Определение по дело №7904/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 август 2017 г. (в сила от 28 юни 2018 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20131100907904
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 07.08.2017 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на седми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

 

като се запозна с т. дело № 7904 по описа на СГС, ТО за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявен от СНЦ „С.ЗА П.П. на П.“ иск по чл. 186, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 от ЗЗП срещу „С.ф.а.“ АД за осъждане на ответника да преустанови прилагането на клаузи в типовите  договорите за лизинг с опция за изкупуване, както и за осъждане да заплати сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените вреди на колективните интереси, при размер на цялото вземане от   100 000 лева.

При предявяване на искове, които подлежат на разглеждане по реда на глава 33 от ГПК, освен общите условия за редовност на исковата молба, установени в чл. 127 и чл. 128 от ГПК, следва да бъдат спазени и тези, посочени чл. 380 от ГПК. Едно от тези специфични изисквания е, че наред с обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът следва да посочи и конкретни обстоятелства, които да определят кръга на увредените лица. Посочването на такива обстоятелства е особено важно, тъй като само при яснота относно кръга на засегнатите от оспорените клаузи лица, Съдът ще може да извърши адекватна преценка  относно възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските /изискване на чл. 380, ал. 3 от ГПК/.

В случая, въпреки многократно дадените на ищеца възможности, както от окръжен съд – Пловдив, така и от предходния състав на СГС, разглеждал делото, да посочи конкретно в кой период са сключвани договорите с твърдяните неравноправни клаузи /предвид изрично направеното от ответника оспорване, че за период от 03.07.1999 г. до предявяване на исковете  не са сключвани договори със съдържанието, посочено от ищеца/; да посочи точно и кръга на увредените лица, засегнати от оспорените клаузи, както и какво точно представляват вредите, чиято обезвреда се търси, съответно как е формиран техният размер и дали тези вреди произтичат от прилагането на всички оспорени клаузи или само на част от тях, това не е направено. В изпълнение на тези указания, ищецът е изслушван  в открити съдебни заседания, подавал е и молби-уточнения, с които са излагани противоречиви фактически твърдения, което е наложило даването на нови указания. Към настоящия  момент /4 години след предявяване на исковете/, Съдът намира, че липсват ясни и безпротиворечиви твърдения на ищеца относно горепосочените обстоятелства, което е пречка съдът да осъществи правомощията си по чл. 382 от ГПК и да извърши дължимата служебна преценка по чл. 381, ал. 1 от ГПК.  Всичко това прави невъзможно за Съда да  изпълни задължението си да  администрира делото, като определи предмета на искането, с което е сезиран, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и  доказателства и предостави възможност на ответника да организира и проведе защитата си. Предвид констатацията за многократно предоставяни на ищеца възможности да индивидуализира претенцията си, Съдът намира, че на ищеца не следва да се дава нова възможност да направи това. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127, чл. 128 и чл. 380, ал. 2 и ал. 3 от  ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като  ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, то исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното, Съдът

       

         О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА  исковата молба на СНЦ „С.ЗА П.П. на П.“ срещу „С.ф.а.“ АД с вх. № 49741/12.04.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея  съдебно производство по т. дело № 7904/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.

Определението да се съобщи на страните, като може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        Съдия: