Р Е Ш
Е Н И Е
N ……
гр. София,
04.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА
БАЛИНОВА
при участието на секретаря Снежата
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 399 по описа за 2012
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени установителни искове по чл.
422 от ГПК срещу В. И. В. и И.Н.В. за
признаване съществуването в полза на ищеца на вземания, солидарни длъжници по които са ответниците, както
следва: вземане с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ за сумата
от 211 823,34 лв.,
представляваща неизплатената главница по договор
за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот № HL 8974/18.05.2006 г.;
вземане по чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата 4 377,56 лв. – възнаградителна лихва за периода 23.11.2010 г. – 28.03.2011
г.; вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД за сумата 94 лв.
– такса за обслужване на кредита. Претендира разноски
и законна лихва.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.05.2006
г., сключен между страните предоставил на ответника В.Н.В. сумата от 225 132 лв.
Уговорили, че кредитът ще бъде издължен на 244 месечни анюитетни вноски, с
краен срок на издължаване на кредита – 23.09.2026 г. Поддържа, че е уговорена
възнаградителна годишна лихва за ползване на кредита. Поддържа, че с договор за
встъпване в дълг от 12.06.2009 г. ответникът И.Н.В. се е задължила за вземанията,
произтичащи от договора. Поддържа, че поради неплащане на три последователни
месечни вноски цялата предоставена по кредита сума е станала автоматично
предсрочно изискуема на 23.01.2011 г. За претендираните суми в полза на банката
е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 13361/2011 г. по описа на
СРС, 41 състав, срещу която ответникът възразил, поради което моли, на
основание чл. 422 ГПК съдът да приеме за установено спрямо него съществуването
на вземанията по заповедта, солидарни длъжници по които са ответниците.
Ответниците оспорват исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира
следното от фактическа и правна страна:
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може
да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащането на една
или повече вноски. Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора,
което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост, обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва
вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението.
Понеже правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е
потестативно и с упражняването му едната страна само едностранно внася промяна
в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят
последиците от упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало
до насрещната странa. Предвид това, предсрочната изискуемост има действие и
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземанията си не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е достигнало до
кредитополучателя. Съгласно т. 18 от ТР N 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д. N 4/2013 г. предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая на предявен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Независимо дали между страните е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост, нужно е кредиторът да е обявил кредита за предсрочно изискуем по
реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и това изявление да е достигнало до длъжника и това
упражняване да е станало преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Съображенията са, че с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или с подаване на
исковата молба кредиторът е упражнил правото да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане са несъстоятелни, тъй като дори изявлението за
предсрочна изискуемост да се съдържа в заявлението, доколкото същото не се
връчва на длъжника, то и с това изявление същият не е уведомен за тази
предсрочна изискуемост към момента на сезиране на съда, както и към момента на
издаване на заповедта за изпълнение. Длъжникът съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК
узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчване на заповедта за
изпълнение, поради което не може да се приеме, че задължението за остатъка от
кредита, както е заявлението в заявлението е станало изискуемо към момента на
подаване на заявлението.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпването на предсрочна изискуемост, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Но това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяването на иска, включително на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което и да обуслови основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито придава
обратна сила на момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Това
уведомяване представлява ново основание за предявяване на иск /нов иск/ или на
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение – в този смисъл - решение N 114/07.09.2016 г. по т.д. N 362/2015 г. на
II TO на ВКС; решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. N 57/2012 г. на ВКС, I TO на ВКС /последното
– представено то самия ищец/.
По
изложените съображения съдът намира, че за основателността на иска по чл. 422 ГПК е от значение обстоятелството дали кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, което предполага
дали към този момент изявлението на банката – кредитодател за тази предсрочност
е било достигнало до длъжника. В този смисъл решение N 114/07.09.2016 г. по т.д. N 362/2015 г. на II TO на ВКС;
решение N 64/09.02.2015 г. по гр.д. N 5796/2014 г., IV ГО на ВКС; решение N
85/21.10.2015 г. по гр.д. N 597/2014 г., I ТО на ВКС; решение N 135/16.10.2015
г. по т.д. N 1672/2014 г., I ТО на ВКС; решение N 420/11.02.2015 г. по гр.д. N
3079/2014 г., IV ГО на ВКС; решение N 53/18.05.2015 г. по т.д. N 888/2014 г.,
II TО на ВКС; решение N 123/09.11.2015 г. по т.д. N 2561/2014 г., II TО на ВКС. В настоящия случай не се спори между страните, че преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 29.03.2011 г. банката – заявител не е
отправяла изявления до длъжника за предсрочна изискуемост, а както беше
посочено по – горе, ирелевантно е обстоятелството по постигната уговорка за
автоматична предсрочна изискуемост, след като изявление на банката за това не е
правено и достигало до кредитополучателя. По изложените вече съображения, които
са изцяло в съответствие с трайната съдебна практика, част от която е цитирана
по – горе изявлението за предсрочна изискуемост трябва да е достигнало до
длъжника преди подаване на заявлението, поради което ирелевантно е
обстоятелството дали за предсрочната изискуемост длъжникът е узнал с получаване
на поканата за доброволно изпълнение на вземанията по заповедта по чл. 417 ГПК
или с получаване на препис от исковата молба.
По
делото не се твърди и не са представени доказателства за отправяне на изявления
до ответника за предсрочната изискуемост на кредита, което да предхожда
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предвид това, съдът намира, че кредитът не е станал предсрочно изискуем към
момента на подаване на заявлението.
Съгласно
т. 18 ТР 4/2013 г., когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита
не е надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита
и други акцесорни вземания, които са настъпили с падеж към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповедта и
са включени в представеното изявлението. В извлечението, което е документ
по чл. 417 ГПК, в заявлението, в исковата молба не е направено разграничение по
размер на задълженията по кредита, чиято изискуемост е настъпила до датата на
подаване на заявлението, поради настъпил падеж, което е пречка искът да бъде
уважен частично за сумите, станали изискуеми преди завеждане на заповедното производство.
Това е така, тъй като за главницата не е посочено в извлечението от сметка коя
част от нея е изискуема, поради падежиране на вноските към датата на
заявлението и която част е предсрочно изискуема; възнаградителната лихва,
поради извод за ненастъпила предсрочна изиксуемост на главницара не личи от
изпълнителното основание в какъв размер е като начислена само върху главницата,
която е падежирала и какъв размер върху предсрочно изискуемата и за времето
след настъпване на тази предсрочна изискуемост. В този смисъл – решение N
114/07.09.215 г. по т.д. N 2561/2014 г. II TO на ВКС; решение N
175/25.02.2016 г. по т.д. N 2602/2014 г. на II TO на ВКС.
За пълнота на изложените следва да се посочи и следното. След като в съдебно заседание, проведено на 08.12.2016 г., в което настоящото дело е разгледано на първо четене е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение е постъпила молба от ищеца, също от 08.12.2016 г., с която последният е поискал допускане на изменението на иска за част от главницата, възлизаща на 211 917,34 лв. и за такса за обслужване на кредита в размер на 94 лв., чрез преминаване от установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен за тези размери на вземанията. Дори това изменение да беше поискано до даване ход на устните състезания по делото същото би било недопустимо по следните съображения. На първо място, както беше вече посочено по – горе и съгласно представеното от самия ищец с тази молба от 08.12.2016 г. решение на ВКС № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на I TO уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчването на препис от исковата молба или по всеки друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Предвид това, при твърдение, че след подаване на заявлението, вземането по което е предмет на установяване по предявен иск по чл. 422 ГПК и отправено до съда искане за осъждане на ответника за сумите по заповедта се достига до предявяване на нов иск – същият е с основание впоследствие настъпила предсрочна изискуемост, което както беше посочено по – горе представлява ново основание на иск, като едновременно се иска осъждане на ответника за сумите, който петитум е различен от този на установителния иск. С така поисканото от ищеца изменение по същество се предявява нов иск – почиващ на ново основание и с различен петитум, а не се изменя предявения иск, поради което така предявеното изменение е недопустимо. В този смисъл - Решение № 66/08.07.2014 г. по т.д. № 1788/2014 г. на ІІ ТО; определение № 89 от 13.02.2017 г. по т. д. № 1146/2016 г., т. к., II TO на ВКС. На второ място, в т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Доколкото, както беше посочено вече, предсрочната изискуемост представлява нов факт, поради което и нов иск, основан на твърдения за настъпване на такава изискуемост след подаване на изявление, то и съгласно разясненията, дадени в Тълкувателното решение, не е допустимо изменение на установителния иск по чл. 422 ГПК чрез промяна на основанието на същия този установителен иск /при запазване установителния петитум/, каквото основание е последващо настъпила предсрочна изискуемост; недопустимо е и едновременна промяна на основанието и петитум и преминаване от установителен в осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, без запазване на първоначалния установителен иск.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени за
пълните предявени размери.
При
посочения изход на делото ищецът няма право на разноски. Такива не следва да
бъдат присъдени и на ответниците, поради липса на релевирано от тях такова
искане до приключване на устните състезания по делото. Ответникът В.В. е
направила искане за присъждане на разноски по делото едва с писмените бележки
по делото, след преклузивния срок за предявяване на искането, съгласно
Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В същия този срок и не са
представени доказателства за извършване на разноски за заплащане адвокатско
възнаграждение /последните се представя за първи път с писмените бележки/.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******* против В.Н.В., ЕГН
********** и И.Н.В., ЕГН ********** искове
по чл. 422 ГПК за признаване съществуването на следните вземания, по които
ответниците са солидарни длъжници: с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 4 ЗПК /отм./ за сумата
от 211 823,34 лв.,
представляваща неизплатената главница по договор
за кредит за рефинансиране и ремонт на
недвижим имот № HL 8974/18.05.2006 г.;
вземане по чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата 4 377,56 лв. – възнаградителна лихва за периода 23.11.2010 г. – 28.03.2011
г.; вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД за сумата 94 лв.
– такса за обслужване на кредита, ведно със законна лихва, считано от 29.03.2011
г. до окончателното изплащане на вземането, които са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.04.2011
г., издадена по ч.гр.д. № 13361/2011 г. по описа на СРС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: