МОТИВИ по
присъда № 138 от 03.10.2011 г. по нохд № 305 / 2011 г. по описа на военен съд Пловдив.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият ***
/***/ М.Г.Г. от военно формирование /в.ф./ *** – *** е постъпил на военна
служба в БА на 16.02.2007 г. Завършил *** образование. Във военно звание „***”
е от 28.06.2010 г. Обща оценка за професионално съответствие с изискванията на
заеманата длъжност е – не е атестиран.
Има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация „Поверително”
валидно до 08.01.2012 г. Няма участие в мисии. На заеманата длъжност ***е
назначен със заповед № 577 от 09.11.2010г. на Командира на в.ф. ** *** – ***
/л.25 д.п./. По време на службата си изпълнявал
задълженията си съгласно устава. Бил дисциплиниран и изпълнителен. Работил
добре в колектив. Не бил влизал в пререкания както с колегите си, така и с
командирите и началниците си. При носене на службата, изпълнявал инструкциите и
изискванията на регламентиращите документи. Бил в добро здравословно и
психическо състояние /л.26 д.п./. По време на службата си не бил поощряван и не
бил наказван дисциплинарно /л.27 д.п./. Не е бил съден и не е бил осъждан за
престъпление от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК /л.28 д.п./.
По време на
службата си извършил следното :
На основание
„Наредба” № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от
ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната” издадена от министъра
на отбраната, обн., ДВ, бр. 107 от 11.09.1998 г., в сила от 11.09.1998 г. и
„Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които
ползват жилища при условията на свободно договаряне, приета с ПМС №
41/06.02.1997 г. и Заповед № ОХ-201/20.03.2001 г. на Министъра на отбраната, във в.ф. ** ** – ***, били изплащани
компенсационни суми – квартирни пари от финансова служба на поделението на
одобрените военнослужещи, които живеят при условията на свободно договаряне.
Ежегодно, с
годишна заповед на командира на военното формирование, била назначавана жилищна
комисия с представители от всички подразделения, както и неин председател.
Жилищната комисия приемала подадените от кадровите военнослужещи документи,
след което на свое заседание разглеждала тези документи дали отговарят на
необходимите законови изисквания и
излизала с решение, което представяла на командира на в.ф. ** ** – ***.
Командира на
военното формирование издавал заповед за изплащането на компенсационни суми за
същите военнослужещи, които са в протокола на комисията за получаване на
компенсационни суми.
През 2007 г.,
поради финансови затруднения, *** Г. решил да се възползва от това
обстоятелство и се картотекирал за получаване на компенсационни суми за живеене
под наем, като едночленно семейство в категория /наематели на свободно
договаряне/. Във връзка с картотекирането, депозирал пред жилищната комисия на
в.ф. ** ** – ***, освен необходимите документи и един брой молба
-декларации от 15.10.2007 г. (приложение
1) към чл.15, ал.2 от Наредба № 3 от 19.08.1998г, в която отразил невярното
обстоятелство, че живее при условията на свободен наем в гр. Пловдив, в жилищен
имот с наемодател Х. М. Д., ул. „***. Освен нея, депозирал един неистински
документ - „договор за наем” от 10.10.2007 г. за ползване на жилищен имот - апартамент,
сключен между наемател М.Г.Г. и наемодател Х. М. Д., като положил подпис вместо
„Наемодател”,
По този
начин, започнал ежемесечно да получава без правно основание чуждо движимо имущество
- компенсационни суми /квартирни пари/ от 10.10.2007 г. до 10.04.2008 г..
включително.
В
последствие *** Г. осъзнал извършеното от него и до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, с
приходен касов ордер № 20 от 28.06.2011 г. възстановил доброволно неправомерно
получената сума във финансова служба на в.ф. ** ** – ***.
Съдът
намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради
възстановяване от подсъдимия на сумата, критичното отношение на извършителя към
деянието, от обстоятелството, че подсъдимия е личност, която не е обществено
опасна, добрите му характеристични данни и наложените поощрения, които
обстоятелства дават възможност да се приеме, че извършеното престъпление, с
оглед вредните последици и с оглед другите смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на това престъпление.
По този
начин, с действията си подсъдимия *** Г. е осъществил състава на престъплението
по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, алт.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода 10.10.2007 г. до 10.04.2008 г. включително, при
условията на продължавано престъпление на седем пъти, във военно формирование **
** – *** чрез използване на:
- неистински документ – „договор за наем” от
10.10.2007 г. за ползване на жилищен имот - апартамент, сключен между наемател М.Г.Г.
и наемодател Х. М. Д., като положил подпис вместо „Наемодател” и
документ с невярно съдържание:
- молба–декларация
от 15.10.2007 г. по чл.15 ал.2, съгласно образец Приложение 1, от „Наредба №
3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения
жилищен фонд на Министерството на отбраната” (обн. ДВ. бр. 107 от 11.09.1998
г., изм. ДВ, бр. 44 от 2002 г., отм. ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008 г.) до
жилищна комисия в.ф. ** ** –***, в която отразил невярното обстоятелство, че
живее при условията на свободен наем в гр. *** в жилищен имот с наемодател Х. М.
Д., ул. „***, получил без правно основание, чуждо движимо имущество – квартирни
пари, от финансова служба на в.ф. *** – ***, без да има реални наемни
отношения, както следва:
за 2007 г.
1. За месец октомври 2007 г. получил
сумата от 90,00 лева, съгласно заповед № 310/03.10.2007 г. на командир в.ф. ***
–***, изплатени на 10.10.2007 г.
2. За месец ноември 2007 г. получил сумата
от 90,00 лева, съгласно заповед № 343/05.11.2007 г. на командир в.ф. *** –***,
изплатени на 12.11.2007 г.
3. За месец декември 2007 г. получил
сумата от 90,00 лева, съгласно заповед № 378/05.12.2007 г. на командир в.ф. ***
–***, изплатени на 10.12.2007 г.
за 2008 г.
4. За месец януари 2008 г. получил сумата
от 90,00 лева, съгласно заповеди № 23/07.01.2008 г. на командир в.ф. *** –***,
изплатени на 10.01.2008 г.
5. За месец февруари 2008 г. получил
сумата от 90,00 лева, съгласно заповед № 65/01.02.2008 г. на командир в.ф. ***
–***, изплатени на 11.02.2008 г.
6. За месец март 2008 г. получил сумата от
90,00 лева, съгласно заповед №
93/04.03.2008 г. на командир в.ф. *** –***, изплатени на 12.03.2008 г. и
7. За месец април 2008 г. получил сумата
от 130,00 лева, съгласно заповед № 123/04.04.2008 г. на командир в.ф. *** –***,
изплатени на 10.04.2008 г.
или всичко общо
в размер на 670,00 /шестстотин и седемдесет/ лева, собственост на Министерство
на отбраната и на в.ф. ** ** –***, с
намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, полученото имущество било заместено с ПКО № 20 от 28.06.2011 г. и деянието
представлява маловажен случай.
Горното, по
безспорен начин се установява от направените от подсъдимия самопризнания както
по време на досъдебното производство,
така и по време на съдебното следствие, от свидетелските показания, копия
заповеди командир в.ф. ** ** – ***, от писмените доказателства, служебна
характеристика, кадрова справка, справка съдимост, квитанция ПКО № 20, справка
за изплатени суми по месеци, от веществените доказателства и от останалите
доказателства по делото.
ПРИЧИНИ :
ниско правно съзнание, лекомислие и безотговорност и финансови затруднения
МОТИВИ: да
получи квартирни пари
Спор по
фактическата обстановка няма.
В съдебно
заседание, прокурорът е на становище, че установената по време на съдебното следствие, фактическа обстановка е
идентична, с тази посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на държавното обвинение обаче излага доводи, че правната
квалификация на деянието, извършено от *** Г., следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай, в хипотезата на чл.212, ал.6, вр.ал.1 от НК.
Съображенията в тази насока на прокурора са, че подсъдимият е заместил
неправомерно получената сума и по този начин липсват вредни последици за МО или
в.ф. ** ** – ***, изтъква много добрите характеристични данни за подсъдимия
като военнослужещ, критичното му отношение към извършеното. Предвид тези
обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо *** Г., след като евентуално бъде
признат за виновен, да бъдат приложени правилата за давността, тъй като
последното деяние, извършено от подсъдимия, е от 10.04.2008 г.
В съдебно
заседание защитата на подсъдимия изцяло е солидарна със становището на
прокурора. Моли съда да приложи, по отношение на подсъдимия, правилата за
давността.
В съдебно
заседание подсъдимия *** Г. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Дава обяснения. Моли за справедливост.
Съдът изцяло
споделя доводите на прокурора по изложените по-горе от него съображения, че в
конкретния случай деянието е извършено от подсъдимия, се обхваща от хипотезата
на чл.93, т.9 от НК – „маловажен случай”, поради което не счита за необходимо
да ги преповтаря.
За
извършеното от подсъдимия престъпление – това по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212,
ал.6, вр.ал.1, алт.1 и 2 от НК, в особената част на закона, е предвидено
наказание „пробация” или „глоба” от сто до триста лева. Съдът, след като
съобрази датата на инкриминираното деяние – 10.04.2008 г. намира, че при
преценката дали са налице условията за прилагане на давността, следва да се
приложат императивните разпоредби на чл.2, ал.2 от НК – по-благоприятен закон
за дееца, тъй като разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е предвиждала
настъпването на погасителната давност да стане след изтичането на две години.
Тази разпоредба е била изменена със ЗИДПНК, ДВ бр.26/2010 г. и към настоящия
момент погасителната давност, за същото престъпление, би настъпила след
изтичането на три годишен срок. По-благоприятният закон в конкретния случай за ***
Г., се явява този преди изменението му. Ето защо, подсъдимия *** Г., следва да
бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, посочено по-горе,
като на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК на същия не следва да се налага
наказание.
С
обвинителният акт, подсъдимия *** Г. е бил предаден на съд с обвинение по чл.212б,
ал.1, т.1, алт.1, вр.чл.212, ал.1, алт.1 и 2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът, като
взе предвид, че деянието на подсъдимия представлява маловажен случай, намира,
че същия следва да бъде признат на невинен и оправдан по това му обвинение.
Съдът, като
взе предвид, че по делото са приложени като веществени доказателства : оригинален
„договор за наем” от 10.10.2007 г. за ползване на жилищен имот - апартамент,
сключен между наемател М.Г.Г. и наемодател Х. М. Д.; молба –декларация от
15.10.2007 г. по чл.15 ал.2, съгласно образец Приложение 1 от „Наредба №
3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения
жилищен фонд на Министерството на отбраната” до жилищна комисия в.ф. ** ** –***,
след влизане на Присъдата в законна сила, да се върнат на в.ф. ** ** – ***,
тъй като същите са част от документооборота на военото формирование.
Съдът
намира, че в конкретния случай следва да се приложи и разпоредбата на чл.24,
ал.1, т.3 от НПК и наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй
като наказателната отговорност на подсъдимия *** Г. е погасена, поради изтичане на предвидената от закона
давност.
Водим от
горното, по вътрешно убеждение, основано на събрания по делото доказателствен
материал и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
гр.
Пловдив
04 октомври
2011 г.