О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 21.09.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.09.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 174/2020 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А.И.М. ЕГН
**********, с адрес: ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата в общ размер от 948.88 лева, за потребена ел.
енергия за периода от 23.08.2019 г. до 20.11.2019 г., представляваща корекция
на сметка по партида за обект на потребление: с. Житница, община Провадия, област
Варна, ПИ VI -342 с клиентски
№ 1100105075 и абонатен
№ 2100511035, с титуляр
на партидата А.И.М. ЕГН **********, за която е издадена фактура № ********** от 21.11.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Възразява, че ответното дружество
„Електроразпределение Север” АД има правно основание да начислява суми по корекционни
процедури и да претендира такива. Според ищеца право да претендира суми за
незаплатена ел.енергия има само „Енерго - Про Продажби” АД и в тази връзка само
последното дружество може да издава фактури. Счита, че претенцията на ответното
дружеството е неоснователна. Излага, че всички
действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени едностранно, без присъствие и съгласие
от ищеца или на негов представител, че абонатът не е присъствал на нито един
етап от проверката, а и свидетелят е бил повикан накрая при съставянето му, за
да подпише КП, без да е бил наясно и да му е обяснено какви са констатациите. Твърди,
че електромерът се намира на границата на имота, като всяко трето лице има
свободен достъп до него, тъй като няма ограда.Това давало възможност на всеки
да може безпрепятствено да извършва интервенция върху процесния електромер и да
му въздейства, без знанието на собственика.
Оспорва в предвидения 7 - дневен срок от
датата на съставяне на констативния протокол същият да му е изпратен на адреса
с обратна разписка или по друг начин. Твърди, че никога не е упълномощавал
лице, което да го представлява пред енергийното дружеството, за да получава
такива документи, че в досието по чл. ЗЗ, ал. 1, т. 4 от ПИККЕ не се съдържат
данни за упълномощено лице, ведно с документи, доказващи представителната му
власт.
Излага, че до СТИ имат достъп само
служители на „Енерго-Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ могат да имат само и единствено двете дружества
/арг. чл. 25, ал. 2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи“ АД/. Само
служителите на ответното дружество можели да установят нередности в работата на
електромера и то своевременно и да предприемат действия за отстраняването им
без да накърняват правата му като потребител. В случай на неизмерване, неточно
измерване, вмешателство в схемата за свързване или вмешателство в параметрите
на паметта на СТИ при месечен отчет съгласно чл. 28, ал. 2 от ПИКЕЕ, можело
лесно да се установи несъответствието на СТИ с необходимите параметри или
изправността на присъединителната линия. Счита, че единствения вариант, за да
се натрупа такова голямо потребление от СТИ на адреса на потребление, е то да е
манипулирано от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, тъй като само
те имат достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със софтуер за
параметризиране на показанията на СТИ. Излага, че отчетът по скрит и недостъпен
за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството - доставчик да осигурява на страната, която купува или продава
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за
търговско измерване. Излага, че е нарушена и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 2003 г.
- чл. 662 и следващите. Отчетът по незаявена от потребителя тарифа бил в
противоречие с нормите на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл.
120, ал. 4 от Закона за енергетиката, които въвеждали изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е
възможно, както в случая. Отчитането по върхова тарифа започвало едва след като
абонатът подаде писмено заявление в този смисъл, като това се отнасяло с пълна
сила и за останалите тарифи. Следователно „Енерго - Про Продажби“ АД начислявало
ел. енергия, без да има сключен договор за доставка на ел. енергия по върхова
тарифа на СТИ.
Оспорва Констативния протокол на
„Електроразпределение Север” АД, въз основа на който е начислена процесната
сума - абонатът не е присъствал на
проверката, не е присъствал и негов законен представител; ответникът следвало
да ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица,
оправомощени служители на „Електроразпределение Север“ АД, които имат
правомощия да извършват проверки и са надлежно упълномощени от Министъра на
икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват подобни
проверки съгласно чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 от ЗЕ. Поддържа, че за да произведе правни последици констативният протокол,
следвало извършената проверка да е законосъобразна и същата да е извършена от
лица, посочени изрично в нормата на чл. 38 от Закона за измерванията. Оспорва
правното основание за извършване на корекцията, законосъобразността на
последната във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения съгласно
ПИКЕЕ, правилността на изчисленията, извършени съобразно Справка № 53750-599А/03.07.2019
г. Изрично оспорва верността на съдържанието на фактура № **********/04.07.2019
г. Изрично оспорва факта на доставка на процесните 3936.24 квт/ч ел. енергия. Като едностранно изготвен от ответника
частен свидетелстващ документ фактурата не се ползвала с материална
доказателствена сила. Съставеният констативен протокол не отговарял на изискванията изрично
посочени Раздел IX от ПИКЕЕ, поради което същият бил негоден да удостовери
фактите, отразени в него. Позовава се на задължителна практика на ВКС, според
която е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на
едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП
подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия (вкл. и при
признато изрично от потребителя осуетяване на отчитане) противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.
Съответно дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а
дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, не може да се
определя по методика с определени
отнапред периоди, а подлежи на
доказване като фактическо реално потребление.
Според ищеца издаденият от ДКЕВР подзаконов нормативен акт
– ПИКЕЕ, по прилагането
на Закона за енергетиката излиза извън законовата делегация. Тоест дори и при
действието на новите ПИККЕ,
за да бъде законосъобразно извършена корекция, следвало да бъде доказано виновно
поведение на потребителя, което виновно поведение да е довело до грешно отчитане на СТИ, както и
количеството и периода реално доставена ел. енергия в обекта на потребителя. Във тази връзка счита, че към настоящия момент не е налице
правно основание
електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на
сметка, като твърди, че чл.
25 от ОУДПЕЕМ на“ Енерго - Про Продажби“ АД е
неравноправна клауза и като такава нищожна на основание
чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Навежда, че Законът за енергетиката не
прави разлика между физическо
и юридическо лице по повод на термина “потребител на ел. енергия”,
тъй
като потребител може да бъде както физическо така и юридическо лице (§ 1. т. 416 от Допълнителните
разпоредби към ЗЕ), тоест разпоредбите на ЗЗП важат и в настоящия случай.
На следващо място оспорва, че ОУ
на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“ АД от 2014 г. са влезли в сила по отношение
на потребителя, тъй като Решението на КЕВР, с което
същите са одобрени, е отменено с окончателно решение на ВАС. Твърди, че между страните по
настоящото дело са действащи старите Общи условия на договорите за продажба на
ел. енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от
07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега
КЕВР/.
Ответникът следвало да докаже, че начисленото количество ел.
енергия е доставено на ищеца, поради което същият да
дължи нейното заплащане. Излага, че установяването на това обстоятелство било
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ и нейната продажба се подчинявала
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължал
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Измененията
на Закона за енергетиката,
в сила от 17.07.2012 г., предвиждали възможност да бъдат извършени корекции на
сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия (по аргумент от чл. 98а ал. 2. т. 6, вр. чл. 83. ал. 1, т. 6 от ЗЕ)
при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83. ал. 2 от ЗЕ),
които правила били приложими в случая, тъй като се касаело за извършена
корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата.
Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период,
обаче, не означавала автоматично начисляване на суми за неточно измерена
ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки
за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в Раздел IX
ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на
ел.енергията, неправилно/неточното и измерване или неизмерване се дължат на
виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за
вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната
отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирала отговорността на
едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което
нейното залагане в правна норма била правомощие единствено на законодателя.
Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което била приложима общата
разпоредбата на чл.
82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и в
границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не можело нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на
ПИКЕЕ, към които препращал ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентирали принципите за установяване (методиката, начина, процедурата)
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл. 83, т. 6 от
ЗЕ и Раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключвали необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в Раздел IX ПИКЕЕ
забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ), или
най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.
По изложените съображения моли искът
да бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, в случай
че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г.за
минималните адвокатски възнаграждения.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, в който изразява становище за допустимост на предявения иск.
Твърди, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, предявен от ищеца, а именно вземането на
„Електроразпределение Север“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 948.88 лева, конкретизирано по размер с фактура №
**********/21.11.2019 г. и дължимо от ищеца на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3
от ПИКЕЕ.
Потвърждава се
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че въз основа на направените констатации е извършена
корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната,
за което ответникът е издал фактура за процесната сума.
Твърди, че корекционната процедура
има своето законово основание. Излага,
че към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ,
когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при
неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно
процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Според чл.
56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа
енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия. Поради тази причина, фактурата се издавала от
„Електроразпределение Север” АД, а не от „Енерго-Про Продажби” АД. При
констатиране, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, за
оператора на мрежата било уредено потестативно право в подзаконов акт, което
давало възможност с едностранно волеизявление да определи размера на
консумираната електрическа енергия по одобрената от КЕВР методика, като това
право било уредено в чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Съгласно тази регламентация на отношенията, ответното дружество нямало
задължение, когато извършва корекцията, да издирва действителния период на
неотчитане от СТИ, а имало право да извърши корекция. Неправомерното
въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото
на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвало
като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната,
в резултат на което да е било налице неточно измерване на потребеното
количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали
действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице.
Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към
потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, твърди, че единствено
потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него
електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й.
Твирди, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия. Извършена била едностранна кореция по смисъла на ПИКЕЕ при
спазване реда по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия.
Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши
тази законосъобразна процедура били изпълнени при осъществен правопораждащият
фактически състав: 1.ищецът и ответното дружество бли страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД; 2.ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
електрическа енергия обект, находящ се в с. Житница, с абонатен № ********** и
клиентски № **********; 3. на 20.11.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама
независими свидетели, които не били служители на електроразпределителното
дружество, както и от орган на полицията, за което бил съставен Констативен
протокол № 11266487.
Твърди, че „Електроразпределение
Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № JI-138-07/13.08.2004г., издадена от
КЕВР, че дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според
чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване, че дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди, като резултат на такава било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
При проверката било установено
наличието на неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, извършено
с подземен кабел, като едното жило се ползвало за нула, а двете за фаза.
Присъединяването било извършено към втора фаза, като кабелът бил закопан в
земята и отивал директно към къщата на абоната. При проверката бил установен
17А товар. Консумираната по този начин ел. енергия не се отчитала от
електромера и съответно не се заплащала от абоната. В отговора се твърди, че констативният
протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение и
че той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ бил подаден сигнал до МВР, като е изпратен екип
на място. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежавал съответната юридическа стойност, а съставеният
протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание за изготвяне
на справка за корекция на електрическа енергия за минал период. Твърди, че в
имота на ищеца е била консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. На
20.11.2019 г. „Електроразпределение Север” АД съставило Справка за корекция номер 56284 за периода от
23.08.2019 г. до 20.11.2019г. - 4752 кВтч, и
конкретизира размера на оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената
част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана била правилната,
одобрена от КЕВР, методика при извършените математически изчисления по чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. На 21.11.2019 г. „Електроразпределение Север” АД издало
фактура № ********** на стойност 948.88 лева.С писмо ответното дружество
изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата на ищеца в
изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и същият бил уведомен за извършената
корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на
констатираното неизмерване. Принципът за изготвяне на сметката въз основа на
реално енергийно потребление бил приложим само при нормално развитие на
отношенията.
Твърди, че корекционната
процедура по своята правна същност не е относима и практически съизмерима с
продажбата на движима вещ, за да носи ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя електрическа енергия. Излага, че електрическата
енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията и - чрез измерване от средството за търговско
измерване и преминаването и през точката на присъединяване на абоната към
електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта електрическа енергия не може да бъде измерена,
то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание и дължал заплащането на
цената на вещта. За да бъде възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество електроенергия, била предвидена корекционната процедура. Твърди
се, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3
от ПИКЕЕ.
Предвид изложеното моли
съда да отхвърли предявения
от А.И.М. иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ответника да
уточни дали оспорва доставката само на част от фактурираната ел. енергия, а
именно - 3936.24 квтч /л. 3 от ИМ/ или оспорва изцяло доставката на фактурираното
количество, а именно - 4752 квтч.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че между абоната А.И.М. и ответното
дружество е съществувало валидно договорно правоотношение; че ищецът е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД, с клиентски № 1100105075 и абонатен № 2100511035 за обект на потребление: с. Житница, община Провадия, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата
молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол, че въз
основа на констативния протокол е извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за
процесната сума.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При
разпределение на доказателствената тежест:
В
тежест на ответника по предявения против него отрицателен установителен иск
е да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на
претендираното основание, от което правото е възникнало, и в претендирания
размер, а в тежест на ищеца е да докаже наведените
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. В тази
връзка ответникът следва да установи наведените с отговора лични и
правопораждащи възражения, – в т. ч. възраженията, че констативният протокол за
техническа проверка е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ,
вкл. че е съставен от компетентни лица, оправомощени служители
на „Електроразпределение Север“ АД да извършват проверки, които са надлежно
упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на
ДКЕВР да осъществяват проверки, че сумата е начислена на валидно
правно основание – цитираните правила, респ., че е налице хипотеза за корекция
на сметка поради наличието на
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, извършено с подземен
кабел, като едното жило се ползвало за нула, а двете за фаза, че присъединяването
е било извършено към втора фаза, че кабелът е бил закопан в земята и е отивал
директно към къщата на абоната при наличието на 17А товар, както
и размера на претендираната сума.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ответника,
че не сочи доказателства, че констативният протокол за техническа проверка е съставен от компетентни лица, оправомощени служители на
„Електроразпределение Север“ АД да извършват проверки, които са надлежно
упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от Председателя на
ДКЕВР да осъществяват проверки; че е налице
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, извършено с подземен
кабел, като едното жило се ползвало за нула, а двете за фаза, че присъединяването
е било извършено към втора фаза, че кабелът е бил закопан в земята и е отивал
директно към къщата на абоната при наличието на 17А товар.
По
доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към отговора документи.
По искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза съдът ще се произнесе след уточняване на
въпроса по т. 7 от задачата на експертизата, а именно – кои обстоятелства от
спорния предмет ще се установява със същия, в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение с писмена молба с препис за др. страна.
Искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим на
призоваване за установяване на обстоятелствата
по извършване на проверката и съставянето на констативен протокол е относимо,
допустимо и необходимо, и следва да се уважи.
Други
доказателствени искания не са направени.
На страните
следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или
друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат
съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.10.2020 г. от 10:30часа, за които дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена
молба с препис за ответника да уточни дали оспорва доставката само на част от
фактурираната ел. енергия, а именно - 3936.24 квтч /л. 3 от ИМ/ или оспорва
изцяло доставката на фактурираното количество, а именно - 4752 квтч.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към отговора
документи.
ДОПУСКА по искане на ответника двама свидетели при режим на призоваване,
а именно: свидетелят Танжу Ферхадов
Османов, СЕК № 920, участвал в техническата проверка в обекта на ищеца, за
установяване на обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето на
констативен протокол, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е и свидетелят Марин Христов Демирев, кмет на
с. Житница, присъствал при техническата проверка в обекта на ищеца, за
установяване на обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето на констативен
протокол, с адрес за призоваване: Кметство на с. Житница, при депозит по 20
лева за всеки от тях, вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на
ответника за допускане на съдебна – електротехническа експертиза до уточняване на въпроса по т. 7 от задачата
на експертизата, а именно – кои обстоятелства от спорния предмет ще се
установяват със същия, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с препис за др. страна.
УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства, че констативният
протокол за техническа проверка е съставен от компетентни лица, оправомощени служители на „Електроразпределение Север“
АД да извършват проверки, които са надлежно упълномощени от Министъра на
икономиката и енергетиката или от Председателя на ДКЕВР да осъществяват
проверки; че е налице неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, извършено с подземен кабел, като едното жило се ползвало
за нула, а двете за фаза, че присъединяването е било извършено към втора фаза, че
кабелът е бил закопан в земята и е отивал директно към къщата на абоната при
наличието на 17А товар.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора на ответника с приложенията към него, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във
връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто
– доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: