№ 2940
гр. Благоевград , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Диана Узунова
Александър Трионджиев
Секретар:Мариела Палова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Георги Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20201200600454 по описа за 2020 година
Производството е образувано пред въззивната инстанция по жалба на
адв.С.П. като защитник на Н. И. И. от гр.Сандански, ул.“Пирин“ № 20
против постановеното по ЧНХД 6/20г. по описа на РС-Сандански
определение № 1033/24.06.2020г. Твърди се в жалбата, че така
обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като се излагат доводи, че жалбодателят е семеен, трудово
ангажиран, с добри характеристични данни и без задължения към
държавата, както и че същият е изтърпял наложеното му наказание за
престъплението, за което се иска реабилитирането му и срещу няма
образувани и неприключили досъдебни производства. В този смисъл се
твърди, че наличието на наложени административни наказания по
отношение на жалбодателя не може да е критерий, че той не е имал добро
поведение в тригодишния срок от изтърпяване на наказанието по
присъдата, за които се иска реабилитация и с отказа си да стори това РС-
Сандански е създал един прецедент.
Ето защо се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение
1
на СРС и вместо него постанови ново такова, по силата на което допусни
реабилитация по смисъла на чл.87 НК спрямо Н.И..
С жалбата не са представени доказателства, не се правят и искания за
събиране на такива в с.з.
В съдебно заседание въззивникът И. се явява и моли да бъде
реабилитиран, за да „не ме гледат с лошо око колегите и началниците“.
Защитникът му- адв.П. поддържа жалбата по съображенията в нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград се съгласява с
доводите на защитата, че жалбодателят е трудово ангажиран, без
конфликти на работното си място и със стабилно семейство, но сочи, че
не е реализирана в казуса предпоставката, обективирана в т.1 на
чл.87,ал.1 НК, а именно наличието на добро поведение в изпитателния
срок и три години след него, понеже в този срок И. има две простъпки,
макар и за административни нарушения. В този смисъл прокурорът
пледира атакуваното съдебно определение, като законосъобразно и
правилно, да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
Въззивната инстанция след изслушване становищата на страните и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивникът е мъж на средна възраст, женен, баща на две деца, за
които полага грижи. От характеристичната справка от МлПИ при РУ-
Сандански- Т.А. става ясно, че срещу Н.И. няма заведени жалби в РУ-
Сандански, няма данни и за междусъседски конфликти с него. Видно от
писмо от 11.06.20г. и удостоверение от 28.05.20г. на НАП срещу
жалбодателя няма образувани административно-наказателни преписки в
НАП и той няма публично-правни задължения. Срещу И. обаче има
издадени /дванадесет наказателни постановления /в периода 28.03.2001г.
до 01.07.2017г./ за нарушения на правилата за движение, последното от
които е влязло в сила на 07.08.2017г. и е за управление /на 01.07.2017г./
на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта му 1,17 промила,
установено с техническо средство /наложени са му глоба и 12 месеца
лишаване от право да управлява МПС/. Жалбодателят е наказван по
административен ред и от началника на Агенция „Митници“, ТД
Югозападна за нарушения на чл.233,ал.3,ЗМ /през 2010г. и през 2013г./ и
за осъществено на 12.03.2017г. нарушение по чл.123,ал.1 ЗАДС. И трите
2
НП са влезли в сила и по тях жалбодателят е заплатил наложените му
глоби.
Същият понастоящем работи в общинска фирма „Увекс“, а от
26.01.2007г. до 03.05.2019г. - в ЕТ „Смилян Филчев“ като бетонджия,
като управителят на тази фирма го определя /вж. трудова характеристика
на л.4/ като лоялен, отговорен, честен и справедлив човек, спазващ
трудовата дисциплина и правовия ред.
В периода 2000г. до 2013г. Н.И. е осъждан три пъти за осъществени
между 1998г. и 05.10.2013г. престъпления от общ характер, като за
първите две е реабилитиран по право. Последната му престъпна проява е
за престъпление по чл.234,ал.1,пр.2 НК. За това престъпление с влязло в
сила на 19.12.2013г. определение по НОХД № 1083/2013г. на РС-
Сандански, на жалбодателя е наложено наказание от 3 месеца лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от
влизане в сила на съдебния акт. В този смисъл е налице правен интерес за
въззивника да иска да бъде съдебно реабилитиран за това осъждане.
Макар и допустима обаче, подадената от И. молба по чл.87 НК
правилно е преценена от РС-Сандански като неоснователна:
Въззивният съд се съгласява с извода на първостепенния, че по
отношение на въззивника е изпълнено първото условие по чл.87,ал.1 НК,
а именно- изтекъл е на 19.12.2019г. предвидения тригодишен срок след
изтичане на тригодишния изпитателен срок, определен по НОХД №
1083/13г. на СРС. От престъплението по чл.234,ал.1 НК няма
имуществени вреди, който да подлежат на възстановяване съгласно т.2 на
чл.87,ал.1 НК. Не е налице обаче другата кумулативно предвидената от
законодателя в чл.87,ал.1 НК предпоставка за съдебна реабилитация на
жалбодателя, както правилно е приел РС. Наистина по делото са събрани
характеристични данни – характеристика от предишен работодател, от
младши полицейски инспектор, показанията на св.Ч., писма и
удостоверения от НАП, че въззивникът е трудово и социално ангажиран,
добър приятел и съсед, грижлив баща, без задължения към фиска.
Същевременно от представените писма и копия от наказателни
постановления от РУ-Сандански и ТД Югозападна се изяснява, че през
2017г. /т.е. в тригодишния срок по чл.87,ал.1 НК/ И. е осъществил две
административни нарушения, едното от които сходно като деяние с това,
3
за което е осъден по НОХД № 1083/13г. на СРС. Независимо, че и по
двете НП жалбодателят е изтърпял наложените му административни
наказания, респ.- заплатил глобите, законосъобразно решаващият съд е
преценил, че се касае за противоправни деяния. Последното е в разрез с
изискването на закона за наличие на добро поведение у въззивника,
каквото той следва да има – съгласно константната съдебна практика- не
само в рамките на законово определения тригодишен срок, но и през
целия срок до постановяване на определението за съдебна реабилитация
/така и ТР № 20/17.05.1983г./. Законодателят не е въвел конкретни рамки
или изрични критерии какво /кое/ следва да се счита за добро поведение
и че такова е само, ако молителят няма висящи наказателни производства
/дори наличието на образувано спрямо него производство по ЗУБДХ е
достатъчно, за да се приеме липсата на „добро поведение“ по смисъла на
закона/.
По изложените съображения обжалваното определение на СРС е
правилно и в съответствие с духа и нормата на закона и поради това
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.341,ал.1 и
чл.345 НПК, във връзка с чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1033 от 24.06.20120г., постановено
по ЧНХД № 6/2020г. по описа на Районен съд- гр.Сандански.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5