Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260152 27.01.2021 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
прокурор Георги Попов
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4213 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Б.Л.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, с която се
претендира осъждането й за заплащането на сумата от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на обвинение в
извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во от НК, за което бил
оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 26.04.2016 г. –
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждането на направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
бил съдружник в дружеството стопанисващо „****“ в гр. Несебър, като през лятото
на 2007 г. имали проблеми с шума, свързани с действията на Ц.Д.– служител на
Община Несебър. Развилите се обстоятелства ищецът възприел като искане за
подкуп и подал съответните сигнали до компетентната прокуратура. Образувана
била проверка в хода на която на самия него било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1-во от НК, наказуемо с лишаване от свобода
от 1 до 6 години и обществено порицание. На 18.06.2014 г. получил призовка да
се яви като обвиняем. Обстоятелства, чрез които узнал това, били доста
стресиращи, тъй като пътувал към гр. Русе, като бил спрян за рутинна проверка
от органите на КАТ, при която разбрал, че е обявен за национално издирване.
Оказало се, че подписвайки някакви документи всъщност на 09.07.2014 г. е бил
привлечен като обвиняем. Само разследване след привличането му, приключило
сравнително бързо, но разбрал, че същото се води от 7 години, през който период
са разпитвани множество свидетели, голяма част от които негови служители, както
и такива на Община Несебър. Смущението с срамът, който изпитал, като узнал това
бил неописуем. В последствие било образувано по внесения срещу него обвинителен
акт НОХД № 3429/2014 г. по описа на БРС, където отново били разпитани всички 13
свидетели, били проведени няколко съдебни заседания, където последователно
всеки от тях разбрал, че е подсъдим. Лично той възприел съдебните заседания
като срам и позор, на които е изложен публично и то пред хора, пред които
считал, че има авторитет и уважение. Впоследствие бил оправдан от съда, като
присъдата била протестирана, за което било образувано ВНОХД № 177/2016 г. по
описа на БОС, където била потвърдената оправдателната присъда. Ищецът излага,
че освен шокът, който е изпитал, тъй като бил обвинен за престъпление, което не
е извършил, бил разклатен и целият му вътрешен морален мир. Изпитвал силен срам
и притеснение, като независимо, че бил невинен, изпитвал и страх от изхода на
делото и да не би да бъде лишен от свобода. Това се отразило и на отношения в
семейството и децата му, като живеел в непрекъснат страх за тяхното бъдеще.
Поради всичко гореизложено счита, че справедливото обезщетение възлиза на 25 000
лева.
Правното основание на иска е чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.
Ответната прокуратура е подала отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска, като недоказан. Сочи се, че е в
тежест на ищеца да установи вредите, които сочи, че е претърпял, както и че
липсват доказателства за причинната връзка между твърдените вреди и
повдигнатото обвинение, поради което се моли за отхвърлянето на иска. Твърди се
също така, че ищецът не за пръв път е бил страна по наказателно дело, в
качеството му на обвиняем, като е имал
близък контакт с правоохранителните и правоприлагащи органи и преди това.
Депозира се и възражение за давност досежно лихвата, като се излага, че същата
е погасена по давност до 14.05.2017 г.
Евентуално се иска присъждане на обезщетение в по-нисък размер в
съответствие с принципа за справедливост, съобразявайки евентуално претърпените
вреди, както и че наказателното производство не е било медийно, като е била
взета и най-леката мярка за неотклонение подписка.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.06.2014 г. ищецът е получил
призовка за явяване в качеството му на обвиняем по досъдебно производство №
ЗМ-70/2008 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Бургас, образувано въз
основа на постановление на Районна прокуратура Бургас от 28.02.2008 г. Видно е
от материалите по досъдебното производството, че лицето е било обявено за
общодържавно издирване, като за установяване на местонахождението му производството
е било спряно. С постановление от 09.07.2013 г., връчено му на 26.06.2014 г.,
ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 07.08.2007 г. в гр. Бургас пред
надлежен орган на власт, а именно пред Окръжна прокуратура – Бургас, чрез
подадена от него жалба с вх. № 4884/07.08.2007 г. е набедил ****– държавен
служител на длъжност гл. инспектор в Община Несебър в извършване на
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1-во от НК, като е знаел, че същата е
невинна – престъпление по чл. 286, ал.1, предл. 1-во от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от шест години и обществено порицание,
и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата ищецът е разпитан
в качеството му на обвиняем. След това Районна прокуратура – Бургас е внесла на
05.08.2014 г. обвинителен акт срещу ищеца, като е образувано НОХД № 3429/2014
г. по описа на Районен съд – Бургас. Същото е било насрочено за разглеждане на
03.10.2014 г., като по молба на защитника на Х. е отсрочено за 12.11.2014 г., в
което съдебно заседание той е дал обяснения, като са разпитани и свидетелите ****,
****, ****и ****. Делото е отложено за 14.01.2015 г., като в това съдебно
заседание са разпитани свидетелите ****и ****. Делото е отложено за 11.03.2015
г., в което не даден ход на делото и същото е отложено за 22.04.2015 г., а след
това за 24.06.2015 г. и за последно такова за 17.09.2015 г., като след това в
съдебно заседание на 23.09.2015 г. е обявена присъдата, с която ищецът е
оправдан, като е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение
„подписка“. Присъдата е била протестирана от прокурора, за което е образувано
ВНОХД № 177/2016 г., по което е проведено едно съдебно заседание на 15.04.2016
г. С решение от 26.04.2016 г. е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.
Т.е. оправдателната присъда е влязла в сила на 26.04.2016 г.
Видно
от данните относно съдимостта на ищеца, съгласно представената по делото
справка за съдимост е че лицето е осъждано по НАХД № 3362/2005 г. за
съставянето на неистински документ св. за регистрация на МПС, като е освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложено
административно наказания глоба, и по НОХД № 95/2008 г. на Районен съд – Поморие
за извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал.
4, на лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено
за изпълнение за изпитателен срок от три години, като е реабилитиран по право
на 15.04.2014 г. Съгласно представено по делото свидетелство за съдимост от
16.04.2016 г. ищецът не е осъждан.
По делото
ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на свидетеля ****–
дългогодишен негов приятел, се установява, че е запознат с образуваното срещу Б.
наказателно производство. Знае, че през 2014 г. той бил тръгнал с техен приятел
да пътува с кола към вътрешността на страната и когато се върнали последният им
споделил, че са ги спрели за проверка на документи, при която се установило, че
срещу Б. има образувано нещо и са ги задържали доста време, докато се изяснят
нещата. Това му било споделено по време на работа, като те работили заедно в
заведение на Б. и всички колеги, които по това време бяха на работа, чули
разговора им и започнали да питат какво става. По-късно вечерта, като дошъл
самият Б., го попитали какво се е
случило. Той бил много ядосан и афектиран от случващото се, като споделил, че
самият той е подал жалба, а те са образували срещу него някакво производство.
След като разбрал за това, Б. се променил много, затворил се като човек. Преди
това бил много весел човек, а след това се променил в отношението си към
приятели, колеги. Просто бил много разочарован от самия факт, че той подава
жалба, а те тръгват да съдят него. Запознат е също така с това, че е имало съдебно
производство срещу Б., където той лично се явявал да свидетелства. В крайна
сметка свидетелят заявява, че просто след тази случка ищецът започнал да
говори, че ще затвори бизнеса си, че следващата година се чуди дали изобщо да
отваря. Впоследствие започнали да идват много чести проверки от Община Несебър.
В крайна сметка бизнесът на Б. приключил окончателно през 2017 г., като самият
той взел решение да затвори бизнеса си.
Като
свидетел по делото е разпита и К.П.– живуща на съпружески начала с ищца от 2000
г. От показанията й се установява, вече изложеното и от другия свидетел, че през
лятото на 2014 г. завръщайки се от едно
пътуване извън града, Б. й споделил, че са го спрели за рутинна проверка и от
полицая е разбрал, че е издирван във връзка с някакво дело. След като се
прибрал и консултирал разбрал, че е обвиняем за нещо, което е станало много
отдавна - някъде 2007 г. Той бил много притеснен и по разказите му разбрали, че
става въпрос за заведението, което през 2007 г. той управлявал в Несебър. Свидетелката
е запозната с това, че през 2007 г. той е имал проблеми с шума в това заведение
- нееднократно й се е оплаквал, че някаква общинска служителка му създавала
проблеми заради шума и й е споделял, че най-вероятно тя иска някакъв паричен
доход. Просто той така е разтълкувал нейните действия. Познавайки мъжа си
свидетелката е категорична, че той много държи на правотата си и не би позволил
да участва в такива корупционни схеми. Знае също така от него, че е подал
някаква жалба против общинския служител с цел това нещо да се пресече. За този
период от 2007 г. до 2014 г. нищо повече от това не се било случило. След като Б.
се консултирал с адвокат, разбрали, че обвинението е във връзка с жалбата от
2007 г. Мъжът й бил викан в следствие, след това бил съден и в крайна сметка
оправдан.
Свидетелката
сочи, че като научил и разбрал цялата ситуация, че цялото действие на държавата
не е насочено срещу изясняване на корупционни схеми, а срещу него, това го
фрустрирало. Започнали вкъщи да обсъждат цялата ситуация. Б. бил крайно
изненадан, бил много огорчен и съсипан от това, че в крайна сметка е обвиняем.
Първите дни след завръщането му в града, след срещата с полицая и разбирането
на ситуацията, буквално не спял, знаейки, че го грози някакво наказание. Другото,
което разбрал впоследствие и й разказал е че в това време, без негово знание,
са били разпитвани негови служители, като е бил накърнен авторитета му страшно
много. В дома им всички тези разговори оказали негативно влияние и на тяхното дете,
което дори веднъж попитало майка си дали ще се разделят. В този период дори
обмисляли да заминат в чужбина, тъй като вярвайки, че България е правова
държава и всеки може да си търси правата, след като пусне жалба в съответната
институция, се стигало до обратния ефект, поради което и били разочаровани.
