Р Е
Ш Е Н
И Е
№......................................2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х състав,
в публично заседание на двадесет и девети юли 2020 г.,
в състав:
Административен съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря Светла
Великова,
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 133/2020г. по описа на
съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.144 и сл. от АПК вр. чл.225а от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на Л.А.М. срещу
Заповед № 197/07.11.2019г. на В.И.Д. Кмет на Район Одесос, Община Варна за премахване на незаконен
строеж: Санитарен възел и кухненски бокс, изградени към таванско помещение,
прилежащо към апартамент №18, находящ се в сграда с идентификатор 10135.1.698.2
по КК на гр.Варна с административен адрес: ул.“Б.П“ №6, кв.158 по плана на 11-ти м.р.
на гр.Варна, след което коридорът да бъде възстановен
в първоначалния му вид.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си, че заповедта е незаконосъобразна. В публично съдебно
заседание, чрез процесуален представител, оспорва изцяло констатациите на адм.орган, че е налице строеж, като се позовава на §5, т.38
от ЗУТ, и релевира довод, че не е налице нито сграда, нито пристройка. Сочи, че
това не е строеж и не представлява самостоятелен обект. Релевира довод, че е
налице извършване на строителни работи свързани с обща част на сградата, като
по сега действащите разпоредби конкретно чл.185, ал.3 от ЗУТ не било необходимо
съгласието на останалите собсвеници. Релевира довод,
че такова било нужно, когато се присъединавяла обща
част към самостоятелен обект, или от обща част на сградата се създавал
самостоятелен обект, но санитарния обект и кухненския бокс не представлявали
такова. Сочи, че строежът е извършен 1993-1995г., когато е действал ЗТСУ,
когато за извършването на този строеж не било необходимо съгласието на
собствениците, а към момента и по-голямата част от тях били дали съгласие за
съществуването на строежа и се противопоставяли на премахването му. Моли за
отмяна на оспорения акт.
Ответната
страна – Кмета
на район Одесос, община Варна, не изразява становище по
жалбата.
Заинтересованата страна Н.Б.М.
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди представените по делото писмени
доказателства поотделно и в съвкупност и в рамките на задължителната проверка
по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
14-дневен срок и против подлежащ на оспорване акт, поради което
оспорването пред съда е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка в
настоящото производство е Заповед № 197/07.11.2019г. на В.И.Д. Кмет на Район Одесос, Община Варна.
Актът е издаден от
компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна
проверка.
За да издаде оспорената
заповед, административният орган е констатирал, че имот – собственици на имот с
адрес гр.Варна, ал.“Б.П“ №6,
представляващ апартамент №18 и прилежащото към него таванско помещение са Л.А.М.
и Н.Б.М., съгласно договор №11101 от 09.11.1988г. за продажба на недвижим
държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти.
В Констативен акт № 15/02.09.2019г.
е установено, че жилищната сграда на ул.“Б.П“№6 се състои от три жилищни етажа,
тавански и полуподземен етаж. При извършена проверка
на място е установено, че към таванското помещение, прилежащо към апартамента
№18, разположено в югозападната част от таванския етаж на сградата, са
изградени санитарен възел и кухненски бокс обслужващи таванското помещение.
Санитарният възел и
таванското помещение са разположени изцяло в коридора на таванския етаж,
представляващ обща част на сградата. За целта най-южната част на коридора по
цялата ширина е преградена със зид с дебелина около 20см. Така се е получило
ново помещение със светла площ от около 6 кв.м.
Достъпът до новоособеното помещение се осъществява
само от таванското помещение, прилежащо към апартамент №18. Премахната е част
от стената между таванското помещение и коридора в близост до южната фасадна
стена на сградата и чрез изграждане на нов зид в площта на коридора е обособен
кът, който се използва като кухненски бокс, чиято приблизителна площ е от 1 кв.м. Останалата част от новото помещение се използва за
санитарен възел. За връзка на таванското помещение с така оформения санитарен
възел в запазената част от стената на таванското помещение към коридора е
направен отвор за врата. Пристроеният санитарен възел е с приблизителна площ 4 кв.м.
В констативният протокол е
посочено, че строежът е напълно завършен. В санитарното помещение е изпълнена
ВиК инсталация. Помещението е облицовано по стените и пода с фаянс и теракотни плочи. Монтирано е санитарно обзавеждане – мивка и
моноблок. В обособения кухненски бокс има мивка и
няколко етажерки. Така изграденият санитарен възел и кухненски бокс попадат над
коридора разположен на 3-ти жилищен етаж.
Констатирано е, че от
собственика на таванско помещение прилежащо към апартамент №18 - г-н Л.М., е представен Протокол от
11.09.2018г. от Общо събрание на етажната собственост, в който е взето решение
за отдаване под наем на използваните от собственика на апартамент № 18 общи
части, размер на наема – 7лв. на 1 кв.м. Посочено е,
че не е представено Решение от Общото събрание на етажната собственост с дадено
съгласие за изграждане в общи части на сградата на санитарен възел и кухненски
бокс към таванско помещение, прилежащо към апартамент №18, както и договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма от останалите съсобственици в
поземления имот за присъединяване на общи части към самостоятелен обект.
Констатирано е, че липсват
данни за периода на изграждане на санитарен възел и кухненски бокс към таванско
помещение, прилежащо към апартамент №18.
Констатирано е нарушение –
не са представени строителни книжа и документи, доказващи законността на извършеното
строителство – отстъпено право на строеж, одобрени проекти, разрешение за
строеж, въвеждане в експлоатация. Констатирано е, че такива не са налични и в
архива на район „Одесос“, поради което строежа „санитарен възел и кухненски
бокс, изградени към таванско помещение, прилежащо към апартамент №18, изградени
в общия коридор на тавански етаж, в жилищната сграда на ул.“Б.П“№
6, разположен в кв.158 по плана на 11-ти микрорайон по плана на гр.Варна“, като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Констатирано е, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ
и чл.185, ал.3 от ЗУТ.
Със съставения констативен
акт е било поставено началото на административното производство за премахване
на строежа.
Констативният акт е връчен
на г-н М. на 01.10.2019г.
Видно от констативен
протокол от 08.10.2019г. е постъпило възражение.
Преписката е изпратена на Главният
архитект на Район „Одесос“ за становище относно приложимостта на §127, ал.1 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Главният архитект на район
„Одесос“ е дал следното становище – разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ не са приложими за строеж: санитарен възел и кухненски бокс, изградени в
таванско помещение, прилежащо към апартамент №18, находящ се в сграда с
идентификатор 10135.1.698.2 по КК на гр.Варна с
административен адрес: ул.“Б.П“ №6, кв.158 по плана
на 11-ти м.р. на гр.Варна.
Административният орган е
констатирал, че строежът, предмет на проверката, е категоризарен
четвърта категория, съгласно чл.9 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете
строежи /ДВ бр.72/2003/ вр. с чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ.
При констатираните факти и
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ вр. чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ и при предоставените от Кмета на Община Варна пълномощия, съгласно
Заповед №4794/25.11.2015г. вр. Заповед № РД
-19-7706-211 от 18.10.2019г. на Областния управител на Област с административен
център гр.Варна, административният орган е наредил на
Л.А.М. и Н.Б.М. да премахнат незаконен строеж: „санитарен възел и кухненски
бокс, изградени към таванско помещение, прилежащо към апартамент №18, изградени
в общия коридор на тавански етаж, в жилищната сграда на ул.“Б.П“№
6, разположен в кв.158 по плана на 11-ти микрорайон по плана на гр.Варна“ в 14 дневен срок от влизане в сила на заповедта.
Жалбоподателят не оспорва
наличието на строеж, т.е. че е извършен строеж на стени, приобщили част от коридора
на таванския етаж към таванското помещение към апартамент №18.
Тези обстоятелства се
установяват и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено в частта, в която се установяват факти и не го кредитира в
частта, в която вещото лице е направило правни изводи. С оглед доводите на
жалбоподателите, констатациите на административния орган и констатациите на
вещото лице в СТЕ, съдът намира за установено по спора наличие на строеж
представляващ санитарен възел и кухненски бокс, изградени към таванско
помещение, прилежащо към апартамент №18, изградени в общия коридор на тавански
етаж, в жилищната сграда на ул.“Б.П“№ 6, разположен в
кв.158 по плана на 11-ти микрорайон по плана на гр.Варна.
В писменото заключение на назначената по делото
съдебно техническа експертиза, неоспорено от
страните, обектът на премахване е описан като изпълнение на следното
строителство: премахване
на част от граничната стена между таванското помещение и общия коридор, като
последният е преграден със стена успоредна на южната фасада на сградата на
разстояние 2.10м. По този начин в площта на общия коридор чрез изграждане на
втори преграден зид са обособени баня с WC и кухнески
бокс обслужващи таванското помещение. Достъпът до новообособеното
помещение се осъществява само от таванската стая, прилежаща към апартамент №18.
От свидетелските показания събрани в хода на съдебното
производство се установява, че строежът е изпълнен преди 30г. или преди 1995г..
Спорът както е формиран от страните е за следното 1.
Представлява ли строеж извършеното от жалбоподателя изграждане на стени и
приобщаване към таванското помещение на апартамента на част от общия коридор на
таванския етаж; 2. Този строеж допустим ли е бил към момента на изграждането му
и 3. Подлежи ли на премахване съгласно разпоредбите на ЗУТ?
За да даде отговор на поставените спорни въпроси съдът
съобрази относимите разпоредби на ЗУТ, Наредба №5/1977г. ЗТСУ и ППЗТСУ, решение
№5059/28.04.2020г. постановено от състав на Второ отделение на ВАС, докладчик
съдия Л. М. по адм.д. 8579/2019г. и Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК
/с оглед твърдяната година на извършване на строежа/.
Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83
г., ОСГК, съгласно което 1. Подпокривното пространство (таванът) на сгради,
притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета,
стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти
или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата. 2. Подпокривното
пространство (таванът) - обща част от сградата, който има нужната височина,
пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при
спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или
сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение.
Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да
стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните
изисквания за извършване преустройството. 3. Когато подпокривното пространство
(таван) или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито има достъп до
него от нормална стълба и е неизползуваемо освен за
изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, то
представлява обща част по естеството си. Предназначението му не може да се
променя. 4. Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата,
не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и
съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни
собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална
част от него.
Съгласно чл. 56,
ал.1 от ЗТСУ разрешение за строеж се
издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има
право да строи в чужд имот).
Съгласно чл.55 от
ЗТСУ строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.
Анализът на
цитираните разпоредби налага, че към твърдяната дата на извършване на строежа,
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗТСУ и при
издадено разрешение за строежа.
Съгласно чл.63 от Наредба
№5/1977г. издадена от министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от
2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г., изм., бр. 99 от 24.12.1985 г., бр. 52 от
4.07.1986 г. и 64 от 15.08.1986 г., бр. 89 от 17.11.1989 г., бр. 91 от
13.11.1990 г., отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., в обема
на подпокривното пространство на сгради със скатен
покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, могат да се изграждат
жилища, стаи за творческа или научна дейност - за ползуване от обитателите в
по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга творческа дейност,
сушилни и тавански складови помещения. За жилищата, ателиетата и таванските стаи за
творческа и научна дейност в подпокривното пространство трябва да се спазват
разпоредбите за топло и звукоизолации, противопожарна защита,
санитарно-хигиенните и други изисквания. Не се допуска да се изграждат тавански
стаи, предназначени за живеене, освен в малкоетажни
сгради. В обема на подпокривното пространство на сгради със скатен
покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, могат да се изграждат
жилищни и други помещения като част от жилища от мезонетен
тип в последния етаж на сградата.
От цитираните разпоредби се налага извод, че чл.63 от
Наредба №5/1977г. е допускал изграждането на жилища в подпокривното
пространство на малкоетажни сгради.
Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.1, т.3 от ППЗТСУ в
редакцията приета 1985г., приложима към твърдяната дата на извършване на
строежа, малкоетажни сгради са сградите с 1 до 3
етажа.
Сградата на ул.“Б. п“ №6
попада в обхвата на понятието малкоетажна сграда
съгласно чл.106, ал.1, т.3 от ППЗТСУ към дата на извършване на строежа /сграда
до 3 етажа/, поради което е било допустимо изграждането на жилища на таванския
етаж. В случая таванското помещение не е било предвидено за жилищно или за
стопанско по първоначалното разрешение за строеж. Преустройството е извършено
от собственикът му. При преустройството
на част от коридора на таванския етаж и при включването му към таванското помещение
на ап.18 е следвало да бъдат съобразени изискванията на действащото
законодателство.
Съгласно чл.56,
ал.5, ал.6, ал.9 от ЗТСУ, не се иска съгласие на останалите собственици от
етажна собственост при преустройства на собствени помещения или промяна на
предназначението им, когато това става за задоволяване личните нужди на
собственика или на членовете на неговото домакинство и не се изменя значително
видът на общите части на сградата и не се вземат части от помещения,
предназначени за общо ползуване. Не се изисква съгласие на останалите
собственици при разделяне и преустройство на жилища и други обекти в сгради -
етажна собственост: когато не се отнемат части от общо помещение и не се
променя неговото предназначение и когато се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена или
през обслужващи помещения по една вертикална ос. Преустройството по ал. 5 и 6
от с. чл. може да се извърши само ако е допустимо в архитектурно-художествено,
строително-техническо, санитарно-хигиенно и противопожарно отношение и по
начин, най-благоприятен за търпящия имот, и само ако не може да се намери друго
техническо решение.
Съдът намира, че
не са били налице изключенията предвидени в разпоредбата на чл.56, ал.5 и ал.6
от ЗТСУ, тъй като в случая част от общите части на сградата, предназначена за
общо ползване е приобщена към таванското помещение на конкретно жилище.
Към момента на извършване на строежа не е спазено
изискването да е поискано и събрано съгласието на всички собственици в сградата
за извършване на преустройството и
изграждането на отделни обекти или сервизни помещения – императивно въведено
изискване съгласно чл.32, чл.37, чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, чл.40, ал.1 вр. чл.63 от Наредба №5/1977г., съгласно даденото в
Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК
тълкуване и Решение № 3675 от 12.04.2002 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2001 г.,
II о., докладчик председателят В.Т.
Представените към административната преписка подписи
на част от собствениците на имоти в сградата /дадени към 2019г., а не към дата
на извършения строеж/ не са достатъчни за да бъде изпълнено императивното
изискване за събиране на подписи от всички съсобственици на общите части преди
извършване на преустройството.
Налага се извод за приобщаване на общите части на
сградата към таванското помещение в противоречие със закона.
Съдът съобрази даденото в решение № 5059/28.04.2020г.
постановено от състав на Второ отделение на ВАС, с докладчик Л М. по адм.д. 8579/2019г. тълкуване на разпоредбите на §5, т.38 от
ДРЗУТ във връзка със спор за законността на изграждане на строеж „преустройство
на таванско помещение със смяна на предназначение в жилище, изграждане на
санитарно помещение и завземане на общи части в жилищната сграда.“
При съобразяване на цитираното решение на ВАС, съдът
намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че е налице извършване
на строителни работи, а не на строеж. Визираният в оспорената заповед строеж
представлява такъв по смисъла на § 5,
т. 38 ДРЗУТ, съгласно която "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението, тъй като е извършено преустройство, чрез
приобщаване към таванското помещение на част от общите части на сградата
/коридора на таванския етаж/.
За извършения строеж / преустройство/ не са издадени
разрешение за строеж и или за въвеждане в експлоатация изискуеми както от ЗТСУ,
така и от ЗУТ.
Установено е, че строежът е четвърта категория. При тези данни съдът извежда
изводът, че строежът е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със
заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице.
Налага се извод за правилност на Заповед № 197/07.11.2019г. на В.И.Д. Кмет на Район Одесос, Община Варна за премахване на незаконен
строеж: Санитарен възел и кухненски бокс, изградени към таванско помещение,
прилежащо към апартамент №18, находящ се в сграда с идентификатор 10135.1.698.2
по КК на гр.Варна с административен адрес: ул.“Б.П“ №6, кв.158 по плана на 11-ти м.р.
на гр.Варна, след което коридорът да бъде възстановен
в първоначалния му вид.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата
на Л.А.М. срещу Заповед № 197/07.11.2019г.
на В.И.Д. Кмет
на Район Одесос, Община Варна за премахване на незаконен строеж: Санитарен
възел и кухненски бокс, изградени към таванско помещение, прилежащо към
апартамент №18, находящ се в сграда с идентификатор 10135.1.698.2 по КК на гр.Варна с административен адрес: ул.“Б.П“
№6, кв.158 по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, след което коридорът да бъде възстановен в
първоначалния му вид.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