Решение по дело №1759/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2012
Дата: 1 май 2023 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110201759
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2012
гр. С., 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110201759 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. П., ЕГН **********, с адрес в гр.С.,
бул.“Б.“ № .........., вх. ... ет. ..., против наказателно постановление № 22-4332-
028322/09.01.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна
полиция" (СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 от
Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и
„глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
С депозирана бланкетна жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли
същото да бъде отменено изцяло.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не
се явява, представлява се от адв. Е., с доказателства за надлежно учредена
1
представителна власт, който поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени
бележки, процесуалният представител моли за отмяна на процесното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.12.2022 г. около 05:10 ч. жалбоподателят М. Р. П. управлявал лек
автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег. № ХХХХХХХ, собственост на
В.Т. П.а, движейки се в гр.С. по бул.“С.ско шосе“, с посока на движение от
ул.“Симеон Пиронков“ към ул.“Зелен Бор“. На посоченото място и срещу №
269, поради неизяснени по делото обстоятелства, автомобилът, управляван от
жалбоподателя реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
марка „Т.“, модел „К.“ с рег. № ........, управляван от свидетеля Г. З., след
което продължил движението си.
Свидетелят Г. З. подал сигнал за настъпилото пътно-транспортно
произшествие и на място бил изпратен екип на ОПП – СДВР в състав
свидетеля Ж. Й. Й. и В.П.К. – младши автоконтрольори при ОПП – СДВР,
като свидетелят Й. съставил за случая докладна записка. Междувременно на
мястото на произшествието се завърнал и жалбоподателят М. Р. П. с
управлявания от същия лек автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег. №
ХХХХХХХ.
Пристигайки на място, полицейският служител К. съставил скица и
протокол за ПТП № 1866123/24.12.2022 г., а свидетелят Ж. Й. Й. съставил
срещу жалбоподателя АУАН Серия GA № .../24.12.2022 г., съгласно който му
вменил извършване на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 123, ал. 1, т.
2, б.Б от ЗДвП, както и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 24.12.2022
г. около 05:10 ч., като водач на лек автомобил марка „ХХХХХХХХХк“, с рег.
№ ХХХХХХХ, собственост на В.Т. П.а, в гр.С. по бул.“С.ско шосе“, с посока
на движение от ул.“Симеон Пиронков“ към ул.“Зелен Бор“ и срещу № 269,
2
поради движение със скорост, несъобразена с релефа на местността
(изкачване и надлъжен наклон с десен завой), реализира ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил „Т.“, модел „К.“ с рег. № ........, след което
напуска мястото на ПТП. Водачът не представя КТ към СУМПС.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред
на 24.12.2022 г., който го подписал без конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № .../24.12.2022 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление № 22-4332-028322/09.01.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-
ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Ж. Й. Й. и свидетеля Г. З..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ж. Й. Й., като намери
показанията му са обективни и добросъвестно депозирани. Същите обаче
изясняват действията на двамата водачи след пристигането на органите на
ОПП - СДВР, но този свидетел не е възприел самото произшествие, поради
което и не допринася за изясняване механизма на процесното ПТП и
конкретното поведение на участниците в него.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Г. З. и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин,
който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага.
3
При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или
съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост
или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121к-13118/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вина на
въззивника М. Р. П., постановява, че водачите на пътни превозни средства са
4
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е
реализирал ПТП поради движение с несъобразената с релефа на местността
скорост. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем за
нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си, следва в
АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е
пропуснал да стори, за да се стигне до реализиране на ПТП; имал ли е
възможност водачът да избегне този удар; каква е била скоростта на движение
на МПС, поради което и не би могло да се установи каква скорост би била
съобразена с конкретната пътна обстановка (релеф на местността).
Отделно от изложеното съдът намира, че не се събраха и доказателства,
от които по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят М. Р. П. е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а
именно - че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е движил
процесният автомобил, каква е била пътната обстановка, поради което и не би
могло да се установи каква скорост би била съобразена. Това прави
визираното от административнонаказващия орган нарушение недоказано от
обективна страна и е основание за отмяна на наказателното постановление в
посочената му част. По делото не се доказа, че именно несъобразената
скорост е причината за настъпване на ПТП.
Доколкото по делото причината за произшествието остава напълно
неизяснена, се препятства и субсумирането на релевантната по делото
фактология под разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нормативният регламент
императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за
съобразяване на скоростта на движение по пътищата с определени фактори,
индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2
ЗДвП съдържа седем неизчерпателно изброени хипотези /някои от които са
известни отнапред, а други са лесно предвидими/, свързани с атмосферните
условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с
5
осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето,
за която водачите са информирани предварително, било защото тя е
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси.
Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите
моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат
движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за
водачите на автомобили, е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и позволява
избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите,
когато обстоятелствата го налагат. Обсъденото задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните
дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде
формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. Касае се за недопустимо бездействие на водача поради
несъобразяването му с различни фактори, които обаче не само, че следва да
бъдат конкретизирани по надлежния ред както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, но и да намират опора в доказателствената
съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае и
обстоятелството, че актосъставителят не разполага с лични възприятия
досежно факта на описаното в акта деяние, квалифицирано по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, поради което не става ясно кое е мотивирало полицейските органи да
приемат, че не са били спазени предписанията именно на посочената
разпоредба.
Гореизложеното препятства възможността на съда да се произнесе по
същество относно нарушението, доколкото изключително лаконичното
описание на същото е ограничило правото на защита на жалбоподателя в
значителна степен. В случая актосъставителят и наказващият орган е
следвало да съберат допълнителни доказателства, посредством които да
установят точно случилото се, но като не са сторили това, са издали
незаконосъобразни АУАН и НП.
Отделно от това и по нарушението, цифрово квалифицирано съгласно чл.
123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП, съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. е била
6
ангажирана с твърдяно неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. "Б" от ЗДвП. Цитираната норма въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства – участници в пътно-транспортно произшествие,
когато при инцидента са пострадали хора, да останат на мястото на
произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай, в АУАН и НП
компетентните органи са се задоволили да посочат единствено, че водачът
"не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието". Подобно изискване действително е въведено с нормата на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. "Б", но тази разпоредба по необходимост предполага и
ангажирани твърдения за настъпили телесни увреждания на конкретни
физически лица. Липсата на установени вредни последици от вида изключва
и необходимостта от изчакване на органите на МВР, поради което и
непроявената активност в тази насока не следва да се коментира като елемент,
обуславящ съставомерността на деянието и участието на нарушителя в
осъществяването му. Подобна конкретизация е необходима с оглед
разграничаване хипотезите, въвеждащи текстовете на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а"
от ЗДвП и тази на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която за разлика от
преждепосочената, не изисква известяване на полицията и оставане на
местопроизшествието до явяване на нейни представители. Коментираните
признаци, наред с всички елементи от цифровата квалификация,
задължително следва да фигурират в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, тъй като
носят информация за фактите, обуславящи съставомерността на деянието и
участието на нарушителя в осъществяването му. Липсата им е довела до
съществено процесуално нарушение, доколкото не предпоставя условия за
пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на привлеченото
към отговорност лице.
Обективираният в АУАН и НП фактически състав на нарушението,
лаконичното и неизчерпателно отразяване на съществените му признаци не
кореспондира с никоя от изброените в текста на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП
хипотези. Касае се за нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или допълване на
възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен
материал. Допуснатите пропуски при описанието на фактически
7
обстоятелства в АУАН и НП водят до неопределеност на предмета на
доказване и невъзможност за проверка наличието на материалноправните
предпоставки за налагане на наказание. В производството и на основание чл.
63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното
постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и във
фактите, които я обосновават.