Свидетелката
заявява, че след всяко привикване в полиция или следствие, Б. бил с адско
главоболие. Давала му е медикаменти за сън – мента, глог и валериан, и
болкоуспокояващи – „беналгин“, за главоболие. Б. не е посещавал лекар, като
лекарствата, които е приемал са давани от нея, като за тях не е нужна рецепта.
В
крайна сметка когато бил оправдан, Б. се почувствал облекчен, знаейки че
правотата надделяла.
Свидетелската
е запозната с това, че мъжът й е имал предходни осъждания, но не помни точно за
какво. По тази причина обаче той още повече се стресирал от това дело според
нея.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършването на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. Съгласно чл. 4 от закона държавата
дължи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, независимо от това
дали са причинени виновно от длъжностно лице. В настоящия случай обвинението е
незаконно, тъй като по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда ищецът е
признат за невиновен и оправдан изцяло. Оправдателната присъда обуславя
незаконността на обвинението.
В
разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за престъплението по чл.
286, ал. 1, предл. 1-во от НК – набедяване, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание. Наказателното
преследване е продължило спрямо ищеца в периода от 26.06.2014 г. – когато е привлечен
като обвиняем, до 26.04.2016 г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда т.е. същото е приключило за по-малко от две години или по точно за 1
година и 10 месеца. Установено се от събраните доказателства, а и това е
нормалната човешка реакция, че ищецът е изживял притеснения и стрес вследствие
на незаконното обвинение в извършването на престъплението, за което е оправдан,
като е бил нарушен нормалният му ритъм на живот, бил е притеснен, уронил се и
престижа му пред неговите служители, които са разбрали за случващото се, затворил
в себе си и загубил вяра в справедливостта, като имал и проблеми в семейството.
В тази връзка съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като
показанията на свидетеля В. изхождат от лице, което от една страна е
незаинтересовано от изхода на спора, а от друга е близък приятел на ищеца, при
които и с възможност за непосредствени наблюдения върху неговия живот.
Последното се отнася и за показанията на свидетелката Петрова, които са и в
съответствие с останалия събран доказателствен материал, поради което и съдът
ги кредитира.
Не се ангажирани доказателства
за настъпването на някакви по-тежки вреди, освен описаните по-горе, които да са
в причинна връзка с повдигнатото обвинение.
Налице са действия на
прокурор, който е изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца, като в
последствие е протестирана и постановената оправдателна присъда. При това може
да се направи извод, че повдигнатото незаконно обвинение е в резултат от действията
на Прокуратурата на Република България и същата следва да обезщети причинените
вреди.
По отношение размера на
обезщетението, съдът намира, че справедливото такова възлиза на 2 000 лв. Делото против ищеца е продължило година и десет
месеца, като е приключило в разумен срок. В хода на досъдебното производството ищецът е бил разпитан веднъж,
и след това в хода на съдебното такова е дал обяснения и пред съда. По време на
наказателното производство ищецът не е бил задържан и е бил с най – леката
мярка за неотклонение ”подписка”. Обвинението обаче за извършено престъпление по
чл. 286, ал.1 от НК се явява обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, при което е нормално ищецът да изпитва притеснения и това
събитие да даде негативен ефект върху живота му. Действително ищецът е бил
осъждан по-рано, макар и вече да е реабилитиран, но това не променя горните
изводи на съда, като дори,както твърди свидетелката Петрова, би могло да повлия
още по стресиращо върху лицето. Всички тези обстоятелства, преценени в
съвкупност, навеждат съдът към извода, че в случая за справедливото обезщетяване
на ищеца са необходими 2 000 лева. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на неимуществените вреди, както и на вида на упражнената
процесуална принуда.
По изложените съображения иска за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 2 000 лв. и да се отхвърли
за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 25 000 лв.
Основателна при това се явява и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение от 2 00
лева за периода от влизането в сила на оправдателната присъда – 26.04.2016 г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
С оглед изхода на делото и предвид
претенцията на ищеца за заплащане на разноските по делото следва да се осъди на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника да му заплати сумата от 88 лв.,
съобразно уважената част от иска. В тази връзка следва да се отбележи, че е
неоснователното възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение, което е под предвидения минимален размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на Б.Л.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1, предл. 1-во от НК, за
което лицето е оправдано с присъда № 138/23.09.2015 г., постановена по НОХД № 3429/2014
г. по описа на Бургаския районен съд, потвърдена с решение № 87/26.04.2016 г.
по ВНОХД № 177/2016 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, ведно със законна лихва за
забава върху горната сума от 2 000 лева от 26.04.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 88 лв. /осемдесет и осем лева/ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 2 000 лева
до пълния заявен размер от 25 000 лева, ведно със законната лихва за
забава върху отхвърлената част.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.