№ 287
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:И. Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500233 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу Решение № 13593 от
05.08.2023 г., постановено по гр.д. № 43319/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на
Софийски градски съд да му заплати сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д.
№ 16604/2018г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, за периода от 30.12.2018 г.
до 19.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение.
Твърди се, че забавянето на делото в периода от 30.12.2018 г. до 19.07.2022 г.
се дължи на бездействие на СГС и е без значение причината за забавянето, тъй
като отговорността на държавата по ЗОДОВ е безвиновна и обективна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемата
страна, с който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е
правилно и моли съда да го потвърди.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие
с ангажираните от страните доказателства.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се
отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и
административни. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно, за да бъде уважен искът на Е. Д. М. по чл. 2б ЗОДОВ, е
необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по
дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок;
3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на
ищеца за тези вреди.
Правният характер на разумното разглеждане и разрешаване на делото е
принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен.
Освен като принцип разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и
субективно право на физическите и юридическите лица, установено в чл. 6, §
1 КЗПЧОС (посочената норма установява генерални изисквания за всеки
съдебен процес, при спазването на които се счита, че този процес е
справедлив), а след това и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл.
2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността на правораздаването без
забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност,
както и съблюдаването на правовия ред (Ботаци срещу Италия, Решение от 28
юли 1999 г.).
Преценката обаче за наличие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за
обезщетяване на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в
практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са общата продължителност и предмета
на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора, поради което
правилно първоинстанционният съд е изследвал подробно причините за
висящността на производството в периода от 30.12.2018 г. до 19.07.2022 г. –
датата на подаване на исковата молба.
В случая въззивният съд приема за доказано, че гр.д. № 16604/2018г. по
2
описа на СГС е образувано на 11.12.2018 г. по искова молба на Е. Д. М. срещу
Народното събрание и срещу Министерството на вътрешните работи за
заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на организирана от
ответниците негативна медийна кампания и клевети срещу него за периода от
15.09.2009 г. до 23.10.2018 г. С исковата молба е направено искане за
освобождаване от внасяне на държавна такса и допускане на правна помощ.
Ищецът е посочил, че предпочита като служебен адвокат да му бъде
назначена адв. Галина Иванова.
На 11.12.2018 г. делото е разпределено на съдия Галя Вълкова,
председател на I-15 състав. На 03.06.2019 г. съдията-докладчик по делото е
оставил същото без движение с указания за конкретизиране на
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция срещу всеки от
двамата ответници.
На 04.06.2019г. и 21.06.2019г. ищецът Е. Д. М. е подал молби уточнение
във връзка с дадените му указания, като е потвърдил искането си за допускане
на правна помощ. Представена е декларация за семейно и имуществено
състояние и удостоверение от ГД „ИН“.
С определение от 09.07.2019 г. съдията-докладчик по делото се е отвел на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отводът е мотивиран с постановени вече
отводи на съдиятадокладчик по други дела с участието на ищеца, по които
последният изразявал съмнение в безпристрастността на съдиите от СГС. На
10.07.2019 г. делото е разпределение на съдия-докладчик Екатерина Стоева. С
определение от 12.07.2019 г. съдията-докладчик по делото се е отвел на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК със сходни мотиви.
На 15.07.2019 г. делото е разпределено на съдия-докладчик Милена
Михайлова. С две определения от 09.10.2019 г., съдията-докладчик е
освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по делото, предоставил му
е правна помощ и е разпоредил изпращане на искане до САК за определяне на
служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП.
С уведомително писмо, издадено на 10.10.2019 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Е. Николов. С определение от 07.11.2019 г. същият е назначен
за адвокат на ищеца в производството и адвокатът е уведомен за дадените от
съда указания за уточняване на исковете. С молба от 19.11.2019 г. назначеният
адвокат е уведомил съда, че не разполага с компетентност по дела,
основаващи се на ЗОДОВ, поради което не може да осъществи защитата на
ищеца. Моли да бъде заменен. С определение от 20.11.2019 г. съдът е
освободил адв. Е. Николов и е разпоредил искане до САК за определяне на
друг адвокат на ищеца.
С уведомително писмо, издадено на 21.11.2019 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Илиян Ангелов. С определение от 20.11.2019 г. същият е
назначен за адвокат на ищеца. На 21.11.2019 г. така определеният адвокат е
уведомил съда, че е в продължителен болничен поради претърпяна операция,
поради което моли да бъде заменен. С определение от 25.11.2019 г. съдът е
освободил адв. Илиян Ангелов и е изпратил искане за определяне на друг
3
адвокат.
