№ 1282
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900165 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Ищецът „И.К.“ АД твърди, че на 03.09.2020 г. между него и ответника
„Е.Г.“ АД бил сключен договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент, по силата на който ответникът се задължавал да
продава на ищеца активна електрическа енергия на цена от 105 лв./МВтч. без
ДДС. Уговорено било, че тази цена не подлежала на промяна освен с изрично
писмено съгласие на страните. След май 2021 г. обаче ответникът започнал в
нарушение на договора да издава фактури, в които цената за продадената
електроенергия била едностранно определена в по-висок от договорения
размер. За да не бъде преустановено електрозахранването, ищецът заплатил
задълженията по фактурите, издадени в периода 30.06.2021 г. – 30.11.2021 г.,
а именно по фактури № № 3103/2021, 3104/2021, 3299/2021, 3300/2021,
3516/2021, 3748/2021, 3946/2021, 3947/2021, 4203/2021, 4204/2021. Въпреки
това с писмо от 27.09.2021 г. той уведомил ответника, че не бил съгласен с
едностранното увеличение на цената, а с уведомление от 15.10.2021 г.
поискал да му бъдат върнати надплатените до този момент суми. Отрича да
било налице мълчаливо съгласие за изменението на цената, като поддържа, че
разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ била приложима само когато между
търговците нямало спор по съществените елементи на сделката (какъвто
съставлявала цената), както и при трайни търговски отношения, възникнали
по силата на множество сключвани между страните договори. В настоящия
случай договорът между страните бил един и той предвиждал промяната му
да става въз основа на изрично писмено съгласие, каквото не било изразявано,
а напротив - било налице противопоставяне на изменението на цената.
Ищецът сочи, че за доставената съгласно процесните фактури електроенергия
е надплатил продажна цена в размер от 36 791,02 лв. и моли съда да осъди
1
ответника да му я възстанови, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът “Е.Г.“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че считано от май
2021 г. цените били едностранно увеличени от всички производители на
електрическа енергия, а съгласно чл. 19, ал. 5 от договора съгласуваната
практика на основните производители на електроенергия за едностранна
промяна на цените по вече сключените договори била непреодолима сила и
основание за едностранно изменение на цената. Поддържа, че на 08.07.2021 г.
отправил предложение до ищеца за подписване на анекс за изменение на
цената, като ищецът не възразил своевременно срещу предложението и
същото следвало да се счита за мълчаливо прието съгласно чл. 292, ал. 1 ТЗ.
Наред с това ищецът започнал да заплаща увеличената съгласно изпратения
анекс цена. Ответникът сочи също, че на 08.10.2021 г. отправил до ищеца
ново предложение за промяна на условията по цената за доставка, което също
не било изрично отхвърлено. Поддържа, че липсвало неоснователно
обогатяване от негова страна, тъй като сам закупувал електрическата енергия
на борсовия пазар със значително завишена цена. Въз основа на всичко
изложено моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за връщане на платена при начална липса на
основание цена за продадена електроенергия.
Безспорно е, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между ищеца като купувач и ответника като продавач е сключен договор №
ЕГ0256/03.09.2020 г. за продажба на електрическа енергия и балансиране на
краен клиент. По силата на договора ответникът се е задължил да продава и
доставя на ищеца активна електрическа енергия съобразно действителното му
потребление, както и да предоставя услугите по прогнозиране и балансиране
на потреблението (чл. 1, ал. 1 и 2), а от своя страна ищецът се е задължил да
заплаща цена в размер от 105 лв./МВтч., която не включва ДДС, акциз, такса
„задължение към обществото“, цени за мрежови услуги, както и други
задължения, които могат да бъдат поставени с промени в законодателството
или с решение на съответния компетентен орган (чл. 10, ал. 1).
Не се спори също, че за периода юни 2021 г. – ноември 2021 г.
ответникът е издал фактури за доставената електроенергия № № 3103/2021,
3104/2021, 3299/2021, 3300/2021, 3516/2021, 3748/2021, 3946/2021, 3947/2021,
4203/2021 и 4204/2021, в които – предвид повишаването на цената на
борсовите пазари - е определил по-висока цена от писмено договорената,
като общата стойност на превишението възлиза на 36 791,02 лв. Ищецът е
заплатил задълженията по горепосочените фактури, но междувременно
между страните е разменена следната кореспонденция по повод увеличаване
на цената за доставената електроенергия: на 08.07.2021 г. ответникът е
изпратил електронно писмо до ищеца, към което е приложил проект на анекс
за предоговаряне на цените с искане проектът да бъде подписан с електронен
подпис и изпратен по имейл или върнат подписан на хартиен носител; на
02.08.2021 г. ищецът е изпратил до ответника електронно писмо, в което е
възразил срещу едностранното повишаване на цените; на 27.09.2021 г.
ищецът е изпратил до ответника писмо, с което е изразил несъгласието си с
фактурирането на повишена цена и е поискал възстановяване на надвнесените
съгласно счетоводна справка към 31.08.2021 г. суми, отправяйки евентуално
2
предизвестие за едностранно прекратяване в случай че сумите не бъдат
възстановени; на 08.10.2021 г. ответникът е изпратил до ищеца писмо,
съдържащо предложение за промяна на ценовите условия по процесния
договор поради „безпрецедентното рекордно повишение на цените на
електрическата енергия на пазарите в цяла Европа“, като е изразено желание
в случай на неприемане на условията договорът да бъде прекратен, считано от
01.11.2021 г.; на 15.10.2021 г. ищецът е изпратил повторно уведомление с
искане да бъдат възстановени надплатените за периода юни-август 2021 г.
суми, като на същата дата е отправил и електронно писмо, в което е поискал
коригиране на начислените суми; на 04.01.2022 г. и на 07.01.2022 г.
ответникът е изпратил до ищеца писма, съдържащи искане за плащане на
забавените суми с предупреждение за преустановяване на
електрозахранването.
При тези факти спорен е въпросът възникнало ли е в тежест на ищеца
валидно задължение да заплати увеличения размер на продажната цена за
доставената в процесния период електроенергия и в частност: 1). постигнато
ли е мълчаливо съгласие за увеличаване на цената и ако не е – 2) имал ли е
право ответникът да увеличи същата едностранно, позовавайки се на
непреодолима сила.
1. Постигнато ли е съгласие за увеличаване на цената:
Съгласно чл. 10, ал. 6 от договора договорената цена не подлежи на
промяна за периода на срока на договора освен с изрично писмено съгласие
на страните. В случая не е налице двустранно подписан анекс, който да
обективира постигнато съгласие за увеличение на цената до фактурираните за
процесния период размери. Както беше посочено, проект на такъв документ е
изпратен от ответника до ищеца с електронно писмо от 08.07.2021 г.
(оспорването относно получаването на имейл с посоченото съдържание е
направено от ищеца едва с писмената защита, а не с допълнителната искова
молба, и поради това съдът е отделил получаването му като безспорен факт),
но няма данни ищецът да е волеизявил за изрично приемане на
предложението за сключване на анекса.
Не може да се приеме, че такова съгласие е изразено конклудентно –
чрез получаване на престацията без незабавно противопоставяне на
полученото предложение за увеличаване на нейната цена. На първо място,
противопоставяне е налице и то е изразено с електронното писмо от
02.08.2021 г., с което ищецът е възразил срещу увеличената цена по
фактурите за периода април-юли. Независимо че възразяването няма
незабавен характер, този факт не би могъл да замести липсващото изрично
приемане, каквото страните са предвидили с чл. 10, ал. 6 от договора.
Разпоредбата на чл. 292 ТЗ, презюмираща съгласие от липсата на незабавно
противопоставяне, е приложима основно в случаите на сключване на нов
договор между лица, намиращи се в трайни търговски отношения, когато
съдържанието на този договор е сходно с вече сключваните между страните
предходни съглашения, но не и когато предложението се отклонява
съществено от съдържанието на досегашните търговски отношения и може да
се предположи, че не е безспорно прието от двете страни, нито когато
конклудентното (вкл. мълчаливо) приемане е изрично изключено от
страните като способ за постигане на съгласие, както това е сторено в
случая чрез разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от договора. Тази норма създава не
само задължение за спазване на писмената форма на изменението, но и право
3
за насрещната страна да изисква постигането на съгласие да бъде
извършено в установената от договора форма. Упражнявайки това свое
право, ищецът не е бил длъжен да се противопостави незабавно на
направеното с анекса предложение под страх от обвързване от презюмирано
съгласие. Действително, няма пречка при наличие на уговорка като тази по
чл. 10, ал. 6 договорът да бъде изменен и без писмено съгласие, но волята за
това трябва да е изразена изрично от двете страни, а липсата на
противопоставяне няма такъв изричен характер.
Изрично приемане на предложението за увеличаване на цената не
съставлява плащането на увеличената част, тъй като, на първо място,
ищецът е предприел своевременно действия да поиска възстановяване на
надплатените суми, а на второ място, плащането е било мотивирано от
препятстване преустановяването на доставката на електроенергия, т.е. не
изразява доброволно формирана воля да се поеме задължението за
увеличената част от цената.
Поради изложеното съдът приема, че не е налице постигнато
двустранно съгласие за изменение на цената по процесния договор, поради
което следва да се отговори на въпроса дали тази цена е валидно едностранно
изменена.
2. Имал ли е право ответникът да измени едностранно договора:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от договора, на която се позовава
ответникът, съгласуваната практика на основните производители на
електрическа енергия в страната за едностранна промяна на цените по вече
сключените договори с търговците на електрическа енергия ще се третитра
като непреодолима сила. Нито в договора обаче, нито в закона (чл. 306 ТЗ)
непреодолимата сила се свързва с възникване на правото на едната страна да
измени едностранно договора в частта относно дължимата престация.
Напротив, този институт на неизпълнението предвижда единствено
неотговорност за неизпълнение/забавено изпълнение на задължението на
засегнатата от непреодолимата сила страна, както и възможност договорът да
бъде прекратен от всяка от страните при отпадане на интереса от
изпълнението му.
Ето защо, ако ответникът е бил засегнат от непреодолима сила по
смисъла на чл. 19, ал. 5 от договора, то същият е могъл да не престира (да не
доставя електроенергия) без да носи отговорност за това, както и да
волеизяви за прекратяване на договора. Във всички случаи обаче, ако
ответникът избере да доставя енергията въпреки съгласуваната практика на
неговите доставчици за увеличение на цената му, той не може да прехвърли
риска от този избор върху неговия клиент, позовавайки се на действие на
непреодолима сила.
Дори да се приеме, че след увеличението на доставните (борсовите)
цени (който факт е отделен като безспорен) договорът е станал стопански
непоносим за ответника, това би довело до възникване в негова полза на
правото да поиска изменение, съответно прекратяването му по съдебен
ред (чл. 307 ТЗ), но не и едностранно да го измени.
Поради изложеното съдът счита, че продажната цена не е валидно
едностранно изменена (впрочем, от действията на самия ответник може да се
заключи, че и той не е третирал себе си като титуляр на правото да внесе
едностранна промяна в договора, тъй като е отправял до ищеца предложения
4
за изменение на цената, т.е. търсел е приемането им). Ето защо и доколкото
не е постигнато съгласие за увеличение на цената, плащането на увеличената
част от нея се явява извършено без договорно основание и искът за връщане
на платеното следва да бъде уважен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 871,64 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „И.К.“ АД, ЕИК
****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 36 791,02 лв.,
представляваща платена без основание увеличена стойност на продажната
цена за доставена в периода юни-ноември 2021 г. електроенергия по договор
№ ЕГ0256/03.09.2020 г. съгласно фактури № № 3103/2021, 3104/2021,
3299/2021, 3300/2021, 3516/2021, 3748/2021, 3946/2021, 3947/2021, 4203/2021
и 4204/2021, ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до погасяването,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 871,64 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5