№ 1205
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110215636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „******“ АД, ЕИК ******, срещу наказателно
постановление № Р-10-790 от 20.10.2021 г., издадено от заместник - председателя на
Комисията по финансов надзор, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от Кодекса за застраховането, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса на
застраховането.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Сочи се, че липсва повторност на процесното административно
нарушение, защото предходното влязло в сила НП е за нарушение на чл. 271 КЗ (отм.),
като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Твърди се, че отговорността на
дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно
нарушение, като обстоятелствата относно наличието на хипотеза на "повторност" не
били описани в съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН). Излага се, че в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.
496 КЗ без изложени факти за "повторност", както и че е нарушено правилото за
reformatio in peius, защото дружеството било санкционирано за по-тежко наказуемо
административно нарушение от първоначално установеното. Сочи се, че наложената
санкция не съответствала на тежестта и характера на нарушението, и на липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че била налице хипотезата на
"маловажен случай". Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление
(НП) като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност за
налагане на наказание по основния състав на нарушението, уреден в чл. 644, ал. 1, т. 1
КЗ.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Генова, която
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди, че дружеството - жалбоподател се е произнесло по
претенцията след законоустановения срок, който е краен и не е посочена уважителна
1
причина за това. Сочи, че нарушението е извършено при условията на повторност.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
В Комисията по финансов надзор е постъпила жалба, вх. № РГ-10-00-16 от
19.07.2021 г., от Й.В.Й., съдържаща оплакване за забавено произнасяне по предявена
пред ЗД „******“ АД застрахователна претенция. С писмо, изх. № РГ-10-00-16 от
20.07.2021 г., от ЗД „******“ АД са изискани писмени обяснения по случая и заверени
преписи от документите по претенцията. Отговорът на застрахователната компания е
постъпил в КФН с писмо, вх. № РГ-10-00-16 от 27.07.2021 г.
Установено е, че на 14.04.2021 г. в ЗД „******“ АД е заведена претенция №
**********, вследствие подадено от Й.В.Й. уведомление за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил,
марка и модел „Опел Мерива“, рег. № **** вследствие на пътно транспортно
произшествие. Завеждането на претенцията е на основание сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач, обективиран в застрахователна полица № BG/02/121000783513, с период на
застрахователно покритие от 19.03.2021 г. до 18.03.2022 г.
На 14.04.2021 г. от увреденото лице са представени доказателства необходими за
установяване на основанието и размера на претенцията, извършен е оглед на увредения
автомобил.
С писмо, изх. № ОК-251127 от 05.05.2021 г., ЗД „******“ АД е уведомило
Й.В.Й., че уврежданията по автомобила представляват тотална щета, поради което и за
изплащане на обезщетение е необходимо представяне на документи, удостоверяващи
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Със заявление от 31.05.2021 г. Й.В.Й. е уведомил, че не желае прекратяване на
регистрацията на автомобила и е изразил желание за сключване на споразумение.
На 10.06.2021 г. между Й.В.Й. и ЗД „******“ АД е подписано споразумение.
С платежно нареждане за кредитен превод от 23.07.2021 г. ЗД „******“ АД се е
произнесло по претенцията чрез изплащане на обезщетение в размер на 1 382,00 лв. по
банкова сметка на Й.В.Й..
Въз основа на така събраните писмени доказателства е съставен акт за
установяване на административно нарушение на 15.09.2021 г. от СВ. В. АЛ. - „старши
експерт“ в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при
Комисията за финансов надзор, за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. Актът е
връчен срещу подпис на упълномощено от дружеството лице на 15.09.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № Р-10-790 от 20.10.2021 г. от заместник - председателя на Комисията
по финансов надзор, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. Препис от същото е връчен на жалбоподателя
на 25.10.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
СВ. В. АЛ..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано
по документи.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
2
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля СВ. В. АЛ. и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - жалба, вх.
№ РГ-10-00-16 от 19.07.2021 г.; писмо, изх. № РГ-10-00-16 от 20.07.2021 г.; писмо, вх.
№ РГ-10-00-16 от 27.07.2021 г.; писмо, изх. № ОК-251127 от 05.05.2021 г.; заявление от
31.05.2021 г.; споразумение; платежно нареждане; застрахователна полица №
BG/02/121000783513; уведомление за щета; протокол за ПТП; свидетелство за
управление на МПС; доклад по щета; заповед № 3-2/08.01.2021 г.; опис на щета;
свидетелство за регистрация, част 2; контролен талон; уведомление за необходими
документи; калкулация на щета; наказателно постановление № Р-10-657 от 15.12.2020
г.; решение № 3483 от 28.05.2021 г. по КНАХД № 3245/2021 г. по описа на АССГ, ХХI
касационен състав; решение № 20062769 от 10.03.2021 г. по НАХД № 229/2021 г. по
описа на СРС, НО, 135 състав.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
15.09.2021 г., след като материалите по заведената претенция са били представени в
КФН на 27.07.2021 г. и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен, и
въз основа на проверката на тези документи е било установено и нарушението, и
неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от СВ. В. АЛ. - „старши експерт“ в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при Комисията за финансов
надзор. Със заповед № 3-2/08.01.2021 г. на заместник - председателя на КФН СВ. В.
АЛ. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 КЗ наказателните постановления се
издават от заместник - председателя. В настоящия случай НП е съставено от Владимир
Николаев Савов - „заместник - председател“ на КФН, управление „Застрахователен
надзор“.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото, доколкото се сочи изрично, както в акта,
така и в НП, че дружеството - жалбоподател е било длъжно в тримесечен срок от
предявяване на претенцията да се произнесе по нея. В АУАН и НП по безспорен начин
е посочена датата на извършване на нарушението - 15.07.2021 г., първият ден, следващ
последния ден, когато ЗД „******“ АД е следвало да се произнесе по претенцията.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството -
жалбоподател, на когото екземпляр от акта е бил връчен.
3
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
По делото не се спори, че претенцията е предявена на 14.04.2021 г. От този
момент започва да тече и тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Обстоятелството, че
на 10.06.2021 г. между увреденото лице и застрахователя е подписано споразумение не
се отразява на крайния срок за произнасяне от страна на застрахователя, тъй като
срокът, визиран в посочената норма е краен, като неговият начален момент е
предявяване на претенцията. След като застрахователят не се е произнесъл по
предявената му претенция в тримесечен срок, то нарушението е извършено на датата,
следваща деня, в който този срок изтича. Правилно в наказателното постановление е
посочено, че законоустановеният срок за произнасяне по претенцията изтича не по-
късно от 14.07.2021 г. и считано от 15.07.2021 г. дружеството е в неизпълнение.
Предвид изложеното АНО правилно е определил датата на извършване на
нарушението от страна на дружеството.
Предвид горните аргументи, безспорно е доказано, че на първия ден, следващ
крайния срок за произнасяне по претенцията, а именно на 15.07.2021 г., с
бездействието си по неизпълнение на законоустановеното си задължение да се
произнесе по претенцията, ЗД „******“ АД е осъществило формално нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно АНО е приел, че нарушението
на императивната разпоредба на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ сериозно засяга правата на
потребителите на застрахователни услуги, които не могат да получат своевременно
обезщетение, с което да възстановят претърпените вреди или да потърсят защита на
правата си по съдебен ред. Самият факт, че се касае за административно нарушение,
извършено в условията на "повторност" повишава обществената опасност на деянието.
Наред с това жалбоподателят е субект, които по занятие извършва търговска дейност,
поради което и се очаква същият да е запознат с нормативната уредба, касаеща
дейността, и стриктно да я спазва.
Наказващият орган е преценил напълно правилно и законосъобразно, че става
въпрос за "повторно" административно нарушение по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ,
доколкото на 28.05.2021 г. спрямо същото дружество и за същото по вид (отново
повторно) административно нарушение е влязло в сила друго НП № Р-10-
657/15.12.2020 г. на КФН, като нарушението по настоящото дело е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление (т. е. до
28.05.2022 г.), с което е наложено наказание за същия вид административно
нарушение. Обстоятелството, че едва в НП е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, не и в издадения преди това АУАН, не сочи на съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като повторността има отношение
само към размера на наложената санкция, а не и при установяване на фактическия
състав, при който се ангажира отговорността на дружеството. /Така Решение № 4068 от
22.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 2964/2020 г., Решение № 3518 от 2.07.2020
г. на АдмС - София по адм. д. № 863/2020 г., Решение № 4201 от 27.07.2020 г. на АдмС
- София по адм. д. № 5410/2020 г., Решение № 3508 от 2.07.2020 г. на АдмС - София по
адм. д. № 1595/2020 г. и др./
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че тъй като предходното нарушение
4
било по стария и отменен КЗ, а настоящото по действащия, нямало идентичност в
нарушенията. Видно от приетото като доказателство по делото НП № Р-10-
657/15.12.2020 г. на КФН, жалбоподателят е наказан по административен ред за
нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, а не за нарушение по чл. 271 КЗ (отм.). Освен
това доколкото и в отменения и в сега действащия КЗ е предвидено задължително
произнасяне по предявена застрахователна претенция в определен срок, то и
нарушенията на тези задължения са абсолютно идентични, поради което и отново би
била налице хипотезата на „повторност“.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, на юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, се налага
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение съгласно ал. 2
имуществената санкция е от 2 000 до 40 000 лв. Имуществената санкция в случая е
наложена в минимален размер за деяние, извършено при условията на повторност,
поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на
нарушението и на целите на наказанието.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл.
63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в
размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-790 от 20.10.2021 г.,
издадено от заместник - председателя на Комисията по финансов надзор, с което на ЗД
„******“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от Кодекса на
застраховането.
ОСЪЖДА ЗД „******“ АД, ЕИК ******, да заплати на Комисия по финансов
надзор, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5