№ 260084 / 30.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 29.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора ......................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2249 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ГПК.
Молителите, С.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, твърдят в исковата си молба, че на 12.07.1981 година сключили граждански брак в с.Замфирово, обл.Монтана. От брака нямат родени деца.
Няколко години, след сключване на брака в семейните им отношения се появили сериозни противоречия, които не успели да преодолеят. Разделили се преди 37 години. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да поискат от съда прекратяването на брака.
Постигнали са споразумение по чл.51 от СК, относно личните си и имуществени отношения, уреждащо последиците от прекратяването на брака.
Молят съда да постанови решение, с което се утвърди постигнатото между тях споразумение, като се прекрати бракът им като дълбоко и непоправимо разстроен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 12.07.1981 г., за което е издаден АКТ за граждански брак № 12 от 12.07.1981 г. на Кметство с.Замфирово, обл. Монтана. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си, И..
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения на съпрузите, представени непосредствено пред съда. Молителите са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод и постигнатото между тях споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на С.Л.И. и И.В.И. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва обичта и топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и зачитането на другия, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, което е потвърдено изрично от страна на двамата съпрузи - молители непосредствено пред съда, в проведеното съдебно заседание. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.Л.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12.07.1981 г. в с.Замфирово, обл.Монтана, с Акт за граждански брак № 12 от 12.07.1981 г. на Кметство с.Замфирово, община Берковица, обл. Монтана, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на децата и издръжката им:
От брака няма родени деца.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Молителите – съпрузи заявяват, че семейното жилище по смисъла на закона не притежават.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, И.В.И. ще продължава да носи брачното си фамилното си име И..
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: