Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в
открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря Д. С.
разгледа адм. дело № 543/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във р. с чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба вх. №
3871/02.09.2021г. в АСВТ, депозирана от Г.В.В., със статут на лишен от свобода,
изтърпяващ наказание понастоящем в затвора в гр. Плевен. Същата е изпратена по
подсъдност от АС София-град - дело №
8074/2021г.
Според първоначално депозираната жалба се
оспорва цитирам: „фактически отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация“ от гл. директор на ГДИН. В тази връзка се изразява недоволство от
постановеното в Решение № Л-2462/13.07.2021г.
по повод постъпило Заявление в ГДИН вх. № ДОИ-22/07.07.2021г. от Г. В..
Последният смята, че вместо исканото Постановление на ВКП/за което узнал от св.
К. по гр.дело № 2335/2020г., водено пред
РС Плевен/ относно изпълнение на наказанието му, всъщност му е предоставена
стара Заповед № Л-5320/20.12.2018г., която касае преместването му в Затвора в
гр. Плевен и му е известна. Актът се оспорва със съображения за
незаконосъобразност. Недоволен от него жалбоподателят иска отмяната му като съдът
задължи главния директор на ГДИН да представи исканото Постановление на ВКП,
ведно с цялата преписка по постановяването му.
С уточняваща молба с вх. №
4347/05.10.2021г. жалбоподателят обяснява,
че в случая ставало въпрос за разпореждане на ВКП, свързано с изпълнение на
наказанието му, което лично го засяга неблагоприятно, а не му е сведено до
знанието. Твърди, че за наличието му узнал от разпита на свидетеля И. К. по гр.
дело № 2335/2019г. по описа на РС-Плевен. Ставало въпрос за „провеждането на
разнообразни мероприятия с лишения от свобода В.“ по указания на ВКП. Настоява,
че има право да бъде запознат с този документ като се позовава на ЗДОИ и чл.76
от ЗИНЗС, а в крайна сметка предоставя на съда да прецени правната квалификация
на производството. Счита, че се касае за наложени му ограничения, които търпи от
12.12.2017г. Ограничения, които не произтичат от присъдата му и не са включени в режима на изтърпяване на
наказанието му. Тези ограничения произтичат от Постановление на ВКП, което не е
получил и поради това е лишен от възможността да го обжалва, за да се защити.
Настоява, че дори да се касае за класифицирана информация той има право да знае
това, защото се отнася до него самия и правото му на защита.
В указан от съда срок жалбоподателят представя
по делото писмени бележки/вх. № 1686/13.04.2022г./. В тях изтъква доводи, че
единствено ГДИН е компетентния орган по закон за изпълнението на присъдите в
страната, а Прокуратурата осъществява контрол за законност по чл.5 от ЗИНЗС и
чл.146 от ЗСВ. Поради това лишеният от свобода има право да иска тази
информация именно от ГДИН на основание чл.76, ал.1 от ЗИНЗС. В хода на
съдебното следствие по настоящото дело е установено съществуването на
Постановлението на ВКП и неговите реквизити – УРН и дата на издаване
24.11.2017г. Но В. настоява, че не това е искал от ГДИН, а копие от самото
Постановление. В тази връзка оспорва твърдението на ответника, че това
Постановление представлява класифицирана информация. Счита, че по силата на
чл.76 от ЗИНЗС ГДИН е длъжна да му предостави този документ, независимо в чие
държане се намира. В случая ГДИН е на подчинение на МП, т.е. не са различни
ответници. В заключение жалбоподателят пледира съдът да промени нагласата си да
реши делото априрои, преди да е поискал Постановлението на ВКП, за процесуална
икономия. Ето защо още веднъж настоява на това съдът да задължи ответника да му
предостави искания документ -
Постановление на ВКП от 24.11.2017г., за да получи ефективна и ефикасна съдебна
защита от вътрешния правен ред, на основание чл.13, във вр. с чл.6 от ЕКПЧОС.
В о.с.з. жалбоподателят
участва чрез видеовръзка, а се представлява от назначения по ЗПП ***С. от ВТАК.
Последният счита, че жалбата е основателна, защото по делото е налице мълчалив
отказ да се предостави исканата информация, а се предоставя друга, която жалбоподателят
е получил по-рано. Последният иска да разбере какви са основанията да бъде
преместван в друг затвор, да има възможност да обжалва тези актове.
Постановлението на прокуратурата не му е
предоставено, а се установява, че във връзка с това постановление на ВКП В. е
подложен на дискриминация спрямо другите лишени от свобода. Той няма контакт с
другите осъдени. Извежда се самостоятелно за законоустановената разходка.
Лишаван е от парични средства, които му се изпращат от близки и редица др. ограничения.
На практика така е подложен на постоянен тормоз. Конвоиран е с няколко джипа,
жандармерия, полицаи и пр. Всичко това накърнява достойнството на г-н В.. При тези условия, при които му се
изпълнява наказанието е подложен на нечовешки условия. Назначеният ***моли да
се отмени мълчаливия отказ и да се предостави на Г. В. точно исканата
информация касаеща всъщност причината за преместването му от затвора Ловеч в
затвора Плевен. ПП моли да бъде осъдена ответната страна да заплати на
Националното бюро за правна помощ разноските по делото.
Ответникът – гл. директор на ГДИН, чрез
упълномощеният процесуален представител ангажира становище за недопустимост на
производството поради идентично по страни и предмет дело на производство пред
АС-Ловеч./вж. л.76 от делото/. Алтернативно ПП на ответника поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че с Решението от 13.07.2021г. на ГДИН е
предоставен пълен достъп до исканата информация по реда на ЗДОИ. От друга
страна по повод изменение в доклада по делото в първо о.с.з. по делото, в което
е даден ход на същото, проведено на 18.11.2021г., *** О. счита, че се касае за
неуточнено заявление, т.к. не било ясно, че В. иска точно постановлението на
ВКП, както се поддържа впоследствие по делото/вж. л.122 от делото/. В ход по
същество, упълномощеният ПП изтъква, че жалбата е неоснователна. Всъщност ГДИН
е предоставила на В. информацията за изпълнение на наказанието му, с която
разполага, видно от връчената Заповед № Л-5320/20.12.2018г., която касае
преместването му. В частта относно постановлението на ВКП, което при съдебното
следствие се установява, че съществува, отказът е законосъобразен, т.к. такава
информация не е налична в ГДИН, нито е създадена там. Трябва да бъде
предоставена от издателя й. Освен това,
счита, че МО е обжалван едва с уточнението от 05.10.2021г., т.е. жалбата е просрочена по чл.149, ал.2 от АПК. Претендира
за присъждане на разноски за ***ско възнаграждение.
С определение в о.с.з. на 18.11.2021г./първото, в
което е даден ход на делото/е прието изменение по доклада на делото, при което
настоящото производство е квалифицирано по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с
чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС като защита на лишения от свобода Г.В.В. срещу
„фактическия отказ”/мълчалив отказ/ да му бъде предоставена информация относно
постановление на Върховна касационна прокуратура и преписката по същото,
свързано с обстоятелства относно начина на неговата охрана, конвоиране и др.,
свързани с изпълнението на наказанието му.
За този отказ В.
на практика е узнал при връчването на Решение №
Л-2462/13.07.2021г. на ГДИН по повод постъпило Заявление в ГДИН вх. №
ДОИ-22/07.07.2021г. Няма данни по преписката кога е връчено това Решение по
ЗДОИ, но жалбата срещу МО е депозирана пред АССГ на 02.08.2021г., т.е. в срока
по чл.149, ал.2 от АПК.
При това в настоящото производство В. категорично
уточнява, че не обжалва това Решение на ГДИН от 13.07.2021г., а отказът
да му бъде предоставена посочената информация, свързана с изпълнението на
наказанието му. Документ или информация, който по преценка на съда не е
обществена информация по смисъла на ЗДОИ, защото е свързана лично с него, със
статута му на лишен от свобода. Именно поради факта, че не обжалва цитираното
по-горе Решение по ЗДОИ от 13.07.2021г., а МО, съдът прие, че не е налице
идентичност по предмет с АД № 378/2021г. по описа на ЛАС, поради което не са
налице основания за прекратяване на производството по чл.126 от ГПК. Макар и
между същите страни делата са с различен предмет и искания.
От съдържанието на Жалбата, приложеното по
АП Заявление от 07.07.2021г./вж. л.14/ и препис от протокола от 22.07.2020г. по гр. дело № 2335/2019г. по
описа на РС-Плевен/вж. л.26-горе/ е безспорно, че от ГДИН л.с. В. не иска Заповедта
за преместването му в затвора в Плевен, която му е известна. Той иска нещо
различно, документ, който не може да посочи с номер и дата на издаване, но го
свързва еднозначно с информацията, получена при разпита на свидетеля К. по
посоченото дело на РС Плевен. Протоколът сочи, че става въпрос за информация,
получена от ВКП и съдържаща задължителни указания за третирането на л.с. В. и
провеждане на разнообразни мероприятия във връзка със сигурността. При това в
заявлението си В. изтъква, че тази
информация е свързана с режима на изтърпяване на наказанието му. А делото пред
РС Плевен е срещу ответник ГДИН, т.е. на тях резултатът от същото производство
следва да им е служебно известен и да го съобразят. В този ред на мисли съдът
намира, че макар л.с. да не е посочил конкретен номер и автор на документ, т.к.
е в невъзможност да стори това към онзи момент, той е дал на
АО необходими и достатъчни данни, за да го идентифицира и да може да направи
преценка има ли право лишеният от свобода да се запознае с тази информация.
Доколкото е налице сезиране с ясно разбираема воля, а ГДИН е задълженият АО по
чл.76, ал.1 от ЗИНЗС и в срока за произнасяне не е постановен изричен акт по
отношение на документа, изходящ от ВКП, съдът приема наличието на мълчалив
отказ, който е годен предмет на съдебен контрол.
С оглед горните констатации съдът прие жалбата
за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С промяната в доклада по делото съдът направи
уточнения и по доказателствената тежест. Указа
на ответника да представи доказателства за фактически
основания, поради което тази информация, която е поискана от жалбоподателя В.
във връзка с отклоненията в статута му на охрана и конвоиране и режим различен
от др. лишени от свобода, не следва да се предоставя. Например, защото е
класифицирана информация или специалния ЗИНЗС го забранява. На жалбоподателя се
посочи да приведе доказателства, че са били налице всички предпоставки –
фактически и правни, да получи тази информация, че същата не е защитена от
закона тайна.
В тази връзка ответникът представи
административната преписка. Допълнително от съда е изискана Справка за режима на
изтърпяване на наказанието на л.с. Г. В. и с какъв акт е преместен в Затвора в
гр. Плевен. С вх. № 364/24.01.2022г. в АСВТ е постъпила информация от ГД
„Охрана” на МП за УРН на Постановлението на ВКП от 24.11.2017г. и грифа за
сигурност на документа. С вх. № 384/25.01.2022г. ГДИН потвърждава
обстоятелството, че визираният документ представлява класифицирана информация и
може да бъде изискан от съда по реда на ЗЗКИ.
По уважени доказателствени искания на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие са приети като доказателства
следните:
Заверено копие от Протокол от о.с.з., проведено на
22.07.2020г. по гр. дело № 2335/2020г. по описа на РС-Плевен; постановеното Решението по гр.д. № 2335/2020г. на РС-Плевен, ведно с
доказателства за резултатите от обжалването му ; Писмо с рег. № 7263/30.10.2020г. на гл.
директор на ГД „Охрана ” на МП до
зам.-председателя на СГС, ведно с резолюция. На жалбоподателя е предоставена
възможност за лични обяснения в о.с.з. на 17.12.2021г.
Отхвърлено е искането на защитата на жалбоподателя и
лично негово да бъдат представени от МП по реда на ЗЗКИ Постановление на ВКП RB-421133-001-09/4-253/24.11.2017г. на ВКП с гриф „поверително“ също така и експедиционно
писмо, по съображения отразени в протокола от 24.03.2022г., че не са свързани с
предмета на делото, т.к. в случая се оспорва мълчаливия отказ на ГДИН да
предостави информация на лице лишено от свобода по реда на чл.76 от ЗИНЗС. Събрани
са доказателства, необходими и достатъчни, за да се прецени дали ответният
административен орган е надлежна страна в процеса и дали искането е адресирано
до компетентен орган, който е имал задължението да се произнесе и дали
обстоятелствата попадат в обхвата на чл.76, ал.1 от ЗИНС. Това е достатъчно
съдът да обоснове решението си и прецени оспорения акт от ГДИН дали е законосъобразен
по същество.
По делото не е откривано производство по оспорване на
документи по чл.193 от ГПК. Не са четени нарочни определения на съда за
признати за безспорни между страните факти, нито служебно известни такива на
съда.
Съдът като анализира доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното по
фактите:
1. Със Заявление от 07.07.2021г. с вх. №
ДОИ-22/вж. л.14/ жалбоподателят В. е поискал от ГДИН да му предостави
информация, свързана с изпълнение на наказанието му, която определя като „Ваше
разпореждане” и уточнява, че узнал за съществуването й в с.з. на 22.07.2020г.
по гр. дело № 2335/2020г. по описа на РС-Плевен при разпита на свидетеля К..
1.1. В заявлението В. се е позовал на чл.4,
ал.1 от ЗДОИ и ответната администрация безкритично е приела тази правна
квалификация. Без да бъде направен задълбочен
анализ на искането по същество е последвало произнасяне с акт по реда на
чл.28 от ЗДОИ: Решение № Л-2462/13.07.2021г. на гл. директор на ГДИН.
Диспозитивът на същото гласи: „предоставя пълен
достъп до обществена информация” по посоченото Заявление, като към него е
приложена Заповед № Л-5320/20.12.2018г.
/вж. л.138-гръб/същата има за предмет преместването на л.с. В. от Затвора в
Ловеч в Затвора в Плевен, поради съображения, основани на данни за нарушаване
на правилата за безопасност и застрашаване на сигурността в пенетенциарното
заведение, вклч. на оперативни данни за подготвяно бягство от затвора.
1.1.1. Тази заповед е известна на л.с. и
няма данни да е обжалвана. Жалбоподателят пък изрично уточнява, че не обжалва Решение
№ Л-2462/13.07.2021г. на гл. директор на ГДИН, а търси защита срещу отказа да
му се предостави това, което в действителност иска да знае.
1.2. Искането, посочено в заявлението и
определяемо по съдържание, в частта свързана с производството по гр. дело №
2335/2020г. по описа на РС-Плевен е игнорирано и относно него няма изрично
произнасяне. Няма и указания да се отстрани нередовност на искането в тази му
част. Това е логично, т.к. искането всъщност е ясно по съдържанието си, чрез
посочените данни за гражданското дело, известно на ГДИН, която е участвала в
това производство и изявлението именно на св. К..
1.3. Видно от приложения Протокол от
о.с.з., проведено на 22.07.2020г. по гр. дело № 2335/2020г. по описа на
РС-Плевен, разпитаният като свидетел И. Цв. К./вж. л.61-горе/, в качеството му
на служител по сигурността на информацията в Затвора в Плевен, потвърждава, че
в ГДИН е получен документ от Върховна касационна прокуратура със задължителни
указания, касаещи третирането на л.с. В.. От своя страна ГДИН е изготвила
документ, съдържащ класифицирана информация, с нИ. на защита поверително, който
съдържа указания във връзка със сигурността в затворите, за
провеждане на разнообразни мероприятия с лишения от свобода Г.В..
1.4. От мотивите на влязлото в сила
съдебно Решение № / 23.09.2020г., постановено по гр. дело № 2335/2020г. по
описа на РС-Плевен/вж. л.183 и сл./ е видно, че л.с. Г. В. *** по-неблагоприятно
в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказание за същото по
вид престъпление и идентичен режим. Има различие по отношение престоя на
открито – времетраене и място на провеждане отделно от др. лишени от свобода от
същата група, невъзможността за провеждането на телефонни разговори при престоя
на открито, за разлика от другите л.с. и без наличието на спортни уреди,
телефонни разговори само под надзор. Поради това РС е постановил диспозитив, с
който въз основа на приетите доказателства, сочещи на изолация на В. и
различното му третиране, е приел
наличието на пряка дискриминация по признака „лично положение“. Решението
не е допуснато до касационно обжалване и
е влязло в законна сила на 28.10.2021г./л.191/.
2. От представената от ответника
Справка/вж. л.137/ е видно, че Г.В. изтърпява наказание „дожИ.тен затвор без
замяна“, наложено с присъда, постановена по НОХД №30/2009г. на ВТРС. Осъден за
престъпление по чл.116, ал.1, т.7, т.9,т.10, чл.217, ал.4, чл.131, ал.1, т.10 и
чл.339, ал.1 от НК. Определено общо наказание по НЧД №430/2017г. на ОС-Шумен във
вр. с НОХД № 303/2011г. на ОС-Шумен и НОХД №30/2009г. на ВТРС.
2.1. Начало на изтърпяване на наказанието
21.10.2010г. Фактически изтърпяно към 09.12.2021г. – 11г 01м и 18 дни. На
специален режим от 06.12.2017г. Постъпил в затвора в гр. Плевен на
28.12.2018г., на основание Заповед № Л-5320/20.12.2018г. на ГДИН.
3. На
жалбоподателя В. бе дадена възможност за лични обяснения/вж. Протокола от
о.с.з., проведено на 17.12.2021г. – л.155 и сл./. Същият ги съедини с доказателствени
искания, които бяха уважени частично.
3.1. В личните си обяснения В. посочва какви
обстоятелства от обективна страна, които лично търпи, са му направили
впечатление както и това, че същите се различават от времето преди и от статута
на другите лишени то свобода, а именно:
3.1.1. Конвоирането му вместо с обикновен конвой, изведнъж от 12.12.2017г. започнало конвоиране с много коли отпред, отзад. Освен тези на ГД „Охрана“ към МП имало и такива, на които пише „Жандармерия“ с над 20 полицая с качулки и с автомати, с постоянно включени светлини и сирени. Както той се изразява „с конвой на конвоя“. Определя този начин на конвоиране като крайно рисковано за жИ.та и здравето му и стресиращо, защото „карат много рисковано и стресиращо, с мръсна газ и спирачки“.
3.1.2. Започнали
да го оковават още повече. С белезници на ръцете, неподвижно приковани към
колани на кръста и вериги на краката, от което обстоятелство нямал възможност
да се предпазвам от ударите в решетките на конвойния автомобил поради бързото шофиране.
В резултат посочва, че пристига в
съдебна зала целия облъскан, защото не може да се хване никъде. Така с посинени
от блъскането рамене и с цицини по главата, стресиран от напрежението от
пътуването влизал направо в съдебна зала.
3.1.3. При участие
за открити съдебни заседания вече не го карали от предния ден в затвора или ареста, където ще
му е делото, с възможност да си почине от конвоя и да се настрои за делото, а
от конвоя направо в съдебна зала. След делото от съда вече веднага го връщали в
затвора-майка, вместо в местния затвор или арест, както другите лишени от
свобода - чужда делегация.
3.1.4. Нямало друг лишен от свобода в цяла България,
който да го конвоират като него с двоен конвой, като водещ е полицейският, а на
ГД“Охрана“ конвоят е подчинен на полицейския.
3.1.5. За една година в затвора в Плевен му спрели
личната затворническа карта. Става въпрос за личната му партида, по която има
право да получавам пари за лични нужди, защото затворът не се осигурява всичко
необходимо за съществуването му.
3.1.6. Надзорно-охранителният
състав специално бил инструктиран от ръководството на затвора да го следи да не
взема нещо от някой друг лишен от свобода, включително храна, някой нещо да не
му даде случайно, за което ги наказвали/вж
л.182/.
3.1.7. В.
споделя, че има случаи, когато заради тези
указания дори и не го конвоират до съда,
когато има разпореждане за личното му явяване и въпреки писмено заявление желание
да се яви. Такъв например е случаят по гр. д. № 1591/2018г. на СГС за открито съдебно
заседание на 12.11.2020г. Във връзка с Писмо на гл. директор на ГД“Охрана“ до
зам.-председателя на СГС, в което той заявява, че лишеният от свобода Г.В. се
конвоира с усилено строг конвой и същият се осъществява съвместно от служители
на ГДО към МП и ГД „Жандармерия специализирани операции за борба с тероризма“
към МВР в изпълнение на постановление на прокурор от ВКП.
3.2. Действията на това постановление на ВКП той е
изпитал лично и знае че са пряко свързани с изпълнението на присъдата му. Изолацията му продължавала и до настоящия
момент. Счита, че е в изпълнение на постановлението на ВКП.
3.2.1. Споделя, че откакто е в затвора няма никакви
съществени нарушения на вътрешния ред в затвора, нито при конвоирането му,
което да налага по-строги мерки от обичайните. Недоумява защо е третиран така,
на какво основание, с какви мотиви, защо не му е дадено това Постановление на ВКП да се запознае с него и ако не е
съгласен, да се защити в съда.
3.2.2. Личните обяснения на жалбоподателя съдът цени
като доказателствено средство ведно с другите писмени доказателства. Съвкупно те водят до извода, че
действително след преместването му в затвора в Плевен, В. е поставен в по-различни
условия на изтърпяване на наказанието, както в сравнение с преди , така и с
другите л.с. в същото положение. При
това параметрите на това различно третиране има своето документално основание,
което обаче не е известно на жалбоподателя.
4. Към доказателствата по делото бе приобщено Писмо с рег. № 7263/30.10.2020г. на гл. директор на ГД
„Охрана ” на МП до зам.-председателя на
СГС, ведно с резолюция/вж. л.177/. В писмото се посочва, че л.с. Г. В. се
конвоира с усилено строг конвой и същият
е осъществяван съвместно от служители на ГД „Охрана“ към МП и ГД“Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ към МВР, в изпълнение на постановление на прокурор от ВКП. В тази връзка предвид големия ресурс от служители за
осъществяване на мероприятието, свързани с повишени мерки за сигурност и наличие
на техническа възможност се предлага на председателя на I-12 състав на ГО на СГС делото да
бъде проведено онлайн. Това не се е случило. Председателят на състава е
постановил Определение от 05.11.2020г., че съдебното заседание ще бъде
проведено редовно - присъствено. Ответникът не опровергава твърдението, че л.с.
не е конвоиран за това заседание.
5. С Определение от 19.01.2022г. съдът изиска от ГД”Охрана” при Министерство на правосъдието
София, въз основа на посочените преписи от Писмо с рег. № 7263/30.10.2020г. на
гл. директор на ГД „Охрана ” на МП и
извлечение от протокола от о.с.з. на 22.07.2020г. по гр.д. № 2335/2020г. на РС
Плевен, Справка разполагат ли с така посочения документ на ВКП, как се
именува/Разпореждане или Постановление/, неговия автор/покурор или др. орган/ и
дата на постановяване, класифицирана информация ли е, ако да - кой е неговия УРН и основанието за
класифициране.
5.1. В тази връзка в хода на съдебното следствие бе
приложен документ, изходящ от ГД „Охрана“ на МП/вж. л.208/. Според неговото
съдържание на 27.11.2017г. в секретното деловодство на ГД „Охрана“ на МП е
получен екз. № 6 на Постановление № RB 421133-001-09/4-253/24.11.2017г. от Върховна касационна прокуратура, с гриф
„поверително“. С експедиционно писмо ЕП № 6-50/25.06.2021г. документът е
изпратен на МП.
5.2. Администрацията на ГДИН в изпълнение на
аналогично задължение, възложено с посоченото определение, представя
документ/вж. л.213/. С него потвърждава, че при направена проверка в служба „секретно
деловодство“ на ГДИН е констатирано, че по отношение на л.с. Г.В. фигурира
писмо с рег. № RB-212002-001-06/3-81 от
01.12.2017г. по описана ГДИН. Изготвено във връзка с постановление, получен от
ВКП с гриф за сигурност „поверително“. В уточнение посочват, че Писмото и
Постановлението представляват класифицирана информация.
След анализ на доказателствата по
правилата на процесуалния закон – поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът
достигна до безспорния извод, че е формиран мълчалив отказ с ясен предмет при
установените фактически съображения,
сочещи на това, че информацията е класифицирана и касае въпроси на сигурността
на служителите и л.с., както в затвора, така
и в конвоя.
При тези фактически установявания, съдът
формира следните изводи по правото:
Приложим материален закон е Законът за
изпълнение на наказанията и задържането
под стража/обн. ДВ бр.25 от 2009., в
сила от 01.06.2009г., а процесуален Административнопроцесуалният кодекс/обн. ДВ
бр.30 от 2006г., в сила от 12.07.2006г./.
Първо следва да се уточни, че поисканата
информация от Г. В. не е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Очевидно е от данните по делото, че става въпрос за указания,
свързани с допълнителни ограничения в режима и усилване на охраната при конвоирането
на л.с. В., поради съображения за сигурността, въз основа на оперативна
информация. На основание чл.4, ал.1 от ЗДОИ редът по този закон е изключен в
конкретния случай. Предвид статута на жалбоподателя специалният закон - ЗИНЗС
предоставя отделен ред за получаване на информация. Съгласно чл.76, ал.1, т.1
от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за въпроси, свързани с
изпълнението на присъдата. В случая безспорно става въпрос за промяна в режима на л.с. и конвоирането
му, които са свързана с изпълнението на присъдата му. В този ред на мисли не е
спорно, че ГДИН и нейните органи са
субектите, задължен по чл.76, ал.1 от ЗИНЗС да предостави такъв вид информация
именно в рамките на тази процедура, доколкото те са тези които я създават, обработват и съхраняват.
В закона няма установени правила кой е
органът, който е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на визираната
от заявителя информация. Съдът счита, че гл. директор на ГДИН като представител
на тази специализиран администрация, занимаваща се именно с дейностите по
изпълнение на наложените наказания, съгл. чл.12 от ЗИНЗС, е задължен да се
произнесе. Не е посочен и редът, по който да се случи това. Не е предвидено
издаване на нарочен административен акт, който да обективира волеизявлението на
административния орган. Ето защо съдът приема, че с приложението на общите
правила на АПК се следва извод за формиран мълчалив отказ на задълженият АО. В
случая това е сезираният със заявлението на В. гл. директор на ГДИН. Съдът
приема, че този АО е компетентен да се произнесе.
Като
една законова фикция по чл.58 от АПК, МО е винаги формално и процесуално
незаконсъобразен, но това не е основание за отмяната му, предвид ал.3 на с.р.
По отношение на съответствието на
процесния МО с материалния закон съдът прие следното:
Според Конституцията на Република
България/вж. чл.41, ал./, всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу
правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. В чл. 41, ал. 2 от КРБ е
посочено, че гражданите имат право на информация от държавен орган или
учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако
информацията не е държавна или друга, защитена от закона тайна или не засяга
чужди права.
Видно е, че дори при жИ.та на свобода това
право не е абсолютно. Правото
на лишените от свобода да получават информация също не е неограничено. В случая е налице ограничително условие,
посочено в КРБ. Става въпрос за защитена по закон тайна – за класифицирана
информация с гриф за сигурност „поверително“. Според чл.28 от ЗЗКИ информацията, класифицирана
като държавна тайна, се маркира с гриф за сигурност „поверително“, когато нерегламентиран
достъп до същата би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната
цялост на Република България или нейната външна политика и международни
отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност
от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната
сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно
установения ред. Минималният сок на защита в този случай е 5 години.
Съгласно разпоредбата на т. 3 от раздел II
на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, сведенията за организацията, способите и
средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез
оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за
сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и
получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни,
позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези
дейности, са държавна тайна.
Към това, че се касае за държавна тайна,
маркирана с гриф „поверително“ следва да се прибави съображението, че
основополагащ принцип за работа с класифицирана информация/вклч. запознаване/ е
принципът „необходимост да се знае“. Според
чл.3, ал.1 от ЗЗКИ, достъп до класифицирана
информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при
спазване на принципа "необходимост да се знае", освен ако този закон
предвижда друго. Алинея втора на с.р. определя, че принципът "необходимост
да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена
класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или
конкретно възложена задача налагат такъв достъп. Преведено на обикновен език,
това означава, че щом не знаеш и питаш, значи нямаш правото да знаеш за тази
информация. Авторът на документа
съдържащ КИ е този който преценява на кого да бъде предоставен и в колко екз.
да се размножи, в съответствие именно с този принцип. При това никой последващ адресат
не може да предостави документа на друг
или да промени грифа му за сигурност по свое усмотрение.
Според чл.39а, ал.2 от ЗЗКИ, Лицата по ал.
1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за
времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на
принципа "необходимост да се знае“. В случая обаче не е налице тази законова хипотеза. ЗИНЗС и ППЗИНЗС съдържат изрични
разпоредби, съгласно които лишените от свобода могат и следва да получат
определени актове – заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, заповеди
за награди, заповеди за преместване, протоколи за изземване и пр., срещу
пследиците на които да се защитят. Оперативните данни и необходимата
превенцията на обществения ред по повод конкретния л.с. не са между тях.
Според чл.2, т.1 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на
неговите цели чрез осъществяване на контрол
върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват
други престъпления и да причиняват вреди на обществото. В тази връзка е логично да несе уведомява лишения от
свобода, щом целта е да се опази обществото и обществения ред и сигурност.
Затова съдът споделя крайния резултат от МО на администрацията, че става въпрос
за защитена тайна, достъпът до която е закрит за жалбоподателя. Поради това
като е отрекъл правото на л.с. В. на достъп до тези сведения, свързани лично с
него, се явява законосъобразен по същество.
При този изход на делото разноски се следват на
ответната страна, която е защитавана от ***, който своевременно е поискал
такива. Същите с оглед фактическата и правна сложност на делото, съгласно чл. 143,
ал.3 от АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съдът определи в размер на 100,00лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, VII - ми адм. състав на Административен съд - Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба вх. № 3871/02.09.2021г. в АСВТ, депозирана от Г.В.В., със
статут на лишен от свобода срещу мълчаливия отказ на гл. директор на
ГД“Изпълнение на наказанията“ да му предостави Постановление № RB
421133-001-09/4-253/24.11.2017г. на ВКП – класифицирана информация, маркирана с
гриф „поверително“.
ОСЪЖДА Г.В.В. с ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, разноски по делото в размер на
100, 00лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от
съобщението за постановяването му като жалбата се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: