РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8485/2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е частичен иск по чл. 432 КЗ от А.Д.Ф.
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.Н.Ф. с ЕГН ********** *** против З.Д.„Б.И.”
с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв.,
частично предявен от сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпили вследствие ПТП на 25.10.2018г. в гр. София по вина на
водач на МПС „Ауди А4“ с рег. № ********неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Твърди се, че на 25.10.2018г. в гр.
София, на кръстовището на ул. „Къкринско ханче“ и ул. „Видини кули“ Д.П.Фс ЕГН **********,
при управление на собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********по ул.
„Къкринско ханче“ на кръстовището с ул. „Видини кули“ не спрял на знак „Стоп“ и
реализирал ПТП с лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******собственост и
управляван от П.А.П., в резултат на което пострадала пътуващата в л.а. „Ауди
А4“ с рег. № ********ищца А.Д.Ф.. На мястото на произшествието пристигнали
екипи на Пътна полиция и Бърза помощ. Бил съставен Протокол за ПТП № 1712506.
Ищцата била транспортирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в увредено общо състояние, с
болки в таза, кръста, дясна ключица, лява раменна става, оток и деформация на
същата и силно уплашена. Били проведени образни изследвания, при което било
установено счупване на горния край на раменната става и незабавно се пристъпило
към оперативно лечение на фрактурата под
локална анестезия. Пострадалата била изписана на 26.10.2018г. за продължаване
на лечението при домашно амбулаторни условия с препоръки да спазва
хигиенно-двигателен режим и да избягва физическо натоварване повече от два
месеца. Тя търпяла болки и страдания със значителен интензитет около три
седмици, които продължили и след това. Не се движела, внимавала да не размести
костите, да не натоварва ръката. Те смущавали ежедневието и съня й и довели до
нарушаване ритъма на живот на детето. Била повлияна и емоционално, като се
страхувала да остане сама, сънувала кошмари, плачела на сън. Страхувала се от
автомобили и се чувствала несигурна и притеснена в присъствието на външни хора.
Към момента на предявяване на иска състоянието на детето не било възстановено, тя чувствала болки в областта
на фрактурата при промяна на времето и при продължително писане или
натоварване. Затворила се, а преди това била весело и жизнерадостно дете.
Трудно контактувала с други деца. Стряскала се при автомобилен шум. Сочи се в
исковата молба, че гражданската отговорност на водача била застрахована в
ответното застрахователно дружество, като с претенция вх. №
ОК-32263/15.01.2019г. законния представител на ищцата И.Н.Ф. предявила
претенция пред застрахователя, но с писмо от 07.03.2019г. той отказал плащане
на застрахователно обезщетение поради несъставянето протокол за ПТП по
законоустановения ред.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника,
с който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че не е доказан твърдения
механизъм на ПТП и противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег.
№ ********. Поддържа се, че е налице случайно събитие. Направено е възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, респ. нейния баща,
който е управлявал автомобила, поради неупражнен надзор над детето да се
осигури физическата му сигурност, като то е било без поставен предпазен колан
и/или в правилно поставено и закрепено детско столче, в противоречие с
императивните изисквания на чл. 137б ЗДвП. Оспорват се твърдените неимуществени
вреди и размерът им.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са
събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на Съдебно
автотехническа-експертиза /САТЕ/,
Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и Съдебно-психологична експертиза
/СПЕ/.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Протокол
за ПТП № 1712506
от 25.10.2018г., съставен от длъжностно лице при СДВР се установява настъпило ПТП
на 25.10.2018г.,
около 17.10 ч., при което лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********, управляван от Д.П.Ф,движейки се по ул. Къкринско ханче“, на кръстовището с ул.
„Видини кули“ при наличие на
пътен знак Б2 не пропуска и реализира ПТП с лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *******управляван
от П.А.П.. Видно от отбелязването в протокола, той е съставен при посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Изготвена е схема на ПТП.
Видно от представената по делото
административно-наказателна преписка №
18-4332-023051/2018г. на ОПП – СДВР, на водача Д.П.Фе съставен АУАН и издадено Наказателно постановление № 18-4332-023051
от 23.11.2018г., с което за това, че на 25.10.2018г., около 17.10 часа в гр.
София, на ул. „Къкринско ханче“ като водач на лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № ********с посока от
ул. „Видбол“ към ул. „Бдин“, на кръстовището с ул.
„Видини кули“ при неспазване на
пътен знак Б-2 не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******като от удара лек автомобил „Ауди
А4“ с рег. № ********се завърта и
удря в ограда, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП, за което и на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1 и 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. НП е
влязло в сила на 17.01.2019г., видно от отбелязването върху него.
От заключението на ангажираната по делото Съдебно -
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно, всестранно и пълно, се установява, че ударът е настъпил в средата на
кръстовището, като скоростта на движение на л.а. „Ауди
А4“ с рег. № ********и на л.а. „Форд
Фиеста“ с рег. № СА 4079 РВ е била около 40 км/ч. От
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на л.а. Ауди, който е навлязал в кръстовището при наличие на пътен
знак „Стоп“, монтиран пред кръстовището за неговата посока, в момент, в който
от дясната му страна е приближавал л.а. Форд, навлизайки в опасната му зона за
спиране. Вещото лице дава заключение, че л.а. „Ауди
А4“ с рег. № ********е бил снабден
с предпазни колани за всички места на пътниците, включително и на задната
седалка. Автомобилът е ударен странично от дясната му страна, при който удар се
е реализирало голямо положително ускорение, предизвикало голяма инерционна сила
върху пътниците в автомобила, насочена надясно на движението и предизвикала движение
на телата на пътниците на дясно. Тялото на пострадалата пътничка, седяща на
задна седалка на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ********вследствие на инерционните сили в първия момент на удара
е политнало на дясно, след което е било отхвърлено в посока на ляво спрямо
движението на автомобила. Вещото лице пояснява, че при пътник, седящ на задна
дясна седалка в автомобила, предпазния колан може да задържи тялото само в
областта на таза и не може да го задържи в областта на гърдите. В конкретния
случай, ако пътника, седящ на задна дясна седалка, е бил с поставен предпазен
колан, горната част на тялото му, при отхвърлянето му ще се наклони в ляво,
като може да излезе от зоната за захващане на колана, областта на таза ще бъде
задържана върху седалката, като главата на пътника е възможно да достигне до
зоната на предните седалки и да се удари в тях.
От неоспореното заключение на вещото лице по приетата СМЕ
се установява, че вследствие настъпилото ПТП пострадалата А.Д.Ф., вследствие на процесното ПТП, е получила следните
травматични увреждания:
1.
-
счупване на горния край на лява раменна кост-закрито, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
Касае се до травматично увреждане, което съответства да е
получено по време и място в съответствие с описания инцидент. Получените травми
са причинили болки и страдания на пострадалото лице, най-интензивни
непосредствено след травмата, след наместване на счупването и имобилизацията, в
началото на раздвижването за срок от 60 дни. По спешност детето е
транспортирано в травматологичен кабинет в УМБАЛСМ «Пирогов», направени са
изследвания – рентгенографии, консултации с педиатър и анестезиолог,
хоспитализирано е в Клиника по детска ортопедия и травматология. На
25.10.2018г. под локална анестезия е извършена мануална репозиция на фрактурата
и поставена мека имобилизация по типа Дезо. Изписана е с подобрение, препоръки
за ХДР, назначени контролни прегледи и без спорт за 60 дни. По сведение на
майката теглото на деетто към датата на ПТП е било 46 кг. С оглед получените
травми и механизмът на ПТП, няма медицински данни пътникът А.Д.Ф. да е била с коланна травма, наличие на детско столче или
седалка, закрепени правилно в МПС по време на инцидента. Травмите са получени в
лек автомобил, на кръстовище при удар от друг автомобил, като първият – л.а. „Ауди
А4“ с рег. № ********почти напуска
кръстовището, под малък ъгъл е ударен задно дясно, което го отмества наляво, и
със задна лява врата се удря в оградата, тялото на детето се премества наляво и
с рамото е възможно да се удари в облегалката на предна лява седалка. Този
механизъм може да бъде ограничен при поставен обезопасителен колан. Седалката е
ефективна до 36 кг., а теглото на пострадалата е било 46 кг. Вещото лице дава
заключение, че при правилно поставен обезопасителен колан е възможно в
конкретния случай да се ограничат травмите. Нормалният възстановителен период
за претърпените от ищцата увреждания е 60 дни.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
родителите на ищцата - майка й, действаща в производството и като неин законен
представител, относно претърпените от детето болки и страдания и баща и –
относно механизма на произшествието.
Законът в чл. 166, ал. 3 ГПК изисква да не се съвместява качеството на свидетел
с качеството пълномощник в едно и също дело. Според трайната практика на ВКС
забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК се отнася само до представителите по
пълномощие, но не и до законните представители. В този см. напр. Решение 136 от 25.07.2016 г. по гр. д. № 6323/2015 г. на ВКС,
III г. о.
Поради това съдът кредитира показанията на майката на ищцата, като ги обсъжда,
отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката И.Н.Ф.
казва, че детето било на задната седалка, с поставен колан, без столче, защото
била 46 кг. При инцидента, при който кола ги ударила на кръстовище, детето било
много уплашено, пищяло, имало болки в ръката и кръста, навсякъде я боляло.
Отишли в Пирогов. Имала синини по тялото, а на снимка се видяло, че ръката е
счупена между лакътя и рамото. Била в шок. Лежали една вечер в болницата, а
след това лечението продължило 2 месеца. Ръката била обездвижена, пиела
обезболяващи. Пострадалата се будела ношем, сънувала ПТП като кошмар. Това
продължило дълго време. Учела у дома. Не била 3-4 седмици на училище, докато
свали обездвижващото. Сега имала страх да ползва ръчичката, при натоварване има
болка, вдиго донякъде ръката. Спряла да тренира волейбол. Докато била
обездвижена, майка и се грижела за нея, преобличала я, хранела я и я
обслужвала.
Св. Д.П.Фказва, че той шофирал, не спрял на знак „Стоп“, отнел
предимството на другия автомобил. Детето било в средата на колата, с предпазен
колан. Било голямо за столче.
Видно от заключението на съдебно-психологическата
експертиза, у пострадалата са били налице емоционални травми от рубриката
Разстройства на адаптацията. Емоционалните преживявания и периода на
възстановяване са предизвикали страхове, които с времето и с грижите от
семейството и лекарите са компенсирани немедикаментозно. Психиката е успяла да
интегрира негативните преживявания. Към момента на изследването се наблюдават
остатъчни страхове, които са характерни за наличие на преживяване, застрашаващо
живота и физическата цялост и за нормалнопсихологичната дейност.
Ищцата, чрез законния си представител, е предявила
извънсъдебна претенция пред застрахователя с писмо вх. № ОК-32263/15.01.2019г.,
но с писмо от 07.03.2019г. той отказал плащане на обезщетение с мотив, че
протоколът за ПТП не е съставен в съответствие с нормативните изисквания.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ /чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Следователно застрахователят отговаря по
риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят
вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
Релевантните факти по предявения иск, за които тежест на
доказване носи ищецът, са: наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на
отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; настъпил застрахователен
риск по договора – причинени от застрахованото лице на ищеца неимуществени
вреди /болки и страдания/, свързани с притежаването или използването на
автомобил, за които застрахованият отговаря съобразно българското
законодателство; вид и размер на вредите, деликтната отговорност на
застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на застрахования
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си - /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, включително и възражението за съпричиняване при твърдените от него факти –
че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като е нарушил правилата за
движение по пътищата, неизползвайки система за обезопасяване или непоставяйки
предпазния колан.
Страните
не спорят и съдът приема за доказани в процеса следните обстоятелства:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********между
ответника и деликвента, обективирана в № BG/02/118001733135, със срок на
застрахователно покритие 13.06.2018г.-12.06.2019г.
Доказани са
предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника за вредите,
причинени от лице, чиято гражданска отговорност при ползването на автомобил е
покрита от валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите». От събраните по делото доказателства, вкл. Протокол за ПТП,
Наказателно постановление и показанията на свидетеля Д.П.Фсе установява настъпването на процесното събитие,
механизма му, вината на водача Ф.чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, а от СМЕ - причинените увреждания на ищеца и причинната им връзка с
деянието. От една страна, протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/
28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по
т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. №
423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г.
на ВКС, II ТО. От друга - от
издаденото Наказателно постановление, заключението на СТЕ и показанията на свидетеля
Ф. се установява, че на 25.10.2018г. застрахованият виновно и противоправно
причинил по непредпазливост на увреденото лице - ищеца - травматични
увреждания, които осъществяват признаците на средна телесна повреда и няколко
леки телесни повреди по смисъла на НК. Отразеното в Протокола за ПТП се потвърждава от влязлото в сила НП и
показанията на св. Ф.. От тях е видно, че той е отнел предимство на кръстовище,
несъобразявайки поведението си с наличния пътен знак Б2 – „Стоп“, указващ, че
следва да пропусне преминаващите автомобили. Съдът кредитира с доверие
показанията на св. Ф.като съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства – ППТП, НП и заключението на СТЕ.
Доказани са по делото
и настъпилите в резултат на деянието на застрахования вреди
на ищеца – травматични увреждания, които в своята съвкупност са причинили на пострадалия счупване на горния
край на лява раменна кост-закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движенията на горен ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, както и причинно-следствената връзка между деянието и
травматичните увреждания на пострадалия, в резултат на които тя е търпяла болки
и страдания за продължителен период от време.
На
основание гореизложеното Съдът приема, че в процеса се установиха всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно, виновно поведение
на водача на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” моторно превозно средство, в причинна връзка с
което са настъпилите описаните травматични увреждания на ищеца. При така установеното, на основание чл. 432 КЗ ответникът дължи обезвреда за вредите от ПТП, причинени при
управление на застрахования при него лек автомобил.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия:
В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Видно от разпоредбите на чл. 137б-137д
от ЗДвП, системите за обезопасяване на деца са задължителни при превозването на
деца под 36 кг., под 150 см. и под 12 години. От данните по делото се
установява, че пострадалата А.Д.Ф. към датата на събитието е била 46 кг, т.е. по отношение
на нея не е съществувало нормативно задължение като пътник в автомобила да се използва
обезопасителна система тип „детско столче“.
Съгласно чл. 137а от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От заключението на вещото лице по СТЕ
се установява, че автомобилът „Ауди А4“ с рег.
№ ********е бил фабрично
оборудван с предпазни колани за всички места за пътници, вкл. и на задната
седалка. Вещото лице дава заключение, че при посоченият механизъм на удара,
предпазния колан може да задържи тялото на пътника само в областта на таза и не
може да задържи тялото в областта на гърдите, горната част на тялото при
отхвърлянето му ще се наклони в ляво, като може да излезе от зоната за
захващане на колана, а областта на таза ще бъде задържана върху седалката, като
при това движение на тялото главата на пътника е възможно да достигне зоната на
предните седалки и да се удари в тях. Относно удар на тялото в зоната на
травмата – лява раменна кост - вещото лице не дава категорично заключение. От
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че няма медицински данни
пострадалата да е била по време на удара с поставен предпазен колан, като при
поставен такъв механизмът на настъпване на травмата може да бъде ограничен и
съответно – да се ограничат травмите. Св. Ф. казва, че детето е седяло на задна
седалка /без да уточнява в ляво или в дясно/, като е било с поставен предпазен
колан. Св. Ф. казва, че детето е седяло в средата на колата, с поставен колан.
Показанията на последния в тази им противоречат на заключението на СТЕ в
частта, в която вещото лице посочва, че автомобилът е снабден с колани на
всички места на пътниците. Няма данни по делото автомобилът да е снабден с
колан в средата на задната седалка. Същевременно, видно от заключението на
вещото лице по СПЕ, при интервюто с детето, проведено за нуждите на
експертизата, то казва, че баща и я извадил от между двете седалки. С оглед
заключението на вещото лице по САТЕ, според което поставеният колан би ограничил
движението на тялото на пътника в областта на таза, съдът приема, че с оглед
изпадането при удара на детето между предните и задните седалки, то не е било с
поставен предпазен колан. Видно е, че показанията на майката на пострадалата в
тази им част, в която казва, че детето е било с поставен предпазен колан
противоречат на експертните заключения по СМЕ, САТЕ и психологическата
експертиза.
От заключението на вещото лице по СМЕ е
видно, че уврежданията биха били ограничени при правилно поставен обезопасителен
колан. Липсват, обаче, категорични доказателства кои увреждания и в каква
степен биха били избегнати при поставен предпазен колан.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем.
Същевременно, към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е
могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя
е имала установеното от закона – чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП,
задължение да пътува с поставен предпазен колан; респ. – не може да се приеме,
че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие – неизпълнявайки такова
задължение. Анализът на разпоредбите на чл. 137а - чл. 137д от ЗДвП сочи, че
задължение както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за
обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на
детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило) е
имал виновният и за настъпването
на процесното ПТП застрахован
водач, който е и баща на малолетната ищца. Неизпълнението и на това негово,
установено от закона задължение, се явява част от цялостното му виновно
противоправно поведение, довело до увреждането на
ищцата, поради което съпричиняване от нейна страна не е налице. В този смисъл решение № 19/08.02.2017г. по т.д.№ 50177/2016г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, І т.о. и решение № 75/04.07.2022г. по т.д. №
972/2021г., I т.о.
Относно
обезщетението:
Размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
От заключението на вещото лице по СМЕ се
установява, че телесните увреждания, които е получила ищцата, са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, имат травматичен характер и осъществяват
признаците на средна телесна повреда, по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Събраните по делото доказателства
сочат, че ищцата е претърпяла счупване на горния край на лява раменна кост,
както кръвонасядания в различни части на тялото /вж. Показанията на св. Ф./. Претърпяла
е мануално /ръчно/ наместване на счупената кост, престояла е в болница 1 ден,
поставена е мека имобилизация за период от 3 седмици. Получените травми са и
причинили интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента, след
наместване на счупването и имобилизацията и в началото на раздвижването за срок
от 60 дни. Ищцата е била ограничена в движенията на лявата ръка, не е можела да
се обслужва сама. Спряла е да ходи на училище за период от около 3 седмици,
спряла е да спортува. Лечението продължило общо около 2 месеца. Към момента на
инцидента е претърпяла силна уплаха, страх, впоследствие е сънувала кошмари,
плачела на сън, изпитвала страх от автомобили. Към момента изпитва болки в
областта на травмата при натоварване, има страх да използва пълноценно ръката. Като взе предвид преживения стрес при настъпване на произшествието, характера на телесните
увреждания – средна телесна повреда, негативните физически и психически
изживявания като болки, нужда от чужда помощ, страх от автомобили, че оздравителния процес е завършил за около 2 месеца и няма доказателства
за претърпени посттравматични усложнения, както и възрастта на ищцата и социално-икономическите условия в страната, Съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е общо 15 000 лева. В този размер искът е основателен, а над
него – до предявения от 26 000 лв. следва да се отхвърли.
Исковата претенция е за
възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно
събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него
физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото
състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние
увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване
поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или
психическа травма. С оглед на изложеното, сезиращата претенция е една. Исковете
по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени
самостоятелни претенции. С
решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО по повод на иск за обезщетение на
имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един
петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни
основания на отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да
присъди общо обезщетение за всички увреждания.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД:
Няма спор, че
отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на
ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл.
429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице
законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл.
429 КЗ. С други думи, отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователят да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията
за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума
(лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото
на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена
от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на
последната.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – 15.01.2019г. (като най-ранна в разглеждания казус). При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. Ищецът претендира лихва за забава от по-късен момент – 15.04.2019г. и с оглед гореизложеното такава следва да се присъди.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът
дължи държавна такса върху уважения иск в размер на 600 лв.
Ищецът е направил разноски в размер на
700 лв. – депозити за експертизи.
Съобразно изхода на делото ответникът му дължи сумата от 403.75 лв.
Пълномощникът и – адв. Адв. М. Н.-Т.претендира
на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ, което следва да се присъди в размер на 906.91 лв. с ДДС,
с оглед уважената част от иска.
Ответникът претендира 2 000 лв.
възнаграждение за адвокат. Възражението на ищеца за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е основателно – делото не се отличава с фактическа и
правна помощ и минималното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
1 572 лв. с ДДС и в този размер възнаграждението следва да бъде намалено.
Ответникът е направил и разноски за експертизи в размер на 400 лв. Така общо
разноските му възлизат на 1 972 лв. Съобразно изхода на спора ищецът му
дължи сумата от 834.31 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 и чл.
86 ЗЗД З.Д.„Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1407, бул. „*******вписано
в Търговски регистър към АВ с ЕИК: ******** да
заплати на А.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител И.Н.Ф. с ЕГН ********** ***
сумата от 15 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на
25.10.2018г. в гр. София по вина на водач на МПС „Ауди А4“ с рег. № ********Д.П.Фнеимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 КЗ до
пълния предявен размер от 26 000 лв., частично предявен от
сумата от 40 000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал.6 ГПК З.Д.„Б.И.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 1407, бул. „*******вписано в Търговски регистър
към АВ с ЕИК: ******** да заплати в полза на СГС дължимата
държавна такса от 600 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК З.Д.„Б.И.”
АД, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1407, бул. „*******вписано в
Търговски регистър към АВ с ЕИК: ******** да
заплати на А.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител И.Н.Ф. с ЕГН **********
*** направените от нея разноски в размер на 403.75 лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал.3 ГПК А.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител И.Н.Ф.
с ЕГН ********** *** да заплати на
З.Д.„Б.И.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, п.к. 1407, бул. „*******вписано в Търговски регистър към АВ с
ЕИК: ******** направените от него разноски за тази
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 834.31 лв.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.” с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв. Адв. М. Н.-Т.с ЕГН ********** на основание чл. 38,
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществената на ищеца безплатна правна
помощ в размер на 906.91 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/