Решение по дело №2895/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 11.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                   Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 2895 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

     С решение № 2836 от 07.01.2020 г., постановено по гр. д. № 27095/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 56 - и състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.С.М., ЕГН **********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 589,59 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № **********, включващо 9 броя погасителни вноски - всяка по 65,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 1055,25 лв. Осъден е В.С.М. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 240,17 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 41,25 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 65761/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 56 - и състав.  

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по делото В.С.М., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М.Н., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по изложените в отговора на исковата молба възражения: че уведомителното писмо от ищеца до ответника относно изискуемостта на кредита е изпратено на настоящия адрес на ответника в гр. Перник, ул. „*****, а ищецът незаконосъобразно и в нарушение правото на защита на ответника е посочил като адрес за призоваване в исковата молба само адрес в гр. София, ж. к. „Света София“, бл. *****; че договорът за кредит не е подписан от ответника; че последният не е получил сумата по кредита. Посочва се, че районният съд не е произнесъл и по оспорването на представената от ищеца справка за транзакция № 9300/22726781/24.04.2018 г., извлечение по сметка от договора за кредит, съответно че те са без реквизити (липсва подпис с цифрова отметка от служител на банката, както и не са подпечатани). Излагат се и доводи, че доказателства, че ответникът не е погасявал кредита, не са представени по делото, а в тази връзка са единствено твърденията на ищеца. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявения иск, алтернативно за връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС. Претендират се разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г.Г., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че възраженията, посочени от въззивника, които не присъстват в отговора на исковата молба, не следва да бъдат разглеждани, тъй като са преклудирани на основание чл. 133 ГПК. Посочва се, че претендираните суми са посочени по основание и размер, като е направена подробна справка за първоначалните вземания и останалите непогасени суми по Договора за потребителски кредит № **********. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част - потвърдено като правилно и законосъобразно. С молба вх. № 296164 от 30.11.2020 г., подадена преди насроченото открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият (ищец) заявява, че не са налице пречки за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.  

     Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над сумата от 589,59 лв. до пълния предявен размер от 1055,25 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

 

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е основателна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. То обаче е неправилно, като по изложените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд приема следното:

     Предявен за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане в общ размер на 1055,25 лв., представляващо главница по договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/12.08.2016 г., вкл. за закупен пакет допълнителни услуги.

     Основателността на предявения иск е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК) на следните правопораждащи факти: 1/. възникването на твърдяното облигационно правоотношение - сключването на процесния договор за потребителски кредит; 2/. че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок и начин и 3/. размера на претендираното вземане и неговата изискуемост. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу неговата изискуемост, вкл. че е платил процесната сума.

    Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 65761/2017 г. по описа на СРС, 56 - и състав, по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2017 г., с която е разпоредено длъжникът В.С.М. да заплати на заявителя сумата от 1055,25 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2017 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 9 лв. за периода от 10.10.2016 г. до 13.12.2016 г., както и сумата от 75 лв. - разноски по делото.

     Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

     В исковата молба вх. № 2011215/26.04.2018 г. ищецът „П.К.Б.“ ЕООД излага твърдения, че на 11.08.2016 г. ответникът В.С.М. е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит чрез искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, като на същата дата му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“. След взето информирано решение от страна на ответника, между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********/12.08.2016 г. за сумата от 500 лв., срок на кредита - 9 месеца, размер на вноската по кредита - 65,51 лв., годишен процент на разходите - 49,87 %, годишен лихвен процент - 41,17 %, дата на погасяване - 10 - то число на месеца и общо дължима сума по кредита 589,59 лв. Твърди се, че от кредитополучателя е избран и закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 465,66 лв., или общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1055,25 лв. В исковата молба се посочва, че „П.К.Б.“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си за превеждане на процесната сума от 500 лв. по посочена от длъжника банкова сметка, *** с банкова референция 067029970024107/12.08.2016 г. Твърди се, че поради неплащане на уговорените вноски и съгласно чл. 12.3 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, на 13.12.2016 г. договорът за кредит е прекратен автоматично от „П.К.Б.“ ЕООД и до длъжника е изпратено писмо уведомление на 14.12.2016 г., но въпреки това той не е погасил задълженията си. Предвид изложеното се моли за установяване съществуването на вземане в общ размер на 1055,25 лв. в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу В.С.М., възникнало в резултат на неизпълнение на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********.

     Ответникът В.С.М., чрез назначения му особен представител адвокат М.Н., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и по размер, като навежда доводи, че ищецът незаконосъобразно и в нарушение на правото на защита на ответника е посочил като адрес за призоваване само адреса му в гр. София, ж. к. „Света София“, бл. *****, а не посочения в договора за кредит настоящ адрес ***, на който е изратено уведомително писмо относно изискуемостта на кредита. Излагат се доводи, че ищецът не е представил доказателства, че договорът за кредит и съпровождащите го книжа действително са подписани от ответника, както и доказателства, че посочената в договора банкова сметка ***редит. Оспорва се и представената справка от транзакция № 9300/22726781 с твърдения, че същата е без реквизити - липсва подпис от служител на банката и не е подпечатана. Твърди се, че не е ясно и от кого е изготвено  представеното извлечение от сметка по договора за кредит, и че ищецът не е представил доказателства, че ответникът не е погасявал кредита. Ананолични доводи са изложени в отговор - възражение вх. № 5123704/19.07.2019 г., депозиран след съобщаване на страните на изготвения проект за доклад по делото и насрочването му в открито съдебно заседание.

     По делото като писмено доказателство е представено и прието искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/11.08.2016 г., в което освен индивидуализиращите белези на заявителя В.С.М., са посочени и параметрите на кредита - за сумата 500 лв. - главница за срок от 9 месеца, погасявана на равни месечни вноски на девето число всеки месец. Заявителят с отметка е посочил, че иска да се ползва от възможност за закупуване на пакет за допълнителни услуги „Бонус“,  включващ: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж, както и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В искането за отпускане на потребителски кредит като постоянен адрес на кредитополучателя е посочен: гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. *****, а като адрес за кореспонденция и настоящ адрес:***. Документът е подписан на всяка страница, а на последната заявителят е декларирал, че му е предоставена информация за кредита във формата на стандартен европейски формуляр, че е получил разяснения, които да му дадат възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние.

     По делото е приет като писмено доказателство и Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/12.08.2016 г., сключен за сумата от 500 лв., със срок на кредита - 9 месеца, размер на вноската по кредита - 65,51 лв., годишен процент разходи - 49,87 %, годишен лихвен процент - 41,17 %, дължима сума по кредита - 589,59 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за сумата от 465,66 лв., с размер на вноската по пакета от допълнителни услуги - 51,74 лв., или общо задължение по договора - 1055,25 лв. (общ размер на вноска - 117,25 лв.), с дата на погасяване - 9 ден от месеца. Подписано е и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора са приложени и Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД версия 07/10.08.2016 г., които са неразделна част от него, както и погасителен план, подписани от ответника. Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Във формуляра са посочени условията за усвояване на кредита (как и кога ще получите парите?), а именно: по банкова сметка, ***рение и подписване на Договор за потребителски кредит, Общите условия и погасителен план. Получаването на последните два документа на 11.08.2016 г. ответникът е удостоверил с подписа си.

     Като писмени доказателства по делото пред първоинстанционния съд са приети също справка за транзакции от 24.04.2018 г., видно от която на 12.08.2016 г. „П.К.Б.“ ЕООД е наредило в полза на В.С.М. сумата от 500 лв. по посочена в договора за потребитеслки кредит банкова сметка; ***.12.2016 г. от  „П.К.Б.“ ЕООД до В.С.М., с което му е съобщено, че считано от 13.12.2016 г. договорът за кредит е едностранно прекратен, като общата част на задължението възлиза на 1055,25 лв. и лихва за забава - 9 лв., длъжникът е поканен доброволно да заплати задълженията си по посочена от кредитодателя банкова сметка, ***т № ********** с посочена обща сума на получени от ответника плащания към 25.04.2018 г. - 0 лв. и остатъчна сума към същата дата в размер на 1055,25 лв.

     Други доказателства по делото не са ангажирани.

     При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното:

     Възражението във въззивната жалба, че защитата на ответника е била възпрепятствана, тъй като ищецът незаконосъобразно е посочил като адрес за призоваване постоянния адрес на ответника в гр. София, а не настоящия адрес в гр. Перник, е неоснователно. Видно от изготвената в хода на първоинстанционното производство справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. постоянният и настоящият адрес на ответника В.С.М. съвпадат: гр. София, район „Възраждане“, ж. к. „Света Троица“ № *****, който адрес е посочен в договора за кредит като постоянен такъв на кредитополучателя и като адрес на ответника в исковата молба. Призовките до същия са изпратени до посочения адрес, поради което ответникът е бил редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК. От изготвената и във въззивното производство справка от Национална база данни „Население“ се установява, че адресът на ответника е непроменен, като в тази връзка следва да се посочи, че за ищеца, както и за съда, не съществува задължение да следи за всички адреси, на които страната би могла да бъде намерена. В случая връчването на съдебни книжа е извършено надлежно, включително с установяване служебно от съда на постоянния и настоящия адрес на ответника, а интересите му са били в достатъчна степен защитени чрез назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.   

     Основателни са доводите на особения представител на въззивника за допуснато от  първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение с приемането на основание чл. 153 ГПК за безспорно и ненуждаещо от доказване, че между страните по делото е сключен процесният договор за потребителски кредит, макар в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба да е оспорено обстоятелството, че договорът и приложенията към него са подписани от ответника. Във въззивното производство обаче не са направени конкретни доказателствени искания в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК в тази връзка и не са ангажирани доказателства, установяващи, че документите действително не носят подписа на ответника и не го обвързват, доказателствената тежест за установяването на което е на ответника. Поради това и доколкото видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, касаещи процесния договор за кредит, същите са подписани от В.М.С., вкл. чрез изписване на трите имена на кредитополучателя, то въззивният съд намира за доказано обстоятелството, че „П.К.Б.“ ЕООД и В.С.М. са били валидно обвързани от Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № **********/12.08.2016 г.

     Възраженията във въззивната жалба, че по делото липсват доказателства относно факта, че ответникът не е погасявал кредита, а са налице единствено твърденията на ищеца, също не обуславят отмяна на решението в обжалваната част, тъй като в тежест на ответника по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже правопогасяващите си възражения, в т. ч. плащане на процесните суми по кредита, при твърдения за наличие на такива от страна на ищеца. В конкретния случай от страна на ответника не са изложени твърдения в тази насока, както и не са ангажирани каквито и да било доказателства, че е погасявал сумата по кредита. Не ищецът носи тежестта да докаже, че ответникът не е погасил задълженията си, а в тежест на последния е да докаже изпълнение на задълженията си по договора.

     Независимо от изложеното, настоящата въззивна инстанция намира предявения иск за неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума в определения срок и начин. По делото е представена като доказателство единствено справка за извършени транзакции № 9300/22726781/24.04.2018 г., видно от която на 12.08.2016 г. по посочената в договора за кредит банкова сметка *** В.С.М. е наредена сумата от 500 лв. От така ангажираното доказателство обаче не може да се направи сигурен извод за постъпване на сумата по банковата сметка на длъжника, съответно получаването ѝ от кредитополучателя,  доколкото справката не носи подпис на банков служител или печат, като едновременно с това няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника. Други доказателства за установяване на посочения факт не са ангажирани. В молба от 18.10.2019 г. от „П.К.Б.“ ЕООД“ във връзка с изготвения по делото проекто - доклад и оспорването на посоченото обстоятелство за заверяване на сметката на ответника В.С.М. с посочената в договора сума, е поискано, ако съдът намери за необходимо, определянето на срок на ответника и задължаването му да представи заверено извлечение за движение по банковата си сметка за периода от 11.08.2016 г. до 16.08.2016 г., съответно за прилагане на последиците на чл. 161 ГПК при неизпълнение на указанията, а в условията на евентуалност да бъде допуснато разкриване на банкова тайна. Така направеното доказателствено искане обаче представлява опит да се освободи ищецът от задължение да докаже изгоден факт, от който черпи благоприятни последици, чрез задължаване на ответника да ангажира доказателства за неизгодни факти, при неизпълнение на което задължение да понесе неблагоприятни последици, т. е. да бъде разместена доказателствената тежест в процеса. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. В случая при липса на ангажирани други доказателства от страна на въззиваемия - ищец (например експертиза) за получаване на процесната сума, представляваща главница по кредита от страна на въззивника - ответник, както и с оглед изричното оспорване на това обстоятелство в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира предявения установителен иск за неоснователен, в резултат на неизпълнена по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест в процеса. Липсата на доказателства за действително получаване на сумата по кредита от ответника е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо произнасянето по размера и изискуемостта на претендираната сума. Поради достигането на въззивната инстанция до различни изводи от тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

    

     По разноските:

 

     При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която въззивникът (ответник) В.С.М. е осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 240,17 лв., разноски по делото, както и сумата от 41,25 лв., разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 65761/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 56 - и състав.

     Независимо от направеното от въззиваемия (ищец) искане за присъждане на разноски за заповедното, исковото и въззивното производство, с оглед изхода на спора такива не му се дължат.

     Назначеният на ответника (въззивник) В.С.М. особен представител - адвокат М.Н., е направил искане да му бъде определено и изплатено възнаграждение за въззивното производство.

     Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Заплатените от ищеца възнаграждения за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за всяка от инстанциите представляват разноски по водене на делото, за извършването на които ищецът би могъл да поиска да бъде възмезден от ответника по правилата на чл. 78 ГПК, според изхода от делото. Съдът е длъжен служебно, и без отправено искане от особения представител, да определи възнаграждението му за съответната инстанция и да определи срок на ищеца за внасянето му. Ако производството в съответната инстанция е приключило без съдът да изпълни посоченото задължение, няма пречка този пропуск да се отстрани по реда на чл. 77 ГПК - адвокатският хонорар да бъде изплатен на особения представител от бюджета на съда, а загубилата страна да се осъди да възстанови тази сума в полза на съдебната власт.

     Според чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по - малко от една втора от него. Материалният интерес по делото пред настоящата въззивна инстанция възлиза на 589,59 лв., поради което  съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото (което се е развило в едно съдебно заседание, като не са събирани доказателства), настоящият съдебен състав приема, че на адв. М.Н. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лв. (1/2 от предвиденото в горепосочената наредба минимално възнаграждение от 300 лв.).

     Ето защо възнаграждението в размер на 150 лв. трябва да бъде изплатено на особения представител от бюджета на СГС, а загубилата страна - в случая въззиваемият (ищец) следва да бъде осъден да възстанови посочената сума в полза на съда.

     Съобразно разясненията, дадени с т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззиваемият (ищец) следва да бъде осъден да внесе по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лв.

     С оглед цената на предявения иск и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                                      Р Е Ш И:   

 

     ОТМЕНЯ решение № 2836 от 07.01.2020 г., постановено по гр. д. № 27095/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 56 - и състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.С.М., ЕГН **********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 589,59 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № **********, включваща 9 броя погасителни вноски - всяка по 65,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2017 г. до окончателното плащане, осъден е В.С.М. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 240,17 лв., разноски по делото, както и сумата от 41,25 лв., разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 65761/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 56 - и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

     ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.С.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. *****, иск  с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 589,59 лв., представляваща непогасено задължение по договор за потребителски кредит № **********, включваща 9 броя погасителни вноски - всяка по 65,51 лв., ведно със законната лихва за периода 13.09.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.

     ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат М.Н. за осъществена защита като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника В.С.М. във въззивното производство в размер на 150 лв., което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на Софийски градски съд.

     ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 25 лв. - държавна такса за въззивното производство, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77, вр. с чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК сумата от 150 лв., поета от бюджета на съда за изплащане на адвокатското възнаграждение на особения представител на ответника във въззивното производство.

     Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над сумата от 589,59 лв. до пълния предявен размер от 1055,25 лв., не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в законна сила.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

  

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.                                     2.