О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. Пловдив, 30 април 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
като разгледа частно административно дело №941
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.127ж,
ал.1, във връзка с чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
“Биофлейвър” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Труд, община Марица, област Пловдив,
местност “Ралчовица“, кв.51, №119, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Х.М.- пълномощник, обжалва действия по извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на служители
от Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”) при Централното управление (ЦУ)
на Националната агенция за приходите (НАП), обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск (ПИПСВФР) с №050901531473_3
от 09.04.2020г., потвърдени с Решение №140 от 15.04.2020г. на директора на
Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на НАП.
Претендира се отмяна на оспорените действия по извършване
на фискален контрол от органите по приходите поради незаконосъобразност, както
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез
юрисконсулт И.А.- пълномощник (лист 51а), представя писмено становище за неоснователност
на жалбата (лист 50). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от
ДР на ДОПК, за което представя списък на направените разноски (лист 51).
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.127ж, ал.1 от ДОПК,
действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на чл.41.
Съответно, в 14-дневен срок от извършване на действията пред териториалния
директор по местонахождението на обекта, който се произнася с мотивирано
решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата. А според чл.41, ал.3 от ДОПК,
при непроизнасяне на органа по ал.1 в установения срок или при отхвърляне на
жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в
7-дневен срок от изтичане на срока по ал.1, съответно от получаване на
решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция
по отношение на тяхната законосъобразност.
В случая, Решение №140 от 15.04.2020г. (листи 53-54) на
директора на ТД- Пловдив на НАП е получено по електронна поща от жалбоподателя
на 15.04.2020г., според приетото по делото заверено копие на нарочно
удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 52). От своя
страна, жалбата (листи 3-8) е подадена чрез ТД- Пловдив на НАП на 21.04.2020г.,
видно от поставения входящ номер (лист 3), или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 09.04.2020г., в периода 10:00ч. – 10:08ч., в с. Труд,
община Марица, област Пловдив, в база на дружеството жалбоподател, съобразно
изискванията на чл.127в, ал.2 от ДОПК и съответно на чл.16 от Наредба №Н-2 от
30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
и изискванията към фискалните контролни пунктове (Наредба №Н-2/30.01.2014г.), А.Д.С.и
М.Ф.М.- инспектори по приходите в ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, извършват действия по
отстраняване на поставено обикновено техническо средство за контрол (ТСК) с
№0568681 на моторно превозно средство (МПС), представляващо товарен автомобил DAF, с рег.№**** и ремарке с рег.№****. Констатирано е,
че посоченото ТСК не е с нарушена цялост. Действията са осъществени в присъствието
на И.М.К.- водач на процесното МПС и А.Д.А.- управител
и едноличен собственик на капитала на “Биофлейвър“
ЕООД. За описаните действия е съставен Протокол за отстраняване/поставяне на
техническо средство за контрол (ПО/ПТСК) с №050901531473_2 от 09.04.2020г.
(листи 70-71).
Отново на 09.04.2020г., в периода 10:00ч. – 10:39ч., е
осъществена и проверка по смисъла на чл.18, ал.6 от Наредба №Н-2/30.01.2014г., а
именно проверка на място в с. Труд, община Марица, област Пловдив, в база на
дружеството жалбоподател, в присъствието на А.Д.А.- управител и едноличен
собственик на капитала на “Биофлейвър“ ЕООД. Осъществени
са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките,
съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на
място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между
декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен процесният ПИПСВФР с №050901531473_3 от 09.04.2020г. (листи
62-64, 72-7639-43). В протокола, на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК, е определено
обезпечение, както следва- вид на стоката: “Суроватка, концентрирана на прах,
гранули или в други твърди форми: Без прибавка на захар или други подсладители и с тегловно съдържание на протеини (азотно
съдържание х 6,38): Непревишаващо 15%“; количество: 22 500,00 кг.; пазарна
цена за 1 брой (килограм) 0,78 лв.; обща стойност по
пазарна цена 17 550,00 лв.; размер на обезпечението 5 265,00 лева
(30%).
Изрично в протокола е посочено, че сумата за
обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***-
Пловдив на НАП, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума
в размер от 5 265,00 лв. следва да бъдат представени на началника на Отдел
“Оперативни дейности”, гр. Пловдив, в ГД”ФК” при ЦУ на НАП (гр. Пловдив, ул.
“Победа” №17), в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на
приключване на проверката.
Според посочения ПИПСВФР, е налице необходимост от
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121а, ал.3 от ДОПК, във
връзка с ал.2 от ДОПК за обезпечаване на вземанията за данъци. Необходимостта
от налагане на посочените мерки е продиктувана от следното: “При извършена
справка в ПП “Система за управление на приходите” (СУП) за назначение по
трудови правоотношения лица от проверяваното дружество се установява, че в него
са назначени: 1 лица за 02.2020г., 0 лица за 01.2020г., 0 лица за 12.2019г., 0
лица за 11.2019г., 0 лица за 10.2019г., 0 лица за 09.2019г., 0 лица за 08.2019г.,
0 лица за 07.2019г., 0 лица за 06.2019г., 0 лица за 05.2019г., 0 лица за 04.2019г,
0 лица за 04.2019г. От така установеното се прави извод, че проверяваното лице
не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятственото
осъществяване на търговската му дейност. Липсата на достатъчна наети, и то по
трудово правоотношение, лица е показател за непостоянна (нетрайна) заетост на
лица, от гледна точка на характера на трудовото правоотношение. Няма
доказателства за наличие на достатъчно ангажиран персонал, с цел обезпечаване
на осъществяваните от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок
фискален риск, в немалък размер. При извършена справка в ПП “Система за
управление на приходите“ (СУП) за подадените от проверяваното лице декларации обр.№1 и №6 по Наредба Н-8 от 2005г. за осигурените по
трудово правоотношение лица се установява, че такива н са подавани, от което
следва, че то се явява некоректен осигурител и данъкоплатец, което завишава
данъчния риск.
С оглед на описаните констатации, свързани с
проверяваното лице, може да бъде обобщено, че същото не изпълнява вменените му
данъчно-осигурителни задължения, носи висок данъчен риск, което формира и
извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията
на стоката, от него, ще бъде невъзможно или значително затруднено. Налице е
необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта
на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със
стоката”.
Съставен е Приемо-предавателен
протокол за стоки (ПППС) с №050901531473_5 от 09.04.2020г. (листи 79-80), според
който протокол стоката (Суроватка, концентрирана на прах, гранули или в други
твърди форми: Без прибавка на захар или други подсладители
и с тегловно съдържание на протеини (азотно съдържание х 6,38): Непревишаващо
15%“, с тегло от 2 500,00 кг., е оставена на отговорно пазене от А.Д.А.-
управител на ревизираното (проверяваното) лице.
Според приетото по делото заверено копие на “ПЛАЩАНЕ
ОТ/КЪМ БЮДЖЕТА“ (платежна нареждане) от 10.04.2020г. (лист 88), на 10.04.2020г.
по банкова сметка ***- Пловдив на НАП е преведена сумата от 5 265,00 лв.,
представляваща “обезпечение по протокол 050901531473-3/09.04.2020“, от страна
на дружеството жалбоподател.
Издадена е служебна бележка с Изх.№ВО-05-135 от
10.04.2020г. (лист 87), удостоверяваща обстоятелството, че по сметката за обезпечения
на ТД- Пловдив на НАП на 10.04.2020г. е постъпила сумата от 5 265,00 лв.,
внесена от “Биофлейвър“ ЕООД.
На основание чл.121а, ал.3, изр.2, пр.2 от ДОПК,
стоката, иззета с ПИПСВФР с №050901531473_3 от 09.04.2020г., е освободена, а оригиналите
на документите, също иззети с процесния ПИПСВФР с №050901531473_3
от 09.04.2020г., са върнати на управителя на “Биофлейвър”
ЕООД (А.Д.А.), за което е съставен ПИПСВФР с №050901531473_8 от 10.04.2020г. (листи
77-78).
На 14.04.2020г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва жалба с
Вх.№70-00-3857 (листи 56-60) против действия на органи по приходите в ГД”ФК”,
при ЦУ на НАП, обективирани в процесния
ПИПСВФР с №050901531473_3 от 09.04.2020г., след което е издадено Решение №140
от 15.04.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
На следващо място, разпоредбата на чл.127а, ал.1 от ДОПК установява, че органи по приходите, оправомощени
със заповед на изпълнителния директор на НАП, могат да извършват фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
По делото не са приложени доказателства, респективно
по делото няма представена заповед на изпълнителния директор на НАП, че А.Д.С.и
М.Ф.М.- инспектори по приходите в ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, извършили оспорените
по делото действия, са оправомощени за целта, но доколкото
между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, то настоящият
състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че оспорените по
делото действия са извършени от компетентни органи.
Също така, Решение №140 от 15.04.2020г. се явява
издадено от компетентен орган, какъвто се явява директорът на ТД- Пловдив на
НАП.
На следващо място, според чл.121а,
ал.1 от ДОПК, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията
за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стойност на стоката, при наличие на някоя от изрично посочените
хипотези в нормите на чл.121а, ал.ал1 и 2 от ДОПК.
Освен това,
според чл.121а, ал.3 от ДОПК, при наличието на някоя от посочените хипотези в
нормите на чл.121а, ал.ал.1 и 2 от кодекса, органът
по приходите предприема и действия по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на
доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката
се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването
и съхранението ѝ.
Предвид
посочените разпоредби, в хипотезата на чл.121а, ал.3 от ДОПК, органът по
приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което
отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от
публичен изпълнител, зависи от неговата преценка. Тълкуването на нормата обаче,
налага извод, че не така стои въпросът с мерките за обезпечаване на
доказателства, в който случай органът по приходите действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да обезпечи съответните доказателства, включително
веществени такива, при наличието на предпоставка по смисъла на чл.121а, ал.ал.1 и 2 от ДОПК.
В настоящия
случай е налице хипотезата на обезпечаване на доказателства, уредена в чл.121а,
ал.3, във връзка с чл.40 от ДОПК.
Освен това,
настоящият състав на съда намира, че органите по приходите не са мотивирали
оспорените по делото действия в рамките на проведеното административно обжалване,
което мотивиране е принципно допустимо, ако се докаже наличието на “обективни
данни, презумиращи увереността на органите по
приходите, че при последващо разпореждане със
стоката, събирането на дължимите данъци би било невъзможно или значително
затруднено“.
В рамките на
извършените на жалбоподателя проверки в периода 09.04.2020г. – 10.04.2020г. е
прието за установено, че транспортното средство (товарен автомобил DAF, с рег.№**** и ремарке с рег.№****) е пристигнало
на мястото на разтоварване в декларираните от водача му (И.М.К.) час, дата и
място, като поставеното ТСК на процесното транспортно
средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено; при разтоварването на
стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното
количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и изискуеми
задължения.
Независимо от
посоченото обаче, по преписката няма конкретно изложени съображения относно процесната доставка, нито пък са изложени конкретни съображения,
въз основа на които се приема от органите на НАП, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК,
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните
обстоятелства, предпоставящи такъв извод. Наред с
това, в случая няма установено невнасяне на дължими данъци от страна на жалбоподателя
и наличие на ревизионно производство или административнонаказателно
производство за нарушаване на данъчното и/или осигурително законодателство.
Необоснован е
изводът на органите по приходите, че липсата на назначени по трудови
правоотношения лица в предприятието на жалбоподателя, то същият е некоректен
данъкоплатец и осигурител. Дори да се приеме за доказано обстоятелството, че за
периода 03.2019г. – 02.2020г. в предприятието на жалбоподателя е назначено по
трудов договор само 1 лице (месец 02.2020г.), то неизяснено остава обстоятелството
за евентуално ангажирани лица в предприятието на жалбоподателя по нетрудови
правоотношения (граждански договори). От своя страна, липсата на декларирани и
заплатени осигуровки е очевидно налична, след като няма установени лица, за
които да бъдат внесени такива осигуровки. В този смисъл, неотносими
към установяването на възможни затруднения при събирането на данъците са
данните, касаещи наличието на декларирани от дружеството трудови договори
въобще.
Също така, както
в процесния протокол, така и в Решение №140 от
15.04.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП липсва анализ на установените
данни и обосновка, че приетите за установени фактически обстоятелства влияят
негативно върху финансовото състояние на жалбоподателя и съответно създават
риск за събирането на данъците, свързани с реализацията на стоките с висок
фискален риск. Липсата на данни за регистрирани (притежавани) превозни средства
и недвижими имоти, както и ефективно внесен ДДС (данък върху добавената
стойност), средно по около 790,00 лв./месечно, не предпоставя
несъмнен извод, че жалбоподателят извършва инцидентни сделки със стоки, което
от своя страна би поставило жалбоподателя в невъзможност за внасяне на
дължимите данъци. Обективно възможно е, за определен период от време,
жалбоподателят да изпитва затруднения с намирането на търговски партньори, с
оглед на особеностите на продуктите, с които търгува, и съответно да е с нисък
оборот от осъществяваната дейност.
Неизлагането на
всички относими факти или липсата на такива относими факти във връзка с формирането на извода за
прилагане на чл.121а, ал.2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта. Липсата на
изложени фактически основания, послужили за предприемане на оспорените действия,
представлява съществено нарушение по смисъла на чл.59, ал.1, т.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
В Решение №140
от 15.04.2020г. на директора на ТД- Пловдив на НАП са изложени мотиви във
връзка с наличието на хипотезата на чл.121а, ал.3, във връзка с чл.121а, ал.2
от ДОПК, но всички констатации на директора на ТД- Пловдив на НАП практически
повтарят отразените в процесния протокол или пък са твърде
общи и неподкрепени с доказателства, което води до невъзможност същите да бъдат
обсъдени.
В този смисъл, настоящият състав на съда счита, че от
данните по делото не е възможно да се направи не само несъмнен извод, но дори и
обосновано предположение, че събирането на дължимите публични задължения при
осъществяване на облагаеми доставки с процесната стока
ще е невъзможно или пък затруднено в степен, която налага съответно обезпечение
на веществените доказателства по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК, в частност
определяне на “обезпечение” по смисъла на цитираната норма.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че действията на органите по приходите, обективирани
в ПИПСВФР с №050901531473_3 от 09.04.2020г., са чисто формални действия по
обезпечаване на доказателства, които не съответстват на предвиденото в закона и
не могат да постигнат целта му с простото събиране за обезпечение на сумата от
5 265,00 лв. и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва
да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, до
размерите, в които са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на
разноските (лист 13). За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура са органите (по приходите), извършили оспорените по делото
действия, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за Националната
агенция за приходите (ЗНАП)).
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия по извършване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на служители от Главна дирекция
“Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с №050901531473_3 от
09.04.2020г., потвърдени с Решение №140 от 15.04.2020г. на директора на ТД-
Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, да заплати на “Биофлейвър” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Труд, община Марица, област Пловдив,
местност “Ралчовица“, кв.51, №119, ЕИК *********,
сумата от общо 770,00 (седемстотин и седемдесет) лева, представляваща направените
по делото разноски.
Определението не подлежи на
обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/