Р Е
Ш Е Н И Е № 1157
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, след публично
съдебно заседание на деветнадесети
септември 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1259 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по три въззивни жалби,
съответно въззивни жалби, подадени от двамата ищци и въззивна жалба, подадена от ответника.
Докладва се ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от Ж.В. П., чрез адв. В.К., с която се обжалва Решението на Районен съд Пловдив, от 27.03.2018 г., по гр. дело № 13904/2016 г. на Районен съд – Пловдив, VІ гр.с., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове, по чл. 76 от Закона за наследството, за обявяване на недействителни разпоредителните сделки, извършени от ответницата В.Б. П. спрямо ищците П., В. и ответницата С., с имотите, както следва: апартаментът в гр. П., ул.“***, и апартаментът в г. Ч., ул. „***, както и поземлен имот с идентификатор 56784.536**, представляващ производствен складов обект, с площ от 820 кв.м. от кв. 9 по плана на гр. Пловдив, ведно със съответните припадащи се 114/684 идеални части от новообразуван поземлен имот № 536.**, представляващ прилежаща площ от улица - тупик, прокарана за обслужване достъпа до имота, както и 114/684 ид. части от новообразуван ПИ 536.**, представляващ прилежаща площ от улица – тупик, прокарана за обслужване достъпа до поземлен имот 56784.536.**, представляващ производствен складов обект, с площ от 820 кв.м. от кв. 9 по плана на гр. Пловдив, както и е отхвърлен искът за допускане на делба на горепосочените имоти между наследниците.
Изразява се становище, че обжалваното решение е неправилно и се моли да бъде отменено, и да бъде постановено решение за допускане на делба, на цитираните във въззивната жалба имоти, предмет на делото.
Заявява се, че по отношение на предявения иск, по чл. 76 от Закона за наследството жалбоподателката не е съгласна, с изложените мотиви на първоинстанционния съд, а именно, че приобретателите по сделките запазвали правата си по тях, докато не се проведе успешно иск, по чл. 37, ал. 1 от ЗН, тъй като не винаги позитивното решение по чл. 30, ал. 1 от ЗН, обуславя автоматично основателност на иска по чл. 76 от ЗН, за обявяване на недействителност на разпоредителните сделки, спрямо заявилите го наследници. В тази насока, са изложени съображения по същество. Заявява се от жалбоподателката, че в настоящия случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 37 от ЗН, тъй като изложената ищцова конструкция по предявяване на искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН, чл. 76 от ЗН и искът за делба на наследствени имоти, цели имотите да бъдат поделени между лицата, които се легитимират като наследници в това имущество, оставено от общия им наследодател В. П.. Такова качество има, се сочи, и прехвърлителят В.Б.. Заявява се от жалбоподателката, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че трети лица запазват правата си, както правилно е посочил първостепенният съд, тъй като не се касае за частни завещателни разпореждания на наследодателя спрямо Б.. Отчуждавайки завещаните й имоти, тя се основава на общото завещание и действа като наследник по завещание, се сочи от жалбоподателката. Посочено е, в жалбата, че ответницата Б. има качеството на наследник, тъй като й е завещано цялото движимо и недвижимо имущество, а не конкретни завещателни и дарителски разпореждания. Твърди се, че тя е и наследник, наред с останалите ищци и ответници, тъй като е и преживял съпруг, наследяващ лично имущество на съпруга си. В тази насока се сочи, че е приложима и съдебна практика, във връзка с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК, посочено и в Р № 177/28.03.2017 г. по гр.д. № 890/2016 г. на ВКС второ г.о.
Счита се, че предявеният иск по чл. 76 от ЗН е основателен, защото процесните имоти, предмет на този иск са индивидуална собственост на наследодателя, придобити преди сключване на граждански брак с ответницата В.Б., на 04.02.1991г.
Сочи се, че Б., в обекта в гр. Ч. е собственик на ½ на лично основание като предмет на прекратена СИО със смъртта на наследодателя, но и при такава съсобственост, актът на разпореждане на сънаследника със сънаследствения му дял от съсобствената вещ в полза на лице – ненаследник е относително недействителен, на основание чл. 76 от ЗН спрямо останалите наследници на първоначалния собственик /т.2 от ТР 72/09.04.1986 по гр. д. № 36/1986 г. на ВКС/.
С оглед изложените доводи и оплаквания от жалбоподателя се моли да се отмени решението в обжалваната част, като неправилно, като на основание чл.343, вр. с чл. 212 от ГПК и чл. 76 от ЗН, се моли да бъдат обявени за недействителни по отношение на Ж. П. сключените сделки между ответниците В.К.Б. П. и Г.С.С., по отношение на процесните имоти, посочени в първи и втори пункт от въззивната жалба, както и сключените сделки между ответниците В.К.Б. и С.П. С. по отношение на процесните имоти, посочени в трети и четвърти пункт от въззивната жалба. Моли се да бъдат допуснати до делба посочените имоти, както следва – 5/24 ид.ч. за Ж.В. П., 5/24 ид.ч. за К.В. В., 5/24 ид.ч. за Л.Д.С., 9/24 ид.ч. за В.К.Б. – П..
При условията на евентуалност при отхвърляне на исковете по чл. 76 от ЗН за делба на наследствено имущество, с оглед уважения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, се заявява от жалбоподателката, че с исковата молба е искано присъждане на равностойността на намалените запазени части на наследниците, тъй като ищцата не можела да получи възстановяване на гарантираното й от закона наследство в натура. Заявява се, че ищцата, на практика, нямала право нито по чл. 37 от ал. 1 от ЗН, с оглед характера на завещателното разпореждане, нито друг ред, по който да бъде овъзмездена, освен чрез парично уравняване на накърнените запазени части, което е искано, но съдът е отхвърлил по изложените в решението мотиви. Според жалбоподателката, за паричното уравняване не било необходим нарочен иск, така сочела трайната съдебна практика, тъй като това е последица на приципа за забрана на неоснователно обогатяване. С оглед на изложеното и при отхвърляне на исковете по чл. 76 от ЗН, се моли да бъде присъдено парично овъзмездяване на припадащите й се запазени части от наследственото имущество на наследодателя, с оглед намаленото универсално завещателно разпореждане – 5/24 ид.ч. за цитираните имоти., или на сумата от 57 718.75 лева. Не се сочат нови доказателства.
Докладва се ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ищеца К. В., подадена от пълномощника й адв. М.Х., с която се обжалва решение от 27.03.2018 г. по гр. дело № 13904 от 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл. 76 от Закона за наследството, за обявяване на недействителни разпоредителните сделки, извършени от ответницата В.Б. П., спрямо ищците П., В. и ответницата С. с процесните имоти, които са идентични, с тези, посочени във въззивната жалба на Ж. П., подадена от адв. К..
Моли се решението, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл. 76 от ЗС, както и искът за допускане на съдебна делба на същите имоти, като неправилно да бъде отменено. Изразяват се доводи по отношение на предявения иск, като се счита за основателен, а в тази насока се счита за основателен и искът за делба, а като е приел обратното, първостепенният съд е постановил неправилно решение, с което жалбоподателката не е съгласна, както и с изложените мотиви, с които съдът е достигнал до обжалваното решение. Излагат се доводи, които са почти идентични с доводите, изложени във въззивната жалба, подадена от ищцата Ж. П., чрез адв. К.. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд като неправилно в обжалваните части, и на основание чл. 343, вр. чл. 212 от ГПК и чл. 76 от ЗН да се обявят за недействителни сключените сделки между ответниците, по отношение на процесните четири недвижими имота, посочени във въззивната жалба; моли се да бъде допусната делба на посочените имоти, като според жалбоподателя квотите на наследниците са, както следва – 5/24 ид.ч. за Ж.В. П., 5/24 ид.ч. за К.В. В., 5/24 ид.ч. за Л.Д.С., 9/24 ид.ч. за В.К.Б. – П.. Заявява се, че ако съдът прецени, че не следва да бъдат уважени претенциите по чл. 76 ЗН и исковата претенция за делба, то на база уваженият иск по чл. 30 от ЗН, на ищцата В., алтернативно, следва да се присъди парично уравнение, без да е налице изрично искане.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от ответника Л.Д.С., представлявана от адв. С.З., с която се заявява, че не е доволна от решението на Районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлено възражението й по чл. 76 от ЗН; като ответник по гр. дело № 13904/ 2016 г., VІ гр. с. не е доволна, че е отхвърлен искът за делба на съответните имоти : апартаментът в гр. П., ул.“***, и апартаментът в гр. Ч., ул. „** * както и поземлен имот с идентификатор 56784.536.*, представляващ производствен складов обект, с площ от 820 кв.м. от кв. 9 по плана на гр. Пловдив, ведно със съответните припадащи се 114/684 идеални части от новообразуван поземлен имот № 536.13*, представляващ прилежаща площ от улица тупик, прокарана за обслужване достъпа до имота, както и 114/684 ид. части от новообразуван ПИ 536.13*, представляващ прилежаща площ от улица – тупик, прокарана за обслужване достъпа до поземлен имот 56784.536.*, представляващ производствен складов обект, с площ от 820 кв.м. от кв. 9 по плана на гр. Пловдив.
Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат обявени за недействителни сделките на ответницата В.Б. П., с ответника Г.С., за посочените имоти, както и се моли да се обявят за недействителни, по отношение на Л.С., сключените сделки между ответниците В.К.Б. и С.П.С., за процесните недвижими имоти, които са идентични с посочените, в другите две въззивни жалби. Моли се да бъдат допуснати до делба посочените имоти, както следва – 5/24 ид.ч. за Ж.В. П., 5/24 ид.ч. за К.В. В., 5/24 ид.ч. за Л.Д.С., 9/24 ид.ч. за В.К.Б. – П.. В тази насока се присъединява към въззивна жалба на Ж. П., чрез адв. К. и въззивната жалба на К. В., чрез адв. Х..
Не се сочат нови доказателства за събиране, от страна на жалбоподателите, в подадените три въззивни жалби.
Писмен отговор е постъпил от адв А., като пълномощник на ответниците В.К.Б. – П., Г.С.С. и И.Г.С., като са изложени подробни съображения, поради които същият счита за неоснователни, подадените от страна на двете ищци и първия ответник, три броя въззивни жалби, срещу решение постановено по гр.д. № 13904/2016 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр.с. Моли се да бъдат отхвърлени, като неоснователни, а решението на първоинстанционния съд - потвърдено. Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Постъпил е и допълнителен отговор, на 23.05.2019 г. от адв. Н.А., като пълномощник на В.К.Б. – П., Г.С.С. и И.Г.С., като отново се поддържа изложеното в първоначалния отговор от 07.05.2019 г. и допълва становището си, във връзка със съображенията, с които заявява, че въззивните жалби на ищците К. В., Ж.В. П. и Л.С., съответно, са неоснователни. Моли се да бъде потвърдено решението на Районен съд Пловдив. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемите И.Б.С. и С.П.С. не вземат становище по въззивните жалби.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими –подадени от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.
За да отхвърли предявените по чл.
76 от ЗН, от Ж.В. П. и от К.В. В., против
В.К.Б.-П., Г.С.С., и И.Г.С., ЕГН ********** ***, ИСКОВЕ за обявяване за
относително недействителни спрямо тях на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 190/2015г., на недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.242.1926.2.* по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2016г., находящ се в гр.Ч., ул. ***, и на
договор за продажба на недвижим имот срещу парична сума и задължение за
гледане, обективиран в нотариален акт № 116/2015г.– самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.531.4487.* по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г., находящ се в гр.П., ул. „**; както и предявените
от Ж.В. П. и К.В. В., против В.К.Б.-П., С.П.С.,
и И.Б.С., за обявяване за относително
недействителни спрямо тях, на договор за покупко – продажба по нотариален акт №
158/2016г.– Поземлен имот с идентификатор 56784.536.* с площ от 820
кв.м., находящ се в гр.П., ул. „***, и на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 105/2016г. с предмет - 114/684 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.536.** в гр.П., ул. „**, с площ 684 кв.м.; както и отхвърля
предявените ИСКОВЕ за делба от Ж.В. П., К.В. В. и Л. С. против В.К.Б.-П.
относно процесните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор
56784.536.* с площ от 820 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 80371.242.1926.2.* по КККР на гр. Ч.; Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.531.4487.* по КККР на гр. Пловдив, районният
съд излага съображения, както следва:
Не е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, тъй като с
извършените в полза на Г.С.С. и С.П.С.
разпоредителни сделки ответницата В.Б.-П. не се е разпоредила с нейни
сънаследствени части от имотите, а с имоти, които са нейна индивидуална
собственост по силата на универсалното завещание от дата 06.10.1999г. Освен
това, решението за намаляване на завещателното разпореждане има действие
занапред, следователно третите лица по сделките запазват правата си, до успешно
провеждане на иск по чл.37 ЗН, тоест основателността на иск по чл.30 ЗН не обуславя
автоматично основателност и на иск за обявяване на относителна недействителност
на разпоредителна сделка.
Не е основателен и искът за делба, тъй като процесните недвижими имоти,
чиято делба се иска – от пункт втори до четвърти от исковата молба, /делба на
имота по пункт първи от исковата молба, който не е разпореден, не се иска/, се
прехвърлени на трети лица, поради което и не е налице съсобственост между
ищците и ответницата В.Б.-П., която да следва да бъде прекратена.
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен извода на районния съд,
както и изложените от него мотиви. От своя страна, след като взе предвид
изложените оплаквания във въззивните жалби, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК,
становището на въззиваемите, и след преценка на приложените по делото и
относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателства в
първоинстанционното производство, обстоятелства:
Ищците Ж.В. П., К.В. В., и ответниците Л.Д.С., В.К.Б.-П.
са законни наследници на В. К. П., починал на 24.07.2015г., като ищците са
негови дъщери, първата ответница е негова внучка, а втората – преживяла
съпруга.
С нотариално завещание от 06.10.1999г., /неоспорено от страните по делото/, В. К. П. е завещал на съпругата В.Б.-П. цялото си движимо и недвижимо имущество. В тази насока, от страна на ищците, както и ответницата Л.Д.С., против В.Б.-П. са предявени искове с правно основание чл.30 ЗН, за намаляване завещателното разпореждане и възстановяване на запазените им части от наследството, за цялото имущество, предмет на завещателното разпореждане. Първоинстанционният съд с решението си, уважава предявените искове по чл. 30 от ЗН, като намалява завещанието, извършено на 06.10.1999г. от наследодателя В. К. П., ЕГН **********, починал на 24.07.2015г., № 91, том І, рег.№ 3965, нот.дело № 9 от 1999г. на Нотариус рег.№ 001 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд Пловдив, в полза на В.К.Б.-П., в размер на по 5/24 ид.ч. за всяка от Ж.В. П., К.В. В., и Л.Д.С., като възстановява запазената част на Ж.В. П., К.В. В., и Л.Д.С., от наследството на В. К. П., в размер на по 5/24 ид.ч. за всяка от тях. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
След
откриване на наследството В.Б.-П. се е разпоредила с всички недвижими имоти,
предмет на исковата молба,/с изключение на недвижимия имот, описан в пункт 1 от
исковата молба – дворното място в с. Б./. Съответно, на 15.09.2015г. и
20.10.2015г. същата е продала на сина си Г.С.С. недвижимите имоти – жилища,
находящи се в гр.Ч. и гр.П., а на 31.08.2016г. с договор за покупко-продажба и на 02.09.2016г. с договор за дарение, се е
разпоредила в полза на С.П.С., съответно, с недвижимия имот по пункт 2 от исковата молба
– ПИ с идентификатор 56784.536.*, както и с недвижим имот -114/684ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.536.* по КККР на гр. Пловдив, /който недвижим имот, не е
предмет на предявените искове-нот.акт-лист 89 от делото/; на 17.08.2016г. е
продала и ½ ид.ч. от ПИ 56784.523.**, /посочен по пункт 5 от исковата
молба, който имот, също, не е предмет на иска за делба/. Страните не спорят, че
тези недвижими имоти не принадлежат на ответницата, тъй като са прехвърлени от
нея след откриване на наследството.
Спорен е въпросът, въведен и в
оплакванията на жалбоподателите, в какво качество прехвърлителят В.Б.-П. се е
разпоредила по горецитираните сделки относно процесните недвижими имоти, /в
случая, посочените по втори, трети и четвърти пунктове от исковата молба/.
От гореизложените обстоятелства
и въззивният съд приема, че в качеството си на едноличен собственик на
прехвърляните от нея недвижими имоти, съответно, и, към момента на извършените
сделки, В.Б.-П., се е разпоредила с тях. С откриване на наследството- на
24.07.2015г., /със смъртта на съпруга й В. К. П./, В.Б.-П. е станала едноличен
собственик по завещание – на цялото негово недвижимо и движимо имущество,
/нот.завещание от 06.10.1999г.-лист 13 от делото/, в т.ч. и на процесните
недвижими имоти, по отношение на които се предявява иск по чл. 76 от ЗН-от
двете ищци, съответно, възражение по чл. 76 от ЗН от първата ответница – Л.Д.С.,
и които са предмет на иска за съдебна делба. Т.е., В.Б.-П. след като, в качеството
си на едноличен собственик, се разпорежда с недвижимите имоти, не се явява
сънаследник относно тях, заедно с останалите наследници по закон на В. К. П..
При което и предявеният иск по чл. 76 от ЗН се явява неоснователен, тъй като не
е осъществен фактическият състав, визиран в последно посочената разпоредба; по
реда на чл. 76 от ЗН, могат да се атакуват като относително недействителни
сделки, само, по отношение на разпоредил се с отделни наследствени предмети, в
качеството си на, сънаследник, какъвто, в случая, не се явява прехвърлителят В.Б.-П..
Предвид неоснователността на
иска по чл. 76 от ЗН, въззивният състав намира, че по делото не се явява
доказано и наличието на съсобственост между ищците по иска за съдебна делба - Ж.В.
П., К.В. В. и Л.Д.С. и ответницата В.К.Б.-П.,
относно процесните три недвижими имоти, /посочени по пунктове-втори, трети и
четвърти от исковата молба/. При което и не е налице хипотезата на чл. 344 ал.
1изр. първо от ГПК, поради което искът за съдебна делба се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените
съображения, въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд,в
обжалваната част, като обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено, ведно
със законните последици.
Следва да се подчертае, че
първоинстанционният съд не е бил сезиран, съответно, и не се е произнесъл, по
иск за неоснователно обогатяване, респективно, за присъждане на ищците на
парично овъзмездяване на припадащите им се запазени части от наследственото
имущество на наследодателя,/с оглед намаленото универсално завещателно
разпореждане/. Поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по такъв
непредявен иск. В тази насока, не е предмет в настоящето съдебно
производство,както в първоинстанционното, така и във въззивното, иск по чл. 37
от ЗН, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по такъв иск.
Предвид неоснователността на
подадените въззивни жалби, въззиваемите страни имат право на направени по
въззивното дело разноски, платими от жалбоподателите, по арг. от чл. 78 ал. 3
от ГПК.
Поради което въззиваемите В.К.Б.,
Г.С.С. и И.Г.С., имат право на направени в общ размер разноски за платено
адвокатско възнаграждение по въззивното дело в размер от 600 лева, платими в
общ размер от страна на жалбоподателите.
Решението на въззивния съд може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното на 27.03.2019г.Решение № 1197 на Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, по гр. дело № 13904 по описа на съда за 2016 година, В
ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ж.В. П., ЕГН ********** *** и К.В. В.,
ЕГН ********** *** против В.К.Б.-П., ЕГН ********** ***, Г.С.С., ЕГН **********
*** и И.Г.С., ЕГН ********** *** искове за обявяване за относително
недействителни спрямо тях на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 190, том І, рег.№ 1620, дело № 182 от 2015г. на Нотариус с
район на действие РС Чепеларе, от
15.09.2015г. на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 80371.242.1926.2.** по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-57/28.08.2016г., находящ се в гр.Ч., ул. „**, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 30.15 кв.м., ведно с избено помещение № 4 с полезна площ
от 3.06 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж:
80371.242.1929.2.**, 80371.242.1926.2.*, под обекта: 80371.242.1926.2.1*, над
обекта: 80371.242.1926.2.* и на договор за продажба на недвижим имот срещу
парична сума и задължение за гледане, обективиран в нотариален акт № 116, том
VІ, рег.№ 6543, дело № 991 от 2015г. на Нотариус с район на действие Районен
съд Пловдив, от 20.10.2015г. В.Б.-П. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.4487.* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., находящ
се в гр.П., ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 88.48
кв.м., ведно с избено помещение № 8 и 3.419 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 56784.531.4487.*, под
обекта: няма, над обекта: 56784.531.4487.*, както и ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.В.
П., ЕГН ********** *** и К.В. В., ЕГН ********** *** против В.К.Б.-П., ЕГН **********
***, С.П.С., ЕГН ********** *** и И.Б.С., ЕГН ********** *** искове за
обявяване за относително недействителни спрямо тях на договор за покупко –
продажба по нотариален акт № 158, том ІІ, дело № 344 от 31.08.2016г. на
Нотариус с район на действие Районен съд Пловдив – Поземлен имот с
идентификатор 56784.536.* с площ от 820 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „**, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект и на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 105, том ІІ, рег.№ 2871, дело № 351 от 02.09.2016г. на Нотариус
с район на действие ПРС, с предмет - 114/684 ид.ч. от ПИ с идентификатор
56784.536.1** в гр.Пловдив, ул. ***, с площ 684 кв.м.; както и ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.В. П., ЕГН ********** ***, К.В. В., ЕГН **********
*** и Л.Д.С., ЕГН ********** *** против В.К.Б.-П., ЕГН ********** *** искове за
делба на следните недвижими имоти - Поземлен имот с идентификатор 56784.536.**
с площ от 820 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „***, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен,
складов обект; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.242.1926.**
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2016г., находящ се в гр.Ч., ул.
„**, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 30.15 кв.м., ведно с
избено помещение № 4 с полезна площ от 3.06 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сграда на същия етаж: 80371.242.1929.2.*, 80371.242.1926.2.*, под
обекта: 80371.242.1926.2.*, над обекта: 80371.242.1926.2.* и Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.531.4487.* по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г., находящ се в гр.П., ул. ***, с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 88.48 кв.м., ведно с избено помещение № 8 и 3.419 % ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
56784.531.4487.*, под обекта: няма, над обекта: 56784.531.4487*; и се ОСЪЖДА
В.К.Б.-П., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.В. П., ЕГН ********** *** 285
лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева/, а на К.В. В., ЕГН ********** *** –
сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/ направени по делото разноски; и
се ОСЪЖДА Ж.В. П., ЕГН ********** *** и К.В. В., ЕГН ********** *** да
заплатят на В.К.Б.-П., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/
направени по делото разноски.
Решението на районния съд не е обжалвано в останалата част, при което е
влязло в сила.
ОСЪЖДА
Ж.В. П., ЕГН ********** ***, К.В. В., ЕГН ********** ***, Л.Д.С., ЕГН **********
***, общо да заплатят на В.К.Б.-П., ЕГН ********** ***, Г.С.С., ЕГН ********** ***,
и И.Г.С., ЕГН ********** ***, в общ
размер, сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени по въззивното дело
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок, от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/