Решение по дело №387/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260021
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     260021            Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 17.08                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 10.08.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 387 по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. 

Ищецът Г.Т.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на Д. на ответната страна, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода * г. в размер общо на 2 520 лева, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Драматичен театър “Н. О. Масалитинов“ – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „***“ от ***г., считано от която дата с процесната Заповед, връчена на ищеца на * г., на основание чл.195, ал.1 във връзка с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.4 (злоупотреба с доверието на работодателя) и т.7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина, а именно – преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време, явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, неизпълнение на възложената работа, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на трудовите му задължения, определени в Длъжностната характеристика) от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ, на Г.К. е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.335, ал.1 и ал.2, т.3 от КТ – прекратено трудовото му правоотношение.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. Е. Л., И. Х., М. П. и Г. А., действително на * г. ищецът, заедно с а. и други служители на ответната страна, е бил служебно ангажиран във връзка с поставянето на спектакъла „**“ в гр. .Б, като след представлението ищецът, след като е прибрал микрофоните и трансмитърите на участващите в представлението актьори е отказал да участва в прибирането на останалата озвучителна техника и натоварването й в камионите, а е отишъл да се срещне със свой п., като след това и след като е употребил а., по време на прибирането с а. на а. и останалия персонал към П., е говорил продължително време на висок глас по личния си телефон, а освен това е обиждал и посягал на останалите пътуващ в а. негови колеги.

Същевременно, в Заповедта ответникът не е конкретизирал с какво тези извършени действия от ищеца са довели до злоупотреба с доверието на работодателя и до други тежки нарушения на трудовата дисциплина – които именно основания са посочени като дисциплинарни нарушения, довели до издаването на Заповедта (при положение, че в мотивната част на Заповедта ответникът е посочил редица нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Г.К. – но не е посочил същите като конкретни основания за издаването на Заповедта) – поради което съдът намира, че това само по себе си е достатъчно основание за признаването на Заповедта за незаконна и отмяната й като такава.

Освен това от страна на ответника не е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца до уволнението му длъжност „***“ (представена е такава за длъжността „**“ - при това, както се установява от заключението от * г. на в. л.по СГЕ С.С. тази длъжностна характеристика изобщо не е била връчена на ищеца и подписът, посочен като положен от Г.К. за получаване на екземпляр от нея, не е изпълнен от ищеца. Поради това, доколкото липсва длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, а тази за длъжността „*“ не е била връчена на ищеца и той не е запознат със съдържанието й, а в процесната Заповед е посочено, че наказанието се налага и трудовото правоотношение с ищеца се прекратява и поради неизпълнение на задълженията му, произтичащи от Длъжностната характеристика, съдът намира, че Заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава и поради налагане на ищеца на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото му правоотношение за нарушения на негови задължения по Длъжностна характеристика, предвид липсата на такава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и и следва да се уважи, а оттук, с оглед на акцесорния му характер и основателността на този иск, следва да се уважи и обективно съединения с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, след датата на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника – * г., Г.К. не е започнал работа по друго такова, а последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за предхождащия уволнението му пълен отработен месец е било в размер на 951, 80 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание и по размер – доколкото претендираният му размер е по-нисък от установения на база БТВ на ищеца действително дължим такъв, поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 600 лева – а. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 200, 80 лева ДТ за уважените искове и 50 лева депозит за СГЕ.

С оглед посоченото заключение на СГЕ и предвид направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде призната за неистински документи, изключена от доказателствата по делото и изпратена на Районна прокуратура – гр. П. след влизане в сила на настоящето съдебно решение Длъжностна характеристика на длъжността „*“.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***г. на Д.на Драматичен театър “Н. О. Масалитинов, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Александър І“ № 38, представлявано от Д. К. Ц. К., със съдебен адрес**., с която на основание чл.195, ал.1 във връзка с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.4 и т.7 и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ и чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.335, ал.1 и ал.2, т.3 от КТ, считано от * г. е било наложено наказание «Дисциплинарно наказание» и прекратено трудовото правоотношение с Г.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * Д.А., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА заеманата до уволнението му длъжност  - ***.

ОСЪЖДА Драматичен театър “Н. О. Масалитинов, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 2 520 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода * г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 600 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 200, 80 лева ДТ И 50 лева депозит за ССЕ.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 24.08.2020 г.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ Длъжностна характеристика на длъжността „*“ (представена в заверен препис на л.38 – л.40 от делото И В ОРИГИНАЛ на л.79 – л.81 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩАТА ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛА НА неистинския документ ДА СЕ ИЗПРАТИ НА Районна прокуратура – гр. П.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.