в добро общо здравословно състояние, без последствия от травмите,
получени при процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява,
че непосредствено след процесното ПТП ищецът е имал световъртежи,
гадене, главоболие, болки в гърдите, в корема и в левия крак, което е
наложило болничен престой от 3 дни, след което е изписан за домашно
лечение с 12 дни болнични. Но и след това ищецът продължил да усеща
последици от травмите: бил все още в шок и стрес, не искал да шофира,
непрекъснато говорил само за катастрофата, станал черноглед. И до момента
имал главоболия, особено когато се влошавало времето. Преди катастрофата
Я. бил весел, жизнерадостен, щастлив, обичал да пътува, често пътувал със
семейството си до морето и обратно, но след претърпяното ПТП рязко
намалили пътуванията, оплаквал се от болки в главата, в крака и в коремната
област.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
районният съд в необходимата степен е съобразил правилата по чл. 52 от ЗЗД
и присъденото обезщетение е справедливо. Първоинстанционният съд е взел
предвид характера и интензитета на претърпените болки и страдания с
установена продължителност - около 3 седмици за мозъчното сътресение и
около 10 дни за останалите увреждания, вида на причинените физически
увреждания, причинили болка и страдание, както и причиненото мозъчно
сътресение без открита вътре черепна травма, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на претърпяно
сътресение на мозъка, макар и в лека степен, ищецът е претърпял
неблагоприятни усещания, свързани с главоболие, световъртеж, гадене,
светобоязън, намалена работоспособност, отпадналост. Бил е на стационарно
медицинско лечение. Престоят в болнично заведение винаги е свързан с
допълнителни ограничения и неприятни усещания, притеснения и
преживявания, дори и да продължава през кратък период от време. След
ПТП-то, по време на провежданото лечение, а и след него ищецът е търпял
4
морални страдания – следствие от неблагоприятното отражение на ПТП
върху психическото му състояние. Променил и начина си на живот,
ограничил любимото си занимание – да пътува с автомобил със семейството
си. Предвид заключението на вещото лице, физическото здраве на ищеца
следва да се счита възстановено. Но той все още търпи негативни
психологически последици – изпитва страх при шофиране на МПС, станал е
по-затворен и черноглед.
Поради това, ХОС приема, че определената от районния съд сума
8 000 лева е адекватна спрямо претърпените от ищцата болки и страдания и
ще го обезвреди справедливо и съразмерно на понесените неимуществени
вреди. Доводите на въззивника за прекомерност на обезщетението не са
основателни и не се налага същото да бъде намалено.
Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи
на РС – Кърджали и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед извода за неоснователност на жалбата, в тежест на
въззивника следва да се възложат направените от въззиваемия деловодни
разноски в доказан размер 1200 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 609/30.12.2023 година, постановено
по гр.д. № 748/2023 година, РС-Кърджали, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,
ЕИК: *********, гр. София, пл. “Позитано’’ № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., да заплати на Я. А. Я., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 1200 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6