С уведомително писмо, издадено на 27.11.2019 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Тервел Раев. С определение от 04.12.2019 г. съдът е назначил
същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за
дадените от съда указания за уточняване на исковете. След неуспешни опити
за връчване на книжата на адвоката, на 24.02.2020 г. същият е подал молба, с
която също се е отвел от защитата на ищеца е поискал от съда да бъде заменен
с мотиви за здравословни проблеми и претърпяна операция. С определение от
25.02.2019 г. съдът е освободил адв. Тервел Раев и е изпратил искане за
определяне на друг адвокат.
С уведомително писмо, издадено на 26.02.2020 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Петър В.. С определение от 09.03.2020 г. съдът е назначил
същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за
дадените от съда указания за уточняване на исковете. С молба от 14.05.2020 г.
адвокатът е уведомил съда, че поради продължително лечение съобразно
представен болничен лист, не може да поеме защитата на ищеца. С
определение от 02.06.2020 г. съдът е освободил адв. Петър В. и е изпратил
искане за определяне на друг адвокат.
С уведомително писмо, издадено на 03.06.2020 г. за адвокат на ищеца е
определена адв. Галина Иванова. С определение от 09.06.2020г. съдът е
назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е
уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. Съдът е
връчил препис от книжата на адв. Иванова на 23.06.2020 г., но последната не е
изпълнила дадените от съда указания. С разпореждане от 02.10.2020 г. съдът
разпоредил уведомяване на САК за бездействието на адвоката да поеме
защитата на ищеца.
С определение от 10.11.2020 г. съдът е констатирал, че адв. Иванова не
изпълнява възложената й правна помощ, което налага тя да бъде освободена и
за адвокат на ищеца е назначен Е. Николов. С молба от 24.11.2020 г. адвокатът
се е отвел от защитата на ищеца поради липса на компетентност. С
определение от 03.12.2020г. съдът е освободил адв. Е. Николов и е изпратил
искане за определяне на друг адвокат.
С уведомително писмо, издадено на 04.12.2020 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Петър Петров. С молба от 14.12.2020 г. така определеният
адвокат се е отвел от защитата на ищеца с мотиви, че по висящо дело защитава
насрещната страна спрямо ищеца Е. М., поради което е налице конфликт на
интереси. С разпореждане от 16.12.2020 г. съдът е разпоредил изпращане на
ново искане до САК.
С уведомително писмо, издадено на 22.12.2020 г. за адвокат на ищеца е
определен адв. Румен Ангелов. С определение от 11.01.2021 г. съдът е
назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е
уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. С молба от
15.02.2022 г. адвокатът е уведомил съд, че не може да поеме защитата, тъй
като не притежава опит в дела по прилагане на правото на Европейския съюз.
С определение от 16.02.2021 г. съдът е освободил адв. Румен Ангелов и е
4
разпоредил изпращане на ново искане до САК. Искането е изпратено на
18.02.2021 г., но по делото не е постъпило уведомително писмо от САК за
определяне на адвокат. Затова с определение от 03.06.2021 г. съдът отново е
разпоредил изпращане на искане до САК.
С уведомително писмо, издадено на 04.06.2021 г. за адвокат на ищеца е
определена адв. Нели Медарова. С определение от 08.06.2021г. съдът е
назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е
уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. При опит за
връчване на книжата, адв. Медарова не е открита на посочения в
уведомителното писмо адрес. Затова с разпореждане от 20.07.2021 г. съдът е
изискал от САК актуален адрес и телефон на адвоката. Със заповед № РД-08-
4882 от 20.08.2021 г. на Председателя на СГС досегашният докладчик по
делото съдия Нели Маринова е определена за председател на друг съдебен
състав, а за председател на разглеждащия делото I-22 състав е определен
съдия Валентин Борисов. На 20.10.2021 г. по делото е постъпило писмо от
САК с посочен актуален адрес на адвоката и на 21.10.2021 г. съдът е
разпоредил връчване на него. Адресът е посещаван на 26.10.2021 г. и
13.12.2021 г., но адвокатът не е открит. С определение от 16.12.2021 г. съдът е
освободил адв. Нели Медарова и е разпоредил изпращане на ново искане до
САК.
С уведомително писмо, издадено на 22.12.2021 г. за адвокат на ищеца е
определена адв. Е.ия Хубенова. С определение от 30.12.2021 г. съдът е
назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е
уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. Препис от
книжата са връчени на адв. Хубенова на 05.01.2022 г., но дадените от съда
указания за отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени.
С оглед на това, с определение от 24.01.2022 г. съдът е върнал подадената от Е.
Д. М. искова молба и е прекратил производството по делото.
Делото е изпратено на САС по частна жалба през м.02.2022 г. След
отмяна на определението от ВКС, делото е върнато на СГС на 18.07.2022 г. С
определение от 19.07.2022 г. СГС е приел, че предявените искове са с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ и касаят вреди от действия на
административни органи. С оглед на това съдът е прекратил производството
по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд
София-град.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че общата
продължителност на периода, в който делото не е било разглеждано поради
отвод на съдии, е 22 дни, който период обосновава извод, че ответникът е
извършил своевременно и в разумен срок необходимите действия за
осигуряване разглеждането на делото от безпристрастен съдия-докладчик и
гарантиране правото на достъп на ищеца до справедлив процес съгласно чл. 6,
пар. 1 КЗПЧОС. Единственият период от време, през който делото е било
висящо без предприемане на действия от съдията-докладчик, е от 30.12.2018г.,
/началото на процесния период по настоящото дело/ до 03.06.2019г., когато
съдията-докладчик е извършил първоначална проверка на исковата молба и е
дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Този
5
период от 5 месеца и 4 дни, обаче, е бил изцяло компенсиран от
своевременните действия на останалите съдии-докладчици по делото,
доколкото видно от гореизложеното, те са се произнасяли в изключително
кратки срокове.
Основната причина за общата продължителност на производството пред
СГС през процесния по настоящото дело период е обстоятелството, че за
времето от 09.10.2019 г. /датата на предоставяне на правна помощ на ищеца/
до 30.12.2021 г. /датата на назначаване на последния определен от САК
адвокат по реда на ЗПП/ не е било възможно да бъдат изпълнени дадените на
ищеца указания за отстраняване на нередовности на исковата молба поради
липса на адвокат, който да поеме защитата на ищеца по реда на ЗПП. Видно от
преписа от делото, за този период от 2 години, 2 месеца и 21 дни, служебният
адвокат на ищеца е бил заменен общо десет пъти, като актовете на съда за
назначаване, освобождаване и изпращане на искания до САК за определяне на
други адвокати по реда на ЗПП са постановени изцяло своевременно.
Своевременни са и действията на съда по връчване на назначените адвокати
на преписи от книжата по делото, включително указанията за отстраняване на
нередовности на исковата молба. В исковата си молба ищецът е посочил, че
иска от съда, при възможност да му бъде назначен за служебен адвокат адв.
Галина Иванова от САК и същата е била назначена от съда, но тя също не е
поела защитата на ищеца.
Настоящата съдебна инстанция намира, че правото на разглеждане на
делото в разумен срок следва да бъде балансирано спрямо правото на страната
на достъп до правосъдие, с оглед поисканата и предоставена на ищеца правна
помощ, както и свързаните с нея обстоятелства по делото, тъй като държавата
е длъжна да осигури на страната достъп до правосъдие съгласно чл. 6, пар. 1
КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, в който се включва и достъпът до правна помощ по
граждански дела /в този смисъл делото Airey v Irеland A 32 /1979, в което
ЕСПЧ потвърждава, че макар чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС да не предвижда изрично
помощ от адвокат по граждански дела, държавите могат да бъдат принудени
да предоставят такава помощ, когато тя е необходима за осигуряване на реален
достъп до съд/.
В настоящия случай, като се вземе предвид необходимостта от
осигуряване на правна помощ на ищеца, както и броя на извършените замени
на определените от адвокатската колегия адвокати – десет, от които само една
е предприета при липса на обективни причини /поради бездействие на
адвоката/ и СГС е уведомил за това адвокатската колегия – съдът приема, че
липсата на процесуални действия по разглеждане по същество на делото през
периода от 2 години, 2 месеца и 21 дни считано от 09.10.2019 г. до 30.12.2021г.
се явява оправдана от необходимостта държавата да осигури и гарантира на
ищеца правото му на достъп до правосъдие.
Правилно е разрешението и на първоинстанционния съд, че ответникът
СГС не отговаря за забава за периода от време, през който делото е било
висящо пред САС и ВКС по подадената от ищеца частна жалба /от м.02.2022г.
до 18.07.2022г./
6
В обобщение при тези факти въззивният съд приема за недоказано
правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното
гражданско дело да е било нарушено и тъй като крайният извод за
неоснователност на предявения иск съвпада с този на районния в обжалваното
решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените от
последната разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция, каквито съдът определя в размер на 150 лв. на
основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13593 от 05.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 43319/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е. Д. М. да заплати на Софийски градски съд сумата в размер
на 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото пред въззивното инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7