РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330100229 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от “ЮБЦ” ЕООД срещу М. В. Д., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: главница в размер
от 143, 76 лв., дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******* от дата *****г., сключен между страните,
във връзка с който са издадени 4 броя фактури за периода 15.07.2017г.-
15.10.2017г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
16.10.2018г. на „С.Г.Груп” ООД, което от своя страна ги е прехвърлило с
договор за цесия от 01.10.2019г. на „ЮБЦ” ЕООД; 20, 76 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******** от дата ******г.; 35, 24 лв.- обезщетение
за забава върху главницата, дължимо за периода 03.11.2017г.- 01.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /*******г./ до окончателното й
погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № *****/ *****г., по описа на РС- П., ***- ти гр.
с-в.
Ищецът поддържа, че между „БТК” ЕАД и ответницата е възникнало
правоотношение по силата на Договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги с клиентски номер ****** от *****г. За периода
15.07.2017г.- 15.10.2017г. са издадени четири броя фактури за предоставени
телекомуникационни услуги за периода 08.10.2016г.- 14.10.2017г., които са на
обща стойност 158, 76 лв., като от тази сума непогасена е останала величина в
размер от 143, 76 лв. Предвид неплащането в срок на сумите по фактурите, то
„БТК” ЕАД е прекратило едностранно действащите между страните договор.
1
Предвид това, то се претендира и заплащане на неустойка в размер от 20, 76
лв. за предсрочно прекратяване на договора. Претендира се и мораторна
лихва върху главницата в размер от 35, 24 лв., дължима за периода
03.11.2017г.- 01.04.20г. Изтъква се, че вземанията по процесния договор били
цедирани от „БТК” ЕАД на „С.Г.Груп” ООД, което от своя страна ги е
прехвърлило на ищеца. Изтъква се, че доколкото към исковата молба са
приложени договорите за цесия и нарочни уведомления, то следва длъжникът
да се счита за надлежно уведомен прехвърлянето на вземането. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират
се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор от ответното
дружество, но на ******г. е постъпило становище за недължимост на сумите
поради изпалщането им, ведно с представени доказателство за извършването
му. Направено е възражение за погасяването по давност на неиплатените , но
претендирани от ищеца суми.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение
с ответника с предмет предоставяне на телекомуникационни услуги през
процесния период, респективно, че ответникът е потребител на услугите.
Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като
установи реалното предоставяне на телекомуникационни услуги за периода
08.10.2016г.- 14.10.2017г., за който са издадени процесните фактури, както и
тяхната стойност. По иска за мораторна лихва, следва да установи момента на
поставяне в забава на ответника, както и размера на обезщетението. По
отношение на претенцията за неустойка, то следва да се установи
неизпълнение на договора от страна на длъжника, което се санкционира със
заплащане на неустойка. Следва да се установи и размера на дължимата
неустойка.
В производството по делото са представени договори за мобилни
услуги и фактури,. По своята правна природа фактурите представлява частни
свидетелстващи документи, като последните и в качеството им на вторични
счетоводни документи, не се ползват с обвързваща съда материална
2
доказателствена сила. Константна е практиката на Върховния касационен съд
(така Решение № 42/2010 г. по т.д. № 539/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 92/ 2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 47/2013 г. по
т.д. № 137/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС), че фактурите отразяват възникналата
между страните облигационна връзка. Приема се, че фактурата може да
послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка,
отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
Нещо повече – в практиката на касационната инстанция е застъпено и
становището, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на
продажбеното правоотношение. По делото се установи, че ответната страна, в
хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила
изцяло задължението си за главница в общ размер от 164, 52 лв. с преводно
нареждане от ****** г. Това е станало по сметка на„БТК” ЕАД, дружеството-
цедент по отношение на ищеца за въпроното вземане. Въпреки, че това
обстоятелство не се призанава с изрично изявление на процесуалния
представител на ищеца съдът приема за установено, тъй като са представени
доказателства за осъщественото от страна на длъжника плащане. От друга
страна това плащане е признание за наличие на облигационна връзка. А
признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК. В конкретиката на настоящия случай
следва да се приема за установено наличието на договор.
Уведомяването на длъжника за цесията е необходимо с оглед неговата
защита, така че същият да не изпълни на нелегитимен кредитор, като в
случай, че е платено на цедента, вместо на цесионера, неуведоменият за
цесията длъжник не следва повторно да изпълнява, което означава, че в
случая неговото плащане е редовно, тъй като бившият му кредитор не е
положил дължимата съгласно закона грижа да го уведоми, че се е разпоредил
с вземането си, поради което от своя страна носи отговорност спрямо
цесионера. В този смисъл съдебната практика приема, че длъжникът има
право да възрази, че не е уведомен за цесията единствено, когато успоредно с
това твърди, че е изпълнил спрямо цедента след датата на цесията. В случая
3
подобни твърдения са налице, поради което следва да се приеме, че
ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на следните суми:
главница в размер от 143, 76 лв., дължима по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********от дата ********г.,
сключен между страните, във връзка с който са издадени 4 броя фактури за
периода 15.07.2017г.- 15.10.2017г., вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от *******г. на „С.Г.Груп” ООД, което от своя страна ги е
прехвърлило с договор за цесия от ********г. на „ЮБЦ” ЕООД и 20, 76 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******** от дата *******
Ответникът е направил възражение за давност за претендираните суми,
които не са изплатени с коментираното по-горе платежно нареждане.
Съгласно чл. 111, буква в от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват със
специален тригодишен давностен срок, т.е. за тях законът предвижда по-
кратък давностен срок в сравнение със срока, след изтичането на който се
погасява задължението по основния дълг (главницата). Претенцията за сума в
размер на 35, 24 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, /предявено на датата на депозиране в съда на заявлението по чл.
410 ГПК /******г./, следва да се отхвърли тъй като въпросното задължение е
станало изискуемо на ******г, като въз основа на цитираната разпоредба е
погасено.
По изложените правни съображения съдът намира, че част от вземането
на ищеца е погасено в хода на производството по делото, а останалата част
от вземането е погасена по давност, които обстоятелства съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и съответно отхвърли изцяло
предявените от ищеца искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, /съобразно частта, за която има плащане в хода на
процеса/ макар и предявените искове да са отхвърлени. В случая не следва да
намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК само частично/доколкото
в една част претенциите са отхвърлени поради погасителна давност/,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
4
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. В случая съдът в
настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в
защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е
ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в
производството по делото. Искът е отхвърлен/ в една част/ поради
осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение
чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът
намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца,
доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова
молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната
основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното
изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на
задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при
която законът го освобождава от задължението за възстановяване на
разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след
образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г.,
ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т.
о.
В заповедното и исковото производството ищецът е доказал
извършването на разноски за държавна такса от 50 лв. и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, а ответникът не претендира разноски и не представя
доказателства за извършване на такива. Съобразно по-горе изложените
мотиви на ответникът следва да заплати сторени разноски на ищеца в размер
на 338,27 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****** против М. В.
Д., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: главница в размер
от 143, 76 лв., дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******** от дата *********г., сключен между
страните, във връзка с който са издадени 4 броя фактури за периода
15.07.2017г.- 15.10.2017г., вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия от *******г. на „С.Г.Груп” ООД, което от своя страна ги е прехвърлило
с договор за цесия от ******г. на „ЮБЦ” ЕООД; 20, 76 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******* от дата *******г.; 35, 24 лв.- обезщетение
за забава върху главницата, дължимо за периода 03.11.2017г.- 01.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /******/ до окончателното й погашение,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № *****/ ******г., по описа на РС- Пловдив, ***- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Д., ЕГН ********** да
заплати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********сумата от 338,27 лева – дължими
разноски в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
6