РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3568
по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от Л.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуалния си представител адв. В.Д., срещу И.К.Й., ЕГН ********** с
адрес *** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2, в усл. на евентуалност
чл.26, ал.2, пр.4, вр. 44, ЗЗД, в условията на евентуалност чл.28, ал.1, вр.
чл.44 ЗЗД за прогласяване на нищожността/ унищожаемостта
на пълномощно с рег. № ***** за удостоверяване на подписа и с рег. *****нотариус
********рег. № **на НК - София, район на действие - РС – Варна и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника
да предаде получената от продажбата сума в размер на 17543,00 лева.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищцата излага, че по силата на нотариален акт ********. на ****-
Нотариус с район на действие Районен съд – Левски е била призната за собственик
на поземлен имот представляващ нива в местността „****”, с площ от ****в
землището на с. Градище, ЕКАТТЕ 17556, Община Левски, Област Плевен. Излага, че
съпругът й - ****към 01.06.2015г. е бил собственик на земеделски имоти в
землището на гр. Дългопол. Сочи се, че в началото на 2015г. тя и съпругът й
споделили пред роднини на ****- негова братовчедка - Т.Ж., че желаят да
продадат имотите си и решили да се обърнат към агенции за продажба. Твърди, че
през пролетта на 2015г., тя и съпругът й се запознали с А.П.П. /познат на Т.Ж./,
който й предложил да й съдейства като намери купувач за собствения й имот в с.
Градище или да го купи за себе си на цена над 21000 лв. Излага, че за целта е
посочил, че е необходимо да му се направи пълномощно. Сочи, че по предложение
на А.П. тримата провели среща, на която среща А. обещал при продажба на имота
да заплати цена над 21 000 лв., поради което и се съгласила да подпише
пълномощно, още повече, че след прекаран от нея през 2009г. мозъчен инфаркт
била по-трудно комуникативна и оттам по-лесно доверчива. Твърди, че по време на
срещата са се уговорили тя да упълномощи А.П. и да му предостави пълномощно, за
да се снабди с необходимите документи за сключване на окончателен договор във
формата на нотариален акт, както и да извърши продажбата. Сочи, че на
11.05.2015г. А.П. се свързал с нея, за
да подпише пълномощното, като по негово предложение, отишли при нотариус ********рег.
№ **на НК - София, район на действие - РС – Варна, на което присъствал и
съпругът й. Твърди, че в момента на изготвяне от нотариуса на пълномощното и
декларациите, А.П. подписал декларация, която
й предал, като й е обяснил, че ще договаря цена за този имот в размер на
21400 лв. и при продажба обещал да й изплати тази сума. Сочи, че след като
получила декларацията подписала пълномощното и декларациите, без да ги прочете, защото по повод на разговорите
по-рано, че ще го упълномощи лично него, както и подписаната от него декларация
с посочена сума, е предполагала, че той ще бъде вписан като упълномощеното
лице, защото той й е засвидетелствал доверие като близък на роднина на нейния
съпруг, както и че имотът ще бъде продаден за тази цена - 21400 лв. Твърди, че
именно само поради тази нейна представа, че упълномощава познатият й А.П.,
който е бил близък на роднина на мъжа й и
именно, поради това му има доверие и с оглед на подписаната декларация
за определяне на продажна цена от 21400 лв., с обещание за плащането им при
продажба, е подписала пълномощното, при това без да го прочете. Сочи, че не би
се съгласила да подпише пълномощно, в случай, че е знаела, че упълномощава лице
различно от познатия й. Описва, че след като били заверени от нотариуса пълномощното
и декларациите, същите били предадени в оригинал на А.П., както и копие от
нотариалния акт от 2005г. с цел да изготви необходимите за сделката документи и
да извърши продажбата. Твърди, че впоследствие, А. убедил и съпруга й да подпише
в негова полза пълномощно за снабдяване с необходимите документи и за
продажбата на негови собствени имоти в землището на гр. Дългопол, Община
Дългопол, Област Варна, каквото и подписал. Излага, че тъй като до 05.10.2015г.
не е последвало плащане за имотите й и
тези на съпруга й потърсили А., който им обяснил, че имотите, още не са
продадени, но е подписал разписка, която им предал, в която сочел, че в срок до
12.10.2015г. ще заплати общо сума в размер на 42000 лв. за бъдеща продажба на
земеделски земи в с. Градище, Община Левски и земеделски земи в гр. Дългопол,
Община Дългопол. Сочи, че в определения срок отново не е последвало плащане на
посочените суми и при опити, както от нейна страна, така и от страна на съпруга
й да осъществят контакт с него не е успели.
Твърди, че това положение продължило няколко месеца, като на
28.03.2016г. успяла да се свърже с А., с когото си уговорили среща, на която
той им подписал трета подред разписка, като им обяснил, че все още няма
продажба на техните имоти. Описва, че с поредната разписка се задължил до
08.04.2016г. да им изплати дължимата сума при бъдеща продажба на земя в с.
Градище - нива с площ от 17.540 декара. Твърди, че до договорената дата отново
не е заплатена сумата, поради което отново тя и съпругът й започнали да се
опитват да осъществят контакт с А., но няколко месеца не успявали, докато на
19.07.2016г. отново успели да се срещнат с него. Сочат, че на тази поредна
среща им обяснил, че все още няма продажба на имотите и подписал четвърта
подред разписка, с която се задължил да заплати при бъдеща продажба сумата от
42000 лв. за имоти в с. Градище и земеделски земи в Община Дългопол, като до
26.10.2016г. не е било извършено плащане на дължимите суми. Навежда доводи, че
именно поради това упълномощила свой роднина - м.цда извърши справка в Служба
по вписвания в гр. Левски с цел да установи дали имота й в с. Градище е
продаден, при което се установило, че на 01.06.2015 г. е извършена продажба на
имота й, с купувач „Мек Балкан” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Перник.
Твърди, че след като получила препис от нотариалния акт установила, че е
представлявана от непознато за нея лице – ответника по настоящето дело, който
договарял едновременно и за купувача и за продавача. Излага, че в нотариалния
акт е било записано, че продажната цена от 17543 лв. е заплатена по банковата
сметка на пълномощника на продавача. Сочи, че след справка в нотариалното дело,
съхраняващо се при нотариуса, изповядал сделката се установило, че е била
представлявана като продавач от пълномощник И.К.Й.. Твърди, че след като се
запознала със съдържанието на пълномощното установила с изненада, че като
пълномощник не е вписан познатият й А.П.П., който й е обещавал да й плати
цената от 21400 лв. за земеделския й имот в с. Градище и на когото тя е имала
доверие и представа, а непознатите за нея лица - И.К.Й. и Б.Р.Б.. Твърди, че
фактът, че А.П. е подписал и й е предал декларация, че ще й заплати сума от 21400
лв., при продажба на имотите й, ведно с допълнително дадените от него обещания,
в подписаните впоследствие декларации е обусловило волята, съгласието й да
подпише пълномощното. Поради изложеното счита, че пълномощното е нищожно,
поради липса на съгласие от страна на упълномощителя да предостави права на
упълномощеното лице при различни условия за продажба - т.е. за цена по-ниска от
21400 лв. В условията на евентуалност в случай, че не се сподели разбирането за
нищожност на пълномощното поради липса на съгласие, то счита, че изложените
факти следва да се квалифицират като липса на основание за извършване на
едностранната сделка, тъй като мотивът й да да подпише пълномощното е бил
именно, че й е обещан определен размер на продажна цена - 21400 лв., тъй като
ако не й е бил обещан такъв размер тя не би имала основание да подпише
пълномощното. Навежда и, че в условията на евентуалност ако не се приемат
горните основания да се счете, че пълномощното е засегнато от порок -
унищожаемост поради грешка в личността на упълномощеното лице, тъй като когато
тя е подписала пълномощното не имала представа, че упълномощава ответника и
третото лице Б.Р.Б. с права да се разпореждат с нейния имот в с.Градище, Община
Левски, защото е била водена от погрешното си предположение, че упълномощава
познатия й А., комуто е имала доверие. Сочи и, че нищожността на посочените две
евентуални основания, съответно евентуално унищожаемостта на пълномощното води
до извода, че сключения окончателен договор за прехвърляне на правото на
собственост за имота в с. Градище е висящо недействителен, поради липса на
представителна власт на пълномощника И.Й..
Излага и, че настоящата искова молба следва да се приеме като изрично
противопоставяне от нейна страна срещу действията на ответника И.Й. по
сключване на окончателния договор обективиран във формата на нотариален акт за
имота собствен на ищцата в с.Градище и в този смисъл не ги потвърждава. Предявява
и евентуален иск, в случай на отхвърляне на главния иск по чл. 284 ал.2 от ЗЗД,
тъй като тя нито към датата на подписване на пълномощното, нито по-късно,
включително към датата на депозиране на исковата молба не е получила от
пълномощника си по сделката получената от него продажна цена от 17543 лв.
Счита, че тъй като пълномощникът по сделката е получил продажната цена по
своята банкова сметка, ***ото лице, то следва, че същият се налага да бъде
осъден да заплати тази сума. Твърди, че договореното в пълномощното, че
упълномощителят освобождава от отчет пълномощниците е нищожна клауза, тъй като
се явява отказ от бъдещи права, които към датата на подписване на пълномощното
не са възникнали - не е имало сключен предварителен договор, по който да е
платена продажна цена. Сочи и, че
клаузата за освобождаване от отчет е нищожна, тъй като противоречи на
императивната норма на чл. 284 ал.2 от ЗЗД, според която пълномощниците са
длъжни да отчетат на доверителя си това, което са получили по сделка, действащи
като упълномощени лица. Навежда редица подробни доводи за нищожност на клаузата
за липса на отчет. Излага, че ако се приеме,
че клаузата в пълномощното за освобождаване от отчет не е нищожна, а
валидна, но не поставя на пълномощника срок за отчет на полученото от него, то
искова молба следвало да се приеме като покана към ответника за плащане на
полученото от него, в качеството му на пълномощник по сделката, съответно за
отчитане на получената сума по банкова сметка ***.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените в условията
на евентуалност искове. Счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се доказало основателността им. Излага, че по делото са се събрали
доказателства, които да удостоверят каква е била действителната воля на ищцата.
Навежда доводи, че ищцата не се е запознала със съдържанието на пълномощното. Твърди,
че заверката на подписа на упълномощителя от страна на нотариуса доказва
единствено, че лицето се е явило пред него, а доколко това каква е неговата
воля следва да се установи със свидетелски показания. Моли съда в случай, че
отхвърлите предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване на
нищожността на упълномощителната сделка да осъди ответника да й заплати
продажната цена по сделката. Твърди, че ищецът е имал не само обективна, но и
субективна възможност да плати получената продажна цена, било то като я вложи
по сметка или на нотариуса или на ищцата, или пък като й изпрати покана за
пощенски запис. Претендира присъждането на разноски. прави възражение за
прекомерност на адвокатскто възнаграждение. В нарочни писмени бележки навежда
пространни доводи относно твърдението за основателността на исковата претенция.
Счита, че пълномощното е официален документ само в частта относно положения подпис,
а в другата си част е частен документ, поради което волята и намерението на
упълномощителя, които са го мотивирали да подпише пълномощното не се вписват в
него и не са част от съдържанието му, поради което подлежат на доказване със
свидетелски показания. Твърди, че в настоящия случай се е установило какво е
мотивирало ищцата да подпише пълномощното. Навежда доводи и, че по делото са
събрани доказателства, че А. П. е създал погрешна представа у ищцата, че именно
той ще бъде упълномощеното по делото лице, поради което и тя, тъй като му имала
доверие като близък на роднина на съпруга й лице го упълномощила. Излага, че
ако съдът отхвърли главния иск то би довело до извода, че пълномощното е
валидно,2 поради което и ответника следвало да заплати на ищцата продажната
цена. Навежда пространни доводи както защо счита, че следва да бъде уважен този
иск, така и защо счита, че представената от ответника разписка е антидатирана.
Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответника е депозирал отговор на исковата молба, в
който освен направеното възражение за местна подсъдност не изразява становище
по същността на спора.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски. Твърди, че
ответникът е предал сумата по продажбата на земите на А. П., който бил близък
на ищцата и фактът, че същият не е предал сумата на ищцата не следва да сменява
като вина на доверителят й. В нарочни писмени бележки отново сочи, че исковете
са неоснователни. Навежда доводи, че при извършването на упълномощителната
сделка е спазена формата, което е условие за нейната действителност. Твърди, че
в исковата молба ищецът не е посочил относно какво липсва съгласие – по
предмета на сделката , по съществените й елементи, от правните й последици или
от нещо друго. Излага, че по делото не са се събрали данни подписът да е
положен под страх или насилие, измама или грешка в предмета. Сочи, че фактът че
ищцата е посочила, че упълномощените от нея лица имат право да договарят сами
със себе си, както и с трети лица означавало, че тя е декларирала и
демонстрирала пред гражданския оборот, че за нея е без значение личността на пълномощника.
Твърди, че доколкото упълномощаването не е сделка, която е свързана с
личността, то не може да се предяви иск по чл.28, ал.1 ЗЗД, защото това е
основание за унищожаване на договора, само когато е сключен с оглед личността.
По отношение на предявения иск по чл.284, ал.2 ЗЗД сочи, че по делото не са
представени доказателства, че ответникът е поел задължението да престира лично
на тях като й предаде частта от продажната цена, която й се следва като
собственик на имота, предмет на продажбата. Твърди, че по делото не са налице
доказателства, които да установят, че купувача е заплатил на ответника сумите
по продажбата на имотите, но че са налице доказателства, че продавача е получил
сумата по сделката преди изповядването й от неговия пълномощник. Счита, че
плащането на трето лице чрез разписка и декларирането от негова страна на
задължението да предаде сумата на ищцата следва да се приеме за надлежно
изпълнение.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и
ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от приложеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСППЗ, придобит по наследство ********. на ****- Нотариус с
район на действие Районен съд – Левски, че ищцата е призната за собственик на
поземлен имот представляващ нива в местността „****”, с площ от 17,543 дка, съставляваща имот №
366014 в землището на с. Градище, ЕКАТТЕ 17556, Община Левски, Област Плевен.
Видно е от приложеното по делото пълномощно от 11.05.2015 г., със
заверка на подписа под ********и заверка на съдържанието под ********по описа
на нот. С. К. с район на действие ВРС, с рег. № **на НК София, че ищцата е
упълномощила както ответника, така и Б.Р.Б. да я представляват заедно или по
отделно при продажбата на собствената й земеделска земя. Уговорено е, че продажната цена следва да се
плати в брой или по банкова сметка ***, както и, че ги освобождават от отчет по
сделката.
По
делото е депозирана и извадка от Единен регистър „Единство“, от което се
установява, че пълномощното, подписано от ищцата е вписано в същия.
Установява
се и от приложените декларации по реда на чл.264, ал.1 ДОПК и по чл. 25, ал.8
от ЗЗНД, че ищцата е подписала декларациите, които са нужни при изповядване на
сделката.
Видно
е от приложената по делото Декларация от 11.05.2015 г., че А.П. се е задължил в
срок до 31.05.2015 г. да изплати изцяло и в брой на ищцата по делото сума в
размер на 21 400 лева за нива от
17,540 декара в с. Градище, община Левски.
По
делото е депозирано пълномощно, от което се установява, че съпругът на ищцата
е упълномощил четири лица, сред които и А.П.
да продадат собствените му земеделски земи, находящи се в землището на гр.
Дългопол.
По
делото са приложени и три броя разписки с издател А.П. от 05.10.2015 г.,
28.03.2016 г. и 19.07.2016 г., с които се е задължил да изплати на ищцата
продажната цена за зем. й земи в с. Градище. В подписаната разписка за дължима
сума от 05.10.2015 г. деклараторът А. П. е посочил, че плащането става във
връзка с изпълнение на „пълномощно за продажба на зем. земи“.
Видно е от депозираната по делото епикриза на ищцата по делото, че на
същата е поставена диагноза: исхимичен мозъчен инсулт- тромбичен инфаркт в
територията на ЛСМА. ХБ ІІІ ст., умерено
– висока, С-Н, МСФ, дислипидемия. Денострална центарлна хемипареза.
По делото са представен и НА №198,
том ІІІ, рег. №2241, дело №360/2015 г.,
на нот. Х. К. с район на действие Рс Левски с рег. №21 на НК София, от който се
установява, че ответникът действащ в качеството си пълномощник на ищцата е
продал на трето лице собствения на Л. Н. недвижим имот.
Видно
е от депозираното по делото преводно
нареждане от 29.05.2015 г., че на ответника по делото е преведена сумата от
17543,00 лева с основание –„земя Градище от 17,543 дка.
По
делото е депозирана и разписка, с
която А.П. е декларирал, че е
получил от ответника по делото сумата от 15 000 лева, представляваща
продажна цена за покупко – продажба на зем.
земи, находящи се в землището на с.
Градище, съставляващи имот № 366014, със задължението да предаде сумата
на ищцата по делото.
Установява се от приложеното по делото Експертно решение
№0067/09.01.2014 г., на МБАЛ „Св. Анна“
- Варна че на ищцата е определена временна нетрудоспособност в размер на
50 % за три години.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите н.з.ни Н.Н.Н..
Свидетелят Н.З.Н.,
съпруг на ищцата свидетелства, че
съпругата му имала наследствен имот, находящ се в землището на с. Градище, който искала да продаде. Твърди, че
негова братовчедка му похвалила като много човек, работлив и услужващ и добър
купувач на лице на име А., с кого се срещнали и той им обещал да им
плати 21 400 лева за зем. земя, като ги уговорил да му подпишат пълномощно. Сочи, че жена му
повярвала на А. и след като написал декларацията, с която се задължава да плати
сумата от 21 400 лв. отишли при нотариус. Навежда доводи, че декларацията
е била написана при нотариуса, преди подписване на пълномощното. Твърди, че
издаденото пълномощно било за него и за никой друг. Излага, че жена му не е
чела пълномощното, защото той й казал: „Искате ли да вземете парите или не
искате, за да искате аз ще ви оправя парите.“ Сочи и, че преди да бъде подписано
пълномощното от съпругата му същото не е четено от нотариуса. Твърди, че когато
са подписвали пълномощното А. е твърдял, че е за него, както и, че съпругата му
изрично е казала, че „пълномощното е само за тебе и искам 21 400 лв. за
земята“. Излага, че ако са знаели, че упълномощават други лица е нямало да
подпишат пълномощното, защото са имали доверие на А., тъй като го мислели за
много сигурен човек. Сочи, че никой не е
канил съпругата му да й даде пари от продажбата на имота, както и, че изобщо не
е получавала такива. Разказва и за последващите срещи с А., при които той им
подписали следващите декларации. Твърди,
че съпругата му не се е срещала сама с лицето А..
Свидетелят Н.Н.Н., син на ищцата свидетелства, че
знае, че майка му притежава земи в с. Градище, както и, че през 2015 г. тя и
баща й са решили да ги продадат, за да помогнат както на себе си, така и на
него. Сочи, че му казали, че имат надежден човек, на когото се доверили и му
изготвили пълномощно за продажба на земите. Разказва, че родителите му му
показали разписка, с която А.
обещал да продаде зем. земи за
21 400 лв., във възможно най-кратък срок.
Твърди, че след това около 2-3 месеца
нищо не се е случвало и, че след като баща му се е обадил на А., той им
подписал нова декларация. Твърди, че майка му му е разказала, че е „направила“
пълномощно на А. да продаде земите, тъй като му имала доверие. Сочи, че
пълномощното не е имало нищо общо с трети лица, тъй като си говорели само за А..
Сочи, че майка му не е взела нито лев от продажбата. Твърди, че в случая майка
му не е прочела пълномощното, тъй като е
имала доверие на А..
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
отношение на предявения иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, за нищожност на пълномощното, поради липса на съгласие, изразяващо се в липса на съгласие от страна на упълномощителя
да предостави на упълномощеното лице права да продаде земите на цена по – ниска
от 21 400 лева, каквато са договаряли с лицето А. П. съдът намира
следното:
Константната съдебна практика приема,
че договорът, съответно пълномощното, доколкото съгласно разпоредбата на чл.44 ЗЗД правилата за договорите важат и за едностранните волеизявления, е сключен
при липса на съгласие, когато то е
изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за
обвързване, създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, тъй като е
дадено на шега, като пример или в състояние, изключващо въобще формирането на
воля, но по причини, не дължащи се на някое от заболяване - малолетие, поставяне
под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и други,
като във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с
договора /Решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК
на ВКС, Решение № 813 от 7.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК на
ВКС/. Основанието за нищожност - "липса на съгласие" за извършване на
упълномощителната сделка, обуславящо квалификация по чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД изисква липсата на воля /при едностранните сделки/ и
на съгласие /при договорите/ да е съзнателна /съзнавана/. В настоящия случай,
видно от съдържанието на пълномощното, на пълномощниците са предоставени права
да продават или даряват недвижимия имот на цена каквато преценят. От значение
за съдържанието на представителната власт е единствено волята на
упълномощителя, отразена в пълномощното, с което се учредява доброволното
представителство, като при тълкуването му съответно приложение намират
правилата на чл. 20 от ЗЗД,
във вр. с чл. 44 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, възражението за нищожност на упълномощителната
сделка, поради липсата на съгласие за продажба на имота на цена под 21 400
лева се явява неоснователно, предвид обосноваването му от страната с действия
на пълномощника, които не са били договорени. Съдът
приема, че щом в обема на упълномощителната воля на ищеца, очертана от текста
на пълномощното, не е предвидена цена на продавания имот, която пълномощникът
да съобрази при сключването на договора за продажба, тогава определянето на
този основен негов елемент е предоставено на разумната и
добросъвестна воля на втория. Пълномощно с
такъв "недостатък" в обема на онова, което упълномощителят е изявил,
не страда нито от порока невъзможен предмет, нито от липса на основание, нито от липса на форма/ вж. чл. 37 от ЗЗД/,
като факти на явлението нищожност на сделките. Поради
изложеното съдът счита, че предявения главен иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед на факта, че съдът е отхвърлил
главният иск следва да се произнесе по предявените в условията на евентуалност
искове за прогласяване на нищожността
/унищожаемостта на упълномощителната сделка.
По предявения иск по чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, за нищожност на пълномощното, поради липса на основание, тъй като ищцата се
съгласила да продаде земите си на цена не по – ниска от 21 400 лева, съдът
намира следното:
Наличието на
основание при каузалните сделки е условие за тяхната действителност. Упълномощаването за извършване на покупко-продажбата
е с цел купувача, придобие правото на собственост
върху определена вещ, а продавача да
получи определена парична сума /срещу
прехвърляне на собствеността/. За да се приеме, че упълномощителната сделка за продажба на имот е без основание следва в него
да се договори, че правото на собственост върху съответната вещ да се
прехвърлена от продавача, чрез пълномощника си на купувача не
срещу определена продажна цена. В случая упълномощаването е
било с цел да се продадат зем. земи, за да се получи определена парична сума. Поради изложеното, не би могло да
се приеме, че процесното упълномощаване не съдържа
основание. Няма отношение към наличието или липсата на основание размерът на
продажната цена и фактическото й плащане от
приобретателя. Неизпълнението на това задължение от страна на купувача поражда
право за продавача да иска изпълнение и обезщетение за забава, но не води до
недействителност на договора. С оглед на горното, съдът приема, че събраните
доказателства са недостатъчни, за да оборят установената в чл. 26, ал. 2 ЗЗД презумпция за наличие на
основание при упълномощителната сделка, поради което предявеният в
условието на евентуалност иск следва да се отхвърли.
По предявения иск по чл. 28, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка,
поради грешка в лицето, съдът намира следното:
С
оглед на представените представените по делото доказателства съдът приема за
установено, че в настоящия случай е налице грешка в личността, тъй като
ищцата е смятала, че подписва пълномощно в
полза на познатото й лице А.П., който й
подписал разписка, с която се е задължил да продаде имота й за определена сума
и е присъствал на подписване на пълномощното, а всъщност е подписал пълномощно в полза на лица, които не познава. Допустимо е да се иска унищожаване на
едностранната сделка съгл. чл. 44 ЗЗД и то на това основание - грешка в
личността, тъй като упълномощаването е извършено именно с оглед личността на
пълномощника, видно от доказателствата по делото. Съгласно показанията на свидетелите по делото на ищцата не й е било безразлично кого упълномощава, тъй като именно А. П. е този, който е бил препоръчан на ищцата и тай се е
съгласил да й даде исканата от нея сума за продажбата на зем. земи, той е и
този, който впоследствие на няколко пъти се е задължил да й плати сумите по
продажбата на имотите. Поведението на П. при нотариуса също е водело до извод,
че ищцата упълномощава именно него. По тези съображения съдът счита, че искът по чл. 28, ал.1, изр.2 от ЗЗД е допустим и основателен по отношение
на пълномощно с рег. № ***** за
удостоверяване на подписа и с рег. *****нотариус ********рег. № **на НК -
София, район на действие - РС – Варна, което се явява унищожаема сделка, поради допусната
от упълномощителя грешка в личността на упълномощения в подписаното от него
пълномощно. Налице е грешка, тъй като авторът на
волеизявлението е имала погрешна представа за действителността - за
лицето, посочено като пълномощник. Тази грешка е съществена, тъй като засяга
елемент от фактическия състав на сделката, която сделка не би била извършена,
ако ищцата е знаела действителното положение.
Това несъответствие между действителната воля и изявлението на тази воля в
процесното пълномощно, прави едностранната сделка унищожаема сделка като
сключена при грешка в лицето, което прави така предявения евентуален иск основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, без да
се изследва основателността, съответно неоснователността на останалите
искове, предявени в условията на евентуалност.
При този изход на спора в
тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сторените от ищеца в производството разноски в размер на 780 лева, вкл. адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.К.Й.,
ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2, за прогласяване за нищожно, поради липса на съгласие
на пълномощно с рег. № ***** за удостоверяване на подписа и с рег. *****нотариус
********рег. № **на НК - София, район на действие - РС – Варна, като неоснователен.
УНИЩОЖАВА на основание чл. 28, ал.1, изр.2 вр. чл. 44 от ЗЗД едностранната сделка -
упълномощаване на И.К.Й., ЕГН ********** с адрес ***
и на Б.Р.Б. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Лом, извършено с пълномощно с рег. № ***** за удостоверяване на подписа и с
рег. *****нотариус ********рег. № **на НК - София, район на действие - РС –
Варна, поради грешка в лицето.
ОСЪЖДА „И.К.Й., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л.Н.Н., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 780. 00 лева, представляващи сторени разноски в настоящето
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: