РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Перник, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500416 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 56 от 05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 698/2022 г.
Районен съд - Радомир е признал за установено по отношение на Т. С. С.,
ЕГН **********, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК и по отношение на К. А. К., ЕГН
**********, на осн.чл.108 от ЗС, че Е. С. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН
********** са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с
планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две
страни улици, УПИ *** и УПИ ***, като К. А. К. е осъден да предаде на Е. С.
М. и П. С. М. владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв.
м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. **
по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.
Със същото решение на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № **, том **, рег. № ***, дело № 247 от
21.06.2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Р..
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл по разноските по
делото.
1
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от Т. С. С., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд
като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че при
постановяване на своето решение неправилно първоинстанционният съд не се
е съобразил с показанията на едната група свидетелите, а изцяло е възприел
свидетелските показания на свидетелите на ищците. Намира, че неправилно в
обжалваното решение е посочено, че ищците са владели непрекъснато и
необезпокоявано спорното дворно място и допълва, че те не са доказали, че са
положили грижи и са стопанисвали имота. Сочи за неправилни правните
изводи на районния съд, че с представяне на констативен нотариален акт по
делото от *** година от страна на ищците се доказвало тяхното право на
собственост. Въз основа на изложеното се моли съда да отмени изцяло
атакуваното решение на, като бъде постановено ново, с което да бъде
признато за установено, че Т. С. С. е легитимен собственик на имота и го е
продала правомерно на третото лице, което е било добросъвестен купувач и
не подлежи на съдебна евикция от имота. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Не претендира разноски.
Въззивна жалба от втория ответник К. А. К. не е постъпила пред
окръжния съд, поради което в частта спрямо него решението на районния съд
е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. С. М. и П. С.
М., чрез адв. Д. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено, като постановено. Твърди се, че първата
инстанция е постановила акта си правилно и в съответствие в съответствие с
материалния и процесуалния закон, както и с установената по делото
фактическа обстановка. В продължение се сочи, че ищците са установили
своята материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 108
от ЗС – че са собственици на процесния имот, доказали са правото си на
собственост, което не е изгубено и е противопоставимо на това на
ответниците по делото. По изложените съображения се моли съда въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане
на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено
е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по
предявените искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
2
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с два обективно, кумулативно
съединени иска: положителен установителен, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК и осъдителен ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС – за
признаване за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, на
осн.чл.124, ал.1 от ГПК и по отношение на К. А. К., ЕГН **********, на
осн.чл.108 от ЗС, че Е. С. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН ********** са
собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с
площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен
номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ
*** и УПИ ***, като К. А. К. е осъден да предаде на Е. С. М. и П. С. М.
владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв. м, за който е
отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на
***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.
С решението, на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е бил отменен
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № **, том **, рег. № ***, дело № 247 от
21.06.2021 г., на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Р..
По силата на удостоверение за наследници, ищците П. С. М. и Е. С. М.
се легитимират като наследници на С. С. М. и Д. М. М., а ответницата Т. С. С.
- наследник на Р. С. В..
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **,
том *, рег. № ***, дело № 51/2002 г. на нотариус М. Д., с район на действие -
РС - Р., ищците Е. С. М. и П. С. М. са били признати за собственици по
давностно владение и наследство на процесния урегулиран поземлен имот, с
площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен
номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ
*** и УПИ ***.
От констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № **, том **, рег. № ***, дело
№ 247/2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Р., се установява,
че ответницата Т. С. С. е призната на за собственик по наследство и давностно
владение на същия имот - урегулиран поземлен имот, с площ от 872 кв. м, за
който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по
плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***.
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том
**, рег. № ***, дело № 263/2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие- РС
- Р. е, първият ответник Т. С. С. продала процесния недвижим имот на втория
ответник К. А. К. за сумата от 1740,00 лева.
От показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели
3
С. М. и С. П. се установява, че процесният имот се е владял от родителите на
ищците, а след тяхната смърт - от ищците по делото, като владението е било
явно и необезпокоявано. Те стопанисвали имота, полагали са грижи за
неговото поддържане, оградили са го и са поставили катинар на входната
врата, засадили плодни дръвчета, изградили дървена барака, в която са
складирали инструменти. През 2021 година установили, че вратата на имота
била взломена и липсвал дървен материал, след което уведомили органите на
полицията и кметството.
Според показанията на свидетелите Д. В. - брат на ответницата Т. С. и
на св. В. Г. – нейна дъщеря, процесното дворно място било собственост на
дядото на св.В. - С. М., който е починал около *** г. Св.В. не помни в имота
да е имало построена дървена барака. Последно е посещавал имота преди
години с неговата сестра и дъщеря й. В имота имало плодни дръвчета,
посадени от дядо му. Преди няколко години почиствали храсти в имота, като
влизали покрай оградата, която била паднала, тъй като входната врата била
заключена с катинар. Не конкретизира кога точно е посещавал имота.
Св. В. Г. от своя страна твърди, че процесното дворно място било
собственост на баба й Р. С.. Установява, че го е посещавала рядко, за
последно преди около пет-шест години, като не е виждала никой да го
обитава, с майка й влизали през оградата и събирали джанки, не знаела кой го
ползва, бил неподдържан. В имота имало барака, която била изградена от
масивен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик
на процесния недвижим имот на соченото основание, както и че същият се
владее или държи именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
Досежно позоваването и пред първата инстанция на ответниците на
трактовката в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 година, по тълк. д. №
8/2012 година на ВКС, според което ищците имали възможност да изберат
дали да предявят един от двата иска, но не и кумулативно по чл. 108 от ЗС и
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, което било процесуално недопустимо, въззивният
съд счита така наведения довод за неоснователен, тъй като процесният имот
се владее само от втория ответник, поради което правният интерес у ищците
спрямо първия ответник, който го е прехвърлил на втория ответник с
възмездна сделка, намира опора само в предявяване на положителна
установителна претенция по чл.124, ал.1 от ГПК, а спрямо втория ответник,
който се явява владеещ несобственик, получил имота от лице, което не го
притежава на годно правно основание, се обуславя от търсене на защитата на
осъдителния иск по чл. 108 от ЗС, съдържащ две претенции: за установяване
на правото на собственост и за предаване на фактическата власт върху имота
4
от владеещия несобственик на невладеещия собственик.
В тази насока е и възприетото ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило с
процесния имот преди завеждане на исковата молба, какъвто се явява първия
ответник Т. С., а това предпоставя наличие на обоснован правен интерес от
страна на ищците да потърсят признание на собственическото им право върху
този имот спрямо нея само с установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че
ищците са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в
качеството им на наследници на С. С. М. и Д. М. М., въз основа на
наследствено правоприемство, като праводателите им са упражнявали
приживе фактическа власт върху процесният имот, а след смъртта им той се е
владял от ищците явно и необезпокоявано, като са присъединили и
продължили владението на своите наследодатели. Посещавали са често
имота, полагали са грижи за неговото поддържане и стопанисване, оградили
го, засадили плодни дръвчета, построили дървена барака за инструменти,
заключвали входната врата с катинар, за да осуетят чужд достъп до него.
В тази насока съдът следва да извърши анализ и оценка на събраните по
казуса гласни доказателства. Показанията на свидетелите В. и Г. от една
страна са неясни, неконкретни и противоречиви - св.В. твърди, че процесния
имот бил собственост на дядо му С. М. и че в него нямало построена барака, а
св.Г. – че имотът бил собственост на баба й Р. С. и че в него имало изградена
барака. От друга страна тези свидетели се намират в тесни роднинска връзка с
отв.Т. С., което създава у съда основателно съмнение в тяхната обективност,
особено на фона на гореизтъкнатите противоречия и неясни възприятия,
поради което не следва да ги кредитира, а напротив – да даде вяра на
показанията от свидетелите М. и П.. Последните се явяват единни,
последователни и непротиворечиви, а освен това същите не се намират с
никоя от страните по делото в отношения, които може да породят съмнения в
тяхната безпристрастност и обективност.
Те установяват, че ищците се легитимират като собственици на
процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и
давностно владение, присъединено към владението на техните праводатели,
явно и необезпокоявано, като фактическата влас е била упражнявана за
период, по-дълъг от 10 (десет) години.
Придобивната давност е един от способите за възникване на правото на
собственост върху конкретно определена вещ, чийто фактически състав е
регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС. Последният, в хипотезата на
недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 от ЗС включва като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС, тоест фактическо упражняване съдържанието на това право.
Придобивната давност е винаги неизгодна последица от бездействието на
правоимащия. Но тя е оправдана и може да настъпи само тогава, когато
5
правоимащият може да упражни правото си в защита на собствеността,
въпреки неговото бездействие (реш. № 31/ 1971 г., ОСГК). Като елемент от
придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е
установено с насилие); явно (фактическата власт да е упражнявана така, че
всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, да не е установено
по скрит начин); постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица); непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в
частност за период, по-дълъг от шест месеца), като се съобразява
презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено (да няма колебания, че владелецът
държи имота за себе си).
След като основанието, на което е придобита фактическата власт,
признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което,
за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се
предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да
се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези
действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен
случай презумпцията на чл. 69 ЗС (предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго) следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл.79 ЗС, за да се осъществи предвидения придобивен способ
не е необходимо владението да е установено на правно основание, доколкото
по естеството си този придобивен способ е оригинерен и установяването на
фактическата власт не е свързано с притежавано преди това право на
собственост от друго лице. Т.е. без значение е как е установено владението –
на основание предварителен договор или дори без основание, с оглед на
отпаднало или нищожно основание, предоставянето му от собственика или
без такова. Достатъчно е владението да е продължило повече от 10 години.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл.69 от ЗС
се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си,
т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по
давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за
своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.
След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху
недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява
тази фактическа власт трайно и непрекъснато и не е необходимо да се
повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на
владелеца да държи вещта като своя (напр. обработване, облагородяване,
поставяне на ограда и др.). Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, както е сторено в случая.
Наред с горното, не е установено и осъществяване от трето лице на
такова действие, което явно и категорично да е препятствало преди завеждане
на иска възможността на владелеца да упражнява занапред фактическата
власт върху имота.
6
С оглед на обстоятелството, че по делото не се събраха и установиха
никакви доказателства в подкрепа на въззивниците - за изтекла в полза на
ответницата Т. С. придобивна давност, положителния установителен иск
спрямо нея, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен.
Тъй като ищците се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот, а по делото се установи, че след като на *** година първата
ответница Т. С. се снабдила с констативен нотариален акт за процесния имот,
а на *** година – седмица по-късно го продала на втория ответник К. К., след
което само той започнал да го владее, съдът приема за пълнота на
изложението, въпреки че в тази част решението на РС е влязло в сила, а
ответниците не са необходими другари в процеса, за категорично установен и
следващия елемент от фактическия състав на ревандикационния иск по
чл.108 от ЗС – че ответникът К. упражнява фактическа власт върху имота без
основание, което обуславя основателност и на осъдителния иск.
Константната съдебна практика повелява, че никой не може да
прехвърли надлежно права, които не притежава, респективно -
приобретателят не може да ги придобие валидно, поради което в случая на
осн.чл.537, ал.2 от ГПК на съдебна отмяна подлежи само констативния
нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № 247 от 21.06.2021 година, а
последващия, за покупко-продажба на процесния недвижим имот от ***
година не произвежда правно валидно действие и ще се отменя автоматично
след вписване на влязлото в сила съдебно решение по спора.
Всичко изложено дотук налага извода, че въззивната жалба от Т. С.
срещу първоинстанционното съдебно решение В ЧАСТТА, с която по
отношение на нея е признато правото на собственост на ищците върху
процесния недвижим имот и е отменен констативния нотариален акт на нейно
име, следва да бъде оставена без уважение.
Решението на районния съд е влязло в сила в останалата част – по
отношение на установителната и осъдителна част от уважения
ревандикационен иск по чл.108 ЗС срещу отв.К. К., като необжалвано.
Поради съвпадения с преценките и изводите на въззивния съд с тези на
първостепенния, решението на Районен съд Радомир в обжалванаата част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да потвърди решението на районния съд и в частта за
разноските спрямо въззивника, като в настоящата инстанция следва да
присъди разноски на въззиваемите страни, сторени за един адвокат, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 1500,00 лева
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 05.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 698/2022 г. Районен съд – Радомир В ЧАСТТА, С КОЯТО Е признато за
установено по отношение на Т. С. С., ЕГН **********, на осн.чл.124, ал.1
от ГПК, че Е. С. М., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН ********** са
собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен
имот с площ от 892 кв. м, за който е отреден парцел ** за имот с
планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на ***, при граници: от две
страни улици, УПИ *** и УПИ ***, като К. А. К. е осъден да предаде на Е. С.
М. и П. С. М. владението върху урегулиран поземлен имот с площ от 892 кв.
м, за който е отреден парцел ** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. **
по плана на ***, при граници: от две страни улици, УПИ *** и УПИ ***,
КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е
отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег. №
***, дело № 247 от 21.06.2021 г. на нотариус М. Д., с район на действие -
Районен съд – Р., както и включително в частта за разноските спрямо Т. С..
В останалата част решението на районния съд е влязло в сила .
ОСЪЖДА Т. С. С. да заплати на Е. С. М. и П. С. М. сумата в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща сторени от тях съдебни
разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8