РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15355 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Претендира се заплащане на сумата от 35 000
лв. (съобразно увеличението на иска в о.с.з. на 26.02.2018
г.),
предявен като частичен от 80 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травми, настъпили като последица от пътнотранспортно произшествие, реализирано на 16.10.2015 г.
от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти”
при ответника.
Ищецът
Н.П.Г. твърди, че на 16.10.2015 г. около 12.00 ч., в
с.Габра излизал от къщата си и докато бил на последното стъпало, моторно превозно средство с марка „Опел“, модел „Астра“, рег.№ ********,
управлявано от И.З.И., внезапно се отклонило от пътя, блъснало го и влачило
няколко метра. В тази връЗ.а било образувано ЗМ №е 347/16.10.2015 г. по описа на РУП - Елин
Пелин. Излага, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 7а/16.10.2015г. по описа на РУП - Елин Пелин, по отношение на
горепосоченото превозно средство е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със „З.Л.И.” АД, обективиран в застрахователна полица №
22114002724914, валидна от 07.11.2014 г. до 06.11.2015 г.
Сочи, че е откаран по спешност в
„УМБАЛ Света Анна” АД, където е хоспитализиран за периода от 16.10.2015 г. до 19.10.2015
г. В резултат на инцидента е получил
следните травматични увреждания: луксация на лява раменна става и раЗ.ъсно-контузна
рана, вдясно челно. Извършено е оперативно
закрито наместване на
рамото, като след това е изписано консервативно лечение с обезболяващи
медикаменти. В къщи той е с
имобилизирана лява ръка и не може да се обслужва сам. На 27.10.2015 г. ищецът
твърди, че отново е постъпил в „УМБАЛ Света Анна“ АД с оплаквания за силни
болки в лявата раменна става, невъзможност да повдига лявата ръка в китката и
да разгъва пръстите на лявата ръка. Престоят му в лечебното заведение
продължава до 01.11.2015 г., когато е изписан с диагноза увреждане
на лъчевия нерв в ляво с травматична генеза и дистална
пареза с обратно развитие като му е изписано антикоагулантно
лечение и продължаване на двигателната рехабилитация. В резултат на причинените
му травми, той е с обездвижена лява ръка и имобилизационна превръЗ.а. Това
налага при него да има човек, който да му помага с обслужването, тъй като той
не може да използва пълноценно лявата си ръка.
Към днешна дата лечението му продължава,
като се провежда рехабилитация всеки ден, но към момента все още няма
подобрение на състоянието му. Освен това сочи, че вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие здравословното му състояние силно се е влошило, което дава
отражение и на психиката му. Той страда от нарушения на съня, понижено
настроение и тревожност. Страхува се, че ще остане инвалид, тъй като ръката му
няма да се възстанови напълно. Полученият белег на лицето допълнително влошава
психическото му състояние, тъй като се чувства обезобразен.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
исковете по основание и размер, като сочи че не е налице деликт, а случайно
събитие, защото водачът на лек автомобил
„Опел Астра“ И.З.И. не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат, вкл. и по аргумент
от разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Сочи, че ищецът е
навлязъл внезапно на пътното платно,
от дясно на ляво, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка и
разстоянието, на което се намира превозното средство, като навлизането е извършено на място, което
не е предвидено и обозначено за преминаване на пешеходци, включително към
момента на настъпване на произшествието.
Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
твърди, че последният като пешеходец се е движел по платното за движение на МПС
в нарушение на чл.108 ЗДвП, навлизайки внезапно на пътното платно от дясно на
ляво на необозначено за преминаване на пешеходци място. Не
оспорва наличието на застрахователното правоотношение.
Третото лице помагач като
трето лице помагач на страната на З.
„Л.И.“ АД, И.З.И., оспорва исковата молба, както и механизма на пътнотранспортното
произшествие. Излага подробни аргументи, че вина на пътнотранспортното
произшествие има ищеца Н.Г..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
При
предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз
основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връЗ.а от
което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект
гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
Не се спори по делото относно е обстоятелството,
че гражданската отговорност на посочения от ищеца деликвент към датата на
процесното пътнотранспортно произшествие е била застрахована при ответника.
Установява се следния механизъм на
пътнотранспортното произшествие, на базата на събраните писмени доказателства
(протоколи от досъдебното производство, фотоалбум) и от заключението на
приетата автотехническа експертиза:
На
16.10.2015 г. около 11:30 часа в село Габра, област Софийска, по ул. „Христо
Ботев” се е движил лек автомобил марка Опел Астра per. № ********,. със скорост 55 км/ч.
(дължината на опасната зона за спиране при определената скорост е 41,63 м.) В
същото време вижда пред колата мъж, който се е движил по дясната половина на
платното и предприема . спиране на лекия автомобил, който оставя спирачна следа
с десните колела. Въпреки предприетите действия за предотвратяване на удара от
водача, настъпва удар между предната дясна част на лекия автомобил Опел и
пешеходеца.
Анализът на данните от приложените материали от
воденото досъдебно производство налага извода, че технически причини за
настъпване на произшествието няма - причините са от субективни характер - несвоевременна
реакция с органите за управление от страна на водача на лек автомобил Опел,
както и движение със скорост, която не му е позволявала а предотврати удара
посредством аварийно спиране. Уврежданията по автомобила са: счупен десен фар и
счупено предно стъкло вдясно.
Съобразно механизма на удара, уврежданията на
пешеходеца и автомобила, мястото на установеното петно кръв, показва че към
момента на удара пешеходецът се е намирал върху дясната част на пътното платно
(от тази страна на пътното платно няма тротоар), като положението на тялото е
било с лявата си страна към челната част на автомобила, т.е. най - вероятно
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно. Ударът на пешеходеца е
настъпил върху дясната част на платното на ул. „Христо Ботев” в е. Габра,
област Софийска.
Свидетелят А.С.П., очевидец на произшествието, заявява че след удара
пешеходецът е бил пред леката кола, тялото му е било на асфалта и главата му е била на
тревното покритие, което трябва да бъде тротоар. На мястото няма пешеходна пътека.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водача
на лекия автомобил,
тъй като същият е нарушил правилата за движение, уредени в чл.21, ал. 1 и
2 от Закона за движение по пътищата.
От
изслушаната в настоящото производство съдебномедицИ.ка експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че вследствие на инцидента ищеца
Н.П.Г., е получил следните травматични увреждания: Изкълчване на лява
раменна става закрито , причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - около 3 месеца; контузия
и охлузвания на главата и лицето, разкъсно-контузна рана челно-теменно в дясно,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Също така, съгласно заключението ищецът е получил и
следното усложнение: Периферно-стволова увреда на н. радиалис в ляво/посттравматична
дистална пареза на лъчевия нерв в ляво, с частично обратно развитие. Проведено е
комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Под анестезия
извършено е безкръвно наместване на луксацията и поставена имобилизационна
превръзка - тип Дезо, за 30 дни. Поради възникнало усложнение - посттравматична
пареза на лъчевия нерв в ляво (невъзможност за повдигане на лявата ръка в
китката и разгъване на пръстите) ищецът е хоспитализиран повторно в
Неврологична клиника, като е проведена медикаментозна терапия и физиотерапия.
Изписан е с частично обратно развитие на дисталната пареза на лъчевия нерв в
ляво, като ищецът е провел продължение на физиолечението - 10 дни - МБАЛ-Елин
Пелин и 7 дни - Банкя.
Според заключението, болките и страдания, които е
търпял ищецът са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
наместването, във връзка с усложнението-периферно-стволова увреда на н.
радиалис вляво/с дистална посттравматична пареза на лъчевия нерв в ляво с
невъзможност да повдига ръката в китката и да разгъва пръстите.
След лечението има частично обратно развитие на
парезата на лъчевия нерв в ляво - вдига китката и разгъва пръстите с
ограничени, болезнени движения-отвеждане и вдигане на ляв горен крайник в лява
раменна става около 80 гр., свързано периферно-стволовата увреда на лъчевия
нерв вляво и брахиалната плексусна увреда вляво. Оздравителният период е продължил 3-4 месеца,
без пълно възстановяване и към настоящия момент, ищецът е с ограничени болезнени
движения в лява раменна става. Трайните
последици са ограничен обем на движения в лява раменна става, намалена сила на
захват на лявата ръка, с усилване на болките при промени във времето. Увредата
на н. радиалис има посттравматичен характер, дължи се на самото възникване на
луксация (изкълчване) на раменната става
Свидетелят С.С.(съпруга
на ищеца), сочи че след катастрофата ищецът е изпитвал силни болки, не е можел да
вдига китката си нагоре - надолу, не е могъл сам да се обслужва. Впоследствие
се възстановил от травмите, но последното изследване е показало, че има
засегнат нерв, в страни ръката не може изцяло да я вдигне. Станал е по нервен,
оплаква се постоянно, че го боли главата
Следователно претенцията за неимуществени
вреди е доказана по основание, като относно размерът на дължимото обезщетение,
съдът приема следното:
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и
обема на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване – 3 месеца
и търпените болки, особено интензивни в началото на периода, както и настъпилото усложнение. Вземайки
предвид и социално- икономическите условия на живот в страната към момента на
увреждането и лимитите на застраховката „гражданска отговорност“, съдът намира,
че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД и съобразено с указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС за репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие.
Относно
възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
произшествието от ищеца, поради пресичане на необозначено и непредвидено за
пешеходци място, в причинно- следствена връзка с произшествието, което се
установява от заключението на автотехническата еспертиза и свидетелските
показания, като определя размерът му на 1/5.
Следователно
претенцията е основателна за сумата от 24 000 лв., ведно със законна лихва
от датата на ПТП, а именно 16.10.2015 г., като до пълния предявен размер от 35 000
лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно
разноските
При този
изход на спора, следва да бъде присъдено на АД Адвокатско дружество „Георгиева
и партньори“ , адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, в
размер на 1120.11 лв. с ДДС, съобразно уважената част и представения договор №
180/02.10.2017 г. да правна защита и съдействие .
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника направените
за разноски за експертизи и депозит за свидетел в общ размер на 78.57 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 960 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в общ размер на 137.14 лв. за експертизи, съразмерно с уважената част
от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ***, да заплати
на Н.П.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. С.С., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата
от 24 000 лв. (двадесет и четири хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътно транспортно
произшествие, реализирано на 16.10.2015 г. в с. Габра, по вина на И.З.И., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, при управление
на лек автомобил „Опел“,
модел „Астра“, рег.№ ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2015 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 35 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ***, да заплати на Адвокатско дружество „Г. и п.“, БУЛСТАТ *******, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 1120.11
лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на
уважената част от исковете, при предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Н.П.Г., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, адв. С.С., да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 78.57
лв. - деловодни разноски, както и
сумата от 100 лв. - разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 960 лв. - държавна такса, както и сумата от 137.14 лв. – деловодни разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника - И.З.И., с ЕГН
**********,***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: