О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Лом, 11.06.2018 г.
Ломският районен
съд, в закрито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 667 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
С Решение
№ 74/12.03.2018 год., по гр.д. № 667/2017 год., съдът е осъдил, на
осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.М.Г., ЕГН **********,***
да заплати на Р.Й.П., ЕГН **********,*** сумата
от 965,38 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска - 28.03.2017 год., до окончателното
й изплащане, както и сумата от 162,50 лв., педставляваща разноски по водене
на делото пред първата инстанция
съобразно уважената част от исковете, като е отхвърлил предявеният иск с правно основаниие чл. 86, ал. 1 ЗЗД, - да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за забава в размер
на 42,99 лв., начислена върху главницата от 965,38 лв., считано от датата
на настъпвани изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до
датата на депозиране на исковата
молба в съда - 28.03.2017 год.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Със същото решение е осъдил, на
осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.М.Г., ЕГН **********,***
да заплати на К.Й.П., род. *** год., живуща в *******, сумата от 330,91 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване
на иска - 28.03.2017 год., до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА над уваженият до претендираният размер от 490,54 лв., както и сумата от 109,62 лв., педставляваща разноски по водене
на делото пред първата инстанция
съобразно уважената част от исковете и е
отхвърлил предявеният иск с правно основаниие чл. 86, ал. 1 ЗЗД, - да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата
мораторна лихва за забава в размер
на 21,85 лв., начислена върху претендираната главН.от 490,54 лв., считано от датата
на настъпвани изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до
датата на депозиране на исковата
молба в съда.
Решението
се обжалва от ответника.
В срока за
обжалване на решението, ищецът Р.Й.П., чрез процесуалния си представител адв. Д.Ц.,***, е поискал да се измени решението в частта за
разноските, като се присъдят на ищците направените разноски съобразно наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, считайки, че съдът неправилно е
приел, че следва да раздели платеното възнаграждение според броя на ищците и
броя на исковете.
В срока по
чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е изразил становище по молбата.
Предвид
приложените по делото доказателства и като взе предвид изложените в молбата на ищцовата страна доводи и аргументи, съдът намира следното:
Молбата е допустима досежно искането за изменение на присъдените разноски на ищеца Р.П.,
доколкото е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, която има правен интерес от искането за намаляване на разноските.
Разгледана по същество,
молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
В решението си съдът е изложил подробни съображения кои от отразените в списъка по чл. 80 ГПК разноски следва да се възложат
на ответника по делото и защо.
Съдът не е
обсъждал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
такова не е въвеждано от ответника.
Като е
отчел обстоятелството, че са уважени половината от предявените обективно и
субективно съединени искове, съдът е осъдил ответника да заплати по 162,50 лв.
разноски на всеки от ищците /или общо 325 лв/.
По
отношение на останалите включени
в списъка по чл. 80 ГПК разноски – за вписване и за банкови преводи, съдът е приел, че са недоказани,
доколкото по делото липсват писмени доказателства такива разноски да са били извършени в посоченият размер.
Следва да
се отбележи, че наличието или не на списък
на разноските, представен от ищеца по
делото, е ирелевантно, защото списъкът на разноските е регламентиран от процесуалния закон /чл.80 от ГПК/ само като
предпоставка за допустимост на молба по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, но не и като
условие за уважаване на искането
за присъждане на разноски, респ.
за допълване на решението в частта за разноските
/така т.8 и 9 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Достатъчно за
уважаване на искането за разноски
е да са налице
доказателства по делото, че такива
реално са били извършени от страната в рамките
на съответното производство.
Молбата за
изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли и за
това,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Р.Й.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Д.Ц.,***, за изменение на Решение
№ 74/12.03.2018 год., по гр.д. № 667/2017 год. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване
пред Монтанският окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен
съдия: