Решение по дело №496/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството e по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК и във вр. с чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.

С решение №307/17.05.2023г. по адм. дело №135/2023г. на Административен съд – Пазарджик е обезсилено решение № 949/22.12.2023г. по адм. дело № 1335/2021г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик.

Образувано е по исковата молба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора - Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 30.01.2019г. – 30.01.2020г.

Твърди ищецът, че изтърпявал наказание доживотен затвор в Затвора – гр.Пазарджик.

На 19.03.2019г. депозирал в деловодството на затвора писмо за изпращане до адв.Х. П. от САК по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНС. Писмото му било върнато.

На 10.05.2019г. получил съобщение с приложено определение №66 от 25.04.2019 по адм.д.№153/19г. по описа на Адм.С- Кърджали, което решил да обжалва и депозирал в деловодството на затвора писмо за изпращане до Адм.С- Кърджали по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНС. Писмото му било върнато.

На 13.05.2019г. получил съобщение с приложено определение №72 от 08.05.2019 по адм.д.№166/19г. по описа на Адм.С- Кърджали, което решил да обжалва и депозирал в деловодството на затвора писмо за изпращане до Адм.С- Кърджали по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНС. Писмото му било върнато.

Така пропуснал сроковете за обжалване на горепосочените актове на съда.

На 15.05.2019г. депозирал в деловодството на затвора писмо за изпращане до ЕСПЧ, но писмото му било върнато.

Обжалвал също определение №98 от 09.06.2019г. по адм.д. №189/19г.и определение №97 от 19.06.2019г. по адм.д. №175/19г., двете по описа на по описа на Адм.С- Кърджали, като депозирал в деловодството на затвора жалби в писмо за изпращане до Адм.С- Кърджали. Писмото му било върнато.

Обжалвал и определение №1348 от 01.10.2019г. по адм.д. №939/18г. на Адм.С - Пазарджик и разпореждане №227214/19г. по гр.д. №4275/17г. на СРС, като писмото му било върнато и не могъл да спази пропуснал сроковете за обжалване на горепосочените актове.

Затова моли да бъде осъден ответника да заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно бездействие от служители на ГДИН – София, състоящо се в неизпращане на писма по реда на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС за сметка на Затвора – Пазарджик и Затвора – София до съответните адресати, поради което пропуснал сроковете за обжалване на съдебни актове. По този начин почувствал болки, унижение, безсилие, плач, яд, нерви, отхвърленост, малоценност, безпомощност, безпокойствие, главоболие, незачитане на правата му, уронване на човешкото му достойнство. Претендира и законна лихва върху сумата, считано от 30.01.2020г.

В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба ищецът чрез адв. Морзов твърди, че претърпените от него неимуществените вреди се изразяват в страдание и унижение и са настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия от служители на ГДИН – София, състоящи се в неизпращане на писма по реда на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС за сметка на Затвора – Пазарджик и Затвора – София, изпратени до различни адресати - съответно на 19.03.2019 г. до адв. П. и на 10.05.2019г. до ЕСПЧ. Поради незаконосъобразните действия и бездействия на ГДИН ищецът бил лишен от конституционно гарантираното му право на кореспонденция с определения му защитник, вследствие на което се почувствал незащитен и дискриминиран. Твърди, че на 10.05.2019г. депозирал писмо в деловодството на Затвора – гр.София с искане за изпращането му по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС до ЕСПЧ, което не е било сторено и у ищеца се породило чувство на несигурност, унижение, дискриминация и заплаха от невъзможност да защити свои законни интереси пред ЕСПЧ. Ответникът не бил спазил разпоредбите на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС, доколкото лишеният от свобода не разполагал с финансови средства за изпращане на процесните писма, от което му били причинени негативни чувства и емоции, довели го до състояние на безсъние и главоболие.

Моли съдът да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да му заплати сумата от 20 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на конкретни дати – 19.03.2019г. и 15.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик поддържа, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа следното:

Безспорно е по делото, че ищецът Н. А. изтърпява наказание доживотен затвор – понастоящем в Затвора – гр.Пазарджик.

Безспорно е също, че са постановени определение №66 от 25.04.2019 по адм.д.№153/19г. по описа на Адм.С- Кърджали, определение №72 от 08.05.2019 по адм.д.№166/19г. по описа на Адм.С- Кърджали, определение №98 от 09.06.2019г. по адм.д. №189/19г. и определение №97 от 19.06.2019г. по адм.д. №175/19г., двете по описа на по описа на Адм.С- Кърджали, определение №1348 от 01.10.2019г. по адм.д. №939/18г. на Адм.С - Пазарджик и разпореждане №227214/19г. по гр.д. №4275/17г. на СРС.

