Р Е
Ш Е Н
И Е №260073
07.04.2021г., гр.Кюстендил
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на четвърти
февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При
участието на секретаря Вергиния Бараклийска, след като разгледа, докладваното
от съдия Стамова в.гр.д.№574/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе
предвид:
С
решение №260095/16.10.2020г. по гр.д.№2500/2019г. на Кюстендилския районен съд
е признато за установено в отношенията между страните, че К.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „А.****“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил 2500, ул. „И.“ № **, с управител А.К.Б., сума в размер на 1776,35
лева (хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение от страна на служителя, съществувало по силата на Трудов договор
№39/30.01.2019 г., прекратено със Заповед № 7/21.10.2019 г., поради постъпило
заявление за прекратяване на трудовия договор от 21.10.2019 г., след прихващане
на насрещно вземане за дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 – 14.11.2019 г.(спр. пощ. клеймо),
до окончателното изплащане на сумата, за което суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2367/2019 г. на
КРС.К.Д.П. е осъдена да заплати на „А.****“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. Кюстендил 2500, ул. „И.“ № **, с управител А.К.Б.,
деловодни разноски в размер на 460,73 лв. за първоинстанционното производство и
395,53 лева по ч.гр.д.№2367/2019г.
На
20.10.2020г. на ответницата К.Д.П. чрез
пълн.адв.А.И. от КАК е връчен препис от решението.В срока за обжалване на
02.11.2020г. е подадена въззивна жалба от адв.Д.З. ***, съдебен адрес ***,
партер, като пълномощник на П..В жалбата се съдържа искане за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск.Искането се основава на поддържаното и
в първоинстанционното производство становище за недължимост на обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение от служител,
поради това, че в съответствие с предвиденото в чл.326 КТ въззивницата е
отправила писмено предизвестие за прекратяване на съществувалата трудово –
правна връзка на 18.07.2019г. и срокът на предизвестие е бил отработен.Счита,
че представеното заявление, подписано от ответницата на 21.10.2019г. не е
преценено правилно ведно с останалите доказателства по делото, като оспорва
като неправилен и извода, че неоспорването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение именно от 21.10.2019г.е факт, който потвърждава тезата на ищеца, че
преди тази дата предизвестие не е било отправено.Сочи доказателства за
противното – показанията на свид.Р.Н. и А.А., установили наличие на писмена
молба на дата 18.07.2019г. предадена от въззивницата на управителя на
дружеството.Изразено е несъгласие с извършената от първоинстанционния съд
оценка на гласните доказателства и игнорираните им поради това, че не се
установява свидетелите да са прочели съдържанието на представената молба, като
се поставя въпроса след като се приеме, че има подадена молба, то ако се
приеме, че това не е молба за прекратяване на трудовото правоотношение, а друга
молба, къде е заведена тази молба и какво е съдържанието й.В жалбата е изразено
несъгласие и с оценка показанията на свидетеля М., определена, като заинтересован свидетел и без да са изложени
други конкретни доводи.
Препис от
жалбата е връчен на ищеца в първоинстанцинното производство – „А.****“ ЕООД.В
срока за отговор е подаден писмен отговор от адв.Д.Т., от адвокатско дружество
Т. и Д. със служебен адрес гр.София 1463,ул.“********“№**, тел *********.В отговора
се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
сторените от ответника деловодни разноски, за въззивното производство,
включително тези за адвокатско възнаграждение.Искането е аргументирано със
следните доводи, в първоинстанционното производство жалбоподателката не е
ангажирала писмени доказателства в защита на тезата, която се домогва да
докаже.Свидетелски показания за установяване на отправено в надлежна форма
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение са оспорени като
недопустими съгл.чл.164 и сл. ГПК.Изразено е становище, че свидетелските
показания в случая са и вътрешно противоречащи си и непоследователни, и не
доказват факти и обстоятелства, на които се позовава въззивника.Разбирането на
въззивницата, за задължаването и да подаде заявление за прекратяване на трудово –
правната й връзка с ищеца на 21.10.2019г., се сочи, като индиция, че
предизвестие в надлежна форма не е било отправено, тъй като в противен случай
ищцата би възразила срещу повторното извършване
на действие, което вече е било осъществено.С оглед факта, че служителката не е срещнала проблем
да подаде заявлението си на 21.10.2019г. и то писмено, въззиваемият е направил
заключение, че липсва обяснение за причината да направи това по – рано, ако
наистина е имала подобно намерение.Изразено е убеждение за опит за внушения
относно упражнен натиск във връзка с желанието на ответницата да напусне
работа.Във връзка с изразеното становище, за невъзможност отправеното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде установявано с
гласни доказателства се изтъква и факта, че не се твърди и не са представени
доказателства, че е съществувал документ, който е бил изгубен или унищожен, при
което свидетелски показания биха били допустими.Акцентира се върху следните
обстоятелства: ищцата твърди, че е написала молба за прекратяване на трудовото
й правоотношение лично в двора на фирмата и не споменава да е обсъждала молбата
с други хора, нито една от свидетелките на които се позовава въззивницата не
твърди да е прочела молба за напускане, за предаване на молба с такова
съдържание от П. на работодателя, молба за прекратяване на трудовото
правоотношение не е завеждана в деловодната система и няма как въз основа на
показанията на свидетелите да се приеме, че предадена такава молба, при липса
на данни за друга молба от въззивницата.Друг аргумент в подкрепа на тезата си
ответникът намира в противоречието между показанията на свид.А.А., която
заявява, че на посочената дата 18.07.2019г. К.П. е разговаряла насаме с
управителя А.Б., като в офиса не е присъствал никой друг, и тезата на
жалбоподателката, която твърди, че П. е депозирала молба за напускане лично на
управителя на дружеството – А.Б. в присъствието на сина й.Свид.М. отрича
категорично твърдение, за отразяване на подадената молба в някакъв календар,
знае за предаденото и предизвестие от К.П. но през есента на 2019г., докато
през лятото на 2019г. тази свидетелка не е чувала или ставала свидетел на
каквито и да било обсъждания, касаещи намерение или изразено желание от П. да
напусне фирмата.Изразено е становище, че обжалваното решение правилно и
законосъобразно, постановено при пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Изводът , че К.П. е подала предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение
на 21.10.2019г. П. и за неподадено такова на 18.07.2019г. намира за съвсем правилен, с оглед
показанията на свид.Р.Н., А.А. и М..
Не се
твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада по спора.Нови доказателства не са посочени.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо Изготвено
е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда
разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено
е решение - при наличие на
изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно
предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова
молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с
търсената с исковата молба защита –
решението е допустимо.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема
за установено следното:
В
жалбата не се съдържат оплаквания за
неправилност на фактическите констатации на съда, относно признатите за
установени въз основа на представените доказателства факти,че страните по делото са били в трудовоправни
отношения, считано от 31.01.2019 г., като съгласно сключения договор, е било
възможно прекратяването му с предизвестие от 3 месеца за двете страни, относно
наличието на заявление от ответницата от
21.10.2019 г., с което тя уведомява работодателя си, че считано от 21.10.2019
г., желае да бъде прекратено трудовото правоотношение( всъщност заявление, че
считано от 21.10.2019г. трудовото и взаиомоотоншение следва да се прекрати),
относно наличието на заповед № 7/21.10.2019 г. с която трудовият договор е прекратен, считано от
21.10.2019 г., като тя е била връчена на ответницата на 23.10.2019 г., относно
отправена покана на л. 10 от делото за заплащане на ищеца на исковите суми, на
процесните основания.Изложените обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателства.
Оплакванията
в жалбата са свързани с оценката на посочените от въззивника доказателства и
направените изводи, относно установяване наличието на отправено преди
21.10.2019г. тримесечно предизвестие за прекратяване на договора между
страните, а именно събраните свидетелски показания, чрез разпита на свидетелите
П.М., Р.Н. и А.А., като във връзка с преценка на така събраните доказателства
се изтъква довод, основан на факта, че ако показанията на свидетелите бъдат
изключени,остава неизяснен факта, каква е депозираната молба, ако не тримесечно
дпредизвестие.
Във връзка с
изложените в жалбата доводи, въззивният съд установи, че са разпитани свидетели
настоящ служител в дружеството работодател – свид.Манасиева, а останалите
са били в трудови правоотношения с работодателя през 2019г., които са
прекратени.
Свидетелката
М.работи, като секретарка в дружеството, като задълженията и обхващат и придвижване на предоставени и от работодателя
молби към счетоводството, където молбите се обработват.Отрича да е получила
заявление от К.П. за напускане, знае, че такова е било оставено при управителя
А.Б., заявява, че не си спомня кога е станало това, а едновременно с това
заявява, че това е станало през есента на предходната година( свидетелката е
разпитана в с.з. на 11.08.2020г.), както, че тази молба е предадена на
счетоводния отдел, след което трудовото правоотношение с К. П. било
прекратено.Не знае през лятото на да е имало индикации от П. да напуска.Отрича
да прави отбелязване в календара за дати на подадени молби.
Свидетелят Р.Н.
работила през 2019г. в „А.****“ , като ръчник, започнала работа през февруари
2019г., свидетелката била обучавана, напуснала на 21.08.2019г., тъй като трудов
договор не и е бил предложен, Спомня си, че на 18.07.2019г. били на работа, в
обедна почивка, когато П. им показала молба за напускане, видяла П. да отива в
офиса, и да се връща без молбата, видяла молбата на бюрото на шефката А..Всички
били влезли след обедната почивка и минали покрай офиса, К. влязла в офиса за
да остави молбата.Свидетелката не е прочела молбата, но често се дискутирало, че
условията не са добри и служителите искат да напуснат, вкл.П. била споделила с
нея, че иска да напусне.След обедната почивка всички работници минали покрай
офиса, а К. влязла в офиса, за да остави молбата.
Свидетелят А.А.
– също е работила в „А.****“ до 28.08.Заявява, че вече е била подала молба за
напускане, когато през м.юли 2019г. К.
също била подала молба за напускане, като трябвало да издържи тримесечен срок
предизвестие, който изтичал някъде през октомври.К. била показала молба и
казала, че ще я отнесе на шефката.След почивката на обяд влязла и подала
молбата.Видяла К. да влиза в офиса и да
подава молбата, друг освен К. иА.Б.– нямало в офиса, видяла е това защото
офисът е остъклен и се вижда.
Твърдението
на молителката е, че е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение
на 18.07.2019г., молбата написала в двора на фирмата, предала я лично на
управителката, когато оставили молбата в офиса бил синът на управителката,
секретарката П. лично написала дата на календара, като и записала, че на тази
дата напуска.Втората молба написала когато отивайки да получи трудовата си
книжка, била попитана защо не е на работа, и след като ищцата обявила, че е бил
изтекъл срокът на предизвестието и, като след това била отишла в Инспекция по
труда, където някакво лице Крумов и казало, че такова поведение на работодателя
е неправомерно.Предизвестието от 21.10.2019г. е написано защото не е била
пускана да напусне и помолена да напише ново заявление.
От
отбелязването върху представена заповед №7/21.10.2019г. е видно, че на
23.10.2021г. ответницата получила заповедта и трудовата си книжка.
При тези обстоятелства с
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск.Съдът се е
позовал на разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ, подаденото заявление от
21.10.2019г. и недоказаност на твърдението, че е било подадено заявление преди
21.10.2019г. т.к от показанията на разпитаните свидетели не се установява,
съдържанието на евентуално депозиран през м.юли 2019г. документ – молба.
Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда -работникът
или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работодателя.Срокът на предизвестието при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца( ал.2) .Срокът на предизвестието започва да тече
от следващия ден на получаването му,предизвестието може да се оттегли, ако
работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването
му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на
работодателя( ал.4). Съгласно чл.335,
ал.1 т.2 от КТ -трудовият договор се прекратява: при прекратяване с
предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието.
Съгласно разпоредбата
на чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът му,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно
чл.335, ал.2 т.1 и 2 КТ трудовият договор се прекратява: при прекратяване с
предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;при неспазване на срока
на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието.
