Решение по дело №445/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (НОДПТОП1).

М. П. А., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], обжалва принудителна административна мярка (ПАМ)- преместване /репатриране/ на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ХОНДА ЦР-В“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателката, приложена на 23.01.2024г., 11:20ч., на [улица], гр. Пловдив.

Претендира се отмяна на оспорената ПАМ поради незаконосъобразност.

Ответникът- младши инспектор Р. Н. К.- старши полицай в Сектор “Общинска полиция- Пловдив” (С”ОП- Пловдив”) в Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 01.03.2024г. по делото постъпва писмо с Вх.№3924 (лист 2) от началник на С“ОП- Пловдив“, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Б. М., изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда следното:

За прилагането на оспорената по делото ПАМ е съставена нарочна докладна записка от 23.01.2024г. (лист 7); а за принудителното преместване на лекия автомобил е заплатена сумата от 80,00 лв. “Репатриране” в полза на Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и репатриране”, както и сумата от 6,00 лв. за “Престой наказ. паркинг” също в полза на ОП “Паркиране и репатриране“, за което от жалбоподателката е представено заверено копие на фискален бон, издаден на 23.01.2024г., 13:47:54ч. (лист 4). При това положение, следва да се приеме за установено, че за прилагането на оспорената по делото ПАМ жалбоподателката узнава на 23.01.2024г. От своя страна, жалбата (лист 3, 5) постъпва в община Пловдив на 31.01.2024г. или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация, Част I (голям талон), с №0125496 (лист 22), лек автомобил “ХОНДА ЦР-В”, с Рег.№[рег. номер], е регистриран като собственост на жалбоподателката Аргилашка, поради което жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Между страните по делото няма формиран спор относно обстоятелството, че автомобилът “ХОНДА ЦР-В”, с Рег.№[рег. номер], е репатриран принудително от [улица], представляваща част от уличната мрежа на град Пловдив, което се потвърждава и от изготвените за целта три броя фотографски снимки (листи 13-15).

Съответно, администрацията, управляваща уличната градска мрежа е общинската администрация. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1215 от 27.10.2016г. (лист 8) на министър на вътрешните работи, с която заповед, на основание чл.168, ал.1 от ЗДвП и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), са определени длъжностни лица на “ръководна”, “изпълнителска” и “младши изпълнителска” длъжност от структурните звена на “Пътна полиция” и “Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Заповед №23ОА-3148 от 08.12.2023г. (листи 9-10) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.168, ал.1 от ЗДвП, са определени държавни служители от С“ОП- Пловдив“ към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, между които държавни служители е и ответникът по делото младши инспектор Р. Н. К. (лист 10). С оглед на последно посоченото, настоящият състав на съда приема за установено, че ответникът по делото е надлежно оправомощен да прилага ПАМ от вида на оспорената по делото.

Също така, според разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б”, изр.1 от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е ПАМ, която се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. А по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, за валидността на ПАМ от вида на оспорената в настоящето производство не е задължително наличието на писмена форма.

Предвид изложените до тук съображения, настоящият състав на съда намира, че прилагането на оспорената ПАМ се явява разпоредено от компетентен за целта орган, противно на направеното от жалбоподателката възражение в този смисъл.

На 23.01.2024г., около 11:20ч., при изпълнение на патрулно-постова дейност (ППД), съгласно ежедневна ведомост (листи 11-12), автопатрул 503, с водач З., ответникът по делото установява паркиране на автомобил “ХОНДА ЦР-В”, с Рег.№[рег. номер], на [улица], гр. Пловдив. Прието е за установено, че паркирането е направено в зоната на действие на знак В27 “Забранени са престоят и паркирането“ по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), към който е прикрепена и допълнителна табела Т18.1 за репатриране, което обстоятелство се потвърждава от приетата по делото схема на пътните знаци за организация на движението на [улица] (лист 29).

Ответникът по делото приема за установено наличието на хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което разпорежда принудителното преместване (репатрирането) на автомобила на паркинг, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. За направеното репатриране са изготвени посочените по-горе докладна записка и трите броя фотографски снимки.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, според посочената в докладната записка от 23.01.2024г. на ответника К. като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е ПАМ, която се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая, обстоятелствата, че автомобилът, с Рег.№[рег. номер], е паркиран в нарушение на установеното от нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, според която норма, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, предвид паркирането му в зоната на действие на знак В27, както и че мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС, настоящият състав приема за установени, въз основа на изготвените фотографски снимки на автомобила на жалбоподателкагта от страна на репатриращия екип, както и чрез свободно достъпен в интернет програмен продукт Google Earth.

Следователно, налице е първата хипотеза на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, обуславяща законосъобразността на оспорената по делото ПАМ, тъй като установеното на място паркиране на автомобила на жалбоподателката е направено в нарушение на правилата за движение и на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Респективно, налице е предвидено от закона фактическо основание за прилагане на оспорената ПАМ, поради което същата се явява приложена при правилно прилагане на материалния закон.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира прилагането на оспорената ПАМ за направено и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата (улиците) и да се преустанови административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, като приложена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без противоречие с материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото ПАМ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. А., [ЕГН], против ПАМ- преместване /репатриране/ на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил “ХОНДА ЦР-В“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателката, приложена на 23.01.2024г., 11:20ч., на [улица], гр. Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.