От друга страна, както вече беше посочено, актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, в които е
посочена като нарушена нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП,
вменяват във вина на жалбоподателя нарушение, което обективно той не е
извършил. Видно от материалите по делото не бяха събрани доказателства
при реализираното ПТП да са пострадали лица, което указва и неправилно
приложение на материалния закон. Дори и последното хипотетично да бъде
игнорирано, не следва да се споделят изводите на
административнонаказващия орган за консумиран състав на административно
нарушение и на още едно по-силно основание. Задължението на водачите,
въведено с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП, е регламентирано
законодателно и обосновано с оглед необходимостта пристигналите на
мястото на едно пътнотранспортно произшествие компетентни органи на
МВР да бъдат максимално улеснени при установяване на обстоятелствата,
при които е настъпил инцидентът и изготвянето на относима и пълна
документация за него. Видно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени материали, най- вече от показанията на свид. З. и
изготвените протоколи за ПТП, жалбоподателят е напуснал за кратък период
мястото на катастрофата, след което той се е завърнал, след което
пристигналият полицейски екип е започнал обследване на обстоятелствата
около инцидента. Оказал е пълно съдействие – потвърдено дори в
показанията на актосъставителя, предоставил е относими сведения, въз
основа на които са изготвени протоколите за ПТП и е участвал в процедурата
по съставяне на АУАН. Изброените обстоятелства индикират несъмнено за
липсата на осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"Б" от ЗДвП, доколкото не се установява по изискуемия и несъмнен начин
поведение на въззивника, с което да е накърнил защитените с приложената
материалноправна норма обществени отношения.
По нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
8
Съдът, при извършената служебна проверка, констатира и в тази част
допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като и двата документа не съдържат изискуемите законови реквизити.
Следва да се отбележи, че е налице пълна неяснота относно описанието
на нарушението, допуснато от актосъставителя и наказващия орган. Според
актосъставителя нарушението се е изразило в това, че по време на
извършената проверка жалбоподателят „не представя контролен талон“.
Задължението за „носене“ на определени документи е предвидено в
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Фактическото описание на
нарушението „не представя“ създава неяснота относно факта какво действие
или бездействие се твърди да е осъществил жалбоподателят, за да извърши
въпросното нарушение, защото от такова описание не би могло въобще да се
установи дали водачът – жалбоподател изобщо има издаден контролен талон,
който не носи и не представя на контролните органи, съответно дали няма
издаден такъв талон, като употребата на посочения в АУАН и в НП израз „не
представя“ създава неяснота, която при фактическо описание на нарушението
не би следвало да се допуска.
В допълнение, буквалното съдържание на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Видно е, че разпоредбата визира
конкретно задължение за носене на съответните документи (СУМПС и
контролен талон към него), което няма нищо общо с фактическото описание
на нарушението, дадено от наказващия административен орган – "не
представя контролен талон", от което не става ясно дали жалбоподателят е
имал въобще издаден контролен талон към СУМПС, или не е имал, и ако е
имал – носил ли го е, или не го е носел, носел ли го е и е отказал да го
представи. По този начин фактическото описание на нарушението не
съответства изобщо на неговата правна квалификация. Без да е ясно на какъв
конкретен факт почива констатацията, че М. П. е бил без контролен талон
към свидетелството си за управление на МПС - просто защото не го е носил у
себе си и по тази причина не е бил в състояние да го представи на
9
контролните органи или пък контролният талон е бил отнет на водача, няма
как да се даде еднозначен отговор в крайна сметка какво нарушение е
извършил, респективно че законосъобразно и правилно е била приложена
административнонаказателната разпоредба, въз онова на която е била
ангажирана отговорността по този пункт, а още по-малко пълноценно да
бъдат реализирани правомощията на съда в рамките на настоящото
производство, както и правата на жалбоподателя. Ето защо и в тази му част
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това
число и релевираните възражения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028322/09.01.2023 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-
ОПП), с което на жалбоподателя М. Р. П. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, както и „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град в 14-дневен срок от съобщението за
10
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11