Установява се от приетите копия на страници от регистър за молби, жалби, сигнали, заявления на лишените от свобода, че ищецът Н. А. за периода 28.02.2019г. – 02.12.2019г. е предал за изпращане 15 бр. запечатани пликове до различни съдилища, в т.ч. до ЕСПЧ в Страсбург – предадено на 25.11.2019г.

Във връзка с извършена проверка от ГД“ИН“ към МП и безспорно установения факт, че лишеният от свобода Н. А. разполага със средства, от които се е лишил, сключвайки два договора за цесия в полза на майка си Г. А., на която са изплатени от съдебен изпълнител 3029,37лв, ВПД главен директор с писмо изх.№6649 от 04.07.2018г. е уведомил затворническата администрация на Затвор – София и Затвор – Пазарджик, че А. не попада в категорията на осъдените, чийто писма следва да се изпращат на основание чл.90, ал.4 от ЗИНЗС за сметка на съответния затвор. Лишеният от свобода Н. А. е уведомен за горното на 06.07.2018г, като съответно от този момент е последвало връщане и на изпращаните от него писма по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС – който факт не се оспорва, напротив – твърди се от него в исковата молба по отношение на всички посочени писма - , събрани са и писмени доказателства в тази насока.

Въпреки изричното уведомяване за писмо изх.№6649 от 04.07.2018г., ищецът А. е продължил да предава запечатани пликове за изпращане за сметка на съответния затвор по реда на чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, на които условия обективно не отговаря. В този смисъл са и показанията на разпитания св.М. М. – инспектор СДВР в Затвора – София, които съдът изцяло кредитира, тъй като кореспондират в пълна степен на събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора – Пазарджик и Затвора – София е предявен от лице, имащо правен интерес и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен. Предмет на исковата претенция е обезщетяване на претърпените от Н. А. болки, унижение, безсилие, плач, яд, нерви, отхвърленост, малоценност, безпомощност, безпокойствие, главоболие, незачитане на правата му, уронване на човешкото му достойнство като последица от проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 КЗПЧОС - неизпращане на писма по реда на чл. 90, ал.4 от ЗИНЗС за сметка на Затвора – Пазарджик и Затвора – София до съответните адресати, поради което пропуснал сроковете за обжалване на съдебни актове.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В чл.3 от КЗПЧОС също е регламентирано никой да не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в чл.3 от ЗИНЗС, допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция.

Законодателят е предвидил в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. На доказване подлежат фактите, от които произтичат твърдените вреди.

Безспорно е, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й, което право е уредено в чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода следва да се контролира съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС в интерес на сигурността и с цел предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР), в присъствие на служител от надзорно – охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Съответно в изпълнение на разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането. В конкретния случай всички посочени по-горе изисквания във връзка с кореспонденцията са надлежно изпълнени от затворническата администрация.

В чл. 90 от ЗИНЗС е регламентирано правото и реда, по който лишените от свобода могат да подават молби и жалби до различни институции, като в ал.4 е създадено субективно право на лишения от свобода разходите за неговата кореспонденция - когато е установено, че няма средства - да са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Както е посочено по-горе, ищецът А. е разполагал с достатъчно средства, от които доброволно се е лишил. От това си недобросъвестно поведение е недопустимо същият да черпи права и в този смисъл по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, респ. чл. 77, ал. 3 предл. второ от ППЗИНЗС - липсват предпоставките, визирани в тях. Затова и за затворническата администрация не съществува задължение да изпраща безплатно кореспонденцията му до различни институции за сметка на съответното място за лишаване от свобода.

Съответно тези бездействия на служителите на затворите не могат да се приемат за такива, поставящи ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се нарушаване правото му на кореспонденция.

Така при липсата на първата кумулативна предпоставка като един от основните елементи на правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При така приетото съдът не следва да обсъжда свидетелските показания – същите биха имали значение за изхода на спора в случай, че по делото е доказано наличието на нарушения от страна на затворническата администрация, попадащи в хипотезата на чл.3 от ЗИНЗС.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София иск за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени на 19.03.2019г. и 10.05.2019г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.