РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Монтана , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20211600500167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул.* № *, вх. *, ет.*, ап. *, представлявано от Р.С., срещу
Постановление от 02.03.2021 г. по изп. дело № 1-80/2015 г. по описа на СИС
при PC-Монтана на ДСИ при БРС, командирован за извършване на
изпълнителни действия със Заповед №К-18/12.08.2020 г. на Председателя на
МОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на исканите
основания по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е неправилно.
Излагат се съображения, че за да постанови отказа си ДСИ
незаконосъобразно приел, че по жалба на длъжника с вх.№2358/23.06.2020 г.
срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство има
произнасяне на ОС-Монтана, което било обективирано в Решение,
1
постановено по в.гр.д. № 192/2020 г., като се поддържа, че в цитираното
решение въззивният съд излязъл извън предмета на проверка и постановил
недопустимо решение. Сочи се, че същото не е в състояние да формира сила
на пресъдено нещо. На следващо място се твърди, че ДСИ не разгледал
искането за прекратяване на ИД на посочените основания, като липсвали и
мотиви. Изложени са подробни аргументи за процесуална
незаконосъобразност на предприетите изпълнителни действия до този
момент, като в тази връзка се цитира и съдебна практика. Моли за отмяна на
обжалваното Постановление с всички последици от това.
В срока и в изпълнение на чл. 436, ал. 3 от ГПК ДСИ М.М.е изложила
мотиви, че подадената жалба е неоснователна, а извършените действия по
принудително изпълнение – правилни и законосъобразни.
Съгласно чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от
взискателя „А.с.в“ ЕАД, с ЕИК: *, чрез юрисконсулт Л. И., в които се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави
същата без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
законоустановен размер.
МОС, съобразно наведените в жалбата и мотивите доводи и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и
срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 14.11.2014 г. от РС-Монтана, с който „Р.“ ЕООД, Г.С., Р. С. и
„Р.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно парични суми, представляващи
вземане по сключен Договор за банков кредит от 31.07.2008 г.
Молбата от кредитора „Р. (Б.)“ ЕАД за образуване на изпълнително
дело е депозирана на 05.12.2014 г., като с нея е представен и Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *, том *, рег. №
2
*, дело № *от 2008 год. /л.14/.
Въз основа на подадената молба по изп. дело № I-80/2015 г. е наложена
възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника „Р.“ ЕООД,
вписана под дв.вх.рег. № */20.02.2015г., том *, акт *от 20.02.2015 г. по описа
на АВ - Служба по вписванията-Монтана.
Първа публична продан на описаните по делото недвижими имоти е
била насрочена за 19.01.2016 – 19.02.2016 г., но с Разпореждане на ДСИ от
02.02.2016г. е прието, че същата е нередовно разгласена, поради което била
насрочена отново първа публична продан за 29.02.2016 г. – 29.03.2020 г.,
отново приета за нередовно разгласена от ДСИ. Поради това е била насрочена
за трети пореден път първа публична продан на възбранените недвижими
имоти за периода 04.04.2016г. – 04.05.2016 г., която е била редовно
разгласена, но обявена за нестанала.
По искане на взискателя е насрочена втора публична продан, проведена
от 10.10.2016 - 10.11.2016г. За нестанала втора публична продан взискателят е
бил уведомен със съобщение, получено на 23.12.2016г., като с молба от
12.01.2017 г. е направил искане до ДСИ за определяне на нова цена и
насрочване на нова публична продан.
Нова пазарна оценка била изготвена от 31.01.2017 г., с която общата
пазарна стойност на описаните недвижими имоти била определена в размер
на 272 762 лв.
С Разпореждане от 10.03.2017 г. ДСИ насрочил нова публична продан
за периода от 10.04.2017г. – 10.05.2017 г., която също била обявена за
нестанала, а с Разпореждане от 15.06.2017 г. ДСИ насрочил втора публична
продан от 29.08.2017г. до 29.09.2017 г.
С договор за цесия от 18.12.2017 г. „Р. (Б.)“ ЕАД прехвърлил
вземанията си към длъжниците на „А.с.в.“ ЕАД.
На 10.08.2018 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател в
производството е конституирано „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *.
С молба от 18.05.20 г. длъжникът „Р.“ ЕООД поискал от ДСИ
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 494, ал.2 от ГПК и чл.
3
433, ал.1, т.5 от ГПК, което било отказано с Постановление от 27.05.2020 г. по
изп.д. № 1-80/2015 г. на ДСИ при РС-Монтана.
На 19.06.2020 г. е постъпила молба от „А.с.в.“ ЕАД за определяне на
нова оценка на процесните имоти, каквато била изготвена на 30.06.2020 г.
С новата оценка общата пазарна стойност на описаните недвижими
имоти била определена в размер на 161 952 лв.
С Разпореждане на ДСИ от 8.10.2020 г. е назначена съдебно-техническа
експертиза, с изпълнител вещо лице Д.Д., която е депозирала заключение от
30.12.2020 г., определящо обща пазарна стойност на имотите, предмет на
принудително изпълнение, в размер на 207 316,61 лева.
На 30.11.2020 г. е постъпило искане от взискателя да бъде насрочена
публична продан на процесните имоти.
С Разпореждане на ДСИ от 08.01.2021 г. е прието заключението на вещо
лице Д. и е определена нова цена на процесните имоти съобразно последното.
С Разпореждане на ДСИ от 08.01.2021 г. е насрочена първа по ред
публична продан за периода от 24.02.2021 г. – 24.03.2021 г.
С Искане вх. № 906 / 11.02.2021 г. длъжникът „Р.“ ЕООД, ЕИК *, чрез Р.
С. – управител, е поискал прекратяване на изпълнителното производство
поради настъпила перемпция и произнасяне на съдебният изпълнител с
Постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 8 ГПК. Страната е
навела доводи за допуснати нарушения на закона и предприети от съдебния
изпълнител незаконосъобразни действия, които са ограничили правото му
защита и са увредили негови права и законни интереси.
С Постановление от 02.03.2021 г. ДСИ е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на посочените основания.
С оглед на така установеното, настоящият състав намира, че
постановлението на ДСИ е законосъобразно.
Посоченото основание в искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство е чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – перемпция /ако в
течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не
4
поиска да се извърши ново изпълнително действие/.
По приложението на цитираната разпоредба е прието задължително за
съда тълкуване в т.10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според което
давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В тази връзка съдът съобрази Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което
се разглежда въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Изяснено е, че тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен
способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ (може
да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и
др.).
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
5
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
В конкретния случай, видно от приобщените материали по
изпълнителното дело, не е налице бездействие нито на взискателя, нито на
съдебния изпълнител. Напротив, от образуването на изпълнителното дело до
настоящия момент са предприемани множество изпълнителни действия,
което пречи да се приложи института на перемпцията.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че Решение на ОС-
Монтана, постановено по в.гр.д. № 192/2020 г., е недопустимо, следва да бъде
посочено, че съдът е бил сезиран с жалба срещу отказ на ДСИ да прекрати
изпълнителното производство на друго основание – а именно чл. 494, ал.2 от
ГПК и чл. 433, ал.1, т.5 от ГПК, което е различно от заявеното в настоящото
производство. В цитираното решение съдът изобщо не е изследвал въпроса за
евентуална перемпция, а съгл. т.3 от ТР № 7/31.07.2017г на ОСГТК на ВКС,
самото решение няма сила на пресъдено нещо. Ето защо позоваването на ДСИ
в мотивите на атакуваното постановление на цитираното решение
действително не е основателно, но въпреки това не променя верността на
крайния извод, че не са налице условия за перемиране на делото.
По отношение на наведените възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила, настоящият състав намира следното:
При изготвяне на обявление за публична продан, ДСИ съгласно чл. 487,
ал.1 е длъжен да посочи собственика на имота, описание на имота,
ипотекиран ли е той и за каква сума, има ли тежести, както и да посочи
цената, от която ще започне проданта, както и датата и мястото на нейното
извършване. В изготвените обявления на ДСИ, приложени по делото, тези
реквизити са налице, поради което се явява неоснователно твърдението за
допуснати нарушения при изготвянето им. Нещо повече, при действието на
новия ГПК липсата на някои от данните, елемент на съдържанието на
обявлението, не е основание за обжалване на същото. То не подлежи на
обжалване.
6
ДСИ е длъжен да разгласи обявлението, като го постави на съответните
места – в своята канцелария, в сградата на районния съд, на самия имот, в
сградата на кметството по местонахождение на имота, на интернет страницата
на окръжния съд. Видно от приложените документи, изискванията на закона
са били спазени, като в случаите на нередовно разгласяване има изрично
произнасяне на съдебния изпълнител.
Противно на твърденията в жалбата, съдебният изпълнител е
постановил Разпореждане от 02.02.2016 година и Разпореждане от 17.03.2016
г., с което е насрочил нова първа публична продан поради нередовно
разгласяване на предишната. Изготвен е и Протокол от ДСИ от 31.03.2016 г.
за редовно разгласяване /л.308/.
В случая жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител е допуснал
нарушение на чл. 494, ал. 2 от ГПК, довело до насрочване на публични
продажби на собствения му недвижим имот след като е трябвало последният
да бъде освободен от изпълнение.
От анализа на приобщените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че при провеждането и на четирите по ред публични
продажби на имота не е нарушена разпоредбата на чл. 494, ал. 2, изр. 3 от
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 494, ал. 2 от ГПК, ако при втората
продан на имота той не бъде продаден, взискателят може в едноседмичен
срок да поиска определянето на нова начална цена, и ако това не е направено
имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на
съдебният изпълнител.
Съгласно т. 9 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК на
ВКС това искане на взискателя по своята същност представлява искане за
извършване на нова продан. Видно от молбите, депозирани от взискателя на
12.01.2017г., 13.06.2017г.,09.10.2017г, 22.08.2019г., е поискано именно да
бъде насрочена нова публична продан след неуспешно проведена първа
такава на осн. чл. 494, ал. 2 от ГПК върху недвижим имот, собственост на
длъжника по изпълнителното дело. По делото са проведени четири публични
продани, като след всяка нестанала първа продан е провеждана нова продан.
7
При първата по ред публична продан е изготвена оценка на имота и съобразно
чл. 486 от ГПК в редакцията към датата на провеждане на проданта, е
определена началната цена на имота. Продажбата е обявена за нестанала,
поради което е насрочена втора продан. Тази продан също е обявена за
нестанала. С всяка една от молбите на взискателя след проведената първа по
ред публична продан е налице искане от взискателя да се извърши нова
продан и нова оценка. Същите са депозирани по реда на чл. 494, ал. 2 от ГПК
след като взискателят е бил уведомен за нестаналата продан.
След изготвяне на първата оценка /стр.284/, съдебният изпълнител е
предприел действия за извършване актуализация на същата. При изготвянето
на новите оценки са съобразени пазарните условия в страната. Целта на
изготвянето на тези оценки е именно да се обезпечи осребряването на
имуществото на длъжника на най-добра цена, съответстваща на
действителната пазарна цена на имота. Съдебният изпълнител е спазил
изискванията на закона, като е определял цената, от която да започне
наддаването при новата продан, съобразявайки актуалната оценка на имота и
при спазване изискванията за начина на определяне на първоначалния й
размер.
От друга страна, дори да се приеме, че някоя от молбите на взискателя
за насрочване на нова продан е подадена извън срока по чл. 494, ал. 2 от ГПК,
съгласно трайната съдебна практика освобождаването на един имот от
изпълнение не означава, че имотът става несеквестируем и спрямо него да не
може да се насочи принудително изпълнение. Взискателят е този, който
посочва на съдебния изпълнител към кой от имотите на длъжника да насочи
изпълнението. Изпълнителният орган съобразно указанията на взискателя и в
съответствие със закона е предприел действия по принудително изпълнение
спрямо имотите, като е обезпечил законосъобразно провеждане на
осребряването им.
Както се коментира по-горе, преди провеждане на последната публична
продан, е извършена актуализация на оценката, което означава, че съдебният
изпълнител е предприел всички законови действия, за да обезпечи продажба
на длъжниковото имущество на действителната му пазарна цена.
Поради всичко изложено дотук, съдът намира обжалваното
8
постановление за правилно, а жалбата срещу него – за неоснователна, като
следва същата да бъде оставена без уважение.
Предвид този изход на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на взискателя за присъждане на разноски, които
МОС определя да възлизат на сумата от 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НБПП.
Така мотивиран, МОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Р.“ ЕООД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул.* № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от Р. С., срещу Постановление от 02.03.2021 г. по изп. дело №
1-80/2015 г. по описа на СИС при PC-Монтана на ДСИ при БРС,
командирован за извършване на изпълнителни действия със Заповед №К-
18/12.08.2020 г. на Председателя на МОС
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД, с ЕИК: *, да заплати на „А.с. в.“ ЕАД, с ЕИК: *,
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/ -
направени разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9