Вземането си
за исковата сума ищецът основава на съществувал трудов договор, в който е
предвидена възможност за прекратяването му с писмено предизвестие в 3 месечен
срок, както неспазване на срока на предизвестието, което касае целия срок на
предизвестието и обосновава дължимост на обезщетение в размер на трикратния
размер на брутното трудово
възнаграждение.
От разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ следва, че със закон е установена писмена форма на предизвестието за
предсрочно прекратяване на договора т.е изисква се не само работникът да
уведоми работодателя за желанието си трудовото правоотношение да бъде
прекратено, и то след изтичане на
уговорения между тях срок на предизвестие, да посочи началния момент от който
започва де тече 3 месечния срок или датата от която счита договорът за
прекратен, но тази негова воля да бъде
удостоверена в писмен документ – на хартиен или друг носител, който да е
подписан. Приема се, че предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ следва да е в писмена форма, да е ясно и
недвусмислено и да е адресирано до работодателя - решение № 617/15.10.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 1493/2009
г. на III
отд., решение № 495/03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на IV гр. отд.,решение
№ 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК.Според
даденото в последното цитираните решения разрешение – предизвестието по
естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото
правоотношение до другата, съдържаща решението на първата да упражни
потестативното си право за еднократно прекратяване на трудовото правоотношение,
като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече
предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде
прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати
трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява
с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на
предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието.
Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по
трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде
прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да
се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в
деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната,
поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието,
е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на
закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо,
то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението
до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на
обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено
относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
При тази законова регламентация с
оглед разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК установяването на предизвестие респ.
неговото съдържание, чрез свидетелски показания е недопустимо.Ищецът не е
възразил по разпита на свидетелите, но прави изрично възражение в тази посока в
отговора на въззивната жалба.По аргумент от чл.164, ал.2 ГПК в хипотезата на
чл.164, ал.1 т.3 ГПК свидетелски показания биха били допустими, но при изрично
съгласие на страните.В случая в
първоинстанционното производство съдът не е уведомил страните за това, че свидетелски
показания са недопустими и не е изискал изричното съгласие на работодателя за
допускането им, предвид това и изричното противопоставяне на ищеца в отговора
на жалбата по възможността, отправеното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение което съгласно закона
следва да е в писмена форма да бъде установено със свидетелски показания,
следва, че въз основа на свидетелските показания не може да се приеме за
установено наличието на отправено на 18.07.2019г. писмено предизвестие за
прекратяване на договора между страните. По аргумент от чл.165, ал.1 ГПК би
било допустимо установяване на отправено предизвестие за прекратяване на
договора със свидетелски показания, ако се докаже, че документът е изгубен или
унищожен не по вина на страната.Ако показанията на разпитаните свидетели се
разгледат от тази гледна точка - свидетелите
Н. и А., които са категорични, за разлика от свид.Манасиева, дадените от която
сведения са колебливи, за това, че през м.юли 2019г. П. била предала наА.Б.„молба
за напускане“ то тезата на ответницата
само въз основа на тези сведения остава не напълно установена, тъй като от тях
не се извличат сведения за това, каква е било съдържанието на тази молба,
свидетелите не са присъствали в офиса на управителя, когато тази молба е била
предадена – видели са П. да влиза в офиса с молба и да се връща без молбата, но
не са присъствали по време на срещата, неизяснено остава дали тази молба не е
била унищожено именно от работника.Освен това от показанията на свидетелите не
става ясно какво е съдържанието на молбата респ. същността на отправеното от
работника до работодателя заявление – предложение за прекратяване на договора
по взаимно съгласие, предизвестие за това, че следва да се счита прекратен, след
изтичане на 3 месечен срок от датата на подаването му, какво е било
уведомлението относно възможността срокът на предизвестие да не бъде отработен.Не
се установява свид.Атанасова да е чела молбата поради което изявлението, че К.П.
е трябвало да издържи тримесечен срок предизвестие не може да се приеме като
доказателство, че именно такава е била обективираната в молбата и изразена пред
работодателя воля.
В съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК в тежест
на ответницата по иска е било в рамките на първоинстанционното производство да
представи доказателства, които да формират у съда убеждение, а не предположение
относно реалното осъществяване на твърдените обстоятелства.Съдът при оценка на
показанията на свидетелите взе предвид, че според свид.А. в офиса са били само К.
и А.Б., а твърдението на ищцата е, че там се е намирал и синът на А.. Тезата на
въззивницата, че подаването на
21.10.2019г. на заявление е обусловено от отказа на работодателя да отрази
прекратяване на трудовото й правоотношение в трудовата книжка, също е
недоказана.
По
изложените съображения, предявения иск е
основателен, доводите в жалбата за неправилност на решението поради доказаност
на факта на отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
чрез свидетелски показания за неоснователни.Обжалваното решение, с което искът
е уважен е правилно и следва да бъде потвърдено.Съдът има предвид, че между
страните няма спор относно размера на брутното трудово възнаграждение дължимо
по процесния трудов договор респ. че трикратния размер на същото възлиза на
посочената в исковата молба сума 1926, 24 лев, като заявената претенция за сума
до 1776,35 лева е доказано по размер.Дължимостта на главницата с оглед
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД обосновава извод и за дължимост на законната
лихва, за периода след подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
По делото не
се твърди, че подаденото на 21.10.2019г. заявление обективира предложение за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, като основание за недължимост на
обезщетението.Не се твърди за периода след 21.10.2019г. и в тримесечен период, ищцата
да се е явявала на работа.Но дори и да се приеме, че обективира воля за
прекратяване по взаимно съгласие, то очевидно то не е възприето по този начин
от работодателя, който в издадената на 21.10.2020г. заповед се е позовал на
нормата на чл.326, ал.1 КТ и не е изразил съгласие за прекратяване по реда на
чл.325 ал.1 т.1 КТ, заповедта не е обжалвана.
Твърденията
относно недопустимо прихващане на вземане на работодателя за обезщетение за
неспазено предизвестие с вземане на П. за неизползван платен годишен отпуск релевирани
в хода на устните състезания и обосновани в писмената защита не могат да бъдат разгледан,
тъй като вземане за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не е
предмет на настоящото производство.Съгласно чл.269 ГПК по въпросите, относно
правилността на решението, с изключение на тези касаещи нарушения на
императивна правна норма, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед
неоснователността на жалбата, неоснователно е искането на въззивника за
заплащане на разноски.
На основание
чл.78, ал.2 ГПК на ответника по жалбата „А.****“ ЕООД се дължи заплащане на
сторените по водене на делото разноски за въззивното производство, възлизащи на
сумата 425.21 лева, платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ, фактура №**********/24.11.2020г. и банково извлечение и
представен списък на разноски.С посочената фактура е удостоверено задължение на
„А.****“ ЕООД към адвокатско дружество за процесуално представителство във връзка с
подадена от К.П. въззивна жалба за сума възлизаща на 425.21 лева.Тази сума е
посочена в извлечение от посочената в същата фактура банкова сметка, ***.Отговорът
на жалбата е подаден от адвокат от посоченото адвокатско дружество, като е налице договор за правна помощ между
адвокатското дружество и въззиваемото дружество.При тези доказателства и с
оглед разпоредбите на чл.70 и чл.71 от Закона за адвокатурата съдът намира, че
във връзка с осъществено от адв.Т. процесуално представителство и правна защита
във връзка с подадена жалба срещу първоинстанционното решение, от същата,
съдружник в адвокатско дружество и надлежно упълномощена, съдът намира, че е
налице платено адвокатско възнаграждение,
което подлежи на възстановяване, относно плащане извършено от трето за спора
лице съдът има предвид разпоредбата на чл.73 ЗЗД, съгласно която задължението
може да бъде изпълнено от трето лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260095/16.10.2020г. по гр.д.№2500/2019г. на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА К.Д.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „А.****“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил 2500, ул. „И.“ № **, сумата
425,21 лева, в какъвто размер, възлизат сторените от дружеството по водене на
делото във въззивното производство разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: